Решение по дело №146/2015 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 128
Дата: 19 април 2017 г.
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20155500900146
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                             /19.04.                 2017 Година                  гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 13.03.                                                                                       2017 година

В   открито заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                               

СЕКРЕТАР:  Д.И.

Като разгледа докладваното от съдията Караджова

Търг.д. № 146 по описа за 2015година,

за да се произнесе съобрази:

 

       Производството е  образувано по искова молба предявена от “Т.” ЕООД – гр.С.З. против “Т.И.” ЕООД – гр.П. с цена на иска 42 719,12 лв.

         Ищецът “Т.” ЕООД – гр.С.З. твърди, че от 2012г. в качеството си на акредитиран независим орган за контрол от вида "А" за оценка на съответствието - измерване, изпитване, оценка, контрол на нови и/или в експлоатация, обекти, е в трайни търговски отношения с ответника - производител на различни метални съоръжения и конструкции. На 27.02.2012 г. страните сключили рамков договор, по силата на който, ответникът с отделни заявки за контрол възлагал на ищеца извършването на безразрушителен контрол на отделните свои изделия, като ищецът извършвал срещу заплащане, задължителния контрол на продукцията на ответното дружество, а именно безразрушителен дефектоскопски контрол на метала и заварени съединения на съоръжения под налягане произведени от ответника. За резултатите от контрола на изделията на ответното дружество, ищецът изготвял протоколи за съответствие и издавал сертификати на проверените продукти, които предавал на ответника. С предаването на протокола от изпитанията и сертификатите на проверените изделия, работата на ищеца по конкретната заявка приключвала и възниквало задължение за ответника да заплати оказаните му услуги.

Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си точно, като своевременно, след получаване на заявка от ответника, извършвал оценка на изделията му и ги сертифицирал. Ответното дружество обаче извършвало плащанията към ищеца със забава и размерът на просрочените задължения непрекъснато нараствал, което довело до невъзможност от страна на ищеца да внася в срок начисления ДДС. Твърди, че е отправял непрекъснато настоятелни покани в лични срещи и по телефона към ответника да извършва своевременно плащанията си и да погасява задълженията си, но тези усилия не дали никакъв резултат. Посочва, че забавените и неизвършите плащания на получените услуги от ответника към настоящия момент са от 42 719.12 лв., от която 37 578.40 лв. - неплатена цена на извършените услуги, а 5 140.72 лв. - лихва за забавено плащане на платените услуги за времето от датата на падежа до датата на плащането им, а на неплатената част до датата на подаване на исковата молба, по фактури както следва :

- фактура № 195/30.06.2012 г. на стойност 12 270.48 лв. с ДДС, с падеж 14.07.2012г.,  платени 4 670.48 лв., остатък 7 600.00 лв. платени забавено на 4 вноски, съответно 3800.00 лв. на 16.04.13 г.; 1500 лв. на 13.05.13 г.; 1500 лв. на 14.05.13 г. и 800.00 лв. на 15.05.13 г., в резултат на което ответникът дължал върху сумата 7600 лв. за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 619.40 лв.

- фактура № 200/31.07.12 г. на стойност 3600 лв. с ДДС, с падеж 14.08.2012г. платени забавено на 26.02.13 г., в резултат на което ответникът дължал върху сумата 3600 лв. за времето от падежа й до датата на плащането, лихва за забавено плащане в размер общо на 198.39 лв.

- фактура № 205/28.09.12 г. на стойност 4800 лв. с ДДС, с падеж 13.10.2012г. платени забавено на 20.03.13г., в резултат на което ответникът дължал върху сумата 4800 лв. за времето от падежа й до датата на плащането лихва за забавено плащане в размер общо на 234.34 лв.

- фактура № 210/08.11.12г. на стойност 4863.60 лв. с ДДС, с падеж 22.11.2012 г. платени забавено на 4 вноски, съответно 1003.60 лв. на 23.05.13г.; 2400 лв. на 28.05.13г.; 500 лв. на 06.06.13г. и 960 лв. на 04.07.13 г., в резултат на което ответникът дължал върху сумата 4863.60 лв. за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 266.27 лв.

- фактура № 218/17.12.12г. на стойност 5082 лв. с ДДС, с падеж 01.01.2013 г. платени забавено на 6 вноски, съответно: 800 лв. на 11.06.13 г.; 802 лв. на 26.06.13г.; 620 лв. на 04.07.13г.; 1000 лв. на 12.07.2013 г.; 1588.80 лв. на 23.07.13 г. и 271.20 лв. на 18.03.2014 г., в резултат на което ответникът дължал върху сумата 5082 лв., за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 285.05 лв.

- фактура № 234/28.03.13г. на стойност 5188.80 лв. с ДДС, с падеж 11.04.2013 г. платени забавено на 4 вноски, съответно 800.80 лв. на 02.08.13г.; 2000 лв. на 16.08.13г., 1500 лв. на 22.08.13г. и 888 лв. на 04.09.2013 г., в резултат на което ответникът дължал върху сумата 5188.80 лв., за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 189.06 лв.

- фактура № 240/30.04.13г. на стойност 5881.20 лв. с ДДС, с падеж 14.05.2013г. платени забавено на 5 вноски, съответно 881.20 лв. на 17.07.13г., 611.20 лв. на 04.09.13 г.; 1500 лв. на 25.10.13 г., 2600 лв. на 05.11.2013г. и 288.80лв. на 18.03.2014г., в резултат на което ответникът дължал върху
сумата  5188.80 лв., за  времето от падежа  й до датата  на  плащането  на
съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 254.86 лв.

-  фактура № 248/31.05.13г. на стойност 5136 лв. с ДДС, с падеж 14.06.2013г. платени забавено на 2 вноски, съответно 3136.00 лв. на 12.11.13г. и 2000 лв. на 18.12.13 г., в резултат на което ответникът дължал върху сумата 5188.80 лв., за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 237.36 лв.

- фактура № 253/28.06.13г. на стойност 4297.20 лв. с ДДС, с падеж 12.07.2013 г. платени забавено на 3 вноски, съответно 1297.20 лв. на 18.12.13г., 2000 лв. на 30.12.13г. и 1000 на 27.01.2014 г., в резултат на
което ответникът дължал върху сумата 4297.20 лв., за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 209.19 лв.

- фактура № 264/24.09.13 г. на стойност 7321.20 лв. с ДДС, с падеж 08.10.2013 г. платени забавено на 3 вноски, съответно 1521.20 лв. на 06.02.14г., 3000 лв. на 13.02.14 г. и 2800 на 25.02.14 г., в резултат на което
ответникът дължал върху сумата 7321.20 лв., за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 269.26 лв.

- фактура № 274/21.11.13 г. на стойност 8023.20 лв. с ДДС, с падеж 05.12.2013 г. платени забавено на 5 вноски, съответно 223.20 лв. на 25.02.14г., 1440.00 лв. на 18.03.14 г., 3000 лв. на 24.03.14 г., 2000 лв. на 25.03.2014г. и 1360.00 на 07.04.14 г, в резултат на което ответникът дължал върху сумата 8023.20 лв., за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 247.41 лв.

- фактура № 279/20.12.13 г. на стойност 6468.00 лв. с ДДС, с падеж 03.01.2014 г. платени забавено на 5 вноски, съответно 708.00 лв. на 07.04.14г., 1500.00 лв. на 11.04.14 г, 2000 лв. на 25.04.14г., 1700 лв. на 14.05.2014 г. и 560.00 лв. на 16.02.15г., в резултат на което ответникът дължал върху сумата 6468.00 лв., за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 249.34 лв.

- фактура № 281/22.01.14 г. на стойност 4176.00 лв. с ДДС, с падеж 05.02.2014 г. платени забавено на 3 вноски, съответно 1350.00 лв. на 23.05.14г., 1500 лв. на 17.06.14г. и 1326.00 лв. на 14.07.14г., в резултат на което ответникът дължал върху сумата 4176.00 лв., за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 155.16лв.

- фактура № 286/27.02.14 г. на стойност 5529.60 лв. с ДДС, с падеж 13.03.2014 г. платени забавено на 4 вноски, съответно 2729.60 лв. на 14.07.14 г., 1000.00 лв. на 28.07.14г., 1500 лв. на 03.09.14 г. и 300 лв. на 15.09.14 г., в резултат на което ответникът дължал върху сумата 5529.60 лв., за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 221.35 лв.

- фактура № 289/31.03.14г. на стойност 6076.80 лв. с ДДС, с падеж 14.04.2014 г. платени забавено на 4 вноски, съответно 2076.80 лв. на 15.09.14 г., 1500.00 лв. на 01.10.14 г., 1000 лв. на 20.10.14 г. и 1500 лв. на 28.10.14 г., в резултат на което ответникът дължал върху сумата 6076.80 лв., за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо на 296.70 лв.


      - фактура № 306/30.07.14 г. на стойност 4435.20 лв. с ДДС, с падеж 13.08.2014 г. платени забавено на 6 вноски, съответно 1035.20 лв. на 10.11.14г., 700 лв. на 03.12.14г., 300 лв. на 09.12.14г., 940 лв. на 16.02.15г., 800 лв. на 20.02.15г. и 660 лв. на 11.03.15г., в резултат на което ответникът дължал  върху сумата 4435.20 лв., за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, лихва за забавено плащане в размер общо
на 188.69 лв.

            - фактура № 324/29.10.14 г. на стойност 5997.60 лв. с ДДС, с падеж 12.11.2014 г. платени забавено част в размер на 3437.60 лв. на 4 вноски, съответно 997.60 лв. на 27.11.14г., 840 лв. на 11.03.15 г., 500 лв. на 13.03.15 г. и 800.00 лв. на 22.04.15 г., в резултат на което ответникът дължал остатък от цената на услугата в размер на 2860 лв., и дължал още върху сумата 5997.60 лв., за времето от падежа й до датата на плащането на съответната част от нея, а за неплатената част до датата на подаване на исковата молба, лихва за забавено плащане в размер общо на 226.37 лв.

            - фактура № 332/19.12.14г. на стойност 18206.40 лв. с ДДС, с падеж 03.01.2015г., ответникът дължал за времето от падежа й до датата на подаване на исковата молба, лихва за забавено плащане в размер общо на 632.80 лв.

       Ответното дружество дължало и сумата 16 512 лв. с ДДС, представляваща стойността на извършените му услуги по проформа фактура № 1/05.02.15г. с опис на изпълнените заявки и цени без ДДС в размер на общо на 13 760 лв., с падеж 19.02.15г., като върху сумата 16 512 лв. се дължало за времето от падежа й до подаване на исковата молба, лихва за забавено плащане в размер на 358.12 лв.

             Ответното дружество дължало също така и законната лихва върху сумата 37 578.40 лв. за времето от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

              Моли съда да постанови решение, с което да осъдите ответника да му заплати сумите както следва :

        1/ Сумата 37 578.40 лв., представляваща неплатена цена на извършените услуги по фактура №324/29.10.14г., фактура № 332/19.12.14 г. и проформа фактура № 1/05.02.15 г.

             2/ Сумата 5 140.72 лв., представляваща лихва за забавено плащане на платените услуги за времето от датата на падежа им до датата на плащането им, а на неплатената част до датата на подаване на исковата молба.

             3/ Законната лихва върху 37 578.40 лв. за времето от подаване на исковата      молба до окончателното й плащане.

                  4/ Направените разноски по водене на делото.

          Ответникът “Т.И.” ЕООД – гр.П., заявява, че не оспорва твърдението на ищеца, че между тях съществуват установени рамкови търговски взаимоотношения, както и сключен на 27.02.2012г. рамков договор.

           Не оспорва част от твърденията на ищеца, че за изделията на ответника, ищцовото дружество до определен момент наистина извършвал дефектоскопски контрол чрез снимки с проникваща радиация, които предавал; че изготвял до определен момент годни протоколи за съответствие и издавал до определен момент годни сертификати на проверените продукти, които предавал, а за извършената от него услуга издавал съответната данъчна фактура.

           Посочва, че произвежданите от него изделия подлежали на задължителен безразрушителен дефектоскопски контрол на метала, от който са изработени и на направените заваръчни съединения на изработените съоръжения под налягане. Този контрол бил от изключително важно значение за ответника.

Твърди, че през последната една година започнали неприятни изненади, за което ответникът научавал от своите контрагенти. Получили, включително и от чуждестранни партньори сигнали, че при последващ дефектоскопски контрол продукцията доставена със сертификати на ищеца има дефекти в структурата на метала, от който е изработена и в заварките по съдовете, работещи под налягане. Това те установили, след проведена своя дефектоскопска проверка. Съгласно сертификатите, издадени от ищеца, не следвало да има дефектите. Контграгентите изпратили протоколи на реномирани лаборатории и ответникът действително се убедил в достоверността на техните твърдения.

         Твърди, че ищецът въобще не е извършвал възлаганият му дефектоскопски контрол и чисто формално е съставял документи за извършването му. При първите изследвания ищецът оставял ренгенографските изследвания и всеки можел да ги види, а от няколко месеца вече не предоставял снимки от образната диагностика, а само връчвал сертификатите, без които изделията не можело да се продават. Счита, че предвид неизпълнение на договора от страна на ищеца, на същия не следва да му се заплащат исковите суми.Заявява, че оспорва предявените искове изцяло, като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира за направените по делото разноски.

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 258 във вр. с чл.266 ГПК и чл.86 ЗЗД.

 Предмет на делото са обективно съединени искове за плащане на възложени и извършени услуги - извършен безразрушителен дефектоскопски контрол на метала и заварени съединения на съоръжения под налягане произведени от ответника "Т.И." ЕООД, за които са издадени ф-ра 324/29.10.14 г., ф-ра 332/19.12.14 г. и проформа фактура 1/05.02.15 г, и обезщетения за забавено плащане на извършени услуги.

         В хода на производството се установява следното: Като писмено доказателство по делото е  представен Договор от 27.02.12 г., по силата на който "Т.И." ЕООД възлага на „Т." ЕООД извършването на безразрушителен дефектоскопски контрол. Към доказателствения материал по делото са представени и ф-ра 195/30.06.12 г„ ф-ра 200/31.07.12 г„ ф-ра 205/28.09.12 г., ф-ра 210/08.11.12 г., ф-ра 218/17.12.12 г., ф-ра 234/28.03.13 г., ф-ра 240/30.04.13 г., ф-ра 248/31.05.13 г„ ф-ра 253/28.06.13 г., ф-ра 264/24.09.13 г., ф-ра 274/21.11.13 г., ф-ра 279/20.12.13 г„ ф-ра 281/22.01.14 г„ ф-ра 286/27.02.14 г„ ф-ра 289/31.03.14 г., ф-ра 306/30.07.14 г., ф-ра 324/29.10.14 г., ф-ра 332/19.12.14 г. и проформа фактура 1/05.02.15 г. с опис към нея на изпълнените заявки/изделия и цени без ДДС

 От представения Договор от 27.02.12 г. , фактурите и приложените към тях подписани протоколи следва да се направи извода,че между страните по делото е съществувало облигационно правоотношение по договор за изработка.

           В хода на производството е назначена единична съдебно-техническа експертиза.Видно от това заключение всички сертификати от извършения контрол от ОКА при „Т."  ООД на изделията на "Т.И." ООД по табл.  1 са изготвени на утвърдени бланки и подписани в съответствие с акредитацията на ОКА при „Т." ООД. Съдържат изискваната информация  и изброените в тях приложения.

 ВЛ констатира,че обозначението на контролираните места в протоколите съответства на обозначението на филмите и се проследява на скиците. Използваните буквени обозначения недвусмислено индивидуализират местоположението на заваръчните съединения, които са контролирани и показани върху схемата, на самото изделие. RT контролът е провеждан в съответствие със задължителното изискване - винаги от двама дефектоскописти. В протоколите от проведеният RT е посочена информация за: Работната процедура по която е извършен контрола-РПК 10-01;        технология и клас съгласно БДС EN ISO 17636-1:2013, който заменя БДС EN 1435:1999;оценка съгласно БДС EN ISO 10675-1:2013, ниво 2, който заменя БДС EN 12517-1:2006; обозначение на нецялостностите съгласно БДС EN ISO 6520-1:2007;източник и схема на иролъчване съгласно БДС EN ISO 17636-1:2013; стойност на качество на изображение ИКИ и тип, съгласно БДС EN 462-1;подписи и лични печати на двамата дефектоскописта извършили контрола и номерата на сертификатите им;

От заключението на единичната съдебно-техническа експертиза се установява също така,че издадените сертификати удостоверяват съответствие с изискванията на стандартите само на контролираните елементи от съответното изделие в обема на извършения контрол по съответния използван метод. За „Визуален контрол /VT/ обема на изпълнения контрол е 100% от заваръчните шевове на изделията, за "Контрол с проникващи течности (РТ) обема на контрол е 100% от заваръчните шевове на изделията, за "Радиографичен контрол /RT/ обема иа контрол е 10% от заваръчните шевове на всяко изделие. В обхвата на контрол по всички приложени методи за контрол са включени само заваръчните шевове на контролираните изделия, в посочения noope обем.

ОКА при „Т." ООД е извършвал контрола на изделията на "Т.И. ООД  в съответствие с акредитираните си процедури, задължителните първични записи от проведения контрол за всяко изделие за всеки ползван метод за контрол. Данните от контрола отразени в първичните записи съответстват на данните от изготвените протоколи от съответния вид проведен контрол.

Вещото лице от състава на единичната съдебно-техническа експертиза заключава,че за проведеждания радиографичен /RX/ контрол има данни за : технологията на провеждане, за обем на контрола - процент проверени заварени съединения (10% на челни заварени съединения), за дебелина на основния метал, за избор и номер на ИКИ, за стандарти и ниво по които се оценят заварените съединения, за схема на контролираното изделие с размери, за констатираните несъвършенства.

Извършена е проверка на радиограмите (филмите) на изделията и се е констатирало,че  номера на ИКИ-то отбелязано в протоколите се вижда на филмите;потъмняването на филмите (измерено с денситометър) отговаря на записаната в протокола стойност съгласно БДС EN ISO 17636-1:2013;има дата на провеждане на контрола и номер на филма; използването на броеница с оловни букви при контрол на изделия, когато това е  било наложително. ВЛ пояснява,че ползването на броеница с оловни букви се налага в случаите на контрол на заваръчен шев, който не може да бъде обхванат от една радиограма (филм), а се налага да се направят повече от една радиограма, на които изображенията се застъпват.

Следва да се отбележи,че експертният извод е,че постигнатото качество на радиограмите /филмите/ отговаря на изискванията на БДС EN 462-1 и използваната технология съгласно БДС EN ISO 17636-1:2013 .

Според ВЛ от състава на единичната съдебно-техническа експертиза, не може да се съпоставят резултатите от проведения RT контрол на ОКА при „Т." ООД, гр. С.З. и ОКА при „Т.Р.Б." ЕООД, гр. С., отразени в гореспоменатите протоколи за обекти: РНВО-136/14; РНВО-216/14; РНВО-237/14, поради следните причини:1/ Различен е критерият за оценка на заварените съединения, които са използван от ОКА при „Т.Р.Б." ЕООД, гр. С. и ОКА при „Т." ООД, гр. С.З..„Т.Р.Б." ЕООД, гр. С. е използвал БДС EN ISO 12517-1:2006, ниво 2 и технология ,,В" съгласно БДС EN 1435:2004, тези стандарти са отменени и заменени съответно с БДС EN ISO 10675-1:2013 и БДС EN ISO 17636-1:2013.„Т." ООД, гр. С.З. съответно е ползвал действащите в момента стандарти с БДС EN ISO 10675-1:2013 и БДС EN ISO 17636-1:2013.2/ Несьпоставимост на местоположенията на контролираните заварени съединения от съответните изделия от ОКА при „Т.Р.Б." ЕООД, гр. С. и ОКА при „Т." ООД, гр. С.З..3/ Различие в обема на извършения контрол на заварените съединения от ОКА при „Т.Р.Б." ЕООД, гр. С. и ОКА при „Т." ООД, гр. С.З..Обемът на контрол при „Т.Р.Б." ЕООД е 5%, а обема на контрол извършен от ОКА при „Т." ООД, гр. С.З. е двойно по-голям -10%.

Установява се,че в „Дневник за жалби" на ОКА при „Т." ООД, гр. С.З. не са регистрирани жалби от "Т.И." ЕООД - гр.П.. При извършване на заявения контрол от "Т.И." ЕООД, ОКА при „Т." ООД, гр. С.З. постига качество на изображението на филмите, съгласно БДС EN 462-1 и използваната технолога съгласно БДС EN ISO 17636-1:2013. ВЛ установява,че издадените сертификати и протоколи за контрол от ОКА при „Т." ООД, гр. С.З., по заявените обекти за контрол, съгласно ф-ра 324/29.10.14 г., ф-ра 332/19.12.14 г. и проформа фактура 1/05.02.15 г., отговарят на изискванията на използваните стандарти. Установява се,че персоналът на ОКА при „Т." ООД, гр. С.З. е имал валидни сертификати по съответните методи за контрол.

          Поради оспорване на единичната съдебно-техническа експертиза в хода на производството е назначена тройна съдебно-техническа експертиза.ВЛ установяват,че органа за контрол към „Т."ЕООД е притежавал нужната акредитация от ИА"БСА и лицензни от АЯР за прилаганите от него методи за контрол без разрушаване за времето обект на настоящата експертиза, въпреки,че към настоящия момент органа за контрол към „Т."ЕООД е с отнета акредитация от ИА „БСА" .Вещите лица от състава на тройната съдебно-техническа експертиза изразяват становище,че органа за контрол към „Т."ЕООД формално е попълнил /в част от протоколите с неправилно отразени схеми на пролъчване и разчетени ИКИ/ и предал всички произведени от него протоколи и сертификати- сьгл. изискуемите но стандарт /БДС и EN/ и ангажиращите го акредитацин от ИА „БСА" и лицензни от АЯР. Неубедителни   се явявали  част от представените на вещите лица радиографските материали за проведен и отчетен коректно радиографски контрол. С оглед на мерките за безопасност и спазване на законовата, подзаконовата и стандартизационна нормативната база, дефектоскопистите притежаващи ADR - свидетелства за водачи 7 клас за превоз на ИЙЛ на фона на общата бройка персонал на органа бил неубедителен .

Вещите лица от състава на тройната съдебно-техническа експертиза установяват още,че органа за контрол към „Т." ЕООД е извършил контрол без разрушаване с визуален и капилярен метод съгласно предоставените му заявки от ответника за времето от 20.01.2014г. до 28.01.2015г. съгласно предоставените от ищеца описи на заявки . С оглед на липсващите 17% радиограми /78 броя/от проверените от вещите лица 377 броя радиограми на заварени съединения за времето от 20.01.2014г. до 28.01.2015г. експертите заявяват,че не могат да направят категоричен извод, че е извършен целия обем на радиографски контрол за цялото време на претенцията. Органа за контрол към „Т." ЕООД е извършил контрола без разрушаване на заявените му обекти от ответника в съответствие с акредитираните му работни процедури от ИА „БСА" за визуален, капилярен и радиографичен метод, като при радиографския контрол има допуснати несъответствия при изготвяне на документацията за клиента. В предоставената от ищеца документация на вещите лица, липсват рекламации от ответника на сертификати на изделия издадени от органа за контрол към „Т."ЕООД.

Видно от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза за периода- обект на настоящата експертиза , а именно от 27.02.2012г.-датата на двустранния договор между „Т.И." ЕООД и "Т." ЕООД до 05.02.2015г.- датата на последната проформа фактура е имало два планови надзора от експерти на ИА „БСА" - единият за разширение на акредитацията, а другия за преакредитация, в които общо са отчетени две съществени несъответствия и пет несъществени несъответствия. Отбелязва се,че всички несъответствия не касаят пряката технологична работа на органа за контрол към „Т." ЕООД , а касаят гарантирането на безпристрастността от страна на органа, архивиране на външни и вътрешни документи, прегледа от ръководството и метрологичното подсигуряване на органа.

Съгласно разпоредбата на чл.266 ал.1 ЗЗД ,поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа.Установяването на изпълнената и приета работа се извършва с различни доказателствени средства-чрез писмени доказателства,съдебно-техническа експертиза,чрез гласни доказателства.При договора за изработка плащане се дължи срещу извършена и приета работа.

 В хода на производството след анализ на приетите по делото доказателства съдът приема,че при изпълнението на контрола на изделията ОКА при „Т." ООД е действал и изготвял изисканите документи в съответствие с акредитацията си и при спазване на работните процедури. Осъщественият контрол по отделните методи е проведен по стандартите, по които е акредитиран.„Т." ООД, гр. С.З. е изпълнил възложеният безразрушителен контрол в обема и обхвата на възлагането.

При формирането на този извод съдът се съобрази със заключението на единичната съдебно-техническа експертиза.Според настоящия съдебен състав следва да се възприемат изводите на тази експертиза поради специфичния предмет на дейност на ищцовото дружество. ВЛ е експерт на акредитиращия орган БСА.

         По делото е представен  сертификат за акредитация на "Т." ЕООД от БСА, като следва да се приеме,че за периода на действие на договора с "Т.И." ЕООД  ищецът е имал валидна акредитация в БСА.

Не може да се приеме за основателно възражението за некачествена работа на ищцовото дружество поради нарушаване на стандарт БДС EN1435;2004 г. Контрола на процесиите изделия от последните неплатени фактури - ф-ра 324/29.10.14 г., ф-ра 332/19.12.14 г. и проформа фактура 1/05.02.15 г., е извършен от "Т." ЕООД след 2013 г., след въвеждане на новия стандарт БДС EN ISO 17636-1:2013г.

Предвид  протоколите за радиографичен контрол на "Т." ЕООД и на Т.Р.Б. ЕООД, следва да се отбележи, че двете дружества извършват радиографичния контрол като ползват и прилагат правилата на различни стандарти,прилагат различни стандарти за класификация на откритите несъвършенства,а също така и ползват различни стандарти за оценката на годността на контролираните изделия.

Твърдението за некачествено изпълнена работа не се доказва и от представеното от ответника становище на АЕЦ Козлодуй ЕАД. Този документ е частен свидетелствуващ и няма материална доказателствена сила.

Като писмено доказателство по делото е прието заключението на съдебно-икономическата експертиза.Видно от това заключение при страните по делото по процесните фактури за 133 865,28 лв. с начислен ДДС се установяват плащания в размер общо на 96 286,88лв.ВЛ отразява в заключението си,че към датата на извършените проверки не е извършено плащане за общо 35 578,40 лв. по първични документи: фактура №324/29.10.14г.-не е заплатен остатък в размер на 2860 лв., фактура № 332/19.12.14 г.-не е заплатена цялата в размер на 18206,40 лв. и проформа фактура № 1/05.02.15 г. не е заплатена цялата в р-р 16 512 лв.Видно от същото заключение мораторната лихва върху забавените и неплатени суми по същите фактури за времето от датата на падежа на всяка фактура до датата на съответното плащане за платените фактури,а за неплатените до датата на подаване на исковата молба -30.04.2015 г. е общо в размер 5 207,04 лв.

С оглед горното съдът намира,че предявените искове са основателни и доказани до предявените размери.Ищецът в производството доказва наличието на облигационно отношение с ответника по договор за изработка,изпълнението на задълженията си по договора и размера на претенциите си.В хода на производството не се доказват по категоричен начин възраженията на ответника за неточно изпълнение на задълженията на ищеца по сключения договор за изработка.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

 

            Водим от изложеното, Окръжен съд – гр. С.З.

 

                                           Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА “Т.И.” ЕООД ЕИК ***– гр.П.,*** да заплати на “Т.” ЕООД ЕИК ***– гр.С.З. *** сумата 42 719,12 лв./четиридесет и две хиляди седемстотин и деветнадесет лева и дванадесет стотинки/,от които 37 578,40лв./тридесет и седем хиляди петстотин седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/-неплатена цена на извършените услуги по фактура №324/29.10.14г., фактура № 332/19.12.14 г. и проформа фактура № 1/05.02.15 г. , 5140.72 лв./пет хиляди сто и четиридесет лева и седемдесет и две стотинки/- представляваща лихва за забавено плащане на платените услуги за времето от датата на падежа им до датата на плащането им, а на неплатената част до датата на подаване на исковата молба-30.04.2015 г. ,както и да заплати сумата 7 502лв./седем хиляди петстотин и два лева/-разноски по делото.

     РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано пред АС – гр. П. в двуседмичен срок от получаване съобщение за постановяването му с приложен препис.

 

 

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: