Определение по дело №237/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Делото е образувано по повод депозиран протест от РПР срещу Решение от 27.04.2009г. по НАХД № 541/2008г. по описа на РРС, с което обвиняемият бил признат за невиновен и оправдан в това че при условията на продължавано престъпление извършил следното:

На 12.07.2007г. в гр. Р. потвърдил неистина в писмена декларация- справка декларация за ДДС, че представлява и е управител на “Строител 2001” ЕООД, която по силата на закон се дава пред орган на властта- ТД на НАП за удостоверяване истинността на някои обстоятелства

На 10.08.2007г. в гр. Р. потвърдил неистина в писмена декларация- справка декларация за ДДС, че представлява и е управител на “Строител 2001” ЕООД, която по силата на закон се дава пред орган на властта- ТД на НАП за удостоверяване истинността на някои обстоятелства

На 12.09.2007г. в гр. Р. потвърдил неистина в писмена декларация- справка декларация за ДДС, че представлява и е управител на “Строител 2001” ЕООД, която по силата на закон се дава пред орган на властта- ТД на НАП за удостоверяване истинността на някои обстоятелства- престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

В протестът се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконност на постановеното решение, поради обстоятелството, че почивало на неправилно интерпретирани доказателства. Иска се решението да бъде отменено, като обвиняемият бъде осъден по повдигнатото с Постановлението обвинения, при съблюдаване на процедурата по чл. 375 и сл. НПК, с освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба.

Защитникът застъпва виждане, че решението е правилно и настоява да бъде потвърдено, тъй като липсвали каквито и да е доказателства подзащитния му умишлено да е извършил инкриминираните деяния. Сочат се подробни съображения.

Въззивният съд, като обсъди събраните доказателства от първостепенния съд и разгледа извършените процесуално следствени действия намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, както и че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила накърняващи правото на защита на страните.

Последното се изразява в неправилно предприети действия по особената процедура за разглеждане на съдебното производство. Същото е инициирано с постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по особените правила на чл. 375 и сл. от НПК касаещо случаите, в които са налични предпоставките на чл. 78а от НК.

Същият текст освобождава извършителя от налагане на наказателно правната санкция, като я заменя с административно наказание, ако предвиденото в Закона наказание е до 3 години “лишаване от свобода” за инкриминираното престъпление, ако не е осъждан и спрямо него не е прилаган соченият институт. С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на наказателния кодекс обн. В ДВ 75 от 2006г. се създава чл. 78а ал.6 от НК, съгласно която ал. 1 -5 не се прилагат и в случаите на множество престъпление.

Действително инкриминираното деяние е за престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание до 3 години лишаване от свобода. Обвиняемият не е осъждан и спрямо него не е прилаган соченият институт, от деянието няма предвидени и причинени съставомерни имуществени вреди, но му е било повдигнато обвинение за продължавана престъпна дейност. Съгласно чл. 26 от НК обвинението е прецизирано за три отделни деяния осъществяващи състав на едно и също престъпление през непродължителен период от време от “12.07.2007 до 12.09.2007г. при една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващите са обективно и субективно продължение на предходните.

Институтът на продължаваната престъпна дейност е регламентиран в раздел четвърти на глава втора от НК, озаглавена- множество престъпления, тъй като урежда и санкционира именно множеството отделни престъпни деяния. В този смисъл законът е възвел забрана за този род усложнена престъпна дейност, с оглед по високата й обществена опасност, да е приложим институтът на освобождаването от наказателна отговорност.

В конкретния случай първоинстанционния съд е допусна и разгледал производството в нарушение на императивните изисквания на чл. 375 и сл. от НПК, като е допуснал незаконосъобразно развитие на наказателното производство по особени правила без да са били налице процесуалните основания затова.

Соченото се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се е развило извън установения в НПК ред за разглеждане на наказателното производство пред първоинстанционния съд.

Пропускът не би могъл да се санира в настоящата инстанция с оглед правото на страните да получат справедлив процес в цяла една съдебно фаза. Недостатъкът е отстраним във фазата, в която е допуснат, а именно след приключване на разследването прокурорът е следвало да осъществи правомощията си съобразно чл. 246 от НПК.

Отделно от това соченият пропуск не би могъл да се санира и поради оправдаването на обвиняемия, тъй като процесуалното нарушение е свързано с неприлагане на общите правила за разглеждане на делото , чрез провеждане на съдебно следствие по внесен обвинителен акт в съда. Деянието е извършено след влизане в сила на забраната, поради което е безпредметно разглеждане на пропускът в контекста на приложението и на чл. 2 ал. 2 от НК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334 т.1 от НПК вр. с чл. 335 ал.1 т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение от 27.04.2009г. по НАХД № 541/2008г. по описа на РРС ВРЪЩА делото на РПР за отстраняване на нередовностите посочени в мотивите.

Решението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: