Р Е Ш Е Н И Е № 316
Гр. Сливен, 03.10.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова-Ганева
при участието на прокурора …….и
при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия
Бозукова-Ганева административно дело № 245 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Оспорването намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като образуваното
производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „Занте-20“ ООД, ЕИК *********, п. от Г.Щ.Г., със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. „Лъдженска“ № 1-А срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-95-0096720/28.06.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – б. з. „З.“,
находящ се в ***, стопанисван от
„Занте-20“ ООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че заповедта е
немотивирана. Липсвали основания за издаването й. Процесната принудителна
административна мярка била несъразмерна с целта на закона. С налагането на
мярката се спирала търговската дейност в обекта за срок от 14 дни, което
ограничавало дейността на търговеца и реализирането на приходи. Моли съда да
отмени атакуваната административна заповед, с претенция за присъждане на
разноските по делото.
В с.з. оспорващият, редовно и
своевременно призован, се представлява от адв.
Н.П. ***, който поддържа жалбата по изложените в същата отменителни
основания и моли съда да я уважи, като отмени атакувания акт. Заявява, че не
поддържа претенцията за разноски.
В с.з. административният орган
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно
призован, не се явява. Представлява се от гл. юриск. С. Д., който оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 26.06.2023 г. длъжностни лица
при ЦУ на НАП – инспектори по приходите посетили търговски обект – б. з. „З.“, находящ се в ***, стопанисван от „Занте-20“
ООД, ЕИК *********, п. от Г.Щ.Г. и преди легитимация извършили контролна
покупка на *** б. м. д. на обща стойност 8,00 лв., за което плащане не била
издадена фискална касова бележка от наличното в обекта ФУ с ИН на ФУ ED 337264 и ФП № 44357660, нито ръчна касова бележка от кочан с касови
бележки. След легитимация на органите по приходите от фискалното устройство бил
отпечатан дневен финансов отчет с № 0019287/26.06.2023г., както и КЛЕН за дата
26.06.2023г. от който е видно, че горепосочената продажба не е отразена като
регистрирана чрез издаване на фискален бон. Било установено, че фактическата
наличност в касата е 58, 50 лв.,
служебно въведени в началото на работния ден 0 лв., служебно изведени
пари – 0 лв., по данни от ФУ – 58,50 лв., поради което не е констатирана
разлика. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка в обект сер. АА № 0096720/26.06.2023 г. /л.29/,
с час на приключване на проверката 15:30 ч.
На 28.06.2023 г. Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-95-0096720 /л.24/, с която разпоредил запечатване на
търговски обект – б. з. „З.“, находящ се в ***, стопанисван от „Занте - 20“ ООД и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Заповедта била връчена
на нейния адресат на 04.07.2023 г./л.28/.
Към доказателствата по делото е
приобщена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор
на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
определени правомощия за издаване на заповеди за налагане на принудителна
административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да
отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат
правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за
управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС. /л.55/, както и
заповед № 445/16.06.2023г. /л.57/, с която К. К. е п. на д. – Н. о. „О. д.“.
Жалбата срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-95-0096720/28.06.2023 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е подадена до настоящия съд на 13.07.2023
г. /л.2/.
По делото е приобщена справка за
непогасените задължения на дружеството, от която е видно, че дружеството към 27.06.2023г.
няма задължения /л.36/. Приобщен е АУАН серия AN № F713935 от 04.07.2023г. за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ /л.52/, както и издадено въз основа на него НП № 713830- F713935/31.07.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, с което
на „Занте-20“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева /л.62/.
Видно от отбелязването върху него, НП е влязло в сила на 15.08.2023г. и е
заплатено с отстъпка, предвидена по реда на чл.79б от ЗАНН. /л.63/.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените
към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките
на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това
производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата
се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава,
следва да бъде уважена.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери
изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави
валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в
рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от
Закона за данъка върху добавената стойност. Като издадена от компетентен орган
и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема
оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по делото като
неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна
инстанция и като издадена при спазване на всички съществени административно
производствени правила. Макар валидна и процесуално законосъобразна, процесната
заповед се явява постановена в несъответствие с материалния закон и целта на
закона, при следните съображения:
Оспорената заповед е издадена с
правно основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение
всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно
нормата на чл. 25 ал. 1 т. 1 от същата наредба, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От събраните по делото доказателства
се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващият търговец – „Занте-20“
ООД гр. Сливен е нарушил императива на чл. 25 ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е извършил нарушение, съставляващо от обективна
и субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното
устройство за извършена продажба на *** б. м. д., заплатена в брой на стойност
8,00 лева. Това обстоятелство се установява от Протокол за извършена проверка
сер. АА № 0096720/26.06.2023 г., който е съставен по установения
ред, в предписаната съобразно чл. 50 ал. 2 от ДОПК форма и съдържание и от
компетентни длъжностни лица. Същият е официален документ и се ползва с
материална доказателствена сила, съобразно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази
разпоредба, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по
приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за
извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и
обстоятелства. В процесния случай протоколът е съставен в присъствието на
търговеца и е подписан от представляващия дружеството, като не са направени
възражения. Следователно съдът приема, че предпоставките за налагане на
принудителна административна мярка са налице и при издаване на процесния акт са
спазени всички съществени административно производствени правила.
Едновременно с това обаче
основателно е възражението в жалбата, депозирана от „Занте-20“ ООД, че
принудителната мярка е наложена при неправилно приложение на материалния
закон и в нарушение на целта на закона. При определяне на срока на мярката
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като
законът определя възможна продължителност на принудата до един месец, без да
фиксира критериите, които административният орган трябва да приложи.
Следователно индивидуализацията на срока на принудителната мярка е упражняване
на оперативната самостоятелност на административния орган. При тази
индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да позволят
на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна
самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на
закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146 т. 5 от АПК. Във
връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и
предвидимост, които задължават административните органи своевременно да
огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при
упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК –
принципа на съразмерност, според който административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, с която актът се издава. Съответно - мотивите във
връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни обстоятелства,
въз основа на които административният орган е направил извода, че мярката ще
постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния размер, както и
съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни
интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.
В процесния случай основателен е
доводът на процесуалния представител на дружеството, че мотивите относно
продължителността на наложената мярка са изцяло бланкетни. Липсата на данъчни
задължения, пренебрежимо малкия размер
на неотчетената продажба от 8,00 лева, липсата на установена касова разлика, среднодневният
оборот в обекта от 7 242,43 лева и липсата на други административни
нарушения, налагат извод, че в конкретния случай се касае за изолиран случай на
административно нарушение.
Ето защо съдът преценява, че
изложените мотиви от органа са и абстрактни, тъй като не е ясно как оценява
органът тежестта на извършеното нарушение и какви са установените последици от
него Изложени са и общи съображения относно фискалната дисциплина, която
данъчнозадължените лица следва да спазват, от неуточнени факти е направен
извод, че деянието показва поведение на лицето, насочено срещу фискалната
дисциплина и организация в търговския обект, която няма за цел да спазва
данъчното законодателство, и необходимост от време за промяна в организацията
на дейността в конкретния обект. Прието е, че срокът е съразмерен на
извършеното, а според принципа за съразмерност, административният орган
упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а
срокът е съобразен с целената превенция за целта на наложената ПАМ - промяна в
начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е промяна
в начина на отчитане на оборота от продажби, а индиректният – недопускане на
вреда за фиска.
При това положение съдът счита,
че липсват конкретни мотиви относно необходимостта от административната принуда
и специфичната в случая нейна цел. Не е ясно кое от констатираните
обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне и до извода, че
дружеството е въвело организация, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство, съответно тези твърдения са недоказани и не могат да обосноват
необходимостта от принудата. Тези мотиви противоречат на констатацията, че в
обекта има въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. За
да мотивира такива изводи, административният орган е следвало най-малкото да
съпостави стойността на неотчетената продажба с регистрираните дневни обороти
от предходни дни, разчетения оборот от фискалното устройство за определен минал
период или други достъпни при проверката данни.
Сами по себе си, изложените
мотиви относно продължителността на срока не представляват същински мотиви, а
констатации и общи формални изявления
относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на
извършеното нарушение (за която не е ясно каква е според административнонаказващия
орган), последиците от нарушението (които също не са посочени) и необходимостта
да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността
за извършване на нови нарушения. Мотивите относно съразмерността също са
напълно формални, не представляват същински мотиви, а общи формални изявления относно
значимостта на охраняваното обществено отношение, естеството на извършеното
нарушение (което е преповтаряне на правната му квалификация), последиците от
нарушението (които също не са посочени) и необходимостта да се осигури защитата
на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения.
Същите мотиви на
практика се повтарят без изключение във всяка от заповедите на административния
орган, преминали през съдебния контрол на настоящия състав и могат да се
отнасят за всеки търговец и всяка дейност, независимо от конкретните
констатации. Следователно правило как се определя срокът и каква е неговата
връзка с размера на неотчетените продажби не може да бъде изведено и от
практиката. Това създава опасност от произвол при упражняване на оперативната
самостоятелност на административния орган да определя срока на принудителните
мерки, което, съчетано с липсата на всякакви реални мотиви за определянето му,
препятства възможността на съда да извърши преценка относно съответствието на
наложената мярка с целта на закона.
Предвид предоставената на
административния орган възможност да налага принудителни мерки от този вид за
срок до 30 дни, тоест от 0 (нула) до 30 дни, твърдението, че определеният срок
е съобразен с целената превенция е несъстоятелно. Не са изложени конкретни
мотиви защо избраният от органа срок е именно 14 дни, а не примерно 15 дни, 7
дни, 10 дни, 5 дни или 3 дни, което препятства възможността на съда да проведе
контрол за съответствие на мярката с целта на закона и за спазване на принципа
на съразмерност. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решение по адм.
дело № 13645/2020г. на ВАС, както и последната практика на ВАС, изразена в
решение по адм. дело №11714/2022г.
Ето защо съдът намира, че при
издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение
на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6,
ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел.
Отделно от изложеното издадената,
преди да бъде издадено наказателно постановление, заповед за налагане на ПАМ
предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко
предотвратява извършването на търговска дейност в обекта и реализирането на
приходи от нея. Освен че ограничава правата на търговеца, това води и до
пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания, какъвто
довод обосновано е изложен в жалбата. В случая, административната принуда
засяга не само права на данъчнозадълженото лице, но и интересите на фиска от
извършване на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани
данъчни приходи, поради което административният орган е следвало да претегли
тези противоречиви интереси и да мотивира защо за фиска е по-важно търговецът
да не работи четиринадесет дни и какви точно противоправни деяния ще бъдат
предотвратени за този период, съпоставени със значителната и трудно поправима
вреда от неотчетената продажба на стойност 8,00 лева.
Наложената
принудителна административна мярка не отговаря и на специфичните цели на ЗДДС.
От анализа на чл. 186, ал. 1 във връзка с чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който ПАМ се
прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде доказано от
административнонаказаното лице, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло, следва, че налагането на ПАМ е недопустимо без нарушителят да има
качеството административнонаказано лице, тоест преди издаване на наказателното
постановление. Тоест целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС, е да принуди нарушителя
доброволно и възможно най-скоро да плати санкцията, като по този начин понесе
веднага отговорността за извършеното административно нарушение и с това се
постигне своевременно предупредително-възпитателният ефект на административната
санкция. Предвидено е това доброволно изпълнение да води до прекратяване на
мярката, тоест законодателят е преценил, че след изтърпяване на
административното наказание необходимостта от административната принуда отпада.
В случая заповедта за налагане на ПАМ е издадена преди да бъде издадено
наказателно постановление. Поради липсата на издадено наказателно постановление
единственият път на защита на адресатите на заповедта е обжалването й, тъй като
са лишени от възможността да се позоват на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Ето защо настоящият
състав счита, че целта на принудителната мярка всъщност е допълнително
утежняване на положението на адресата, независимо от отношението му към
административното нарушение.
Следва да се отбележи,
че прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на
правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху
добавената стойност – решение от 26 февруари 2013 г.,
Е. F., C-617/10 (EU: C: 2013: 105), т. 27, и решение от 5 април 2017 г., O. и
B., C-217/15 и C-350/15 (EU: C: 2017: 264), т.
16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не
надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели
– чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от
решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката
по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС с иницииране на
административнонаказателно производство срещу „Занте - 20“ ООД за налагане на
имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба
на стойност 8,00 лв.) не зачита правото по чл. 50 от Хартата на
основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от
друга страна – е непропорционално. Спрямо фактите на конкретния случай
/дружеството е регистрирано по ЗДДС/ запечатването на търговския обект е мярка,
която създава ограничения за дейността на търговеца, които се несъразмерни на
поставената цел – обезпечаване събирането на ДДС в размер на 1,60 лв. Мярката е
допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца
административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното
нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие с
изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на
Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на
основното право по чл. 50 от Хартата на
основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на
легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната
правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV,
С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, издадена в рамките на
административно производство, което е отделно от вече започналото
административно наказателно производство, е недопустимо, доколкото не
гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената
санкция, която се следва за вмененото на дружеството административно нарушение,
ще съответства на тежестта на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Следва да се посочи още, че нарушението е
констатирано за първи път и няма данни от страна на търговеца да е извършвано и
друго такова административно нарушение. При определянето на срока на
запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят
от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени.
Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни
факти сочат определяне на 14 –дневен срок при неиздаване на фискален бон за
суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размерът на
сумите, за които не са издадени фискални бонове практиката на административните
органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата
на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да
бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи,
този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства при които е извършено
нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето
на срока, а това в случая не е сторено. В този смисъл е и Решение № 2555 от
24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2020 г., VIII о., Решение № 1108 от
28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2020 г., VIII о.. както и
последната практика, изразена в Решение № 11161 от 6.12.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 1987/2022 г. и по адм.
дело №11714/2022г.
Съдът не може да
замести административния орган при упражняването на неговата оперативна
самостоятелност като сам определи продължителността на срока на мярката. Това
следва от чл. 173, ал. 1 от АПК, според която норма
съдът решава делото по същество, само когато въпросът не е предоставен на
преценката на административния орган, което условие в случая не е налице.
По изложените по – горе
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е незаконосъобразна, като издадена при липса
на мотиви досежно определения срок - в несъответствие с целта на закона и при
нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7,
ал. 1 от АПК, поради което следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото, неоснователна
е претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски.
Такива от оспорващото дружество не се претендират, поради което не се присъждат
Водим от горното и на основание
чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-95-0096720/28.06.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – б. з. „З.“,
находящ се в ***, стопанисван от
„Занте-20“ ООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з., като
незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: