Определение по дело №2698/2019 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2643

гр. Пловдив, 18.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ РАБЧЕВА 

                                                                            СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 2698 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Б.К.Д., чрез адв. С.П., против определение № 12360/05.11.2019г., постановено по гр. д. № 12873 по описа на Пловдивския районен съд за 2019г., XXI гр.с., с което е била върната като недопустима исковата молба на Б.К.Д., против „Пан Балкан Финанс” АД и било прекратено производството по гражданско дело № 12873 по описа за 2019 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.

В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че е поискано да бъде признат за недействителен договор за паричен заем между страните на основание чл. 26 от ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи се, че по заповедното производство е издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание. Счита се, че невъзразяването срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК, не е пречка да се предяви иска за недействителност. Посочва се, че цитираната съдебна практика не е свързана с разглеждания казус. Моли се да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на РС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд - Пловдив намира жалбата за допустима. Последната е подадена от легитимирано лице, с правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд и същата е подадена в срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, а изводите на първоинстанционния съд – правилни.

От твърденията на ищеца е видно, че срещу него за вземането по процесния кредит е било проведено заповедно производство от ответника и е била издадена заповед за изпълнение. Тя не е била оспорена в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, тъй като ищецът, по твърдения в молбата на л. 16 от първоинстанционното дело, не е знаел и е нямал възможност да се консултира с адвокат. Съгласно чл. 416 ГПК, след като длъжникът не е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила и на практика замества съдебното решение като изпълнително основание. Длъжникът в заповедното производство разполага само с предвидените в глава ХХХVII способи за защита. На първо място, това е възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което той може да оспори вземането на кредитора по същество. Също така той може, ако е бил лишен от възможността да направи това, да възрази пред окръжния съд по реда на чл. 423, ал.1 ГПК. В чл. 424 ГПК е уреден още един способ за защита – това е т.нар. иск за оспорване на вземането, но той може да бъде предявен само при наличието на предвидените в правната норма обстоятелства – новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда още една защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, какъвто е и настоящият случай – въз основа на заповедта за изпълнение бил издаден изпълнителен лист, а въз основа на него било образувано изпълнително дело № 20188200401489/2018г. по описа на ЧСИ Т. Л., вписан в камарата на ЧСИ с рег. № 820, с район на действие ОС-Пловдив.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Настоящият случай не е такъв, тъй като ищецът е предявил като основание за недължимост на сумата нищожността на договора за потребителски кредит. С това основание обаче той е могъл да възрази още в заповедното производство, но не го е сторил, поради което сега то е преклудирано. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 и чл. 439 ГПК – така и цитираното от първоинстанционния съд определение № 956 от 22.12.2010 по ч.т.д. № 886/2010г. на ВКС, I т.о.

В тази насока е и Определение № 120 от 9.03.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 276/2018 г., I т. о., съгласно което „…неподаването на възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 ГПК преклудира възможността в отделно производство, последният да предяви иск срещу кредитора, с който да оспори съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. При твърдение за недействителност се оспорва възникването на вземането въз основа на основанието, заявено в заповедното производство..“.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за неприложимост на чл. 439 от ГПК в производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание.  Съгласно вече посоченото определение № 956 от 22.12.2010 по ч.т.д. № 886/2010г. на ВКС, I т.о. „По реда на ГПК в сила от 01.03.2008г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда.“. Това обстоятелство, което се споделя и от настоящия състав, не се опровергава от постановките на т. 14 от ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, където изобщо не е коментирано приложението на чл. 439 от ГПК по отношение на заповедното производство.

С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд е издал един правилен съдебен акт и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12360/05.11.2019г., постановено по гр. д. № 12873 по описа на Пловдивския районен съд за 2019г., XXI гр.с.

Определението не подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                         

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                

                                                                                                           2.