Р
Е Ш Е
Н И Е № 340
гр. Видин, 05.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд гражданска
колегия в публичното заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Даниел
Димитров
при секретаря О. Петрова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Димитров
гр.дело № 400 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е
образувано по исковата молба на Е.Ц.С. ***, ЕГН ********** ***3244, с която са предявени искове с правно основание чл.200 КТ
и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че по време на работата му в
ответното дружество, на длъжност „шлосер” е претърпял трудова злополука на
28.12.1986 г., при която е загубил напълно зрението си на едното око.
Излага, че е съставен акт за трудова злополука и е
бил пенсиониран пожизнено, ІІІ група инвалидност.
Посочва, че редовно поддържа регистрацията си в Бюрото по
труда в гр. Видин, за да бъде устроен на работа съгласно предписанието на ТЕЛК,
но не си е намерил подходяща за здравето и състоянието му такава.
Излага данни, че заемащите длъжността „шлосер” получават
непрекъснато увеличение на трудовото си възнаграждение, докато той получава
само една минимална пенсия, както и че наред с трудовото възнаграждение е лишен
и от съответните добавки към него.
Поддържа, че за периода от 01.07.2014 г. до 01.01.2015 г.
е предявил иск предмет на гр.д. № 1375/2014
г. по описа на ВРС, за периода от 01.07.2015 г. до 01.01.2016 г. е предявил
иск предмет
на гр.д. № 2114/2014 г. по описа на ВРС,
за периода от 01.01.2016 г. до 01.05.2016 г. е предявил иск предмет на гр.д. № 265/2016 г. по описа на ВРС, за
периода от 01.05.2016 г. до 01.09.2016 г. е предявил иск предмет на гр.д. № 1285/2016 г. по описа на ВРС, за
периода от 01.09.2016 г. до 01.01.2017 г. е предявил иск предмет на гр.д. № 2098/2016 г. по описа на ВРС, за периода от 01.01.2017 г. до 01.05.2017 г. е предявил иск предмет на гр.д. № 286/2017
г. по описа на ВРС, за периода от 01.05.2017 г. до 01.09.2017 г. е
предявил иск предмет на гр.д. № 1246/2017 г. по описа на ВРС, за
периода от 01.09.2017 г. до 01.01.2018 г. е предявил иск предмет на гр.д. № 2883/2017 г. по описа на ВРС, за
периода от 01.01.2018 г. до 01.06.2018 г. е предявил иск предмет на гр.д. № 151/2018 г. по
описа на ВРС, за периода от 01.06.2017 г. до 01.10.2018 г. е предявил
иск предмет
на гр.д. № 1595/2018 г. по описа на ВРС, за периода от 01.10.2018 г. до
01.02.2019 г. е предявил иск предмет на гр.д. № 2783/2018 г. по описа на ВРС, както и че след
01.02.2019 г. продължава да търпи вреди и пропуснати ползи.
В хода на производството ищецът
е изменил претенцията си, като иска да бъде постановено решение, с което
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат на станалата трудова злополука,
изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, ведно с всички
добавки към същото, които би получил, като здрав, на длъжност шлосер и пенсията
му по инвалидност за периода от 01.02.2019 г. до 01.04.2019 г. в общ размер на
846.00 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяко ежемесечно
обезщетение, считано от първия ден на следващия месец, за който се дължи, до
окончателното издължаване.
Претендират се направените разноски.
Ответникът в срока за отговор е оспорил иска, като
неоснователен, посоченият период от претенцията в исковата молба е за бъдещ
период от време, който не е настъпил към момента на подаване на исковата молба.
Посочил е, че е предложил на ищеца да заеме длъжността портиер, но същия
отказал. Счита, че е предложил подходяща работа на ищеца.
По делото
са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено
следното:
От страните
не се оспорва факта, че ищецът е работел като шлосер в ответното дружество и че
на 28.12.1986 г. е претърпял трудова злополука, при която загубил напълно
зрението на едното си око. В тази връзка е съставен акт за трудова злополука № 37/1986
г., като с Експертно решение на ТЕЛК от 11.06.1987 г. на ищеца е призната трета
група инвалидност пожизнено /в същото са посочени опасните за работа професии и
дейности/. От влязло в сила решение по гр.д. № 2098/2016 г. по описа на ВРС е
видно, че между страните е водено
производство, което е със същия предмет,
но за друг период, а именно от 01.09.2016 г. до 01.01.2017 г..
Ищеца е
регистриран като безработен-този факт се установява от представената
регистрационна карта на Д ”Бюро по труда”.
С писмо от
08.12.2010 г. ответникът е предложил на
ищеца да бъде назначен на длъжността „портиер", като е разработена
длъжностна характеристика за длъжността.
От
Експертно решение № 0338 от 09.09.2011 г. на НЕЛК е видно, че длъжността
„портиер” е противопоказна на здравното състояние на ищеца. Посоченото
експертно решение е оспорено от ответника по делото пред АС-София, но е влязло
в сила, тъй като с решение № 6159/16.11.2012 г. по адм.д. № 8865/2011 г. по
описа на АС-София /влязло в сила на 18.01.2013 г./ жалбата е отхвърлена. От
същото е видно, че с ЕР № 0338 от 09.09.2011 г. на НЕЛК е отменено ЕР № 1292 от
13.04.2011г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД - Плевен относно трудова
препоръка, в която е посочено, че ищецът може да заема длъжността „портиер”.
В
извършената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е дало заключение за
разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ищецът, ако е
здрав и на работа в ответното предприятие и размера на получаваната пенсия за
инвалидност/ използван е метод на сравнение с лице, което работи на същата
длъжност, имащо същия трудов стаж и близка възраст с ищеца /за периода от 01.02.2019
г. до 01.04.2019 г./.
В
заключението са отразени два варианта за изчисление: на база брутно трудово
възнаграждение и на база нетно трудово възнаграждение:
На база
брутното трудово възнаграждение разликата за исковия период е 846.42 лева.
На база
нетното трудово възнаграждение разликата е 822.42 лева.
При така
установената фактическа обстановка Съдът намира за установено от правна страна
следното:
Искът за
обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, е с правно
основание чл. 200 КТ, уреждащ
обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при
изпълнение на трудово правоотношение.
Направените искания и изложената фактическа
обстановка сочат за претенция по чл. 200 КТ, поради което съдът е квалифицирал иска с такова правно
основание: по чл. 200 от КТ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В случая по
същество се претендира обезщетение за бъдещи имуществени вреди от трудова
злополука, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, ведно с
всички добавки, което същият би получил, ако беше здрав и полагаше труд в
ответното дружество и получаваната от ищеца пенсия за инвалидност за периода от
01.02.2019 г. до 01.04.2019 г..
Безспорно
се установи, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност ”шлосер”,
когато претърпява трудова злополука. Същият е пенсиониран пожизнено с III - та група инвалидност. От
приложеното по делото копие от регистрационна карта е видно, че ищецът подържа
регистрацията си в Бюрото по труда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200 ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда-неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване,
а с оглед константната практика няма пречка
да се претендират на това основание и бъдещи вреди в срока на
инвалидизация или когато с решението на ТЕЛК/НЕЛК е определен
пожизнен срок на инвалидността.
Съгласно
Постановление № 4 от 30.Х.1975 г., Пленум на ВС, т. 6, при причинена трайна
нетрудоспособност, вредите се състоят в разликата между средно получаваното
трудово възнаграждение преди увреждането и размера на отпуснатата пенсия, като
това обезщетение се дължи до навършване на предвидената за придобиване право на
пенсия за изслужено време и старост възраст. Този срок може да бъде продължен
най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния
трудов стаж.
В настоящия
случай, ищецът ще търпи имуществени вреди, които са предвидими и се изразяват в
разликата между възнаграждението, което би получил, ако беше здрав и работеше в
ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност. Ищецът е
трайно безработен и при ограниченията от физическо естество, с оглед
инвалидизацията, е затруднен при намирането на такава. Последният факт е и
деклариран в приложената по делото декларация.
С оглед на горното Съдът намира, че
са налице условията на чл. 200 от КТ за ангажиране отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетение за претендираните от ищеца имуществени
вреди за в бъдеще време, тъй като при данните по делото /ищецът е пенсиониран
пожизнено с трета група инвалидност и е на 58 г. към момента/, същите са
предвидими и размерът им установим/ в този смисъл е Решение № 155 от 22.02.2010
г. на ВКС по гр. д. № 3836/2008 г., III
г. о., ГК/.
При определяне на обезщетението
Съдът следва да съобрази т.1 от
заключението, касеща разликата между брутното трудово възнаграждение, което
ищеца би получил на длъжността
„шлосер" и пенсията по инвалидност за претендирания период от 01.02.2019
г. до 01.04.2019 г., възлизаща общо на 846.42 лв.
Във връзка с изложеното по-горе
искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед обстоятелството, че
обезщетението е за бъдещ период, то претенцията за присъждане на законната
лихва върху всяко едно от месечните вземания ще следва да бъде уважено и да се
присъди по начина по който е поискан, съобразен с конкретния месец, от който се
търси.
Съдът счита
за неоснователно възражението на ответника, че на ищеца му предлагана работа, която е съобразена със здравословното
му състояние,тъй като видно от представеното по делото ЕР № 0338 от
114/09.09.2011 г. на НЕЛК, с което е отменено Експертно решение № 1292 от
13.04.2011 г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД- Плевен, ищецът не е
възможно да изпълнява длъжността „портиер”.
Възражението
относно невъзможност за присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ за бъдещи
вреди, с оглед изложеното по-горе, е несъстоятелно, каквото е и това за
лихвите, с оглед обстоятелството, че те са претендират в размер на законната
лихва, от конкретен начален момент до
окончателното издължаване, и в случай на промяна в размера, съответно с постановление на МС, няма пречка същият да бъде съобразен при
евентуално изпълнение.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по
делото. В случая са направени такива за адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00
лв., която сума е платена в брой.
Разноските за дължимата държавна
такса в размер на 50.00 лв. и направените от бюджета разноски за вещо лице в размер на 70.00 лв.
следва да бъдат заплатени от ответната страна.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
"Випом" АД, гр. Видин, ул."Цар Иван Асен ІІ № 9, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ц.С. ***, ЕГН ********** обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващо разликата между брутното трудово възнаграждение, което би
получил, като здрав, на длъжността „шлосер" в ответното дружество и
пенсията за инвалидност за периода 01.02.2019 г. до 01.04.2019 г., възлизащо на сумата в
общ размер от 846.42 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяко
ежемесечно обезщетение, считано от първия ден на следващия месец, за който се
дължи, до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Випом" АД, гр. Видин,
ул."Цар Иван Асен ІІ № 9, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ц.С. ***, ЕГН **********
сумата от 300.00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
"Випом" АД - гр. Видин, ул. "Цар Иван Асен II" № 9, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС разноски по производството в общ
размер от 120.00 лв. /50.00 лева-държавна такса и 70.00 лева - разноски за вещо
лице/, както и такса в размер на 5.00 лв., в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.
242 ал. ал.2 т.3 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :