№ 640
гр. Варна, 10.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000445 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по въззивна жалба на „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД срещу
решение № 22/27.02.2024г., постановено по електронно дело
20213200900188(ТД188/2021) по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е
бил осъден да плати на НЕК ЕАД обезщетение за неоснователно обогатяване
на осн. чл. 59 ЗЗД в размер на сума от 1 774 151.60лв като сбор от получени в
периода 2016-2019г. надплатени по преференциални цени суми за продадена
ел. енергия над нетно специфично производство за всяка от тези години.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана от
името на търговско дружество, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез
електронно изявление на надлежно упълномощен процесуален представител.
Легитимацията на въззивника като ответник съответства на произнасянето на
неизгоден за него първоинстанционен акт по същество на съединени
осъдителни искове. Сезиран е компетентен въззивен съд.
По предварителните въпроси: Въззивната жалба съдържа изискуемите
по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Авансово дължима
такса за обжалване е внесена, съответно на материалния интерес. Жалбата е
редовно администрирани, като насрещната страна са упражнила право на
отговор в предвидения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. Помагачът на въззивника
също е заявил своето становище в хода на размяна на книжата
Въззивникът „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, чрез пълномощника адв. И.
(САК) се позовава на процесуални нарушения при преценка процесуалните
предпоставки за упражняване на право на иск и мотивиране на акта по
същество без разглеждане на възраженията за субсидиарност на искова защита
по чл. 59 ЗЗД, изключваща интерес от търсене на обогатяване при наличие на
друг, макар и погасен по давност пряк иск срещу причинителя на
обедняването (помагачът - получил плащанията за изкупеното производство)
1
иск. Оплаква се и за необоснованост на изводите по обедняване на ищеца чрез
погасяване на собствените му вземания за цена на доставена на помагача
енергия, прието от съда въпреки оспорените непълни и непротивопоставими
на ответника доказателства и преклудираното въвеждане на нови факти
прихващане, като сочи и допуснато процесуално нарушение при изготвяне на
доклада по делото, което е довело до непълнота на указанията за разпределяне
на доказателствена тежест по оспорено твърдение на ищеца. В тази връзка се
сочат и доказателствени искания. Изложени са и доводи за кредитиране на
необосновано заключение, основано на справки, чието съдържание не е
обявено по делото, както и евентуално оплакване за неправилна правна оценка
на фактите, които съдът е установил с иначе неубедителни доказателства.
Отделно се сочат пропуските на съда да обсъди всички възражения на
ответника, включително по валидността на ограничаването на прилагане на
преференциални изкупни цени на произведена енергия от БЕЦ и действието
във времето на актовете на регулатора на пазара и произтичащите от тях
задължения на крайния снабдител, а не на производителя, както и значението
на поведението на този помагач и договарящия се с него и компенсиран от
фонд „Сигурност на електроенергийната система“ обществен снабдител, в
причиняването на спорното обедняване(описвано от въззивника като вреди).
Според оплакванията, не са обсъдени и последиците от конкретни факти,
пряко значими за обедняването на ищеца (изплащане на неоспорени фактури
без изричен отказ за изкупуване на предложената на снабдителя
преференциална енергия и пропускане на уговорени срокове за оспорване на
фактурирани продадени количества по преференциални цени, липса на
уведомяване за прилагане на решението на КЕВР и изискване на корекция на
количествата с кредитни известия), водещи до продължаване на производство,
което би се оказало нерентабилно при отчитане и на текущите задължителни
вноски във фонда (ФСЕС). Подробни оплаквания за непълнота и
необоснованост на мотиви са посочени и по извода за липса на правно
основание на ответника да получи и задържи процесните суми, обедняване на
компенсиран по друг начин ищец, както и по остойностяване на обогатяването
с включен в преференциалната цена ДДС, внесен от производителя в бюджета,
който в последствие, след префактуриране с нулева ставка от помагача е
ползван от ищеца като данъчен кредит. Като нарушение на процесуалните
задължения на съда се сочи и необсъждането на отношенията между
въззвиника и привлечения от него помагач, чието поведение според
въззивника е причина за неограничаване на изкупуването на произведена над
НСП енергия и съответно за настъпване на вредите за ищеца.
Насрещната въззиваема страна НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ ЕАД, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като
счита решението за правилно и законосъобразно. Позовава се на установено
тълкуване, допускащо интерес от субдсидиарен иск спрямо неоснователно
обогатило се лице дори и при наличие на известно основание за претенция
спрямо друго лице. Счита, че фактите по прихващането с насрещните
задължения между обществения доставчик и крайния снабдител са били
потвърдени при проверка на счетоводни данни, а последиците от така
установеното погасяване на разходите са били съобразени от съда в
съответствие със специфичния правен режим на производството от обекти,
построени с национални и европейски схеми на подпомагане и неговите
2
императивни редакции, изключващи значението на волята на крайния
снабдител. Изложени са насрещни доводи по валидността на правното
основание за прилагане на преференциалните цени за количества, произведена
като излишък над НСП, оспорени са доводи, въведени за пръв път с жалбата и
са обосновани репликите срещу възраженията за компенсиране на разходите
чрез средства от ФСЕС и приспадането на ДДС. Оспорват се
доказателствените искания с доводи, идентични с тези, обосновали отказа на
първата инстанция да допусне събирането им.
Подпомагащото трето лице ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД,
привлечено в процеса от въззивника, чрез адв. Т. (САК) излага становище за
неоснователност на жалбата, като сочи правилно установени факти по
отношенията между участващи в енергийния пазар производителя на енергия
от възобновяем източник, краен снабдител и обществен доставчик и правилно
приложени относими към тези факти специални правила, регулиращи
сделките помежду им при отчитане както на действие на актовете на
регулаторен орган за фиксирани цени и обем на производство, стимулирано с
преференциални възнаграждения, така и на компенсаторните механизми.
Подробно излага и доводи срещу всяко от оплакванията на подпомаганата от
него страна за ненадлежно упражнено право на иск, за необосновани с
доказателствата изводи по установените прихващания, неправилно
игнорирано признание на основанието за получените плащания и неотчетено
съпричиняване на вреди( каквито неоснователното обогатяване не
предполага) и неправилното зачитане на последици от отменени актове.
По доказателствата:
Посочените от въззивника доказателства се отнасят до две групи спорни
твърдения, които не са били установени.
Първата група визира документи, които са били описани в приети
доказателства, но не са били представени по делото, въпреки, че установяват
факти, за които според въззивника ищецът носи доказателствена тежест.
Искане за представяне на протоколи за прихващане не е правено в първата
инстанция и затова не е налице нарушение, което да е накърнило правото на
въззивника да докаже своето оспорване на твърдението за взаимно погасяване
на вземането на въззиваемия със задължението му към крайния снабдител за
цена на изкупено преференциално производство. Непълнотата на доклада не
касае попълването на делото с доказателства, тъй като това нарушение
осуетява само активността на страната, чието твърдение е останало
недоказано, но не и защитата на оспорващата факта страна. В случая обаче
прихващанията, твърдяни от ищеца като факти за които той носи неуказана
изрично доказателствена тежест, са приети за доказани с други
доказателствени средства, тъй като ако посочените от въззивника оплаквания
за необоснованост на фактическите изводи се окажат основателни, именно
оспореният факт би останал недоказан, съответно на интереса на въззивника.
Затова изискването на посочените протоколи за прихващане не следва да се
допуска.
Втората група посочени документи са идентични с тези, поискани за
събиране от първата инстанция още с отговора по иска и изискани с писмо от
държавното учреждение, посочено от ответника и то е отговорило, че не може
да изпълни искането за диференцирана справка и идентификация на
3
конкретни документи поради начина, по който набира и обработва
информация (подавана общо без индивидуализиране на енергийни обекти –
производители) за поисканите от обществения доставчик, респективно
одобрени след въвеждане на нова нормативна уредба на 01.07.2018г.
компенсации за направени разходи по изкупена от краен снабдител
преференциална енергия, произведена от въззивника. След като поискалия
тази документация ответник е оспорил така мотивирания отказ на
учреждението, първата инстанция е отказала да задължи повторно
неучастващото в процеса лице ФСЕС да представи цялата налична
документация по заявяване на плащания от фонда, ведно с приложени към тях
месечни отчети относно производители от вида на този на въззивника,
издадените от фонда актове по одобряване на такива разходи и справка за
такива плащания, ведно със съответни документи за плащане или друг начина
на погасяване на вземането към фонда. Въззивният съд преценява, че така
обосновано искането не следва да се допуска. От една страна, ясен отговор за
причините поради които учреждението не е в състояние да диференцира
компенсациите вече е даден, а повторно изискване на документи след
налагане на санкция се прилага само ако задълженото лице не посочва
причини (чл. 87 ГПК). Дори обосновката на отказа да е тенденциозно
невярна, последиците от съзнателно неизпълнение на задълженото
неучастващото в делото лице според чл. 192 ал.3 ГПК се свързват с пораждане
на личната му отговорност за причинени вреди на страната, останала лишена
от доказателство в нейна защита. От друга страна, дори да се приеме, че
новото искане на ответника не е само преформулирано, а вместо подбрано
извлечение се иска пълната документация, каквато се намери при
учреждението (независимо за кои точно заявени разходи и периоди се отнася),
която да бъде в последствие селектирана с помощта на вещо лице(с
непосочена още от въззивника задача), то тогава такова доказване би било
неотносимо. Фактите по поисканите и съответно получени плащания са
свързани с отношенията между ищеца(обществен доставчик) и фондът,
създаден за управление на набирани по нормативен ред средства,
предназначени именно за компенсация на разходите му за участие в
регулираните сделки. Тези отношения обаче излизат извън предмета на
настоящия спор, ограничен според волята на ищеца до претенция за
компенсиране на неоснователно преминаване на блага от правна сфера на
ищеца в правна сфера на ответника, при което обедняването и обогатяването
възникват като общ резултат от един и същ факт (чл. 59 ЗЗД). Разширяването
на предмета на делото и с други факти (от отношения следващи твърдяното
имуществено разместване) не са относими и събирането на доказателства за
тях не е нужно. Затова изводите на двете инстанции по допустимостта на тези
доказателствени средства съвпадат. Не е налице твърдяното процесуално
нарушение налагащо попълване на делото с доказателства от въззивен съд.
В останалата част оплакванията за процесуалните нарушения изискват
преценка на поведението на страните и преценката на събраните вече
доказателства, поради което евентуалното им наличие следва да се отстрани
при решаване на спора по същество.
Въззивният съд преценява, че изложените становища са съответни на
защитните тези на участниците в първата инстанция и намира, че страните са
4
се позовали на всички приложими императивни норми и не се налага да им
дава допълнително указания в рамките на правомощията си по разрешаване на
спора.
Искане за определяне на разноски за настоящата инстанция са заявили
въззвиника и въззиваемия.
За събиране на становищата на страните по съществото на спора, делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн.
чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба срещу решение №
22/27.02.2024г., по електронно дело 20213200900188(ТД188/2021) по описа на
Окръжен съд – Добрич, постановено по уважен осъдителен иск на
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД срещу „АТАНАСОВ
ГРУП“ ЕООД (подпомаган от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД), за
присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване на осн. чл. 59 ЗЗД
в размер на сума от 1 774 151.60лв като сбор от получени в периода 2016-
2019г. надплатени по преференциални цени суми за продадена ел. енергия над
нетно специфично производство за всяка от тези години.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника за задължаване на
насрещната страна – ищец да представи протоколи за прихващания и искания
за получаване на плащания по чл. 20 ал.1 от Наредба за ФСЕС.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника за задължаване на трето
лице ФСЕС да представи описани в нарочна молба документи.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 18.12.24г от 13.30 часа. Да се
призоват страните, на адреси на пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
достъп до електронното дело на въззивната инстанция се предоставя
само по заявление, подадено чрез ЕПЕП от регистрирани потребители
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6