№ 345
гр. София , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело №
20211100510653 по описа за 2021 година
Производство по чл.435, аб.2 ГПК вр. с чл.274 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх.№21587/25.06.2021 година, подадена
от Л.. ЦВ. М. срещу разпореждане с изх.№16806/26.05.2021 година, дадено по изпълнително
дело №20208560400767 по описа на ЧСИ Б.Б..
В жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен и това е така, тъй
като взискателят по делото „Т.С.“ ЕАд претендира изпълнение на погасени по давност
вземания, с оглед на което жалбоподателят е подал до ЧСИ молба за връщане на молбата на
взискателя и на присъединения взискател или за спиране на изпълнителното дело, която
молба е оставена от СИ без уважение. Подал е и молба за спиране на изпълнителното
производство, която също е оставена без уважение с атакуваното разпореждане. Вместо да
уважи исканията на длъжника, ЧСИ е изпратил съобщение за възобновяване на
изпълнителното дело и за наложен запор на банковите сметки. Длъжникът е представил
възражение на 18.06.2021 година, на което СИ не е обърнал внимание.
Моли съда да постанови решение, с което отмени разпореждане с изх.
№16806/26.05.2021 година, дадено по изпълнително дело №20208560400767 по описа на
ЧСИ Б.Б. и да задължи ЧСИ да върне на взискателя и на присъединения взискател иска,
поради необоснованост на претенциите им към него, с оглед изтичане на предвидената в
закона давност. Моли съда да задължи ЧСИ да спре изпълнителното дело и да отмени
наложените запори до постановяване на съдебно решението, тъй като средствата са му
1
необходими за нормален живот.
По делото е депозирана жалба-допълнение с вх.№23149/09.07.2021 от длъжника
М., в която твърди, че е направил пред ЧСИ принципно възражение за изтекла погасителна
давност, но в случая ЧСИ избира да продължи производството, пренебрегвайки интересите
на страните по него, въпреки недопустимостта на исковете, прилагайки селективно закона.
Моли съда да се произнесе по компетентност и правомощия за прилагане на закона и уважи
жалбата.
Другата страна по делото – „Т.С.“ ЕАД – не дава отговор на жалбата и не взема
становище по нея.
ЧСИ Б.Б. излага, на основание чл.436, ал.3 ГПК, мотиви за допустимост, но
неоснователност на подадената жалба.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №20208560400767, по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№856 на
КЧСИ, е образувано по молба на „Т.С.“ ЕАД от 03.06.2020г. за принудително събиране на
посочените в изпълнителен лист вземания на дружеството спрямо Ц.Е. М., както и разноски
в размер на 100лева и 5лева за издаване на изпълнителен лист.
Към молбата страната е представила изпълнителен лист от 20.05.2020г., издаден
въз основа на решение №79 от 28.03.2014г. по гр.д.№16958/2013г. по описа на СРС, 56-ти
състав, съобразно което Ц.Е. М. е осъден да заплати на взискателя сума в размер на
835,58лева, представляваща разноски по делото.
Представено е и пълномощно на юрисконсулт Б.Ш. и документ за платена
държавна такса от 5 лева по сметка на СРС за издаване на изпълнителен лист.
На 03.06.2020 година издава акт за образуване на изпълнително дело срещу Ц.Е.
М., постановява да се изготви сметка по чл.79 ЗЧСИ и спира производството, поради
смъртта на длъжника.
Указва да се изпрати на взискателя съобщение, ведно с приложено копие от
удостоверението за наследници, за да посочи срещу кое лица от кръга наследници иска да
бъде насочено принудителното изпълнение.
Видно от приложеното извлечение на база данни „Население“ наследник на
починалия длъжник е синът му Л.. ЦВ. М., който факт се установява и от приложеното към
делото удостоверение за наследници изх.№998/17.08.2020година. Актът на ЧСИ е достигнал
до взискателя на 26.08.2020г. и на следваща дата – 27.08.2020г. – по делото постъпва молба
от „Т.С.“ ЕАД, че на основание чл.429, ал.2 ГПК, страната иска продължаване на
2
изпълнителните действия спрямо наследника Л.. ЦВ. М..
На 21.05.2021 година по делото постъпва молба от Л.М., с която иска да му бъде
предоставено ксерокопие от делото, за да проучи материалите по него.
На 25.05.2021 година по делото постъпва молба от Л.М., в която твърди, че
вземането на „Т.С.“ ЕАД е погасено по давност, макар да е изискуемо, поради което моли
ЧСИ да върне молбата на взискателя, а при условие на евентуалност – да спре
изпълнителното производство.
На 26.05.2021 година ЧСИ изпраща съобщение до Л.М. за наложени запори
върху него сметки в посочените банки; на същата дата изпраща съобщение за възобновяване
на изпълнителното дело; съобщение, че е оставена без уважение искането му за
прекратяване, респ. спиране на изпълнителното дело.
По делото не са налични данни затова тези съобщения да са връчени на
длъжника.
На 18.06.2021 година по делото постъпва възражение от Л.М., във връзка с
получени писма от него, адресирани от ЧСИ на 26.05.2021 година, с която се противи на
действията на съдебния изпълнител, поради което на 21.06.2021 година ЧСИ постановява
отказ за прекратяване на изпълнителното дело и отказ за спиране на същото.
Уведомява длъжника, че тези откази подлежат на обжалване пред СГС в
двуседмичен срок.Съобщението за тези откази е връчено чрез залепване на съобщение на
външната врата на М. на 02.07.2021 година. Връчването не е надлежно, поради което и срок
за обжалване не е започнал да тече.
На 25.06.2021 година по делото постъпва настоящата жалба.
По допустимостта на жалбата.
Както е посочено по- горе длъжникът не е надлежно уведомен за постановените
от ЧСИ откази за прекратяване и спиране на изпълнителното дело, поради което двете
подадени жалби от М. съдът приема за процесуално допустими- подадени от надлежна
страна, имащо право на жалба по аргумент от нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Разгледани двете жалби се явяват неоснователни.
Това е така защото правилно и в съответствие със закона ЧСИ Б.Б. е отказала да
прекрати, репс. да спре изпълнителното дело.
Основанията за спиране на делото са посочени в разпоредбата на чл.432 ГПК, а
основанията за прекратяване на делото са посочени в нормата на чл.433 ГПК. В нито една от
двете разпоредби изтичането на погасителната давност не е предвидено като основание за
3
спиране, реп. за прекратяване на изпълнителното производство.
Въпросът за изтекла погасителна давност е въпрос, който може да бъде разрешен
от исковия съд, като правораздавателен орган, а не от съдебния изпълнител. Следователно,
възраженията на длъжника по образуваното изпълнително производство не могат да бъдат
съобразени от ЧСИ, а следва да бъдат предмет на отделно, исково производство, в което
съдът да прецени, дали въз основа на факти, настъпили след постановяване на осъдителното
решение, с което на взискателя са присъдени процесните суми, са настъпили нови факти,
въз основа на които да се направи извод, че вземането на „Т.С.“ ЕАД е погасено по давност
и е останало да съществува в неговото естествено състояние, което не позволява същото да
бъде предмет на принудително изпълнение. Погасяването на вземането по изпълнителния
лист след приключването на съдебното производство, в което това вземане е установено,
представлява нов факт, който влияе върху съществуването на вземането и съответно
основание, на което длъжникът може да оспори съществуването на вземането и неговото
принудително изпълнение. Това представлява спор, който може да се разреши само от съда
чрез иск по чл. 439 ГПК. Едва уважаването на този иск представлява основание за
прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. В този
смисъл напълно основателни са изложените от съдебния изпълнител съображения, че не е в
неговата компетентност да прекрати изпълнителното дело поради изтекла погасителна
давност за изпълняемите вземания, тъй като правомощията му, съгласно нормата на чл.431
ГПК, изключват подобна възможност.
Искане за спиране на изпълнителното дело(чл.438 ГПК) и отмяната на запорите, с
оглед изложеното по-горе, се явява неоснователно и поради също следва да се остави без
уважение. По отношение на отмяната на запорите длъжникът не се позовава на
несеквестируемост на сумите по процесните банкови сметки, поради което и това искане се
явява неоснователно.
При изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби с вх.№21587/25.06.2021 година и с вх.№
23149/09.07.2021година, подадени от Л.. ЦВ. М., ЕГН ********** от гр.София, ж.к.“****
срещу разпореждане от 21.06.2021 година ЧСИ за отказ за прекратяване на изпълнителното
дело и отказ за спиране на същото, постановени от ЧСИ Б.Б., рег.0856 на КЧСИ по
изп.дело№20208560400767 по описа на ЧСИ Б.Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на длъжника Л.. ЦВ. М., ЕГН ********** от
гр.София, ж.к.“****, за спиране на изпълнителното производство по изп.д.
4
№20208560400767 и отмяна на наложените запори.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5