РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. Перник, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500374 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, депозирани от С. Д. С. и К. К. И., и двамата с
адрес: *** срещу Решение № 160 от 16.02.2022г., постановено по гр. д. № 05547/2021 г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, с което съдът е признал по отношение на Д. С.
Д., с адрес: *** наследодател на жалбоподателите, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, сумата в размер на 868,20 лева, представляваща главница за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от депозиране на заявлението на 02.08.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 130,00 лева, представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 09.07.2018 г. до 14.07.2020 г. , за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4073/2021 г. по описа на Районен съд -
Перник. Със същото съдебно решение наследодателя на жалбоподателите – Д. С. Д. е
осъден да заплати на ищеца по делото сумата от 475,00 лева – разноски в исковото
производство и сумата от 75,00 лева – разноски в заповедното производство.
В жалбите (идентични по своето съдържание) се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Жалбоподателите намират, че същото е постановено в противоречие с материалния и
1
процесуалния закон, при непълно обсъждане на доказателствата и като такова се явява
неправилно. По подробни съображения се счита, че между страните не съществува
облигационна връзка, респ. жалбоподателите нямат качеството на потребители на
топлоенергия, а освен това неправилно и неясно е как е начислена твърдяната от
ищеца топлоенергия. С тези съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно
решение, като неправилно и постановяване на ново съдебно решение, с което
предявените от ищеца искове бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по
жалбите.
Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени против обжалваем съдебен акт, в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани лица, които имат интерес от
обжалването, поради което същите се явяват допустими и подлежат на разглеждане по
същество. Ответницата К. Д. Т. не е обжалвала постановеното решение.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение, съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена
неговата правилност, съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за
спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на
ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК
искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца "Топлофикация -
Перник" АД към ответника Д. С. Д. от *** за сумата от 868,20 лева, представляваща
стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в ***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 130,00 лева за периода от 09.07.2018 г. до
14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
до окончателното изплащане на сумата.
От представеното по делото заверено копие на Договор за продажба на
държавен недвижим имот от 19.07.1990 г., се установява, че Д. С. Д. е закупил
апартамент, находящ се в ***.
В производството са събрани доказателства, относими към спора, като са
представени писмени доказателства, изслушани и приети са съдебно – техническа и
съдебно – счетоводна експертизи. След постановяване на решението в производството
2
по връчване на препис от същото, съдът е бил уведомен, че ответникът Д. Д. е починал.
След извършена служебна справка, съдът с Определение № 1105/30.02.2022 г. е
конституирал на основание чл.227 ГПК правоприемниците на ответника като
ответници в производството, а именно: съпруга – К. К. Д., син – С. Д. С. и дъщеря – К.
Д. Т., като им е връчил и препис от постановеното решение.
От служебно извършената справка от Районен съд – Перник за предоставяне
на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. от НБД „Население“, се установява, че
ответникът в производството Д. С. Д. е починал на *** Този факт е настъпил след
приключване на съдебното следствие и хода по същество на производството, поради
което за настоящия състав е налице задължение да разгледа правилността на
решението по отношение на първоначалния ответник, а изпълнението на решението
следва да бъде насочено към неговите правоприемници.
По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват наличие на
евентуална СИО по отношение на процесния имот, поради което съдът приема за
правилен извода на първоинстанционния съд, че ответника е притежател на правото на
собственост върху процесния недвижим имот в пълен обем.
По делото не се спори, че ищецът „Топлофикация-Перник“ АД разполага с
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Перник.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото
по делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един
местен ежедневник преди процесния период. От горното следва, че за възникването на
договорното правоотношение не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, като съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, имат качеството на
клиенти на топлинна енергия.
За установяване на факта на доставка на топлинна енергия в процесния
недвижим имот пред първата инстанция е изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза, от която е установено, че за процесния период в абонатната станция е
монтиран топломер, съответстващ на одобрения тип, годен да се използва за търговско
измерване, а показанията му могат да се считат за достоверни. Вещото лице е
посочило, че счита начислените суми за коректни и пресметнати съгласно
3
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалния
период, като заключва, че няма разлика в сумите по главницата, определени при
изготвяне на заключението и тези, претендирани с исковата молба. Решаващият съдът
правилно е кредитирал заключението на вещото лице, доколкото същото е
задълбочено, подробно и компетентно извършено, а по делото липсват данни за
евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството.
За установяване на стойността на доставената топлинна енергия в процесния
недвижим имот пред първоинстанционният съд са събрани писмени доказателства –
извлечение от сметка, както е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.
След проверка по документи в „Топлофикация“ АД – Перник вещото лице е
установило, че за процесния период стойността на неплатената доставена и ползвана
топлинна енергия е в размер на 868,20 лв., а лихвата за забава е в размер на 130,00 лв.,
или общо 998,20 лв. Поради това, съдът намира за правилен извода на
първоинстанционния съд за дължимост на цената на доставена топлинна енергия в
пълния размер на предявения иск.
Съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплащат също в такъв тридесетдневен срок. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба, при
неизпълнение в срок на задължението за плащане, купувачите заплащат на доставчика
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до
окончателното изплащане на дължимите суми. След като задълженията са срочни, за да
изпадне длъжникът в забава не е необходима покана от кредитора. В случая всяка една
от дължимите суми за топлинна енергия е с настъпил падеж и доколкото не се
установява, а и не се твърди същите да са платени, то кредиторът има право на
обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 130,00 лв. –
обезщетение за забава за периода 07.09.2019 г. до 14.07.2021 г., за която ответникът
следва да отговаря в пълен размер, както правилно е постановил съда.
По изложените по-горе съображения подадената въззивна жалба се явява
неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски в размер на 200,00 лева, за
които е представил списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160/16.02.2022 г., постановено по гр. д. № 5547/2021г.
по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, и К. К. И., ЕГН:
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
********* сумата от 200,00 / двеста /лева / представляваща разноски –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред
въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5