Решение по дело №488/2015 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 279
Дата: 22 декември 2015 г. (в сила от 26 януари 2016 г.)
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20153600100488
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 279

гр. Шумен, 22.12.2015 г.

            Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на  двадесет и втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                               Окръжен съдия: Константин Моллов

при секретар Г.С. и в присъствието на прокурор Диан Долапчиев, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов г. д. № 488 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по депозирана искова молба от Я.Т.М., ЕГН ********** *** срещу Т.В.Н., ЕГН ********** ***, с която иска съда да постанови решение, с което да постави под пълно запрещение ответникът, поради заболяване, което не позволява да се грижи за работите си. В исковата молба ищцата твърди, че е родител на Т.В.Н., който страда от психично заболяване, за което многократно е лекуван в Психоболницата в с. Ц.б.. Първите прояви на заболяването са по време на пубертета като впоследствие са се задълбочили до степен, че ответникът става агресивен както по отношение на майка си, така и по отношение на баба си Ж.С.П., която живее с тях. Влошаването на здравословното му състояние е вследствие отказа на ответника да взема предписаните му лекарства, а това от своя страна е довело до засилване на агресивността му към околните. Многократно се е налагало намеса на полицията за да потуши избухналите скандали. Ответникът проявява наивност, като често дава личната си карта и подписва договори, с които поема парични задължения, които после се заплащат от ищцата. Здравословното състояние на ответника налага поставянето му под запрещение, за да може ищцата да се грижи по-добре за него.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

В хода на процеса Я.Т.М., чрез процесуалния си пред- ставител ад.М.К. от АК гр. Ш., поддържа иска си, като с ог- лед заключението на назначената от съда съдебно-психиатрична експертиза, моли ответникът да бъде поставен под ограничено запрещение.

Ответникът не изразява становище по иска.

            Становището изразено от представителя на Шуменската окръжна прокура- тура, е че са налице визираните от закона предпоставки за поставяне на Т. В. Н. под ограничено запрещение. Моли съда да постанови решение в този смисъл.

            След преценка на събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхна- та съвкупност и с оглед непосредствените си впечатления от разпита на Т. В. Н., съгласно изискването на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът приема за устано- вено от фактическа и правна страна следното:

            Ищцата Я.Т.М., предвид извършената от съда служебна проверка, е майка на ответника, следователно е от кръга лица посочени в чл.336, ал.1 от ГПК, които притежават активна процесуална легитимация да предявят иска за поставяне под запрещение.

            В съдебно заседание на 10.12.2015 г., е проведен разпит на Т.В.Н.. От разпита на ответника е видно, че той е комунактивен, може и осъщест- вява самостоятелен контакт, като дава задоволителни и адекватни отговори на зада- ваните му въпроси. От приложената по делото медицинска документация се уста- новява, че ответникът страда от Лека умствена изостаналост. Значително наруше- ние на поведението изискващо лечение.

От разпита на свидетелката С.Т.Д. (сестра на ищца- та) се установява, че ответникът не може да борави с пари. Познава стойността на монетите и купюрите, но не може да си направи сметката. В магазина дава пари, но не знае колко ще му върнат. Многократно различни хора са се възползвали от лич- ните му данни. Използвали са личната му карта за закупуване на стоки, а след това се налага ответникът да заплаща закупената стока.

От заключението на назначената от съда съдебно-психиатрична експертиза, неоспорено от страните, както и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че Т.В.Н. страда от Лека умствена изостаналост, дебил- ност средна степен. Значително нарушение на поведението, изискващо грижи и ле- чение. Това предполага разумни съждения по повод на елементарни въпроси и удо- влетворително справяне в обичайна обстановка. Но абстрактното мислене е недо- статъчно развито и преценката в по-сложни ситуации е неправилна. Поради нару- шение на висшите критични способности и по-високата внушаемост ответникът не е в състояние да осмисля правилно обстановката в цялост и да отличи главното от второстепенното, да съобрази своите решения и действия с диалектиката на съби- тията. Леката умствена изостаналост, в рамките на средната дебилност, в съчетание с примитивно и дисхармонично структурираната личностова сфера обуславя огра- ничената невъзможност на ответника да възприема правилно фактите и обстоятел- ствата от действителността, да ръководи и контролира собственото си поведение и да се грижи за своите работи. Ответникът страда от слабоумие по смисъла на чл.5 от ЗЛС и не е в състояние да схваща напълно значението на своите действия, както и да ги ръководи по разумни съображенияСпоред вещото лице е уместно ответни- кът да бъде поставен под ограничено запрещение.

С оглед така очертаната фактическа обстановка и съдържащия се в исковата молба петитум, налице е иск за поставяне на Т.В.Н. под запрещение с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС във вр. с чл.336, ал.1 от ГПК. Същият е допус- тим. Исковата молба е предявена от майката на ответника, която е активно легити- мирана, предвид разпоредбата на чл. 336, ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен. Личните впечатления на съда, преценени във връзка с изложеното в заключението на съдебно-психиатрична екс- пертиза, приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпита- ния свидетел са основание да се приеме, че Т.В.Н. страда от слабо- умие, по смисъла на чл. 5 ал. 1 от ЗЛС, което не му дава възможност, да се грижи за себе си и да защитава собствените си интереси, но състоянието на лицето не е тол- кова тежко, за да бъде поставено под пълно запрещение. В конкретния случай са налице посочените в чл. 5 ал. 2 от ЗЛС основания за поставяне на Т.В.Н. под ограничено запрещение, поради което исковата претенция се явява основателна и доказана.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът, Т.В.Н. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Шуменския окръжен съд направените разноски по производството в размер на 120.00 лв., представляващи заплатеното от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

            Поставя под ограничено запрещение Т.В.Н., ЕГН ****** ***.

Осъжда Т.В.Н., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Шуменския окръжен съд  направените разноски по производството в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, представляващи заплатеното от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза.

            След влизане на решението в сила, на основание чл.338, ал.3 от ГПК, пре- пис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Об- щина Шумен за учредяване на попечителство.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: