Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 12.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 1234 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 15-0000530 от 27.09.2018 г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” - П. е наложено на “Х.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.У.,
област Л., ул.”П.” № 7, ***, представлявано от управителя Т.Ц.М., административно
наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена
санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.1, ал.2, във връзка с чл.62,
ал.1 от КТ.
Недоволни от постановлението
останали от дружеството-жалбоподател, които чрез управителя Т.М. са го обжалвали,
като незаконосъобразно издадено. Изтъкват, че наказателното постановление е
било издадено при грубо нарушение на процесуалните правила и в противоречие с
материалния закон. Молят наказателното постановление да бъде отменено, като
изтъкват, че подробни съображения ще развият в съдебно заседание.
В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат Е.М. ***, която
поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Акцентира на обстоятелството, че не е посочен адреса на
обекта, за който се твърди, че е извършено нарушението и счита това за
нарушение на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Представя писмени бележки, в които
подробно е развила съображенията си за незаконосъобразност на обжалваното НП. Подробно
в тях е анализирала установените по случая факти и доказателствата, които ги
подкрепят, като оспорва изводите на наказващия орган, че отношенията между
дружеството и лицето З.В. са били трудовоправни. Счита, че В. не е престирала
работна сила и излага съображения в тази насока. Сочи, че отношенията между В.
и дружеството са били гражданскоправни, като са изложени аргументи в тази
насока. Оспорва формата и доказателствената стойност на попълнената от нея
декларация. Изтъква, че наказващият орган е следвало да издаде постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл.405а от КТ, след като
са били убедени, че е била престирана работна сила от З.В.. По-нататък в
писмените бележки е направен подробен анализ на белезите, които характеризират
едно отношение като трудово и оспорва наличието на такива в разглеждания
случай. Анализира и разпоредите на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ,
обосновавайки се, че същите съдържат съставите на две отделни нарушения, като
изтъква, че от описаните в обстоятелствената факти, съпоставени с тези норми,
не става ясно кое точно нарушение наказващият орган е приел, че е извършено.
Въззиваемата
страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Р.И., която пледира жалбата
да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление, като
законосъобразно издадено. Оспорва възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя относно твърдението, че не е посочен адреса на обекта, като
изтъква, че в НП той е в достатъчна степен ясно индивидуализиран. Представя
подробна писмена защита, в която подробно излага установената по случая
фактическа обстановка, както и развилото се във времето
административнонаказателно производство срещу дружеството и оспорва възраженията
и доводите на жалбоподателя. Прави анализ на доказателствата по делото и
позовавайки се на тях сочи, че отношенията между дружеството-жалбоподател и
лицето З.В. съдържат всички елементи на трудовоправни такива и че категорично е
установено престирането на работна сила от страна на последната, включително и
от собственоръчно попълнената от нея декларация. По отношение на последната
излага аргументи относно доказателствената й стойност. Оспорва представения от
жалбоподателя граждански договор с В., като сочи, че дори и той съдържа
елементи на съществуващо трудово правоотношение. Счита, че краткотрайността на
извършваната работа не е критерии за наличието на облигационно отношение и че в
тази връзка КТ е уредил възможността за сключване на срочни трудово договори,
както и трудови договори за работа през определени дни от месеца.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Х.В.Р.,
М.Д.П., А.В.Д., ***, З.М.В., Л.М.Г. и Н.Ц.Н., както и от изложеното в жалбата и
в съдебно заседание от страните, съдът установи следната фактическа обстановка
:
На 14.07.2018 г., около
10:40 часа, представители на Дирекция „ИТ" със седалище гр.П. –
свидетелите Х.Р. и Валя Николаева, заедно с полицейските служители Л.Г. и Н.Н.,
извършили проверка на цех за преработка на диворастящи гъби, експлоатиран от «***»
ЕООД – гр.У., с управител Т.Ц.М.. Цехът се намирал се в гр.У., област Ловеч,
ул.»Васил Левски» № 127. В имота, като наемател на хладилна камера и отделно
помещение от 10 кв.метра било и «Х.» ЕООД – гр.У., също с управител Т.Ц.М.
/договори за наем от 01.04.2018 г. и 01.01.2014 г. – л.38-40/.
При проверката в обекта били
заварени да множество лица, едно от които била свидетелката З.М.В., ЕГН: **********.
В. попълнила и подписала декларация /л.14/, в която посочила, че работи в «Х.»
ЕООД, като берач на гъби. Не е посочила работно време, както и какъв е размера
на дневното трудово възнаграждение по т.5 от декларацията. В т.6 посочила, че
последното получено трудово възнаграждание е в размер на 20 лева. В т.3 и т.4
от декларацията е отбелязала, че няма сключен трудов или граждански договор, а по
т.9, в графите обозначени с «да» и «не» не е отразила нищо.
Проверката
била документирана с констативен протокол, съставен от свидетелката Николаева
/л.42/ и протокол за извършена проверка изх.№ 1829914 от 14.07.2018 г. /л.58-61/.
На 15.08.2018
г. в ДИТ П. била извършена и проверка по документи, на която управителя на
дружеството Т.М. представил редица
документи касаещи правоотношенията на представляваните от него дружества «***»
ЕООД и «Х.» ЕООД със заварените при проверката лица. По отношение на свидетелката
З.В. липсват данни по делото към този момент да са били представени такива.
На същия ден - 15.08.2018 г.
свидетелят Х.Р. съставил
акт за установяване на административно нарушение № 15-0000530 на „Х." ЕООД - гр.У.,
област Ловеч, в
присъствието на управителя на дружеството – Т.Ц.М.. В акта Р. описал, че
дружеството, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на
трудовото законодателство, като в обекта в гр.У. е допуснал до работа лицето З.М.В.,
без отношенията между нея и работодателя да са уредени като трудовоправни –
няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма. Актосъставителят Р. квалифицирал
описаното като нарушение на разпоредбата на чл.1, ал.2, във връзка с чл.62, ал.1
от КТ.
Като свидетели при съставянето
на акта се подписали М.П. и А.Д..
По така съставения акт, представляващият
дружеството Т.М. вписал като възражение, че З.В. е дошла да предаде събраните
от нея гъби на стойност 20 лева, за което са оформени съответните документи. Посочил
е, че лицето не е упражнявало трудова дейност в дружеството, поради което е
нямал задължения по чл.1, ал.2, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ. Подписал акта и
получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството да са представили писмени възражения.
На 27.09.2018 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 15-0000530, в което наказващият орган
изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел,
че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството
си на работодател, дружеството е допуснало до работа, като работник З.М.В., ЕГН: **********,
без отношенията между нея и работодателя да са били уредени като трудовоправни
отношения – няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма. Наказващият орган също квалифицирал
нарушението по чл.1, ал.2, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ и наложил на
дружеството предвидената в чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500
лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган и въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице.
Съставеният АУАН и издаденото
въз основа на него НП съдържат всички задължителни реквизити, съгласно нормите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да обосновават отмяна на наказателното постановление на формално
основание. И в двата акта вмененото на дружеството нарушение е пълно, точно и
ясно описано и в съответствие с това му е дадена правилната правна
квалификация, като е приложена и съответната за него санкционна норма. Както в
АУАН, така и в НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, изпълнителното деяние чрез което е било
осъществено, а също и доказателствата, които го потвърждават.
След внимателна преценка на
ангажираните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че вмененото
на дружеството нарушение е несъставомерно, тъй като не съдържа елементите от
състава на нарушението по чл.1, ал.2, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ.
По делото не се установява по
категоричен и безспорен начин от обективна страна, че в случая със свидетелката
З.В. дружеството „Х.” ЕООД е имало качеството „работодател” по смисъла на §1,
т.1 от ДР на КТ, респективно В. да се е намирала на „работно място” по смисъла
на легалната дефиниция на §1, т.4 от ДР на КТ. От доказателствата по делото не
се установява също така и че между дружеството и В. да са били налице основни
елементи, характеризиращи правоотношението им като трудово, а именно :
престиране на работна сила, работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, за коте да е било необходимо сключване между тях на писмен
трудов договор. Основание за такъв извод дава на първо място декларацията попълнена
и подписана от З.В. /л.14/, в която е посочено от самата нея, че работи като
берач на гъби, което не кореспондира с предмета на дейност на дружеството, като
„Предприятие за изкупуване и преработка на диворастящи гъби и плодове”. Самата В.,
разпитана в хода на съдебното следствие заявява, че се е намирала в
помещението, за да предаде набрани от нея гъби, за което са й били заплатени 20
лева. Чакала е в помещението да предаде гъбите, когато започнала проверката от
органите на ДИТ П.. В тази връзка, показанията й кореспондират и с тези на
свидетелите Р., Николаева, Г. и Н., които единодушно сочат, че при влизане в
помещението са заварили множество лица, които са работели. Действително, част
от тези лица са престирали работна сила, но разбираемо е при толкова много
хора, служителите на ДИТ и на полицията да е нямало как обективно да възприемат
кое от тях какво точно е извършвал в момента, тъй като всичките са
преустановили дейност, а част от тях са се опитали да се скрият. Затова и
проверяващите са раздали на всички да попълнят декларации в какво качество се
намират там. В този смисъл, данните посочени от свидетелката В. в попълнената и
подписана от нея декларация кореспондират с показанията й пред съда, а именно :
че е берач и че за набраните от нея гъби е получила сумата от 20 лева. По
никакъв начин от тези доказателства не се установяват елементи на трудово
правоотношение. Не се установява същата да е имала място на работа и да е
престирала работна сила под формата на заемана от нея конкретна длъжност. Не се
установява също така и да е получавала трудово възнаграждение с постоянен
характер, нито пък периодичност на заплащането му, още по-малко пък е
определена продължителност на работния ден.
В подкрепа на гореизложеното е и
представената по делото „добивна ведомост за изкупени диворастящи плодове и
гъби” /л.27/, в която е отразено под № 2, че на 14.07.2018 г. З.М.В. е продала
на „Х.” ЕООД
Поради така изложените
съображения съдът счита, че от обективна страна не се установява по несъмнен и
категоричен начин, че З.В. е полагала труд за „Х.” ЕООД в качеството му на
работодател и при наличието на основни елементи от трудово правоотношение, като
работно място, уговорено трудово възнаграждение и работно време. Отношенията й
с дружеството са били по сделка за покупко-продажба (на диворастящи гъби). По
никакъв начин не се установява, че В. е престирала работна сила в полза на
дружеството, за да е било необходимо сключването на писмен трудов договор между
тях.
Предвид на тези съображения
съдът счита, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и са
налице основания за отмяната му като необосновано и издадено в нарушение на
материалния закон.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-0000530 от 27.09.2018 г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” - П., с което е наложено на “Х.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.У., област Ловеч, ул.”П.” № 7, ***, представлявано от управителя Т.Ц.М.,
административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3
от КТ – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.1, ал.2,
във връзка с чл.62, ал.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :