Решение по дело №1136/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1010
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20195220101136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 10.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Росица Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1136 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Н.К.Б. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че е работил при ответното дружество „Коловаг“ АД като ел. монтьор по силата на Трудов договор № 046 от 29.01.2018 г. при договорено месечно възнаграждение в размер на 510 лв. и допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж.

         Твърди, че за изпълнение на трудовите си задължения е посещавал различни точки от предприятието с необходимите за ремонта инструменти и материали, поради което носел в себе си чанта.

         Твърди, че на 09.02.2019 г. около 10,00 ч., когато бил в почивка, излязъл през портала на предприятието, заедно с чантата си, за да помогне на негови познати с повреда в автомобила. Тъй като в чантата носил 23-метров трижичен кабел, го показал на охраната и по негово настояване го оставил на портала.

         При връщането си в предприятието ищецът бил обвинен в опит да открадне кабела.

От 12.02.2019 г. до 15.02.2019 г. бил на лечение в УМБАЛ „Пълмед“ ООД, клон МС Здраве, като в резултат на направената му операция след изписването му не можел да ходи и да се движи, а от 12.02.2019 г. до 20.03.2019 г. бил отпуск поради временна неработоспособност.

На 15.02.2019 г. съпругата му получила по пощата заповед от работодателя за даване на обяснения за извършена на 09.02.2019 г. кражба на 23 метра трижичен кабел.

Поради невъзможността си да се движи ищецът не дал обяснения, поради което счита, че е бил лишен от възможността да даде обяснения по случая. Счита също така, че даденият срок за обяснения – един работен ден, е крайно неподходящ.

Намира, че заповедта за даване на обяснения нарушава правото му на защита, тъй като не съдържа фактите и обстоятелствата, по отношение на които следва да даде обяснения.

Отрича да е извършил дисциплинарно нарушение, включително кражба или опит за кражба, тъй като кабелът е бил оставен при охраната при напускане на предприятието. Отрича да има умисъл за отнемане на владението на кабела.

Въпреки това от работодателя била издадена Заповед № 024/06.03.2019 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Счита, че заповедта не е мотивирана, тъй като не са посочени фактите и обстоятелствата по случая, нито нарушените от работника разпоредби на КТ и/или на установените от работодателя правила за трудовата дисциплина.

Твърди, че работодателят не е извършил преценка на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.

Оспорва да е получено разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик.

По изложените съображения намира дисциплинарното уволнение за незаконосъобразно и моли да бъде отменено, както и да му бъде присъдено обезщетение за оставането без работа за периода от месец март 2019 г. до месец август 2019 г. в размер общо на 6 581,90 лв. след направеното изменение на иска.

Претендира разноски за всеки един от исковете.

Ангажира доказателства.

         В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Коловаг“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт Д.-П. оспорва исковете като неоснователни.

         Твърди, че ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, а преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е изяснил фактическата обстановка.

         Твърди, че на 09.02.2019 г. около 10,00 ч. не е имало установена от работодателя почивка. Ищецът се бил насочил към улицата, но е бил спрян от охраната без да посочи причина за напускане на предприятието. Тъй като поведението на ищеца било съмнително и носил багаж, бил спрян от охраната за проверка. Било установено, че носи увит в куртка многожилен гумиран кабел.

         Отрича да е уведомяван предварително за ползване на отпуск поради временна неработоспособност от ищеца и твърди, че за това е узнал на 18.02.2019 г., когато получил болничен лист.

         Счита, че ищецът е могъл да даде обяснения, тъй като е разполагал с време за това и е могъл да даде обясненията си по пощата, чрез куриер, чрез съпругата си или друг негов близък.

         Твърди, че в заповедта за даване на обяснения точно и конкретно са посочени денят, часът и извършеното от ищеца, по отношение на които се искат обяснения; че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана и има необходимите реквизити, работодателят е изяснил как е извършен опитът за кражба и е взел предвид поведението на работника, който не е обяснил поведението си; че преди уволнението е получил разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик за прекратяване на трудовото правоотношение, а трудовата книжка на ищеца му е върната с писмо по куриер на 29.03.2019 г.

         Сочи доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и се установява от Трудов договор № 046/29.01.2018 г., че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „електромонтьор“ при ответното дружество.

Не е спорно също така, че на 15.02.2019 г. на ищеца е била връчена Заповед № 434/11.02.2019 г. за даване на обяснения в срок от един работен ден за извършена от него на 09.02.2019 г. около 10,00 ч. кражба на 23 метра трижичен кабел ШКЛТ 3,5 х 1,5 мм с оглед евентуално налагане на дисциплинарно наказание, както и че на 11.03.2019 г. на ищеца е била връчена Заповед № 024/06.03.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради извършване на кражба на 23 метра трижичен кабел ШКЛТ 3,5 х 1,5 мм, но деянието е останало недовършено, тъй като лицето е било заловено от харната на „Коловаг“ АД в момента на напускане на завода.

Установява се от епикриза ИЗ № 1630 от 15.02.2019 г., издадена от УМБАЛ „Пълмед“ ООД, клон МС „Здраве“, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 12.02.2019 г. и е изписан на 15.02.2019 г. с окончателна диагноза М20.1 Наllus valgus (придобит) на дясното ходило, като на 12.02.2019 г. в 10,30 ч. му е извършена оперативна интервенция, а от болничен лист № Е20196123063 от 14.02.2019 г. – че е бил във временна неработоспособност за времето от 12.02.2019 г. до 16.03.2019 г.

Установява се от приетия по делото Правилник за вътрешния трудов ред в „Коловаг“ АД, гр. Септември, че в цех „Електроремонтен“ е установен непрекъснат седемдневен осемчасов работен режим, включително събота и неделя и почивки по график, а от Заповед № 426/31.01.2019 г. за работа на график на смени на цех „Електроремонтен“ за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. – че през този период ищецът е бил редовна смяна с работно време от 07,30 ч. до 16,15 ч. с почивка от 12,00 до 12,45 ч.

Установява се от докладна записка на С. Ф. Х. на длъжност организатор и контрол вътрешен ред в ответното предприятие, че на 09.02.2019 г. е уведомил изпълнителния директор на „Коловаг“ АД за това, че около 10,00 ч. на 09.02.2019 г. забелязал, че работникът Н.Б. се държи съмнително, оглежда се и носи някакъв багаж, увит в куртка. Разпоредил работникът да бъде спрян и при проверката било установено, че носи в себе си 23-метров многожичен кабел. За същия работник служителят имал сигнали, че редно извършва кражби от завода, поради което го следял от дълго време.

Установява се от изпратените от РУ на МВР – Септември материали по преписка с вх. № 340000-786/11.02.2019 г., че жалба с аналогично съдържание е подадена от служителя С. Ф. Х. до началника на РУ на МВР – Септември. По преписката са снети обяснения от Г. Я. Б., С. Ф. Х. и В. Х. В. – служители в „Коловаг“ АД.

При направената в съдебно заседание констатация на трудовата книжка на ищеца се установи, че последният запис в нея е прекратяването на трудовото правоотношение с ответника на 11.03.2019 г., като след този запис няма други записвания.

Установява се от показанията на свидетелите на ищцовата страна – Д. Г. П. и А. С. Д., без родство и служебни отношения със страните, че сутринта на 09.02.2019 г. отишли пред завода в гр. Септември, където работи ищецът, за да им помогне с контактната букса на джип, с който превозвали коли. Ищецът излязъл с чанта с инструменти, вързал буксата за около 15-20 минути и се върнал обратно в завода. Свидетелите не знаят дали за ремонта на контактната букса е било необходимо използването на трижичен кабел. Свидетелят Д. си спомня, че ищецът е използвал фазомери и други инструменти от чантата.

Установява се показанията на свидетелите на ответната страна – С. Ф. Х. и В. Х. В., служители в ответното дружество, че първият свидетел работи като охрана, отбрана, контрол и вътрешен ред в предприятието и канцеларията му се намира на около 15 м преди изхода на завода, а вторият е охранител с работно място извън завода.

На 09.02.2019 г. около 9,30-10,00 ч. свидетелят Х. видял, че ищецът се е насочил към изхода на завода, носи нещо под мишница и се държи необичайно. Обадил се по телефона на свидетеля В. да спре ищеца след като премине през портала и да провери какво носи. Свидетелят В. спрял ищеца и той му обяснил, че излиза от завода, за да прави фарове или светлини на негов приятел. Когато охранителят отворил чантата на ищеца видял, че най-отгоре има кабел, увит в работна куртка. Свидетелят В. взел кабела и оставил ищеца да излезе. След това на място дошли енергетикът на завода и бригадира, на които бил предаден кабелът. Премерили кабела и се оказало, че е дълъг 23 м. Изготвили докладна до полицията.

Установява се от приложеното по делото искане с изх. № 328/19.02.2019 г., че ответното дружество е отправило искане до директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик за даване на предварително разрешение за дисциплинарно уволнение на Н.К.Б. по време на ползване от него на отпуск по болест, а от писмо с изх. № 19010899/27.02.2019 г. – че директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик е дал разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Б. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че размерът на начисленото на Н.К.Б. трудово възнаграждение за месец декември 2018 г. е 1 421,32 лв., за месец януари 2019 г. – 1 324,36 лв., за месец февруари 2019 г. – 719,94 лв., а размерът на полученото възнаграждение за месец декември 2018 г. е 1 001,90 лв., за месец януари 2019 г. – 1 040,85 лв., за месец февруари 2019 г. – 589,20 лв.

На база на приетите Вътрешни правила за работна заплата в „Коловаг“ АД има създадена единна система за заплащане на труда по отделни категории персонал, формирането на индивидуалните работни заплати на същите се поставят в зависимост от постигнатите резултати по количествени, качествени и други показатели.

В зависимост от тях се формират и съответните индивидуални и групови коефициенти за трудово участие, като за длъжностите и работните заплати, за които не е възможно да се разработят трудови норми за полагания труд от работниците, коефициентите за трудово участие се изчисляват на база действително отработено време.

В тази връзка размерът на полагащото се месечно възнаграждение на този персонал се определя като коефициентът на трудово участие се умножава по сумата на т.нар. тарифна заплата (основно брутно трудово възнаграждение) на работника за действително отработеното време през съответния календарен месец.

Сумата на обезщетението за оставяне без работа до датата на изготвяне на заключението – 27.06.2019 г., е в размер на 4 870,62 лв., а за периода от 06.03.2019 г. до 06.09.2019 г. – 7 898,28 лв. (6 х 1 316,38 лв.).

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

За да бъде отхвърлен искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, в тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и главно доказване да установи законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, в т.ч. извършването на нарушението от ищеца, спазването на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, мотивирането на заповедта за уволнение и спазването на предварителната закрила по чл. 333 КТ.

         По обусловения иск за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, в тежест на ищеца е да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, размера на трудовото възнаграждение, дължимо за този период, и причинно-следствената връзка между уволнението и оставането без работа.

         Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания – чл. 186 КТ. Разпоредбата на чл. 187 КТ изброява примерно видовете нарушения на трудовата дисциплина, а в чл. 190 КТ също неизчерпателно са посочени дисциплинарните нарушения, за извършването на които може да се налага дисциплинарно уволнение. Съгласно т. 7 най-тежкото дисциплинарно наказание може да се налага и за други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

         Съгласно изричната разпоредба на чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.

         Разпоредбата на чл. 193 КТ задължава работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. когато работодателят не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, дисциплинарното наказание се отменя без спорът да се разглежда по същество. Тази разпоредба не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

         В Решение № 287 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1299/2013 г. на ВКС, III г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК и даващо отговор на правния въпрос дали работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, когато искането за даване на обяснение е връчено на работника или служителя, той е бил в продължителен отпуск по болест, но не е имало пречка да представи устни или писмени обяснения, се приема, че продължителният отпуск по болест след получаване на искането за обяснения относно дисциплинарното нарушение не лишава работника или служителя от време и възможност да даде такива обяснения писмено и да ги изпрати до работодателя по пощата, по факс, чрез приносител или по други начини. След като работникът или служителят не се е възползвал от тази възможност, следва да се приеме, че обясненията не са дадени по негова вина и работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага.

         С оглед приетото в съдебната практика съдът намира, че в настоящия случай работодателят е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, тъй като е дал възможност на работника да представи обяснения във връзка с констатираното дисциплинарно нарушение, а работникът не е пожелал да даде такива, въпреки че е имал време и възможност да го стори. Не се спори, че искането за даване на обяснения е получено по пощата от съпругата на ищеца на 15.02.2019 г., след като ищецът е бил изписан от болничното заведение и е ползвал отпуск по болест. Установява се по делото също така, че няколко дни по-рано на същия е направена операция на ходилото и е нормално да е изпитвал затруднение в придвижването. Въпреки това, с оглед установената съдебна практика, ищецът би могъл при желание да даде обяснения писмено и да ги изпрати на работодателя по пощата, по куриер, по имейл или да ги предаде на работодателя чрез съпругата си или друго лице. Недаването на обяснения в случая е по вина на ищеца и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не е приложима.

Относно подходящия срок за даване на обяснения в Решение № 272 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 145/2014 г., IV г.о., касационното обжалване на което е допуснато по материалноправния въпрос изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения, и в кои случаи е необходимо да му даде подходящ разумен срок за това, е прието, че искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Това, дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства – действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде, но когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени, като в този случай, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ е неприложима.

В този смисъл са и Решение № 137 от 02.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 20/2009 г., IV г.о. и Решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр.д. № 7639/2013 г. на ВКС, ІV г.о.

Конкретната преценка, която може да се направи с оглед установените по делото факти, е че определеният от работодателя срок за даване на обяснения от един работен ден е подходящ и разумен, тъй като се касае за едно единствено дисциплинарното нарушение, което се е случило в рамките на няколко дни преди поискването на обяснения и което е описано подробно и конкретно в искането за даване на обяснения по начин неоставящ съмнение у работника за какви точно обстоятелства следва да даде обяснения. Естеството на дисциплинарното нарушение не предполага продължително време за запознаване с искането за даване на обяснения и не налага от работника извършване на обстойна проверка, проучване на документи или извършване на справки, за да даде обяснения на работодателя.

При налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил сроковете, предвидени в чл. 194, ал. 1 КТ – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

         Изпълнени са императивните изисквания на закона, съдържащи се в чл. 195, ал. 1 КТ за формата и съдържанието на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание.

Дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, издадена от ръководителя на предприятието, в която е посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

В заповедта е описано подробно, ясно и непротиворечиво с обективните и субективните му признаци – кога, от кого и при какви условия е извършено нарушението и в какво се състои то. Нарушението е посочено по начин, по който ищецът е в състояние да разбере за какво нарушение на трудовата дисциплина е санкциониран. За да е налице дисциплинарно нарушение, не е необходимо същото да бъде установено като престъпление по реда на НПК, тъй като това е предмет на отделно наказателно производство. Изнасянето от предприятието без разрешение на имущество на работодателя само по себе си е дисциплинарно нарушение, независимо от това дали в конкретния случай осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението „кражба“ и дали ще бъде ангажирана наказателната отговорност на работника.

Посочените в заповедта правни основания за издаваното й – чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 187, т. 10 КТ, не влизат в противоречие с обстоятелствената й част, доколкото цитираните правни норми не визират конкретни нарушения на трудовата дисциплина, а и съгласно утвърдената съдебна практика при несъответствие между правното основание (законовия текст) и описаните фактически обстоятелства, меродавни са последните – Решение № 304 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 723/2009 г. на ВКС, ІV г.о., а неправилната правна квалификация не обуславя сама по себе си незаконност на уволнението – Решение № 395 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 1629/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 464 от 26.05.25010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. на ВКС, ІV г.о.

Спазена е предварителната закрила при уволнение, регламентирана в чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Действително към датата на налагане на дисциплинарното уволнение ищецът е ползвал отпуск по болест, но по делото са налице безспорни доказателства, че преди издаването на уволнителната заповед работодателят е изискал и е получил предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради дисциплинарно уволнение.

Извършването на дисциплинарното нарушение от страна на ищеца се установява по несъмнен начин от ангажираните от ответника-работодател писмени и гласни доказателства – докладна записка, показания на свидетелите Х. и В. и материалите по преписката, образувана в РУ – Септември. Разгледани по отделно и в съвкупност тези доказателства установяват при условията на пълно и главно доказване, че на посочената в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дата – 09.02.2019 г. около 10,00 ч. ищецът е напуснал самоволно предприятието, носейки в себе си 23-метров трижичен кабел, собственост на работодателя, без да е имал разрешение за изнасянето му от предприятието, но е бил спрян от охраната на завода или иначе казано е извършил кражба, която е останала недовършена поради действията на охраната в предприятието. Това нарушение на трудовата дисциплина ищецът е извършил виновно, тъй като е съзнавал неговата неправомерност, но въпреки това го е направил.

Показанията на свидетелите Христов и Вальов съдът цени изцяло, въпреки че свидетелите се намират в служебни правоотношения с ответното дружество, тъй като са логични и последователни, кореспондират помежду си и с останалите писмени доказателства по делото, а именно докладна записка до изпълнителния директор на „Коловаг“ АД и жалба до РУ на МВР – Септември, в които по аналогичен начин е описано извършеното от ищеца деяние.

От друга страна разпитаните по инициатива на ищеца свидетели П. и Д. единствено потвърдиха, че на процесната дата ищецът е напуснал завода с чантата си за инструменти, за да им окаже помощ, но не опровергаха извършването на самото дисциплинарно нарушение.

Наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението, съобразено е с обстоятелствата, при които е извършено и с поведението на ищеца. Касае се за тежко нарушение на трудовата дисциплина, което накърнява имуществото на работодателя и осъществява признаците на престъпление.

По изложените съображения съдът намира, че ищецът е извършил вмененото със Заповед № 024/06.03.2019 г. нарушение на трудовата дисциплина, поради което законосъобразно и при стриктно спазване на установената в закона процедура му е наложено най-тежкото дисциплинирано наказание – уволнение, а искът за отмяна на уволнението като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

С оглед установената по делото законосъобразност на дисциплинарното уволнение и неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен се явява и обусловения от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, който също следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от делото на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 4 и ал. 8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за двата предявени иска в общ размер на 1 229 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Дължимата държавна такса и сторените разноски за възнаграждение на вещо лице остават за сметка на бюджета на съда по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик   

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.К.Б., ЕГН ********** *** против „Коловаг“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“ № 2Б, представлявано от изпълнителния директор Емил Стоянов Йончев, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със Заповед № 024/06.03.2019 г., и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за периода, през който е останал без работа – от месец март 2019 г. до месец август 2019 г. в размер на 6 581,90 лв. след направеното изменение на иска, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н.К.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Коловаг“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“ № 2Б, представлявано от изпълнителния директор Емил Стоянов Йончев, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 229 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок, считано от 19.07.2019 г., която дата съдът е обявил на страните в съдебно заседание, проведено на 05.07.2019 г.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: