№ 821
гр. Варна, 19.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело
№ 20233100900385 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „МИНЕРАЛИ-М” ООД , редовно призован, не се явява
законния представител на дружеството, представлява се от адвокат Е. К.,
редовно упълномощeна с подаване на исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК” АД, редовно призован,
не се явява законния представител на дружеството, представлява се от
адвокат А. С., редовно упълномощен с подаване на отговора на исковата
молба.
АДВ. К.: Считам, че отсъстват процесуални пречки и моля да се даде
ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК
пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.
АДВ. К.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба,
1
както и сторените доказателствени искания с основната искова молба и
допълнителната такава. По отношение на проекто-доклада нямам възражения.
Не поддържаме единствено доказателственото искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, с оглед стореното от страна на
ответника признание, че няма плащане на процесната сума. Считам, че не са
необходими специални знания, с оглед представения калкулатор касателно
акцесорния иск, поради което моля да имате предвид, че не възразяваме за
това, че сте ни оставили без уважение искането за допускане на ССЕ.
По отношение на допълнителните доказателствени искания за
събиране на гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, ще
взема становище след като взема становище по връчената ми молба от
„Исторически парк“ с Ваше Разпореждане № 5958/20.11.2023г. Поддържам
доказателственото искане, с което съм направила с нарочна молба във връзка
с определение по чл. 140 от ГПК, което ни беше връчено, където подробно
обясняваме по каква причина сме заявили събирането на гласни
доказателства.
АДВ. С.: Считам, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло по посочените аргументи, които са изложени подробно в отговора на
исковата молба и отговора на допълнителната искова молба от страна на
ищеца, както и допълнителните уточнения, които са изискани с
определението, което преди малко беше цитирано. Поддържам исканията за
назначаване на СТЕ с въпросите, които съм посочил, както и искането за
допускане на свидетели, с оглед доказване на обстоятелствата, които също
съм посочил, които също мога да изложа в гласните спорове. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. К.: На първо място бих искала да отбележа, че приложените към
уточнителната молба вх. № 28108/17.11.2023г. технологични оферти, тези
които на нас са ни връчени и тези, които са приложени в системата на
електронното досие се различават. Не зная как са комплектовани от
ответника.
На второ място приложените технологични оферти са приложени без
опис, поради което вероятно е това объркване, защото с връченото ми с Ваше
разпореждане са приложени технологична оферта, технологична оферта
касателно Тюрзис, прозорци и винарна в 2 екземпляра, докато тези, които са
качени в електронната страница по делото касаят отново Тюрзис траки, трон,
фронтон и профил.
На първо място, тези технологични оферти са неотносими към
процесния спор, защото касаят сграда, различна от Храм Кибела, за което на
практика е оформена процесната фактура № 775. Всички приложени оферти
са абсолютно неотносими към процесната. Същите са платени и по тях
страните нямат претенции, по тези доставки. Те касаят Тюрзис или Храм, в
превод означава Тюрзис – Тракийски храм, различен от Храмът на богинята
Кибела. Освен това още с допълнителната искова молба, сме сторили
2
възражението по чл.265, ал.3 от ЗЗД.
В тази връзка твърдим, че посочените в пункт 1 за обект Тракийски
храм Кибела отново са неуточнени и за нас остава неясно точно кои детайли
и какво представляват дефектите.
Ако тези дефекти са пукнатини, ронят се люспи, така както са описани,
то тези дефекти са видими.
Отделно от това, оспорвам твърдението, че всички тези „дефекти“ са
се появили в началото на месец февруари 2023г. Ответникът не представя
доказателства, а и за нас е неясно от коя година процесната сграда, в която са
вложени всички материали, каменни изделия, изработени от доверителя ми, в
строителството в която са вложени, е въведена в експлоатация. След справка
на електронната страница на „Исторически парк“ АД, това въвеждане беше на
21.06.2019г. Следователно с оглед възражението, което сме сторили, по чл.
265, ал.3 от ЗЗД, то и въпросните претенции за дефекти са погасени по
давност. Тъй като именно съгласно разпоредбата на посочения тест от ЗЗД,
„Исторически парк“ е следвало да уведоми доверителя ми в 6 месечен срок от
въвеждане на сградата в експлоатация.
Освен това, така наречените „различни дефекти“, посочени в пункт 1
на стр.1, които касаят процесната фактура не кореспондират, според нас, а и
няма доказателства с приложената по делото като писмено доказателство
фактура и Протокол № 15, с които са предадени последните каменни изделия,
необходими за влагане в Храм Кибела. Всъщност последно останали
неразплатени. Поради което моля приложените технологични оферти да не
бъдат приобщавани към делото като писмени доказателства по делото, тъй
като същите са неотносими.
Моля също така да задължите ответника да изясни в крайна сметка,
посочените в пункт 1 обект Тракийски храм - различни каменни изделия, по
коя фактура са и дали са по процесната. Тъй като ако те не са по процесната,
същите не биха били предмет на настоящия спор, още повече, че насрещната
искова молба, с която се заявиха тези претенции, формално беше отхвърлена
с оглед настъпилата преклузия. На практика с това уточнение ответникът се
опитва, заобикаляйки закона, да предяви своята насрещна претенция за
скрити недостатъци.
Твърдим, че не отговаря на обективната действителност заявеното в
пункт 3 на същата молба, че представителите на двете страни, Изпълнителния
Директор и управителя, съответно на ищеца, са провеждали разговори
именно във връзка с така наречените „дефектни изделия“. Разговорите, които
са водени между страните са били само и единствено във връзка с останалите
на фона на огромната стойност, като поръчка, неразплатени суми, предмет на
настоящата претенция. Други разговори за „дефектирали“ каменни изделия
страните не са провеждали.
Моля, във връзка с направените възражения от наша страна, да ни
3
допуснете до разпит посочените с нарочна молба, във връзка с определението
по чл. 140 от ГПК, трима свидетели, които сме посочили по име и сме
описали в каква връзка ще бъдат разпитвани.
Приемо-предавателния протокол № 15/09.06 е предаването на всички
описани в него вещи.
Фактура № 775/23.11.2020г. е на стойност 516 660,67 без ДДС.
Извършвали са авансови плащания, видно от самата фактура и те са
приспадани от общата стойност на фактурата накрая. Сумата 162895,99 лева е
платена частично. Има няколко разплащания.
АДВ. С.: И няколко предавания на изделия.
АДВ. К.: Не. Напротив! След предаването на изделията има няколко
плащания.
АДВ. С.: Да, но не само за тези изделия.
АДВ. К.: Посоченото във фактурата Мраморни елементи Храм Траки
на стойност 516666,67, това касае всичко по Храм Траки. Последните
изделия, които са предадени и неразплатени са в Протокол № 15. По делото
бяха приложени и останалите Приемо-предавателни протоколи, във връзка с
отговора. За да се представи това, касае изграждането на Храм Кибела.
Храм Траки и Храм Кибела е едно и също нещо. Тюрзисът е дворецът,
в който са разположени.
По делото са представени 15 броя такива протоколи. Не е платено по
фактура № 775 и това е за Храм Траки-Кибела. Тюрзис на исторически език
означавало Дворец. За Тюрзисът е разплатено още 2018г. и поради тази
причина тези технологични оферти, които са приложени, са абсолютно
неотносими.
Остатъкът от сумата по фактура № 775/23.11.2020г. е 162 895,99 лева.
Цялата стойност е била 516 666,67 лева. Извършвани са авансови плащания и
накрая са останали 162 895,99лева. Междувременно те са започнали да
плащат и по тези 162 хил.и накрая са останали 29 хил. И всъщност за тези 29
хил. ние направихме споразумение с идеята да избегнем този спор, но не се
получи.
Поставянето на елементите е извършено от друго дружество, което е
посочено и в отговора. Това е фирмата „Монтажи мрамор“ ЕООД. Единият от
поисканите от нас свидетели – И.С. е служител на тази фирма и той е
извършвал пряко поставянето на тези материали.
АДВ. С.: Доколкото ми е известно няма договор с фирмата, която е
поставяла материалите, но мисля съм приложил в отговора фактура, по която
е платено с дружеството за монтажа. Устна договорка е било, тъй като са
монтирали при подходящи атмосферни условия. Изложил съм това в
последната молба, във връзка с указанията. Единственото ни писмено
доказателство с фирмата, която е извършвала монтажа - „Монтажи мрамор“
4
ЕООД е представената от нас в молбата от 17.11.2023г. фактура №
2/03.04.2020г. с основание – труд настилка. Мисля, че не е това крайната дата,
на която е приключило изпълнението. Мисля, че е продължено след това, а
може би и преди това. Нямам информация. Зависи според това кога са
подходящи атмосферните условия – ниски температури и валежи не са
подходящи за монтиране.
АДВ. К.: Относно СТЕ – нека да изслушаме свидетелите и тогава да
преценим дали ще е необходима въобще.
АДВ. С.: Както беше потвърдено по процесния договор са доставени
много каменни изделия, не само тези, описани в последния протокол. Всички
изделия са доставени от фирмата-ищец „Минерали М“.
Така че са доставени по процесния договор каменни изделия, както в
обекта Тракйиски Храм или Храм Кибела – едно и също е, така и в другия
обект, който е Тракийски дворец или Тюрзис. По процесния договор са
доставени изделия и за двата обекта, като това е видно от представените
справки за плащания. Видях, че по процесния договор са платени около
800 хил. или 900 хил. лева – това е по Договора. Аз не мога да кажа точно коя
оферта и защо има разминаване между офертите, тъй като страните не са
посочвали нито в протоколите, нито офертите по кой договор се отнасят.
АДВ. К.: Има един единствен договор, който е сключен на дата
12.12.2018г. Няма друг договор. Последното предаване, видно от протокол №
15 е през 2020г.
АДВ. С.: Аз твърдя, че и в двата обекта, които посочих, са доставени
каменни изделия от „Минерали М“ като съответно са проявени описаните
дефекти доста по късно, тъй като тези дефекти не са били налице, а и трудно
ще се установят при доставката, тъй като това са едни много тежки изделия,
идват на палети. Дори и при монтажа не са били забелязани, а доста по-късно,
когато са започнали промяната на цвета и тези напуквания. Също не
претендирам, че описанието на детайлите е абсолютно точно с протоколите и
офертите, тъй като това на място е описано от представител на „Исторически
парк“ и не мога да претендирам, че той се е ръководил точно от
терминологичните описания. Но става въпрос за изделия по конкретния
договор, доставени от „Минерали М“ в тези два обекта. Очевидно е, че има и
други протоколи, така че аз не твърдя, че изделията за които твърдя, че са
получили дефекти са точно или само тези, които са поставени по последния
протокол. Това са изделия по Договора.
СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по
делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на
доказателствената тежест, направен с определение № 1492/31.10.2023
година и указанията за разпределение на доказателствената тежест,
както и съгласно уточнителна молба от ответника с вх. №
28108/17.11.2023г. и уточнителна молба от ищеца с вх. №
5
27412/10.11.2023г., а именно:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„Минерали-М" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Гергевана“ №10, срещу „Исторически парк“ АД, ЕИК
*********, с адрес: с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл. Варна за осъждане
на „Исторически парк“ АД, ЕИК ********* за заплащане на „Минерали М"
ООД, ЕИК ********* сумите, както следва: 29564,79 лева с ДДС,
представляваща главница по фактура № **********/23.11.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане и сумата от 7744,33 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане, а именно мораторна лихва, начислена
върху главницата, за периода от 06.12.2020г. до 06.07.2023г. Претендират се
разноски, направени пред настоящата инстанция.
Твърди се в исковата молба, че между страните били установени
търговски отношения, произтичащи от Договор за изработка №3/12.12.2018г.,
с който договор ищецът, като изпълнител се задължил да изработи и предаде
на ответника, изделия от камък, описани в спесификация-оферта, на обща
стойност 890 872.40лева, предназначени за изграждането и оформянето на
визията на различни обекти от собствения на ответника туристически
атракцион - „Исторически парк”, разположен в село Неофит Рилски, област
Варна. Изделията били предавани с нарочно изготвен приемо-предавателен
протокол, подписван от представителите на двете страни. След предаване на
изделията по съответния ред, били издавани и съответните счетоводни
документи. По процесния договор за изработените и предадени изделия от
камък били съставени 15 броя приемо-предавателни протокола, въз основа на
което били издадени общо 29 броя данъчни фактури, които ответникът
заплащал регулярно. След предаване на последните изделия от камък с
Приемо-предавателен протокол № 15 от 09.06.2020г., била издадена
последната издадена по договора фактура № **********/23.11.2020г. на
стойност 162 895.99лева. По същата, се твърди, че ответникът е извършил
няколко частични плащания, както следва: на 23.11.2020г. - сумата от
23331.20лева; на 09.02.2021г. - сумата от 15000.00лева; на 31.03.2021г. -
сумата от 20000.00лева; на 10.05.2021г. - сумата от 20000.00лева; на
21.05.2021г. - сумата от 20000.00лева; на 22.06.2021г. - сумата от
20000.00лева; на 05.07.2021г. - сумата от 15000.00лева, в резултат на което
останали дължими 29 564.79 лева с ДДС. С цел уреждане на съществуващите
между страните облигационни отношения, се твърди, че страните са
подписали извънсъдебна спогодба на 25.01.2023г., с която ответникът бил
признал наличието на задължение и се задължил да го погаси на три отделни
месечни вноски с определен падеж на всяка една, като последната била с
падеж 20.04.2023г. Ищецът твърди, че плащания не били извършвани, поради
което задължението за сумата в размер на 29 564.79лева, представляваща
остатък по фактура № **********/23.11.2020г. останало непогасено и към
настоящия момент. Обосновава, че за периода, считано от 06.12.2020 г. до
6
датата на подаване на исковата молба /06.07.2023г./ се е формирала дължима
сума в размер на 7744,33 лева, мораторна лихва върху дължимата главница.
Поради изложеното моли за уважаване на предявените искове и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответната страна „Исторически парк“ АД, с който счита исковата претенция
за неоснователна. Изразява становище, че с подписване на извънсъдебната
спогодба страните са приели за дължима опредЕ.та сума, но известно време
след монтирането на доставените изделия от камък били открити скрити
недостатъци по тях, изразяващи се в промяна в тяхното качество и в цвят.
Твърди се, че веднага след откриване на недостатъците на доставените стоки
е направено възражение за неизпълнен договор, като е осъществен контакт с
изпълнителя - ищеца, но последният отказал да подмени дефектната част от
стоката, както и да поеме разноските по демонтиране и монтиране на нова
каменна облицовка. Поради обстоятелството, че договорът не бил изпълнен
от страна на ищеца с доставката на некачествени стоки и отказа от замяната
им, не било извършено и плащането на сумите, посочени в извънсъдебната
спогодба. Ответникът прави възражение срещу размера на претендираните
суми, като счита, че след като в чл. 1, ал. 2 от спогодбата е уредено, че
кредиторът „МИНЕРАЛИ М“ ООД няма да претендира заплащане от
длъжника „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД на дължимите лихви за забавено
плащане по посочената данъчна фактура, то претенцията за присъждане на
мораторна лихва в размер на 7 744,33 лева, считано от датата на подписване
на спогодбата до подаване на исковата молба, следвало да бъде отхвърлена.
Поради изложеното, моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан и присъждане на сторените по делото разноски.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва изцяло писмения
отговор и поддържа изложеното в исковата молба. Счита, че с депозирания
отговор е направено признание на фактите, по реда на чл. 175 ГПК, относно
следните фактически обстоятелства: че между страните съществува валидно
обвързваща ги Извънсъдебна спогодба, сключена на 25.01.2023г.; че плащане
по главния иск на останалото дължимо плащане по фактура №
**********/23.11.2020г. в размер на 29 564.79лева, не било извършвано.
Изразява становище, че по силата на сключения между страните писмен
Договор №3/12.12.2018г. в случай на констатиране на недостатъци по
изработените изделия, следвало същите да се отразят в протокола по
приемането и предаването им. Видно от приложения Приемо-предавателен
протокол № 15 от 09.06.2020г. било, че при приемането на изделията от
камък недостатъци не били констатирани. Счита, че ответникът не е
конкретизирал по кои точно изделия от камък са се проявили твърдените от
него „скрити недостатъци” и в какъв срок. Посочва, че каменните изделия са
предадени на ответника на 09.06.2020г., а Извънсъдебната спогодба е
сключена на 25.01.2023г., при чието подписване претенции по реда на чл.265
от ЗЗД, касателно наличие на “недостатъци“ по изработените от изпълнителя
7
каменни изделия не били отправяни. Намира, че с оглед разпоредбата на чл.
264, ал. 3 от ЗЗД, с която законодателят е установил презумпцията, че липсата
на възражение при приемане на изпълнението, работата се счита за приета, а
пропускът да бъде своевременно направено такова преклудира възможността
на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за евентуални
недостатъци по реда на чл.265 ЗЗД. За неотговарящи на обективната истина
посочва твърденията на ответника, че е отправил възражение за неизпълнен
договор и твърди, че водените между страните разговори касаели само и
единствено останалото частично задължение по процесната фактура от страна
на ответника, довели до сключване на Извънсъдебна спогодба на 25.01.2023г.
Счита, че индиция за несъстоятелност на твърденията за наличие на
„недостатъци” по изработените каменни изделия били извършваните
частични плащания по процесната фактура от страна на ответника,
последното от които е на 05.07.2021г. Единствено при провежданите
разговори се твърди, че ответникът бил споделил за „избила ръжда” върху
някои от каменните изделия и е поискал изработка на нови изделия за
подмяна за своя сметка, каквато готовност изпълнителят е изразил при
условие, че ответникът заплати дължимия остатък по процесната фактура и
заплати новите авансово. По изложените съображения счита, че направеното
възражение от ответника по чл. 265 от ЗЗД е неоснователно, а алтернативно –
поради настъпила преклузия. По въведеното възражение за неоснователност
на претенцията по акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД ищецът намира, че
съгласно чл.4 от Спогодбата страните са се съгласили, че едва с изпълнението
на подписаната между тях извънсъдебна Спогодба, ще се приеме, че за в
бъдеще няма да са налице претенции по отношение на това вземане. В
допълнение посочва, че с текста на чл.5 от спогодбата, страните изрично се
съгласили, в случай на неизпълнение на постигнатите уговорки, неплащането
на която и да е уговорените вноски в срок прави изискуемо цялото
неизплатено вземане, ведно с лихвите и евентуалните разноски, като отпадат
и уговорките за отказ от лихви. Поради неизвършване на уговореното
плащане от страна на ответника, ищецът намира, че условията на спогодбата
не са изпълнени и претендира вземането за забава.
С допълнителния отговор на исковата молба ответникът оспорва
твърденията, изложени в допълнителната искова молба. Твърди, че след
подписване на извънсъдебната спогодба и след монтирането на облицовката
от каменни изделия са открити скрити недостатъци на доставените стоки,
конкретно и най-вече в изделията, представляващи каменни плочи -
„облицовка", които са монтирани на обекти „Тракийски дворец" и „Храм на
Кибела" в туристически атракцион „Исторически парк". Недостатъците се
изразявали в неестествена промяна на цвета - поява на петна в част от
каменните плочи и на появата на шупли и оронване на част от каменните
плочи, използвани за облицовка, за които твърди, че са се появили след
монтажа им и след подписване на процесната спогодба. След откриване на
недостатъците посочва, че е направено възражение за неизпълнен договор.
8
Моли с решението по делото да се направи произнасяне за съществуването на
частичното неизпълнение на процесния Договор № 3 от 12.12.2018г. от
страна на МИНЕРАЛИ М ООД, изразяващо се в изработка на
некачествени/дефектни стоки за част от стоките. Изразява несъгласие с
направените от ищеца твърдения, че едва след изпълнението на подписаната
между страните извънсъдебна спогодба, следвало да приеме, че не се дължат
лихвите от възникване на вземането до подписване на спогодбата. А
напротив, счита, че със спогодбата са извършени взаимни отстъпки, с които
ищецът се отказва от претенциите си за лихва за забава на претендираната
главница, а ответникът признава вземането по основание и размер, поради
което претенцията за заплащане на лихва, считано от датата на спогодбата до
датата на подаване на исковата молба, следвало да бъде отхвърлена.
С молба вх. № 28108/17.11.2023г. ответникът пояснява вид, характер,
количество и място на твърдените недостатъци по каменните изделия
изработени и доставени от ищеца в обект Тракийски храм - Храм Кибела и
обект Тракийски дворец/Тюрзис, уточнява дати на установяване на
дефектите, посочва фирмата извършила монтажа на каменните изделия,
прави доказателствени искания.
В молба вх. № 28411/10.11.2023г. ищецът пояснява доказателствените
си искания.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ се разпределя съобразно
правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже
фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между него и ответника е налице валидно сключен и действащ договор, който
е породил желаните от страните правни последици, както и че самият той е
изправна по него страна - че е изпълнил, когато според уговореното, или по
естеството на задължението следва да престира първи, или е готов да изпълни
задълженията си по него; периода на забавата, както и размера на главното
вземане и този на лихвата за забавено плащане.
Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, тежестта да докаже положителния
правопогасяващ факт на изпълнение на задължението да заплати
договорената цена се възлага върху ответника; както и направените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за изработка
№3/12.12.2018г., както и Извънсъдебна спогодба, сключена на 25.01.2023г.;
че плащане по главния иск на останалото дължимо плащане по фактура №
**********/23.11.2020г. в размер на 29 564.79лева, не било извършвано.
АДВ. К.: Възразяваме по приемане на приложените писмени
доказателства касателно офертите. На възразяваме по приемането на
9
приложената фактура с тази уточняваща молба. Считаме, че офертите, които
са приложени като доказателство към тази уточняваща молба, не се отнасят
за процесното вземане. Те са предмет на процесния договор, но ние нямаме
претенция към тях. Същите са разплатени още 2018г. Тези доказателства не
са относими към настоящото дело, тъй като претенцията ни не касае тях. Като
считам, че извършените т.нар. уточнения касателно дефектите и
недостатъците на каменните изделия, посочени така подробно от ответника,
касаят не скрити, а видими дефекти.
Моля да не се произнасяте към настоящия момент по
доказателственото искане за допускане на СТЕ, тъй като същото би могло да
се окаже искано в аванс, с оглед събирането на гласни доказателства, е
възможно СТЕ да се окаже ненужна и с оглед спестяване на разход на
доверителя ми, ще моля на този етап да не се произнасяте по същата. Ако не
се достигне до изясняване на обстоятелствата със събирането на гласни
доказателства, то в този случай ще зададем подробни и конкретни въпроси на
вещото лице, който следва да направи анализа по експертизата. И доколкото
от разпитана специалистите ще се установят какви точно видове каменни
изделия са вложени и къде са дефектите, ако има такива.
АДВ. С.: Поддържам искането за експертиза. Бих искал да уточня
защо държа да бъде направена тази експертиза. Твърдя, че описаните
конкретни дефекти на изделията с последната молба, те са описани на място,
така че е възможно терминологично да има разлика с представените оферти,
конкретно дефекти на изделията, които са в последната молба.
Също считам, че не следва плащането да бъде обвързано само с
последния Приемо–предавателен протокол, който е представен, тъй като
всички изделия, по които твърдим, че има дефекти, са доставени по
процесния договор, а плащането, за което се спори, е частично плащане по
Договора. Така че не следва това плащане да бъде обвързано само с
последната доставка. Възможно е дори и част от последно доставените
изделия, също да влизат в описанието на тези дефектиралите. В момента не
съм го конкретизирал, дали част или всички от тях са посочени в описанието
на съответните изделия. Считам, че плащането за което не спорим, че не е
платено и е налично, е поради възражение за неизпълнен договор за посочени
изделия, които са предадени и с предходни протоколи, не само с последния.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно:
Договор за изработка №3/12.12.2018г.; Фактура № **********/23.11.2020г.;
10
Приемо-предавателен протокол №15/09.06.2020г.; списък с издадени
документи от 23.01.2023г.; списък – Плащания към Минерали-М; Справка -
извлечение от счетоводна сметка 411 на задължения/вземания по партньори
на „МИНЕРАЛИ-М"ООД от 24.01.2023г.; Извънсъдебна спогодба от
25.01.2023г.; Калкулатор лихви; Извлечения от търговския регистър за
актуалния статус на „МИНЕРАЛИ-М“ ООД и „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК"АД.
АДВ. К.: Ние възразяваме по приемането на офертите. Не възразяваме
по приемането на фактурата.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
молба вх. № 28108/17.11.2023г. заверени преписи от: технологична оферта от
18.11.2018г., технологична оферта от 02.12.2018г.; технологична оферта от
24.10.2018г., технологична оферта от 02.12.2018г.; технологична оферта от
24.10.2018г., и фактура № 02/03.04.2020г. с доставчик „Монтажи-М“ ЕООД и
получател „Исторически парк“ АД.
ДОПУСКА до разпит при условие на водене от ищеца свидетелите
Н.Н., А.С.М., И.С. за установяване на изложените в молба от 10.11.2023г.
твърдения.
ДОПУСКА до разпит при условие на водене от ответника свидетелите
Х.Х. и Й.М..
АДВ. С.: Поискал съм и трето лице, което не е служител на
„Исторически парк“, а на една фирма, която изпълнява строителни работи на
обекта. Ще доказваме дефектите.
АДВ. К.: Възразявам. Вие сте посочил кой ви е извършил монтажа.
СЪДЪТ указва на ответника да уточни с молба, какви факти и
обстоятелства ще се уточняват с поискания третия свидетел, в 7-дневен срок
от днес, след което молбата ще се изпрати на ищеца за изразяване на
становище в 3-дневен срок от получаването.
СЪДЪТ ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на СТЕ
след изслушване на свидетелските показания, доколкото със същите ще се
конкретизират място, вид на твърдените дефекти и период.
СЪДЪТ насочи страните към процедура по медиация в ЦЕНТЪР ЗА
11
МЕДИАЦИЯ КЪМ СЪДЕБЕН РАЙОН НА ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА като
разясни предимствата на процедурата.
АДВ. С.: Говорил съм с представител на ответното дружество, но не са
ми потвърдили.
АДВ. К.: Опитахме се със споразумение, но не се получи. Аз лично
считам, че е възможно да се споразумеем.
АДВ. С.: И аз ще говоря в тази насока.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и
следва да бъде отложено за друга дата за изслушване на назначената съдебно-
техническата експертиза и събиране на гласни доказателства, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 15.02.2024 година от 13,30часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните
си представители.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16,44
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12