РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 05.09.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шести юни две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа гр. дело № 14958/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано е по искова
молба, предявена от М.А.К., и М.А.К., против К.Й.Г..
С
определение от 17.06.2020 г. (л. 159), на основание чл. 213 ГПК, към настоящото
дело е присъединено гр.д. № 15467/2019 г. по описа на СГС, ГО, 16 състав, по
което ищците по настоящото дело са предявили против Й.Х.К. и В.Ц.С., иск по чл.
124 ГПК, по отношение на същия недвижим имот.
С
определение от 19.08.2020 г. (л. 176), на основание чл. 227 ГПК, в
процесуалните права на В.Ц.С. (починала на 17.01.2020 г.), като ответници по
делото, са конституирани наследниците й по закон: Л.В.П. и Д.В.С..
Така
предмет на разглеждане по настоящото дело са исковете по чл. 124 ГПК, предявени
от М.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със и М.А.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против К.Й.Г., с ЕГН: **********, с обявен постоянен и
настоящ адрес:***, Й.Х.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Л.В.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Д.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищците М.А.К. и М.А.К. твърдят, че са съсобственици
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.2045.54
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.02.2011 г. на изп. директор
на АГКК, с площ от 1491 км.м., при съседи: 68134.2045.1801, 68134.2045.1873, 68134.2045.870, 68134.2045.53,
68134.2045.1862, с адрес: гр. София, СО-район „Витоша“, ул. „196“, в.з.
„Малинова долина“, а по предходен план представляващ Урегулираният поземлен
имот (УПИ) ІІІ-54, в квартал 3, по плана на
град София, местност „Вилна зона Малинова долина II „а”, с площ на имота по нотариален
акт от 1548 кв. метра, а по графични данни - с площ от 1507 кв.метра, при
съседи по нотариален акт; улица и парцели четвърти, шести и втори, а по скица:
УПИ ІV-53, УПИ VІ-55, улица, УПИ ІІ-46 и УПИ Х-43. Описаният УПИ бил идентичен с парцел III - 2704
от квартал 3, местност „Американски колеж II „а” по нотариален акт за
собственост на имот, придобит по Закона за реда на прехвърляне на вещни права
върху някои недвижими имоти - № 86, том XX, нот. дело № 3555/1961 г. на Първи
нотариус при Софийски народен съд.
Ищците
твърдят, че са придобили правото на собственост върху описания недвижим имот
при следния фактически състав:
На
27.09.1961 г., бил съставен нотариален акт за собственост на имот, придобит по
Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти
(ЗРПВПННИ) - № 86, том ХХ, дело № 3555/1961 г. на І нотариус при СНС, за това,
че ТКЗС „Витоша“, село Симеоново, продава на М. С. К. – Д., дворно място с площ
от 1548 кв.м., съставляващо парцел III - 2704 от квартал 3, местност
„Американски колеж II „а”. Ищците твърдят, че е била изпълнена процедурата по
ЗРПВПННИ, което било видно от Протокол № 18/02.08.1961 г. на ИК на Благоевски
РНС - София, Протокол № 16/25.06.1958 г. на ИК на Благоевски РНС - София, Доклад
с вх. № А - 818/17.07.1961 г. на началника на СУ „Жилищно строителство” при
СГНС и Докладна записка относно разрешаване на продажби на регулирани земи и
земи в проекто-вилните зони. Ищците твърдят, че майка им М. С. К. – Д. е
придобила имота по възмезден път, по време на брака й с баща им - А.М. К.. След
смъртта на А.М. К., починал на
09.11.1973 г., върху описания имот възникнала съсобственост между ищците и
тяхната майка. По силата на съдебна спогодба, обективирана в протокол от
14.04.1980 г. по гр.д. № 4751/1980 г. по описа на Софийски районен съд, 42
състав, имотът бил поставен в дял на ищците. С писмо с изх. № 820/14.03.1996 г.
на ОПК при ТОА ,, Витоша ” са били уведомени, че за притежавания от тях
недвижим имот е била подадена молба от бивши собственици на имота, заявили
претенция за възстановяване на собственост върху земеделска земя по реда на
ЗСПЗЗ.
С Решение
№ 7733/22.07.2010 г., издадено на основание Заповед № РД-03-0147/07.06.2010 г.,
ОСЗГ „Овча купел” признала правото на собственост на заявителите по реституция
- М.Г.З.(по баща М.) и Й. Г.П., легитимирали се като бивши собственици на нива
с площ от 1 463 кв.м, идентична с УПИ ІІІ-54, в кв. 3 по ЗРП на местност „В.з.
„Малинова долина - 2 „а”. Решението за възстановяване било получено на
25.08.2010 г. от наследника на М.Г.З.(по баща М.) - К.Й.Г., същото не било
обжалвано и влязло в законна сила.
Ищците
твърдят, че в производството по възстановяване на собствеността по реда на
ЗСПЗЗ, подалите заявлението лица - Й. Н.П. и М.Г.З.(по баща М.) са се
легитимирали като собственици на земеделска земя с извлечение от емлячен
регистър, без да представят други, първични документи за собственост, от които
черпят право на собственост. Освен това, заявление с вх. № С-394/14.05.1992 г.
не било подписано от двамата молители, като вместо това на мястото за поставяне
на подписи били положени два броя пръстови отпечатъци, без изрично отбелязване
на причините.
Ответниците
били наследници по закон на Й. Н.П. и М.Г.З.(по баща М.).
Поради
липсата на легитимация по предявените реституционни претенции и поради принадлежност
на правото на собственост на друго лице – наследодателите на ищците, последните
считат, че не са били изпълнени законовите предпоставки за възстановяване на
собствеността върху процесния имот по ЗСПЗЗ и ответниците не се легитимирали
като негови собственици.
Предвид
изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което да бъде
установено по отношение на ответниците, че всеки от ищците притежава по
½ ид.ч. от правото на собственост върху описания недвижим имот. Ищците
претендират и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата
молба, ответникът К.Й.Г., действащ
чрез особения представител - адв. В.А., е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Твърди, че
възстановяването на имота по реда на ЗСПЗЗ е било легитимно, въз основа на
вписване в емлячния регистър към съответното кметство, а поставянето на
пръстови отпечатъци било допустимо. Излага съображения, че емлячните регистри
са били предназначени за регистриране на недвижимите имоти и след изм. на
ЗСПЗЗ, бр. 98/1997 г., правото на собственост се доказва и с тях. От друга
страна, ответникът счита, че претенцията на ищците е недоказана, тъй като не е
била спазена процедурата по закупуване на имота и не е било съобразено, че за
въпросния имот има данни за собственици - М.Г.З.и Й. Н.П.. Представената
докладна записка и протокол № 16/25.06.1958 г. били бланкетни и се прилагали за
всички случаи по прехвърляне правото на собственост на земи в регулация. От
другите два протокола било видно, че се предлага имот, който е с установени
собственици, а не на свободна земя. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Препис от исковата молба, ведно с
приложените към нея документи и препис от разпореждането на съда по чл. 131 ГПК
е връчено на Й.Х.К. на 09.07.2020 г. (л. 164), на Л.В.П.
на 31.08.2020 г. (л. 185) и на Д.В.С. на 31.08.2020 г. (л. 184).
В срока за отговор на исковата
молба, ответникът Й.Х.К. не е депозирал отговор на
исковата молба.
В срока за отговор на исковата
молба, ответниците Л.В.П. и Д.В.С. са депозирали отговор на исковата молба. Ответниците
оспорват исковете с възражението, че са недопустими, евентуално неоснователни.
Сочат, че ищците нямат правна възможност за оспорват правото на собственост на
ответниците, които им е било възстановено по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ. При спор за
материално право, заинтересованите лица по чл. 11 ЗСПЗЗ могли да осъществят
правата си по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ само при висящо или
бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ. В настоящия случай, ищците нямали
качеството на лица по чл. 11 ЗСПЗЗ. По делото
нямало данни, процесният имот да е бил собственост на наследодателя на ищците
преди образуване на ТКЗС и/или същите да са заявили реституционни претенции по
съответния законов ред. От друга страна, производството по чл. 14 ЗСПЗЗ
приключило с влязло в сила решение № 7722/22.07.2010 г. на ОСЗГ „Овча Купел“.
Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл.
27, ал. 1 ППЗСПЗЗ имали конститутивно вещноправно действие и легитимирали
лицата, в полза на които е издадено в отношенията им с трети лица, като
собственици на възстановения имот. Неоснователни били възраженията на ищците,
че не са били изпълнени законовите предпоставки за възстановяване на
собствеността върху процесния имот по ЗСПЗЗ, като за ищците не съществувала
правна възможност да оспорват проведената и приключила процедура възстановяване
на имота.
Ответниците оспорват основанието
и реда на придобиване на собствеността върху процесния имот от наследодателя на
ищците, като заявяват, че не е била спазена процедурата по ЗПВПННИ,
разрешението за продажба било направено от некомпетентен орган, цената на имота
не била определена правилно. Заявяват, че оспорват съдържанието на приложението
от ищците Протокол № 18/02.08.1961 г. на ИК на Благоевградски РНС-София,
Протокол № 16/25.06.1958 г. на ИК на Благоевградски РНС-София, Доклад с вх. №
А-818/17.07.1961 г., Докладна записка относно разрешаване на продажби на
регулирани земи и земи в проектно-вилните зони, като твърдят, че:
-
са подписани от некомпетентен
орган,
-
подписалите ги лица не са заемали
сочените длъжности,
-
документите не са изготвени на
посочените в тях дати.
Ответниците твърдят, че тези документи са неотносими
към процесния недвижим имот. Оспорват и представения по делото нотариален акт,
като твърдят, че липсват доказателства, които да удостоверяват, че праводателят
ТКЗС „Витоша“ – с. Симеоново е бил легитимен собственик на процесния имот.
Съдебната делба, на която се позовавали ищците, била недействителна, тъй като
била извършена по отношение на имот, който не бил собственост на съделителите. Ответниците
претендират направените по делото разноски.
Съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
С Нотариален акт № 128, том I,
дело 170 /1920 г. на IV нотариус при Софийски окръжен съд за право на
собственост върху недвижими имоти, признато чрез обстоятелствена проверка, наМ.М.
от с. Симеоново е признато право на собственост върху 15 (петнадесет)
недвижими имота, находящи се в землището на с. Симеоново, от които в м. „Банска
река” са: Под № 2 - нива от 1,5 ара при съседи: Г. М., В. М. и
река и Под № 13 - ливада от 3,8 ара при съседи: Г. М., път, река
и валог (нотариалния акт е приложен ведно с преписката на ОСЗГ).
От приетото копие на партидна
книга на данъкоплатците (представено с молбата от 19.04.2022 г.) се установява,
че М.М. З. е имал нива в местност „Банска река“ с площ 4 декара и 3 ара, както
и ливада в тази местност с площ 4 декара и 5 ара. От същия документ е видно, че
двата имота са записани на друго лице, а именно – М.М.З.а. Видно от копието от
емлячния регистър (представено ведно с допълнителната СМЕ) по партидата на М.Г.З.а,
чието друго име е М. М. З.а (видно от удостоверението за идентичност на лице с
различни имена, представено с преписката на ОСЗГ), е имало записана нива в
местност „Банска река“ с площ 4 декара и 3 ара. Основанието за придобиването на
този имот, посочено в регистъра е наследство.
На 08.11.1948 г. нивата наГ.П. З. от с. Симеоново „Банска река” от 4,3 д. III-та
категория, при граници: Х. Cт. З., Н.И.М.и път, е
заменена за ниви на други две лица с „Протокол за извършените замянки на
полските имоти на некооператорите, включени в блоковете на ТКЗС“ (л. 255, том
2). Видно от удостоверението за наследници (л. 97 от преписката на ОСЗГ)Г.З. е
бил съпруг на М. З.а.
На 27.09.1961 г., ТКЗС „Витоша“, село Симеоново, е
продало на М. С. К. – Д., дворно място с площ от 1548 кв.м., съставляващо
парцел III - 2704 от квартал 3, местност „Американски колеж II „а” (видно от нотариален
акт за собственост на имот, придобит по Закона за реда за прехвърляне на вещни
права върху някои недвижими имоти (ЗРПВПННИ) - № 86, том ХХ, дело № 3555/1961
г. на І нотариус при СНС, л. 10, том 1). Продажбата е извършена след взети
решения на изпълнителния комитет на Благоевския районен народен съвет, с които М.
С. К.-Д. е определена за купувач на имота, определена е и цената, както и е
дадено съгласие за продажбата (видно от протоколите и докладни записки, л.
13-21, отм. 1).
На 14.04.1980 г. Софийски районен съд е одобрил
съдебна спогодба, по гр.д. № 4751/1980 г. по описа на 42 състав. С нея имотът в
местността „Американски колеж“ е бил поставен в дял на М.А.К. и М.А.К. (видно
от протокола, л. 27, том 1).
На 14.05.1992 г., М. З.а е подала заявление за
възстановяване на имоти. Под № 4 в
заявлението е включена нива в м. Банска река с площ 4,3 декара (л. 66-67 от
преписката на ОСЗГ). М. З.а се е легитимирала като собственик на имотите на
основание препис-извлечение от емлячния регистър на кметство кв. Симеоново –
София (л. 68 от преписката на ОСЗГ). В заявлението е посочено, че същото е
подадено от М. З.а, като волята на заявителката е удостоверена с поставяне на
пръстов отпечатък.
От нотариално удостоверяване, извършено на
предходната дата, се установява, че заявителката не е могла да пише,
поради което е положила отпечатък от палеца си пред нотариус при декларирането
на притежавано от нея право на собственост (декларацията, л. 96 от преписката
на ОСЗГ). С оглед това официално удостоверяване, извършено от компетентен орган
един ден преди подаването на заявлението за възстановяване на имотите от М. З.а,
съдът приема за установено, че към същата дата тя не е могла да пише,
поради което е изразявала волята си чрез поставяне на пръстов отпечатък. Поради
това и в заявлението за възстановяване на имотите също е с положен отпечатък от
палец вместо подпис. По делото не са събрани доказателства, че този отпечатък е
на друго лице, различно от М. З.а. Поради това на основание чл. 193, ал. 3 ГПК
(заявлението е прието по направено от ищците доказателствено искане), съдът
приема, че заявлението изхожда от посочения му автор, а именно – М. З.а.
М. З.а е починала на 12.04.1994 г. Нейни наследници
са К.Й.Г.Й.Х.К.Л.В.П. и Д.В.С., видно от удостоверението за наследници (л.
124-125, преписа от акт за смърт, и справките в НБДН, л. 172-175).
През м. март 1996 г., М.К.-Д. е била уведомена, че
за имота в кв. Симеоново е подадена молба за възстановяване от собствениците,
които са го притежавали преди образуване на блоковете на ТКЗС. На 17.04.1996 г.
тя е предоставила доказателства по преписката, а именно – нотариалния акт от
1961 г. и протокола за делба от 1980 г. (писмо от поземлената комисия, л. 22,
том 1).
От удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (л.
74 от преписката на ОСЗГ) и скицата по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ (л. 75 от
преписката на ОСЗГ) се установява, че общинската служба земеделие е
идентифицирала нивата в м. Банска река с площ 4,3 декара, за която е подадено
заявление за възстановяване правото на собственост, като имот със стар
планоснимачен номер 2704. Видно от удостоверението (л. 79 от преписката на
ОСЗГ) това идентифициране на имота като пл. № 2704, к.л. 739 по кад.план от
1950 г. е станало от молителката М. З.а. В границите на този имот съгласно
действащия ПУП, одобрен със заповед от 08.09.1992 г. попадали 10 имота. Така е определено,
че от стария имот с пл. № 2704 е възможно да се възстановят 1463 кв.м.
С Решение на ОСЗГ „ Овча купел ” № 7733 / 22.07.2010
г. в полза на наследниците на М. З.а е възстановен поземлен имот - нива с площ
от 1463 кв.м. (решение, л. 71 от преписката на ОСЗГ). Върху решението е
посочено, че същото е било връчено на К.Й.Г. на 25.08.2010 г.
Тези 1463 кв.м. са частично идентични с УПИ
III.54 в кв. 3 по плана на гр. София, м. „в.з. „Малинова долина” II-а (предишна
м. „Американски колеж”), който ищците претендират да са собственици на
основание наследство и делба (видно от отговорите на 1-ва задача от СТЕ и
приложенията към заключенията, л. 232, том 1 и л. 293, том 2.)
В заключението си вещото лице е заявило, че е възможно
имотът, койтоГ.З. е заменил през 1948 г. да е идентичен с този, който М. З.а е
посочила за възстановяване. Това заключение обаче не е категорично, тъй като
липсват индивидуализиращи признаци на имота, записан като собственост на М. З.а
в емлячния регистър, които признаци да се съпоставят с тези на имота, койтоГ.З.
е заменил. Предвид това, и предвид различните лица, посочени за собственици,
без да е установено, че единия имот е преминал в собственост от едното в
другото лице, както и предвид това, че съгласно удостоверение за наследници (л.
97 от преписката на ОСЗГ)Г.З. е бивш съпруг на М. З.а, съдът не приема за
установена идентичност между имота, описан в протокола за замени, извършени от
ТКЗС и имота, вписан в емлячния регистър като собствен на М. З.а и заявен от
последната за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
От приетата по делото СТЕ се установява, че не е
възможно да се твърди наличието на идентичност между имотите, описани в
нотариалния акт от 1920 г. в м. „Банска река“ и тези описани в протокола за
замени, извършени от ТКЗС и имота, вписан в емлячния регистър като собствен на М.
З.а.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като
същите не установяват факти от предмета на доказване, очертан от предявените
искове.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Предявени са субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Основателността на предявения установителен иск се
обуславя от съществуването на абсолютно субективно право на собственост,
породено за ищците, което има за материален обект - процесния недвижим имот. В
тежест на ищците е да докажат, че притежават правото на собственост върху
описания недвижим имот на соченото придобивно основание – покупко-продажба от
ТКЗС и съдебна делба. В тежест на ответниците е да докажат релевираните
правоизключващи възражения за придобито право на собственост върху имота.
Ищците извеждат субективното си право на собственост
при фактически твърдения, че тяхната майка е придобила възмездно, по време на
брака ѝ с починалия им баща недвижим имот, който след делба им е поставен
в дял.
По делото се установи, че през 1961 г. действително М.
С. К. – Д. е придобила от ТКЗС „Витоша“, село Симеоново дворно място с площ от
1548 кв.м., съставляващо парцел III - 2704 от квартал 3, местност „Американски
колеж II „а”, а през 1980 имотът е бил поставен в дял на М.А.К. и М.А.К. с
одобрена от съда съдебна спогодба.
На това ответниците са противопоставили твърденията
си, че те са придобили собствеността върху част от същия имот на основание
реституция в полза на тяхната наследодателка М. З.а. Това им твърдение е
доказано от приетото по делото Решение на ОСЗГ, приложените към преписката
документи и заключението на вещото лице. От тях се установи, че 1463 кв.м. от
стария имот с пл. № 2704 са възстановени на наследниците на М. З.а, както и, че
тези 1463 кв.м. са частично идентични с УПИ III-54 в кв. 3 по плана на гр.
София, м. „в.з. „Малинова долина” II-а (предишна м. „Американски колеж”), който
ищците претендират да са собственици на основание наследство и делба.
В случаите, в които всяка от страните твърди, че
притежава надлежно придобито вещно право, конкуриращо с твърдяното от
насрещната страна вещно право, съдът дължи обсъждане и на възраженията, които
всяка от страните е навела по отношение претендираното от насрещната страна
вещно право и при наличие на законова уредба - прилагане на правната норма,
уреждаща конкуренцията на права (Решение № 39 от 29.05.2017 г. по гр. д. №
3394/2016 г. на ВКС, ІІ ГО).
В случая възражението на ищците се свежда до това,
че заявителката по преписката за възстановяване се е легитимирала като
собственик единствено на препис от емлячния регистър, а не на други първични
документи за собственост.
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ в производството по възстановяване
на земеделски земи по ЗСПЗЗ правото на собственост се доказва с нотариални
актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски
стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в
трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на
рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата
поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други
писмени доказателства.
Видно от цитираната разпоредба е, че записите в
емлячните регистри са част от документите, с които правоимащите да докажат
правото си на собственост. Ето защо това възражение не е основателно.
Следващото възражение представлява оспорване на
авторството на заявлението за възстановяване на имота. Ищците са заявили
единствено, че заявлението не е подписано от двамата заявители, а единствено са
поставени два пръстови отпечатъка без посочване на причините за това.
На първо място съдът намира, че заявлението изхожда
единствено от М. З.а. Същата е вписана в него, представените документи
доказват, че тя е била собственик на отнетите имоти и решението е за
възстановяване на собствеността на наследниците ѝ.
На следващо място, по отношение на причините за
поставянето на пръстов отпечатък вместо подпис, от приетата по делото
декларация (л. 96 от преписката на ОСЗГ) по делото се установи, че М. З.а не е
можела да пише и това е причината за поставяне на отпечатък вместо подпис в
заявлението за възстановяване на собствеността върху отнети имоти.
Съгласно чл. 151, ал. 1 ГПК (отм.) частен документ,
издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния
му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Изискването за приподписване
на документ, издаден от неграмотен, цели да удостовери, че издателя е запознат
със съдържанието на изявлението си и с поставянето на отпечатък той е обвързан
от него. В случая от приетата е установено, че М. З.а не е можела да пише и
поради това тя е поставила отпечатък вместо подпис. Това обаче не означава, че
тя не е можела да чете и да възприеме съдържанието на подаденото от нея
заявление. В настоящият случай невъзможността да се подпише документа е може да
се дължи (например) на напредналата възраст на М. З.а, което обаче не означава,
че същата е неграмотна и не е могла да разбере текста на заявлението за
възстановяване на земеделски земи. Затова според настоящият състав изискването
на чл. 151, ал. 1 ГПК (отм.) за приподписване на изявлението на М. З.а не е
приложимо спрямо последната. Поради всичко това съдът приема, че заявлението до
поземлената комисия изхожда от посоченото в него лице – наследодателката на
ответниците.
Други възражения от страна на ищците не са
направени, нито е направено искане за извършване на косвен съдебен контрол
върху решението на ОСЗГ.
При това положение е налице конкуренция между
валидно придобити от трети лица вещни права в периода след 1944 г. върху
масовизирани земеделски имоти и бившите собственици на тези имоти, имащи право
да възстановят собствеността си по реда на ЗСПЗЗ. Тази конкуренция следва да се
уреди от нормата на чл. 10, ал. 13
ЗСПЗЗ. Продажбата или предоставянето на имота на трети лица от ТКЗС, ДЗС или
други кооперативни организации, както и от други държавни или общински органи
не са пречка за възстановяване на собствеността върху него, съгласно чл. 10,
ал. 13 ЗСПЗЗ. Под „предоставяне на трети лица” по смисъла на тази разпоредба от
закона следва да се разбират както гражданскоправни разпоредителни актове
/продажба, замяна, дарение, суперфиция, прехвърляне на право на ползване/, така
и административни разпоредителни актове /заповеди за обезщетяване със
земеделски имоти/. Такова тълкуване е дадено в т.2 от Тълкувателно решение № 6
от 10.05.2006 г. по т.гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Лицата, придобили
земеделски имот по някой от горепосочените начини, загубват вещните си права –
ето защо сделката, обективирана в представения нотариален акт не е довела до
транслиране на правото на собственост в правната сфера на ответниците, освен ако
не е налице някое от предвидените в закона изключения. В практиката на ВКС по решение № 132/3.11.2016
г. по гр. д. № 1984/2016 г., II г.о. е дадено тълкуване, че разпоредбата на чл.
10, ал. 13 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/97 г./ обявява за нищожни всички актове (гражданско
и административноправни), по силата на които трети лица са придобили
собственост и ограничени вещни права върху земеделски земи, включени в ТКЗС,
ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, макар
и тези актове да са били правомерно извършени. В този
смисъл е и решение № 110 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 174/2011 г. на ВКС, І ГО,
с което се приема, че с нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, се
отнема вещнопрехвърлителният ефект на сделките на разпореждане със земеделски
земи в полза на трети лица, извършени от трудовокооперативни земеделски
стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на
тях селскостопански организации или от други държавни или общински органи (с
изключение на случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ).
Предвид това следва да се приеме, че правата, които
ищците заявяват не са противопоставими на ответниците. Последните, на основание
решението на ОСЗГ, се легитимират като собственици на 1463 кв.м. от
претендирания от ищците имот. По
изложените съображения, предявените установителни искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Относно
разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски имат ответниците Л.П. и Д.С., на които следва да се присъди сумата от 5 000
лева – платено адвокатско възнаграждение (л. 225, том 1). Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от М.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.А.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против К.Й.Г., с ЕГН: **********,
с обявен постоянен и настоящ адрес:***, Й.Х.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Л.В.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Д.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
за признаване за установено, че ищците са съсобственици на основание придобиване по реда на Закона за реда за
прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти и съдебна делба, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.2045.54 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-3/11.02.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1491 км.м.,
при съседи: 68134.2045.1801,
68134.2045.1873, 68134.2045.870, 68134.2045.53, 68134.2045.1862, с
адрес: гр. София, СО-район „Витоша“, ул. „196“, в.з. „Малинова долина“, а по
предходен план представляващ Урегулираният поземлен имот (УПИ) ІІІ-54,
в квартал 3, по плана на град София, местност „Вилна зона Малинова долина II
„а”, с площ на имота по нотариален акт от 1548 кв. метра, а по графични данни -
с площ от 1507 кв.метра, при съседи по нотариален акт; улица и парцели
четвърти, шести и втори, а по скица: УПИ ІV-53, УПИ VІ-55, улица, УПИ ІІ-46 и
УПИ Х-43.
ОСЪЖДА М.А.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и М.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на
Л.В.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и Д.В.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 5 000 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: