ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2297
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330102329 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Пайнетикс“ АД против Г. С. З., с
която е предявен иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 7650/07.09.2021 г. по ч.гр.д. № 14293/2021 г.на ПРС.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата държавна
такса е изискано заповедното производство.
При проверка редовността и допустимостта на исковата молба, съдът констатира, че
не са налице предпоставките за предявяване на установителния иск.
Съдът констатира, че в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 7650/07.09.2021 г. по ч.гр.д. № 14293/2021 г.на ПРС, е допусната грешка в
ЕГН – то на длъжника, тъй като е издадена срещу лице с невалидно ЕГН *****.
Съгласно служебно извършена справка по настоящото исково производство,
длъжникът Г. С. З., ЕГН ****, има постоянен и настоящ адрес: в гр. П. *****.
Видно от документите по ч.гр.д. съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.
47 ГПК, чрез залепване на уведомление на посочения адрес. Преди залепването на
уведомление на адреса, са направени три посещения на адреса, но няма отразени конкретни
сведения, че длъжникът не живее на адреса. Във всички разписки е отразено, че „адресът е
посетен многократно по различно време, но лицето не е открито“.
Освен това, видно от върнатото съобщение /л.33/, е посочено, че „му е оставено
съобщение, чрез с. му“, а видно от върнатото съобщение /л.43/, е посочено, че „не е открит
никой в сем. З.и“, а според събраните сведения /макар и не от конкретен източник/ - е
посочено, че „по сведение на друг живущ от адреса - от няколко месеца не е виждал лицето
на адреса“. При тези записвания в съобщението не може да се направи категоричен извод,
че са събрани данни, че ответникът не живее на адреса. Напротив, от същите, по-скоро
следва да се направи изводът, че лицето живее на адреса.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са били налице предпоставките за даване на
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.).
След изменението, разпоредбата предвижда, че се дават указания за иск, когато заповедта за
1
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал
данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, тъй
като във върнатите съобщения и залепено уведомление на адреса няма отразяване в тази
насока.
Ето защо, исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а
производството по делото – прекратено.
В случая, исковият съд преценява допустимостта на образуваното пред него исково
производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно
необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл
Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422,
във вр. с чл. 415 ГПК извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални
предпоставки (подадено в срок възражение) и не е обвързан от констатациите по тях на съда
в заповедното производство. Тези разяснения са приложими и в настоящия случай, тъй като
след изменението на разпоредбите в края на 2017г. и след това в края на 2019г., преценката
за редовността на връчването по чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения, че длъжникът не
живее на адреса, обуславя допустимостта на иска за установяване на вземането, по същия
начин, както и преценката за наличието на възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид причината за прекратяване на делото, заповедта не подлежи на обезсилване.
Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд след стабилизирането на
настоящия акт.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 13259/18.02.2022 г. от „Пайнетикс“ АД, ЕИК
*********, против Г. С. З., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2329 по описа за 2022 г. на
Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
2