Решение по дело №75/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 66
Дата: 9 август 2019 г. (в сила от 22 октомври 2019 г.)
Съдия: Пламен Иванов Пенов
Дело: 20194300900075
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. Ловеч, 09.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на девети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 75 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 25 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.

Образувано е по жалба от адв. Ц.А., като пълномощник на „Топурчевски“ ЕООД, с ЕИК ********* против отказ № 20190626155842/02.07.2019 г. на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх. № 20190626155842 за прекратяване с ликвидация на търговското дружество.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на отказа, като се излагат съображения, обратни на изводите на длъжностното лице - за наличие на надлежна представителна власт за пълномощника адв. А., учредена от едноличния собственик на капитала на дружеството и за съществуваща възможност за С.Д.С., в качеството му на единствен наследник на починалия едноличен собственик на капитала, да вземе решение за назначаване на ликвидатор и определяне срок на ликвидацията. В жалбата е изведено искане за отмяна на отказа и за задължаване на длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията да извърши вписване на ликвидацията на „Топурчевски“ ЕООД.

Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 25, ал. 1 ЗТР). Седмодневният срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 ЗТР е спазен, защото броен от датата на уведомяване за отказа (на 03.07.2019 г., по електронен път, в съответствие с чл. 24, ал. 2 ЗТР), същият изтича на 10.07.2019 г., а жалбата е подадена преди този ден – на 06.07.2019 г. 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че със заявление Б6 вх. № 20190626155842 от 26.06.2019 г. е заявено по партидата на „Топурчевски“ ЕООД вписване прекратяване на дружеството, вписване на Свежа Христова Стефанова като ликвидатор на дружеството и на определения срок за ликвидация. Към заявлението са приложени: пълномощно от С.Д.С. за упълномощаване на адв. Ц.А.; протокол от 19.06.2019 г., подписан от С.Д.С., чрез пълномощника Свежа Христова Стефанова; декларация от Свежа Христова Стефанова за образци на подписите; удостоверение по чл. 77, ал. 1 ДОПК; удостоверение за наследници на Дако С.С.; пълномощно от С.Д.С. за упълномощаване на Свежа Христова Стефанова; декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и вносна бележка за заплатена такса.

От протокола, подписан от С.Д.С., чрез пълномощника Свежа Христова Стефанова, е видно, че на 19.06.2019 г. пълномощникът на наследника на едноличния капитал на „Топурчевски“ ЕООД е взел следните решения: за отказ да продължи дейността на дружеството; за прекратяване на дружеството и заличаването му в Търговския регистър; за извършване на ликвидация; за назначаване на Свежа Христова Стефанова за ликвидатор и определяне срок на ликвидацията.

По заявлението е постановен обжалваният отказ № 20190626155842/02.07.2019 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията. Залегналите в мотивите съображения са в две направления: че заявлението изхожда от неоправомощено лице, доколкото пълномощникът адв. А. бил овластен от С.Д.С., който не можел да представлява дружеството; че доколкото не желаел да продължи дейността на дружеството, по отношение на С.Д.С. не е възникнало членствено правоотношение, поради което същият не можел да взема решения от компетентността на общото събрание, каквото е решението за прекратяване и ликвидация.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Отказът е правилен като краен резултат, но не по всички изложени в него съображения.

Дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността (чл. 157, ал. 1 ТЗ). Само при липсата на посочените отрицателни предпоставки (да не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността) смъртта на физическото лице-едноличен собственик на капитала ще доведе до прекратяване на едноличното дружество с ограничена отговорност. Въпреки смъртта на едноличния собственик на капитала, такова прекратяване не би настъпило, ако наследниците му поискат да продължат дейността на дружеството. И в двата случая (при желание и нежелание да продължат дейността) наследниците следва да са приели наследството. Това е необходимо, защото наследството се придобива едва с приемането му (чл. 48 ЗН). Дотогава наследниците са призовани към наследяване, като за тях е открита и възможността да извършват отказ от наследство. От това следва, че правото да решат дали дружеството да продължи да съществува като стопански и правен и или да не продължи (да преустанови дейността) е признато от закона на наследниците, приели наследството. Наследник, който не е приел наследството или с надлежно вписан отказ в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН, няма право да прави изявление нито за продължаване, нито за прекратяване на ЕООД, на което наследодателят е бил собственик на капитала.

В случая не са налице доказателства от който да се изгради фактически извод дали С.Д.С. е приел наследството на Дако С.С.. Такова доказателство е удостоверение от районния съдия, в района на който е открито наследството, за вписано приемане или отказ от наследство. Без изясняване на този факт не може да се изгради правилен извод, дали решението за преустановяване дейността на дружеството е взето от легитимиран субект. Установяването на надлежно взето решение с такова съдържание е необходимо, защото то е отрицателната предпоставка по чл. 157, ал. 1 ТЗ, при която такова настъпва прекратяването на ЕООД със смъртта на неговия собственик на капитала.

Ако С.Д.С. е приел наследството на Дако С.С., неговото волеизявление да не се продължи дейността на „Топурчевски“ ЕООД, би имало значение на прекратително решение на едноличния собственик на капитала. Чрез правна фикция на приелия наследството наследник е призната компетентност на висшия орган на управление на ЕООД, доколкото му е предоставено правото да реши дали да продължи или да не преустанови дейността на дружеството (чл. 157, ал. 1 ТЗ). В този смисъл не е основателно разбирането, че поради липса ненаследимост на членствените права от неговия наследодател, С.Д.С. не е техен носител и не може да взема решение от компетентността на общото събрание. Именно заради установената в закона фикция (чл. 157, ал. 1 ТЗ), като единствен наследник на едноличния собственик на капитала С.Д.С. би могъл да вземе решение не само за преустановяване дейността на дружеството, но и за неговото прекратяване, за назначаване на ликвидатор и определяне срок на ликвидацията (чл. 157, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 и 2 ТЗ).

При така взетите решения, вкл. за назначаване на Свежа Христова Стефанова за ликвидатор, последната трябва да подаде заявлението за прекратяване с ликвидация на „Топурчевски“ ЕООД. Това е така, защото с назначаването ѝ за ликвидатор, Свежа Христова Стефанова представлява прекратеното дружество в ликвидация (чл. 269, ал. 1 ТЗ) и в това ѝ качество тя лично или чрез пълномощник с изрично пълномощно, следва да заяви за впсиване промените по партидата на търговеца (чл. 15, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ). В случая пълномощното за адв. Ц.А. не изхожда от ликвидатора, а от С.Д.С., при това то не е изрично, доколкото представителната му власт обхваща широк кръг от правни и фактически действия пред Агенция по вписванията  от името на прекратеното дружество. Затова е законосъобразен изводът на длъжностното лице по регистрация, според който адв. Ц.А. не е имал представителна власт да заяви прекратяване с ликвидация на търговското дружество.

По тези съображения оплакванията в жалбата са неоснователни, а отказът на длъжностното лице по регистрацията законосъобразен като краен резултат, поради което същият следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на основание чл. 25, ал. 4 ЗТР, вр. чл. 278, ал. 4, вр. чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20190626155842/02.07.2019 г. на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх. № 20190626155842 за прекратяване с ликвидация на „Топурчевски“ ЕООД, с ЕИК *********.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: