гр.Елин Пелин, 30.06.2021 г.
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 728 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба се твърди, че ответникът е сключил с ищеца Договор за използване на мобилни услуги партида М4046522 от 21.03.2014 година /Договора/. До месец юни на 2016 година ответникът заплащал използваните услуги, след което преустанови плащанията. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника договорът бил прекратен ,считано от 13.01.2017 година, като „А." ЕООД останало да дължи на ищеца исковите суми.
За събиране на твърдените от ищеца с исковата молба вземания било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 586/2019г. по описа на PC Елин Пелин и издадена в полза на заявителя и ищец в настоящото производство Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите предмет на настоящото производство.
Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца главница от 2 321.11лв. - месечни такси и потребление за използвани услуги за процесния период посочен с исковата молба, 929.89 лева - неустойка за неизпълнение на договора, заедно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението по заповедното производство до окончателното изплащане, както и разноските в производството по чл.410 от ГПК.
Претендират се и разноските в производството по чл.422 от ГПК.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор по чл.131 ГПК. Намира предявените искове за допустими но неоснователни и недоказани.
Оспорва наличието на свое валидно облигационно правоотношение с ищеца.
Оспорва клаузите на тарифното обвързване, като намира наличие на неравноправни клаузи.
Оспорва текста на представяния договор, като такъв изписан само на български език, тъй като управителя на дружеството-ответник е италиански гражданин и не разбира езика.
Оспорва се и дължимостта на претендираната неустойка .
Оспорва се и акцесорната претенция за лихви, поради недължимост на претендираната главница.
Направено е искане за откриване производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността на представения Договор от 16.04.2015 година.
Претендират се сторените по настоящото производство разноски.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото приема за установено следното:
Предявени са искове по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Настоящото производство е започнало по молба на "А. Б."ЕАД - София, с ЕИК ….., против „А." ЕООД- с.О., Община Г. М., обл. С., с ЕИК …...
По заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК против ответника по настоящото производство е образувано ч. гр. д. № 586/2019г. по описа на PC Елин Пелин. По постъпилото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника и в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК заявителят е депозирал исковата молба обект на разглеждане в настоящото производство.
От събраните в настоящия процес доказателства съдът приема, че между страните по делото е сключен Договор партида М4046522/ 21.03.2014г., като неразделна част от същия са и Общите условия.
Вярно е, че съгласно приетата по делото графическа експертиза от 17.03.2021г. изготвена от в.л. Л.Р., подписите „За Потребител" по Договор № *********/ 08.04.2015г, съответно „За Абоната" по Приложение №1 към Договор № *********/ 08.04.2015г. не са положени от управителя Е.Р.. Но за процесния период страните по делото са се намирали в договорни отношения /произтичащи от процесния Договор/, като ищецът е предоставял на ответника и последният е потребявал мобилни услуги.
Видно от приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза от 07.10.2020г. изготвена от в.л. А.Б., фактурите предхождащи процесния период и издавани от ищеца, са били надлежно осчетоводявани от ответното дружество, което е извършвало и редовни плащания по тях и е ползван данъчен кредит. По фактурите са били начислявани такси и потребление. Видно от заключението по същата експертиза, при ответника са били осчетоводени, както предходно издавани от ищеца по процесния договор фактури, така и фактурите за процесния период, с изключение на последната от дата 19.12.2016 година на стойност 121.33 лева. Фактурите отразени в търговските книги на ответника са включени в Дневниците за покупки, като за процесиите е ползван данъчен кредит в размер на 366.63 лева /л. 121 от делото/. Следователно, с оглед разпоредбата на чл.301 от ТЗ ответникът е потвърдил действията извършени във връзка с Договор № *********/ 08.04.2015г. и Приложение №1 към същия договор, респ. веднага след узнаването ответникът не е оспорил извършените действия, съответно е приел предоставяните му от ищеца мобилните услуги за процесния период.
От приетата по делото ССчЕ е видно, че общият размер на претендираното от ищеца към ответника вземане по процесиите фактури е 2 321.11 лева.
На следващо място считано от 13.01.2017г. сключеният между страните договор е прекратен на основание т.54.12 от ОУ . Следователно с оглед установяване каква точно е стойността на неустойката предвидена с Договора, същата е изчислена от в.л. по приетата по делото като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ в размер на 929.89 лева.
По изложените съображения настоящият състав намира, че предявените от ищеца искове при условията на чл.422 ГПК, са основателни и доказани и следва да се уважат.
С оглед изхода на спора по настоящото дело и претенцията на ищеца за разноски в производството по чл.422 ГПК съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответника да бъде осъден да заплати на "А1 България"ЕАД - София сторените такива в размер на 34.98 лева-държавна такса и 300.00 лева-внесен депозит за изготвяне на ССчЕ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А." ЕООД- с.О., О.. Г. М.а, обл. С., с ЕИК ……., че дължи на "А.Б."ЕАД – С., с ЕИК ……, главница от 2 321.11 / две хиляди триста двадесет и един лева и 11 стотинки/ лева - месечни такси и потребление за използвани услуги за период 16.06.2016г. - 15.12.2016г. по Договор за използване на мобилни услуги партида М4046522 от 21.03.2014 година, заедно със законната лихва, считано от 22.07.2019г. до окончателното изплащане, 929.89 /деветстотин двадесет и девет лева и 89 стотинки/ лева - неустойка за неизпълнение на Договора, заедно със законната лихва, считано от 22.07.2019г. до окончателното изплащане, както и разноските в производството по чл.410 от ГПК в общ размер на 409.02 лева , от които 65.02 лева - държавна такса и 344.00лв.- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А." ЕООД- с.О., Община Г. М., обл. С., с ЕИК …., да заплати на "А. Б."ЕАД – С., с ЕИК ….., направените в производството по чл.422 ГПК разноски в общ размер на 334,98 / триста тридесет и четири лева и 98 стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
РАЙОНЕН СЪДИЯ: