О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….12.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 30.12.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 2039 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по спор за
подсъдност, повдигнат с определение № 16080/05.12.2019г по гр.д. 19575/2019г по описа на ВРС, 18 с-в,
образувано след препращане по подсъдност от друг първоначално сезиран районен
съд.
Пред Районен съд – София е била предявена искова
молба на доставчик на топлинна енергия за битови нужди насочена срещу потребители
на услуга, предоставяна при общи условия в топлоснабден имот в гр. София. Ответниците са посочени като чужденци с
известни адреси в чужбина и в гр. Варна. Сезираният съд е възприел претенцията
като иск, насочен срещу потребители и като е констатирал нарушение на
специалната норма, предвиждаща компетентност на съд по настоящ адрес на
потребителя с определение №264045/04.11.2019г.
е прекратил е производството по образуваното гр.д. 42902/15г като неподсъдно, и
е препратил делото на съда в чийто район се намира посочения от ищеца адрес на
ответниците в страната.
От своя страна, като е извършил проверка в НБД“Население“
Варненският районен съд не е установил регистриране на постоянен или настоящ
адрес на чужденците ответници в своя район и е отказал да зачете служебния
отвод на сезирания съд и да разглежда препратеното му искане.
Със спора за подсъдност е сезиран компетентен съд по
смисъла на чл. 122 ГПК, производството е допустимо.
Настоящият състав на въззивния съд констатира на първо място, че
производството е било образувано на 22.07.2015г, като към този момент не е съществувала
особената подсъдност по искове, насочени срещу потребители, какъвто несъмнено е
предявен от доставчика на битова топлоенергия. Сезираният от ищеца съд е приел
делото за разглеждане и е предприел връчване на посочения адрес в страната, но
съобщенията са били върнати с удостоверяване на данни, събрани от съседи за
пребиваване на адресатите(собственици на жилището) в чужбина. В срока за получаване на оставени
на разположение на адресатите книжа се е явил пълномощник на ответниците, който
е обявил техен съдебен адрес в гр. София. В самото пълномощно чужденците са се
идентифицирали като пребиваващи в чужбина с постоянен адрес във Великобритания,
а адреса си в гр.Варна са посочили като регистриран по БУЛСТАТ. Въз основа на
това пълномощно, съдът е разпоредил връчване на книжата на съдебен адресат,
което е осъществено на 22.2.2017г, а на 22.03.2017г пълномощникът на
ответниците е упражнил и право на отговор (документ с вх.№ 5043129/22.03.2017
се намира към корицата и по него няма произнасяне).
При тези факти, настоящият съд категорично не може да сподели изводите на
Районен съд – София. Вярно е, че новото процесуално правило в защита на
потребителите следва да се прилага по заварени производства(макар че при
надлежно движение на това дело първо съдебно заседание е следва да бъде
проведено преди въвеждането му с изменение с ДВ бр. 65/2018г.) и тъй като не е
изтекъл срока по чл. 119 ал.3 ГПК особената подсъдност следва да бъде служебно
отчитана. В случая обаче, не е налице връзката на потребителя с другия съдебен
район. Това е така, защото не всеки адрес, а само настоящия, евентуално постоянния
адрес могат да обосноват компетентност на съд, сезиран с иск срещу потребители
по смисъла на чл. 113 ГПК. Обявяването на адрес за статистически цели обаче не
обозначава постоянна и трайна връзка на лицето със съответно населено място.
Именно чужденците които не пребивават постоянно в България и затова нямат ЕГН и
ЛНЧ, но придобиват имот в страната, подлежат на регистрация по чл. 3 ал.1 т.10
б.“б“ ЗБУЛСТАТ, да за могат да бъдат идентифицирани за данъчни цели. Видно от
приложените към исковата молба документи, адресът, посочен от ищеца като
местопребиваване на чужденците в България е именно регистриран в БУЛСТАТ, а не
настоящ или постоянен адрес, където лицата обичайно пребивават. Без да е
регистриран по чл. 54 от ЗЧРБ адресът не
може да се приема за постоянен или настоящ. В този случай сезираният съд е
следвало да отчита служебно не правилото на чл. 113 ГПК, отнасящо се до
пребиваващи в България потребители, а по-общата норма за международната
компетентност на български съд, сезиран с иск срещу потребител, пребиваващ
постоянно в чужбина (чл. 26 вр. чл. 18 ал. 2 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012).
Отделно от това, явяването на
пълномощника на ответниците по делото може да стабилизира местната подсъдност,
на осн. чл. 107 ал. 1 ГПК, доколкото в отговора не само, че не е оспорена
компетентността на българския съд, но и е заявено частично признание на иска.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че предявеният пред
съд в гр. София е бил надлежно насочен от ищеца към съда в който се намират
както съдебния адрес на пълномощника на непребиваващи в България чужденци, така
и седалището на ищеца, поради което делото неправилно е прекратено и изпратено на Районен съд – Варна.
По тези съображения на осн. чл.122 от ГПК Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
По повдигнатия спор за подсъдност компетентен да
разгледа подадения иск на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ЕАД срещу Д. и Г.К., граждани
на Великобритания, с пълномощник адв. И.от САК, е Районен съд – София.
Връща делото на РС – София за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ДА СЕ УВЕДОМИ Варненски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване( произнасянето
не е по искане на заинтересована страна, а по служебна препирня).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.