Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24.07.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На осми юли Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01454 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Д.С.К., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1704,70лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.Перник, кв.“Тв. ливади“, бл.12, вх.А, ап.28, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., сумата от 137,82лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 04.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6626/18.12.2018г., издадена по ч.г.д.№08987/2018г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Д.С.К. е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че няма възникнало валидно облигационно правоотношение с ищеца, тъй като няма решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Ответникът твърди, че неправомерно в дължимите суми за главница е включена и вноската за дялово разпределение. Ответникът възразява, че ищецът не е фактурирал действително потребената топлинна енергия доколкото методиката, използвана от ищеца е отменена с решение на ВАС от 13.04.2018г. Доколкото няма валидно определено задължение за главница ответникът оспорва дължимост и на акцесорните претенции за лихва.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че са предявени обективно съединените искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №6626/18.12.2018г., издадена по ч.г.д.№08987/2018г. на ПРС, които са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 10.06.2019г.
По делото обаче няма доказателства относно собствеността, респективно вещното право на ползване върху процесния имот.
По делото е прието писмо от Община Перник, Дирекция “Местни приходи”, видно от което съгласно електронната система за процесния имот няма подадена данъчна декларация. Поради това и съдът намира, че по делото няма данъчна декларация, която евентуално да се цени като извънсъдебно признание на ответника за притежаване правото на собственост върху процесния имот.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът е доказал разноски в размер на 750,00лв. за адвокатско възнаграждение, от които сумата от 400,00лв. в заповедното и сумата от 350,00лв. в исковото производства.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с два обективно съединени иска с правно основание чл.415 ГПК, които обаче са в защита на един и същи интерес на обща стойност 2057,19лв. Следва да бъде отбелязано, че съгласно възприетото от въззивната инстанция становище, намерило израз в Определение № 617/19.09.2018г. постановено по в.ч.гр.д. № 484/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Определение № 643/02.10.2018г. по в.ч.гр.д. № 532/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не намира приложение когато предявените с една искова молба искове са в защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като претендираните парични вземания се основават на идентични факти, изразяващи се в неизпълнение на задължение по договор за продажба на топлинна енергия и свързаните с него последици. Допълнително следва да се отбележи, че искът за лихва е акцесорен такъв и е пряко обусловен от изхода по главния иск.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното производства е основателно, като от направените 400,00лв. съдът следва да присъди сумата от 300,00лв. Съдът намира, че следва да присъди цялата сума за направените в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение от 350,00лв. доколкото същата е под минималната сума по Наредба №1.
Предвид гореизложеното съдът намира, че справедливото адвокатско възнаграждение в процесния случай е в размер на 650,00лв., от които 350,00лв. за исковото и 300,00лв. за заповедното производство.
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 650,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Д.С.К., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1704,70лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.Перник, кв.“Тв. ливади“, бл.12, вх.А, ап.28, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., сумата от 137,82лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 04.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6626/18.12.2018г., издадена по ч.г.д.№08987/2018г. на ПРС.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”ЕАД, със снети по делото данни, да заплати на Д.С.К., с адрес: ***, сумата от 650,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, от които сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 350,00лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№08987/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: