РЕШЕНИЕ
№ 203
град Плевен, 10.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Плевен, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдията Маринска адм.
дело №1354/2019г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр.
чл.145 от АПК.
Депозирана е жалба от П.П.С., чрез адв. Г.Д.- САК,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
18-0938-002013/16.11.2019г. на Началник сектор към ОД МВР-Плевен, сектор Пътна
полиция, с която на жалбоподателя, по реда на чл. 171, ал.1, б.“б“ от ЗДвП, е
наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС“,
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Твърди се,
че принудителната административна мярка е наложена за това, че на 16.11.2019г,
ок. 04,30 часа, в гр. Плевен, на ул. „Цар Самуил“, на паркинга пред магазин „Т-
Маркет“, с посока на движение към ресторант „Замъка“, като водач и управляващ
МПС „АУДИ А3“, с рег. № ******, което не
е негова собственост, е управлявал посоченото МПС, след употреба на алкохол,
установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7310“, с
фабричен номер ARDM 0258, отчел 1,08 промила в издишания от водача въздух.
Издаден е талон за медицинско изследване с № 0038737 и 8 броя холограмни
стикери за валидност и сигурност на пробата с № АО 12870; водачът не представя
СУМПС и контролен талон към него. Твърди се, че в процесната заповед не се
съдържа конкретно описание на фактическата обстановка, при която е извършено
нарушението, като се твърди, че водачът- жалбоподател, не е управлявал
процесния автомобил, в твърдяната от актосъставителя посока. Твърди се също, че
към процесната дата, жалбоподателя не е неправоспособен водач. Твърди се, че с
АУАН от 28.11.2019г, е установено, че жалбоподателя се е явил във Второ РУ
ОДМВР Плевен, и е заявил, че е изгубил СУМПС№ ************ и контролния талон към него. Твърди се също, че в
процесния АУАН, невярно е отразено мястото на извършване на нарушението, като
се твърди, че мястото на спиране на автомобила е поляна, а не на ул. „Цар
Симеон“. Оспорва се установеният размер на количеството алкохол в кръвта, като
по делото липсват данни за техническата изправност на „Дрегер Алкотест 7310“.
Оспорва се също и размерът на наказанието, наложено в максимален размер. Твърди
се също, че е налице разминаване в мотивите на процесната заповед за налагане
на ПАМ и тези на АУАН, относно нарушените норми от ЗДвП. В заключение моли съда
да отмени обжалваната заповед за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна. Претендират
се разноски.
По делото, от страна на ответника, е депозирано
становище, в което се заявява, че депозираната жалба е неоснователна. Посочва
се, че процесната заповед за налагане на ПАМ, е издадена по реда на чл. 171,
т.1 б.б от ЗДвП, във връзка със съставен АУАН №250582/16.11.2019г. Посочва се,
че на жалбоподателя е издаден талон за
медицинско изследване №0036737, в който същият е записал, че приема показанията
на техническото средство. Посочва се също, че въз основа на съставеният АУАН, е
издаден НП № 19-0938-005495/21.11.2019г, изпратено за връчване.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
съобразно представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Процесната заповед за налагане на ПАМ №
18-0938-002013/16.11.2019г. на Началник сектор към ОД МВР-Плевен, сектор Пътна
полиция, е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените със
заповед №316з-27/03.01.2018г. /л.57/, правомощия. По делото безспорно се
установява, въз основа на представеното по делото нарочно удостоверение, че гл.
инсп. И. М. И., към датата на издаване на процесната заповед, е
заемал длъжността началник-сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР- Плевен.
Видно от съдържанието на процесната заповед за налагане
на ПАМ, се установява, че въз основа на същата, на жалбоподателя П.П.С.,***, на
основание чл. 171, т.1, б. “б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна
мярка- „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че същата се издава за това, че на 16.11.2019г.,
в гр. Плевен, ок. 04,30 часа, на ул. Цар Самуил, на паркинга пред магазин „Т-Маркет“,
с посока на движение към ресторант „Замъка“, П.С., като водач на л.а. „АУДИ 3“,
с рег.№
*****, което не е негова собственост,
управлява автомобила след употребата на алкохол, установено чрез техническо
средство Дрегер Алкотест 7510, фабр. №ARDM –
0258, с отчетен положителен резултат 1,08 промила на хиляда, в издишаният от
водача въздух. Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване №0036737 и 8 броя холограмни стикери за валидност на
пробата с № А012670. Посочено е също, че водачът С. не е представил
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. От
обстоятелствената част на процесната заповед се установява също, че е издаден и
АУАН №250582/16.11.2019г. , против водача П.С., притежаващ СУМПС № ******. Видно от приложеният по делото талон за изследване №
0036737, е отбелязано, че водачът на л.а., приема показанията на техническото
средство, скрепено с подписа на лицето- водач на автомобила П.С.. Безспорно е
по делото също, че водачът на автомобила- П.С., не е давал кръвна проба и
съответно- няма извършван химически анализ.
По делото се установява също, че въз основа на
съставеният АУАН, е издадено наказателно постановление №19-0938-005495/21.11.2019г.,
въз основа на което, на П.С., са наложени адм. наказания „глоба“, както следва:
на основание чл.174, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, в размер на 1000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; на основание чл. 183, ал.1,
предл. 1 от ЗДвП, в размер на 10лв. и на
основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП- в размер на 10 лв., като на
водача са му отнети и 10 контролни точки. По делото се установява също, че
издаденото НП, е обжалвано от страна на водача С., като е образувано НАХД№133/2020г.
по описа на РС- Плевен; по делото няма данни, към датата на приключване на
съдебното дирене, за постановено решение по посоченото НАХД.
По делото се установява също, съобразно представената
по делото справка за водач П.П.С., че същият притежава валидно СУМПС № *******, към датата на съставяне на АУАН и към датата на
издаване на процесната заповед- 16.11.2019г.; същото е валидно до 12.07.2026г.
По делото се установява също, че на жалбоподателя С. е съставен АУАН №1568у/28.11.2019г., за
това, че на посочената дата- 28.11.2019г, същият се е явил във Второ РУ-
Плевен, и е заявил, че изгубил документа си за самоличност, свидетелство за
управление на МПС №****** и контролен талон към него.
Установява се също и факта на издаване на НП №1568у/05.12.2019г. на Началника на
Второ РУ- ОДМВР- Плевен, с което на основание чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, на С.
е наложена глоба в размер на 30 лв.
По делото се
установява също, видно от представените от ответника писмени доказателства- л.
60, че използваното при проверката техническо средство Дрегер Алкотест 7510,
фабр. №ARDM – 0258, към датата на осъществяване на същата- 16.11.2019г, е успешно
преминал последваща проверка.
По делото, като свидетели са разпитани лицата М.Г. и В.К.,
от показанията на които се установява следното: св. Г. посочва, че той, заедно
със свидетеля К., са спрели управляваният от С. лек автомобил, за проверка, на
посочените в заповедта и в АУАН дата и час, като същият се е движел по паркинга
на магазин „Т-Маркет“, в посока- ресторант „Замъка“. Посочва, че е извършена
справка с ОДЧ при ОДМВР- Плевен, за притежавано от водача свидетелство за
управление, както и проба с техническо средство, която е отчела положителен
резултат от 1,08 промила на хиляда.
Св. К. посочва, че първоначално са видели паркиран
автомобил, на паркинга на магазин „Т-Маркет“, който след това е тръгнал от
паркинга в посока ресторант „Замъка“, последван е от полицейският автомобил и е
спрян за проверка. Св. К. посочва, че е свидетел на съставяне на АУАН, както и
че той е съставил талона за медицинско изследване, с 8 бр. холограмни стикери.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 171, т.1, б. “б“ от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага следната принудителна административна
мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
От събраните по делото доказателства, обсъдени по-
горе, съдът намира за безспорно установен факта, че на процесната дата- 16.11.2019г.,
жалбоподателят- П.С., е управлявал л.а. АУДИ 3“, с рег.№ ******, което не е негова собственост, след употребата на
алкохол, установено чрез техническо средство Дрегер Алкотест 7510, фабр. №ARDM
– 0258, с отчетен положителен резултат 1,08 промила на хиляда, в издишаният от
водача въздух. За налагането на посочената принудителна адм. мярка по ЗДвП, е
достатъчен сам по себе си факта на управление на МПС, след употребата на
алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта над посоченият размер от 0,5 на
хиляда, установено по надлежния за това ред, за което е съставен АУАН. В
случая, водачът на автомобила- жалбоподателя С. не е оспорва този факт в
рамките на настоящето производство, а от събраните по делото доказателства се
установява, че същият е приел резултата от използваното техническо средство и
не се е възползвал от възможността за химичен анализ. По делото няма направено
оспорване подписа на жалбоподателя, по реда на чл. 193 от ГПК, положен върху
издаденият талон за изследване № 0036737.
Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя,
свързани с мястото на установяване на нарушението, посочено в съставеният АУАН,
са ирелевантни към правния спор и не засягат законосъобразността на издадената
заповед за налагане на ПАМ. Административнонаказателното производство се
развива независимо от производството по налагане на принудителни административни
мерки, като за издаването на заповед за налагане на ПАМ, по реда на глава VI от ЗДвП, е необходимо единствено съставянето на редовен
от външна страна АУАН, в който е описано съответното нарушение, за което се
предвижда налагането на съответна принудителна административна мярка. Следва да
се посочи също, че принудителните административни мерки, вкл. и процесната, нямат
санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, като чрез нея се
реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален
процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не
съставлява административно наказание. Всички въпроси, касаещи съставомерността
на нарушението, евентуално допуснати нарушения на процесуалните правила, и
наличието на вина, са предмет на административнонаказателното производство, по
налагане на административно наказание и не са предмет на изследване в
настоящето. Към датата на приключване на съдебното дирене по настоящето дело,
въпросът за отговорността на водача не е решен с влязъл в сила съдебен акт.
По изложените по-горе съображения жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на П.П.С., ЕГН**********,***, против Заповед за налагане на ПАМ №
18-0938-002013/16.11.2019г. на Началник сектор към ОД МВР-Плевен, сектор Пътна
полиция, с която, на основание чл. чл. 171, т.1, б. “б“ от ЗДвП, Е НАЛОЖЕНА
принудителна административна мярка- „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/