РЕШЕНИЕ
№ 71
Хасково, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на
шести декември две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА И. като разгледа докладваното от
съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 20237260701055
/ 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д. А. Б. от
[населено място], подадена чрез пълномощника й адв.А. И., с посочен по делото
съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение №218 от
01.08.2023 г., постановено по АНД №392/2023 г. по описа на Районен съд –
Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението
било порочен съдебен акт, тъй като били нарушени материалния и процесуалния
закон. Същите били неправилно приложени от съда, като била приложена
материалноправна норма, която не следвало да бъде приложена.
Излагат се доводи, че в мотивите на съдебното
решение съдът бил обсъдил възражения, абсолютно различни от направените, т.е.
нямало никакви мотиви във връзка с направените възражения. Съдържали се
единствено мотиви за законосъобразност на процесния електронен фиш, като
липсвали мотиви защо едни обстоятелства се приемат, а други се отхвърлят.
Районният съд не бил анализирал цялата доказателствена съвкупност, не бил
посочил кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои
доказателствени материали, и кои отхвърля.
Твърди се, че в случая от представения от АНО и
приложен по делото протокол не ставало ясно как е извършен контролът, като в
протокола било посочен, че контролът е извършен едновременно при стационарен и
динамичен режим, а за последния не били попълнени началото и краят на участъка
му, което внасяло допълнително неяснота за проверовъчната дейност на съда,
както и липсвало посочване на какъв тип път се е движело МПС. Съдържали се и
други противоречиви данни по отношение на това дали използваното за контрол
АТСС е било позиционирано в служебен автомобил на ответника, или на участък от
пътя. От приложената по делото снимка не можело да се даде визуална представа
къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място
отговаря на посоченото в протокола. Въз основа на това следвало да бъде
преценено, че в случая не бил съставен по съответния ред задължителният
протокол за използване на Автоматизирано техническо средство, съгласно
приложението на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР и не били спазени
изискванията на чл.10, ал.1 и ал.3 от същата Наредба. Установените с подзаконов
нормативен акт условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата не били спазени, и обжалваният електронен фиш следвало да
бъде отменен като незаконосъобразен.
Сочи се, че районният съд не бил установил и
друг съществен порок, а именно пропускът в електронния фиш да се посочат
сроковете за подаване на възражения пред директора на съответната структура на
МВР и за обжалване на фиша пред компетентния съд – чл.189, ал.6 и ал.9 от ЗДвП,
което представлявало процесуално нарушение, затрудняващо правото на защита на
наказаното лице. Жалбоподателят бил лишен от възможността, или поне не се
доказвало такава възможност да му е била осигурена, да посочи действителния
извършител на нарушението. Органът бил длъжен да докаже спазването на
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а в случая не можело да се установи дали
е била на разположение на лицето законоустановената възможност да подаде
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Налице било
съществено нарушение, като в електронния фиш не се сочел съставомерен елемент
от субективната страна на нарушението, а именно липсвало каквото и да е
отразяване във връзка с въпроса за вината.
Твърди се също, че било налице противоречие
между Наредбата за използване на АТСС и ЗДвП, което следвало да бъде установено
от въззивната инстанция. В процесния случай от събраните по делото
доказателства се установявало именно използването на мобилно техническо
средство, а за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение,
електронни фишове не се издавали. Анализира се разпоредбата на чл.189, ал.4,
изр.първо на ЗДвП и се твърди, че с оглед липсата на посочване с какво АТСС
може да се установи нарушението, във връзка с разпоредбата на пар.6, т.65,
б.„б“ от ДР на ЗДвП, следвал извода, че при установени с мобилни АТСС нарушения
на скоростта било недопустимо издаването на електронен фиш и следвало
административно наказателната отговорност да се реализира по общия ред със
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Излагат се доводи, че районният съд следвало да
достигне до извода за наличие на съществени процесуални нарушения, които са от
такова естество, че не биха могли да се преодолеят в хода на съдебната фаза на
административно наказателното производство. В тежест на наказващия орган било
да установи всички факти от състава на нарушението и когато липсвали такива
доказателства, административното обвинение било недоказано.
Претендира се обжалваното решение да бъде
отменено изцяло, и вместо него да се отмени електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен.
Ответникът по касационната жалба, ОДМВР Хасково,
не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
изразява становище, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
С проверяваното решение Районен съд – Хасково е
потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К
№4306145 от 26.12.2020 г. на ОДМВР Хасково, с който на касатора Д. А. Б. от
[населено място], на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание
глоба в размер на 400.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За да достигне този правен резултат, районният
съд е обсъдил в обжалваното решение възраженията на административно наказаното
лице, като е обосновал изводите си, че Електронният фиш не противоречи на
материалния и процесуалния закон. Приел, че същият е издаден съобразно
утвърдения със Заповед №Iз-305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните
работи образец и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в специалната
разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е мотивирал и принципната разлика
между електронен фиш и наказателно постановление, във връзка с формата и
процедурата на издаване на всеки от актовете. Съответно не е констатирал
допуснати при издаването на процесния Електронен фиш съществени процесуални
нарушения. Обсъдил е, че техническото средство АТС TFR1-M 557 е преминало
проверка, отразена в протокол №2-52-20/21.02.2020 г. с продължителност една
година, че от представената Справка в централна база КАТ по регистрационен
номер се установява, че автомобилът с рег.№[рег. номер] е регистриран на името
на жалбоподателката. Въз основа на представения Протокол за използване на
техническо средство или система съдът е установил спазване изискванията на
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., включително на чл.10, ал.3 от Наредбата,
доколкото протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, която
снимка дава и визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС. Съдът е
приел за безспорно доказано извършването на санкционираното нарушение,
изразяващо с превишаване от водача на лек автомобил на разрешената скорост за
движение, като при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, общо ограничение на
скоростта в населено място, на посочените в Електронния фиш дата и място,
лекият автомобил с регистрационен номер [рег. номер] е бил управляван със
скорост от 87 км./ч., и при отчетен толеранс от минус 3% в електронния фиш е
отчетено превишение на скоростта от 34 км/ч.
Така постановеното решение е съответно на
събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Възраженията на касатора за липса на мотиви на
проверяваното решение са неоснователни. Изложените от въззивния съд съображения
относно установената фактическа обстановка и правните му изводи за доказаност
на извършеното административно нарушение и законосъобразност на Електронния
фиш, са напълно достатъчни да мотивират съдебния акт. Не се конкретизират от
касатора и не се установяват от настоящия съдебен състав други релевантни
обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивния съд при постановяване
на решението му.
Настоящата инстанция намира, че фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага
повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш.
Видно от събраните по делото доказателства,
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП
автоматизирано техническо средство – индивидуализирано като АТС №TFR1-M 557.
Съгласно легалната дефиниция на понятието, мобилните АТСС са уреди за контрол,
които могат да бъдат прикрепени към превозно средство, или временно разположени
на участък от пътя. Те установяват нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
В приложимата към датата на извършване на
нарушението редакция (ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.), разпоредбата на чл.189, ал.4,
изр.първо от ЗДвП гласи следното: „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.“
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра
на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015 г.
(Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Направеното от касатора тълкуване на законовите
разпоредби в насока, че е недопустимо да се издава електронен фиш при
установяване на нарушението с мобилно АТСС, е неправилно. Липсва и твърдяното
несъответствие между уредбата в ЗДвП и издадената по приложението му Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. за използването на АТСС. След като законодателят
предвижда като изключение от възможността да се издава електронен фиш
единствено хипотезите, при които за нарушението е предвидено лишаване от право
да се управлява МПС или е предвидено отнемане на контролни точки, то в останалите
случаи, независимо дали установяването и заснемането на нарушението е извършено
със стационарно, или с мобилно по своя вид АТСС, издаването на електронен фиш е
допустимо от закона. Безспорно издаването на електронен фиш за налагане на
глоба както в случаите на установено със стационарно, така и на установено с
мобилно АТСС нарушение, се извършва в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, съответно на предвиденото в чл.189, ал.4, изр.първо от ЗДвП, а
обстоятелството, че уредите за контрол от вида мобилни АТСС установяват
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес, не препятства възможността за така установеното нарушение да
бъде издаден електронен фиш.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите
на районния съд, че потвърденият в случая Електронен фиш съдържа всички
необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4, изр.второ от ЗДвП, според което
електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Други изисквания към
съдържанието на електронния фиш законът не поставя и твърденията на касатора за
пропуски в съдържанието му да бъдат отразени допълнителни обстоятелства, се явяват
неоснователни.
Изрично в процесния Електронен фиш се съдържа и
текст, че адресатът му може в 14-дневен срок да представи писмена декларация с
данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС, предвид което възражението на касатора за лишаването му от
възможността да се възползва от хипотезата, предвидена в чл.189, ал.5,
изр.второ от ЗДвП, в приложимата му редакция, също е неоснователно. В случая
касаторът Д. А. Б., регистриран собственик на лекия автомобил с установено на
26.12.2020 г. превишение на скоростта, не се е възползвала от възможността да
предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство, в 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш от пълномощник, удостоверено с разписка от 12.04.2023 г., а е
обжалвала електронния фиш пред съда, както не твърди друго лице да е
управлявало МПС на датата на нарушението.
В случая се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., в
приложимата му редакция (изм.ДВ бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.),
според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по
пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на
Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е
удостоверено с представените по административно наказателната преписка
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на Български
институт по метрология, касаещо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип TFR1-M, със срок на валидност 24.02.2020 г., както
и Протокол №2-52-20 от 21.02.2020 г. от последваща проверка на същата мобилна
система за видеоконтрол – с идент.№557/10, като на основание чл.30, ал.5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип.
В преписката се съдържа и Протокол за използване
на Автоматизирано техническо средство или система вид TFR1-M №557, за дата на
използване 26.12.2020 г. – задължително изискване на чл.10 от Наредбата, в
който изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е от
50 км/ч – общо ограничение на скоростта, важимо за мястото на контрол –
[населено място], [улица]до СБА, посочени са посоката на движение на
контролираните МПС – от Център [населено място] към [населено място], посока на
задействие на АТСС, а именно „П“ – приближаващ, както и номерът на служебния
автомобил за мобилно АТСС в МПС. Освен това е посочен и видът на пътя, по който
се е движело МПС, като „ОПМ“ – общинска пътна мрежа.
Противно на твърденията в касационната жалба, от
съдържанието на Протокола се установява еднопосочно, че режимът на измерване е
„С“ – стационарен, поради което не е необходимо попълването на данни за
началото и края на участъка, относими към режима на измерване „Д“ – в движение.
От събраните доказателства е видно, че Електронният фиш е съставен на основание
снимков материал за заснетото нарушение на ЗДвП, въз основа на направените
записи от системата и общо налични 4 броя снимки за конкретния клип, на които е
виден автомобилът. По делото е представен заснетият материал, на който освен
приближаващия автомобил и неговия регистрационен номер [рег. номер], са
отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане и измерената
скорост. Представена е снимка на служебен автомобил номер [рег. номер] в който
е разположено мобилното АТСС, с което е спазено и изискването на чл.10, ал.3 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.
При така попълнените в Протокола данни, по
несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на
нарушението, като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, в която е предвидено, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава изброени стойности на скоростта в км/ч., която скорост за пътно
превозно средство от категория В (каквото е процесното) за населено място е 50
км/ч.
Във връзка с това настоящата инстанция намира,
че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени
доказателства. Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно
е приложена хипотезата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, според която собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого
е предоставил моторното превозно средство.
Правилен е изводът на районния съд, че при
установяване на нарушението и провеждане на особената
административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Изложените в касационната жалба основания
за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение са неоснователни.
Безспорно са установени нарушението и административнонаказателно отговорният
субект. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 400
лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП вид и
размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение.
Решението на районния съд, с което Електронният
фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №218 от 01.08.2023 г.,
постановено по АНД №392/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |