№ 523
гр. Варна, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100500312 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 94410/14.12.2023 г. от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1504, р-н Оборище, бул. „Княз
Ал.Дондуков” № 68, чрез ю.к. И. Г., срещу Решение № 3754/20.11.2023 г.,
постановено по гр. д. № 6550/2023 г. по описа на ВРС, 42 състав, в частта, с
която дружеството е осъдено да заплати на С. Г. И.-Н., ЕГН **********, с
адрес: ************************, сумата от 2231,46 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди - „тотална щета” на л.а. „Фолксваген Пасат”,
с рег. № *******, в следствие на ПТП, настъпило на ****** г., причинено с
л.а. „Пежо” 307, с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” по полица № *********, издадена на 06.10.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на представяне на доказателства
за прекратяване на регистрацията на л.а. „Фолксваген пасат" с рег. № *******
до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
86, ал.1 ЗЗД .
В жалбата си въззивникът излага съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закони, поради което се иска неговата отмяна в
обжалваната му част и постановяване на решение, с което да се отхвърлят
предявените искове. Въззивникът излага съображения, че съставът на
първоинстанционния съд неправилно е определил размера на
1
застрахователното обезщетение като несъответстващ на реално претърпените
имуществени вреди от ПТП. Твърди, че неправилно съдът е кредитирал
допуснатата по делото експертиза и определения в нея размер на средната
пазарна стойност на МПС. Същата е оспорена от въззивника в частта относно
определената стойност на имуществените вреди. Сочи се в жалбата, че
коректното определяне на средна пазарна стойност на МПС, каквото не било
сторено от вещото лице по експертизата, се извършвало с проучване на
ценообразуващите фактори за конкретното МПС като дата на първа
регистрация, реален пробег на автомобила, вид на двигателя, оборудването и
др., след което се извършвало сравнение на автомобилния пазар в Република
България. Посочва, че в експертното заключение единствено били прегледани
два източника – www.mobile.bg и www.cars.bg, като не били отчетени и
другите ценообразуващи фактори като инфлацията в автомобилния пазар и
стойността на процесното МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие. По изложените съображения за неправилност на
САТЕ се обуславя извод за необоснованост на обжалваното решение.
В допълнение, въззивникът сочи неправилност на констатациите на
първостепенния съд, че при определяне стойността на вредата от приетата
средна пазарна стойност следвало да се приспадне само скрапната стойност
на останките, а не и стойността на запазените части, която би се получила при
продажбата им. Констатацията в обжалваното решение била в противоречие с
константната практика на ВКС относно понятието „тотална щета“. Посочва
се в жалбата, че съставът на ВРС неправилно не отчел, че за реализиране на
запазените части от МПС не били необходими специални познания и
правомощия на увреденото лице, поради което неправилно не били отчетени
от съда при определяне средната пазарна стойност на МПС.
Излага се в жалбата, че неправилно не били отчетени първите две
стойности в размер на 438,37 лева и 495 лева, тъй като същите изхождали от
дружества, чийто предмет на дейност бил именно с изкупуването на МПС,
излезли от употреба. Посочената в експертизата сума от 292,25 била
изчислена по стойността на автомобила като смесен отпадък към датата на
изготвяне на заключението, поради което не следвало да се взема предвид от
съда при постановяване на обжалваното решение.
Моли съда да отмени решението на ВРС в обжалваната му част, като
се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендират се направените разноски в двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. Г. И.,
чрез адв. П. П., депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за
правилност и законосъобразност на постановеното решение. Посочва, че
първоинстанционният съд правилно е възприел определената в САТЕ средна
пазарна стойност на МПС. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендират се сторените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния
представител на същия, с която моли съда да уважи подадената от него
въззивна жалба и да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част и постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде
2
отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски пред двете
съдебни инстанции. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В откритото съдебно заседание въззиваемата страна С. Г. И., чрез
процесуалния си представител адв. П. П., оспорва жалбата и поддържа
подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
В исковата молба са изложени твърдения, че на ****** г. в гр. Варна,
по булевард „Осми приморски полк”, до номер 331 възникнало ПТП между
л.а. „Фолксваген пасат” с рег. № ******* и л.а. „Пежо 307” с рег. № ****.
Във връзка с ПТП бил издаден Протокол за ПТП № 1867053 по описа
на Пето РУ ОД - МВР Варна, от който протокол било видно, че причината за
възникване на инцидента била навлизане на насрещно движещия се л.а.
„Пежо 307”, с рег.№ **** в лентата за движение на л.а.”Фолксваген Пасат” с
рег. № *******, в следствие на което възникнал челен удар, при който били
причинени щети и по двата автомобила.
В исковата молба се твърди, че лекият автомобил на виновния водач -
л.а. „Пежо 307” с рег. № ******** е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” от „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК
*********, по полица № *********, издадена на 06.10.2022 г.
На 22.02.2023 г. пред застрахователя била предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с посоченото ПТП и
нанесените щети по л.а. „Фолкваген Пасат” с рег. № *******, като била
образувана щета № *******.
С писмо от 07.03.2023 г. ответното дружество - застраховател
уведомило собственика на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № *******, че след
преглед на ликвидационната преписка по щета № *******/08.02.2023 г. били
налице основанията на чл.390, ал.1 КЗ за определяне на щетата като
„тотална“, поради което и застрахователното обезщетение следвало да се
изплати след представяне на доказателства за прекратена регистрация на
увреденото МПС.
Твърди се от ищцата, че по застрахователната преписка били
представени копие от Свидетелство за регистрация част I за прекратена
регистрация на л.а. „Фолкваген Пасат“ с рег. № ******* поради тотална щета
и удостоверение № 230819000147 на Сектор ПП Варна при ОД - МВР Варна.
Сочи се, че във връзка със заведената щета, на собственика на увредения л.а.
„Фолкваген Пасат“ с рег. № *******, била изплатена сумата от 2 630 лв.
На следващо място в исковата молба ищцата посочва, че при
настъпване на покрито по договора застрахователно събитие за
застрахователя възниквало задължение съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ да заплати
на застрахования уговореното застрахователно обезщетение, в размер
определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не можело да
надвишава действителната /при пълна увреда/ стойност на застрахованото
3
имущество или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго, със същото качество /чл.
400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число и всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка /чл. 400, ал.
2 КЗ/.
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на МПС било увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто
от действителната му стойност. При тотална щета, застрахователят изплащал
застрахователно обезщетение, но такова не повече от действителната
стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, намалена със стойността на годните за използване
части.
След направена справка ищцата установила, че към датата на
настъпване на процесното събитие действителната стойност на увреденото
МПС - л.а. „Фолкваген Пасат” с рег. № ******* е 4 400 лв. От посочената
сума в размер на 4 400 лв. следвало да се приспадне заплатената в хода на
ликвидационната преписка по щета № *******/08.02.2023 сума, като
разликата от 1770 лв. била дължима от ответника - застраховател. Във връзка
с изложеното по-горе, ищцата е обосновала правния си интерес от
завеждането на иска.
Въз основа на изложеното, ищцата моли за уважаване на иска и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, чрез процесуален представител - юрисконсулт И. Г. е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим,
но неоснователен, като го оспорва по основание и по размер.
В отговора на искова молба ответникът сочи, че от фактическа страна
са били осъществени следните правно-релевантни факти: На 08.02.2023 г. от
страна на С.Г.И.-Н. било предявено искане за оценка на вреди на имущество
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Претенцията
била предявена във връзка с настъпило на ****** г. в гр. Варна, на бул. „8-ми
Приморско полк“ ПТП, между л.а. „Фолксваген пасат” с рег.№ ******* и л.а.
„Пежо 307” с рег. № ****. При подробно разглеждане на така отправеното
искане, след остойностяването на констатираните увреждания, съгласно
извършения оглед на МПС от страна на ответното дружество, било
установено наличието на „тотална щета”, съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ, на
процесното МПС, с оглед което било изплатено обезщетение в размер на
2660 лв. на дата 10.03.2023 г., което представлявало действителната (пазарна)
стойност на автомобила, след приспадане на размера на запазените части,
както и на този, който би бил реализиран при предаването на автомобила за
скрап. При така изложеното по-горе, от правна страна ответното дружество е
направило следните оспорвания, възражения и правни изводи:
Оспорва претендирания от ищеца размер на застрахователно
обезщетение, като счита, че същият е силно завишен и не съответства на
реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди - вследствие на
4
процесното събитие. На 10.03.2023 г. ответното дружество било изплатило на
ищеца обезщетение от 2660 лв. за настъпилата „тотална щета“ на МПС по
смисъла на закона. Твърди, че с изплащането на гореописаното обезщетение
ищецът е обезщетен в пълен размер относно причинените му имуществени
вреди. Твърди, че при определяне действителната стойност на МПС към
датата на събитието, въз основа на която е изчислено изплатеното от
дружеството - ответник застрахователно обезщетение за „тотална щета“,
ответникът спазил стриктно указанията на ВКС, съгласно които същата е
равна на средната пазарната цена на имуществото. Тази цена на имуществото
била установена от експерти на дружеството - ответник при обективно,
коректно и всеобхватно отчитане на всички основни ценообразуващи
фактори, оказващи влияние върху стойността на МПС, а именно: дата на
първа регистрация, реален пробег на автомобила, вид на двигателя и
оборудването на МПС и др. Направено било задълбочено проучване на
автомобилния пазар и след разглеждане и сравняване на множество
действителни оферти на идентични или сходни по характеристики
автомобили била определена средна пазарна цена на процесното МПС.
Ответното дружество твърди, че претендирания от ищеца размер на
обезщетение е значително завишен спрямо стойността, която следва да бъде
определена в хипотезата на „тотална щета”.
При настъпване на покрито от договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователно събитие, за застрахователя възниквало
задължение да заплати на застрахователно обезщетение за претърпените при
същото вреди. Обезщетението трябвало да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на застрахователното събитие. Същото не можело да
надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при пълна
увреда, като в този случай се дължало обезщетение в размер на стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, но при съобразяване на стойността на запазените части и
ограниченията за редуциране на размера на обезщетението с императивни
материално-правни норми. При частична и при пълна увреда на имущество,
обезщетението не можело да надхвърли действителната стойност на вредите
към момента на увредата, нито действителната стойност на самото
имущество, към този момент. При пълна увреда - релевантна била
действителната стойност на имуществото, към момента на застрахователното
събитие, но следвало да се съобразят и императивните материално-правни
норми на чл. 390 от КЗ, на чл. 22, ал. 2 от Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, Приложение № 1
към чл. 15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8 март 2006 г., отменена), която била
приложима в случая съгласно изричната разпоредба на чл. 20, ал. 2 от
Наредба 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки
„Гражданска отговорност” на автомобилистите и злополука на пътниците в
средствата за обществен превоз.
Полученото застрахователно обезщетение с размер на 2660 лв.
съставлявало реалния размер на дължимото от застрахователя обезщетение,
определен в пълно съответствие с нормативните правила и условията на
застрахователния договор. Предвид изложеното, ответникът счита, че не
5
дължи плащане на твърдяната от ищеца сума, тай като същия вече бил
обезщетен за претърпените в резултат на застрахователното събитие вреди.
С оглед на изложеното, ответникът моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове и да му присъди
направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270
ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на
заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен
съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
С Решение № 3754/20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 6550/2023 г.
по описа на ВРС, 42 състав, „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********,
е осъдено да заплати на С.Г.И.-Н., по предявени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 2231,46 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди - „тотална щета“ на л.а. „Фолксваген Пасат“,
с рег. № *******, в следствие на ПТП, настъпило на ****** г., причинено с
л.а. „Пежо” 307, с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка
Гражданска отговорност по полица № *********, издадена на 06.10.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на представяне на доказателства
за прекратяване на регистрацията на л.а. „Фолксваген пасат" с рег. №
*******, до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 2261 лв. иска е отхвърлен.
С протоколно определение от 20.10.2023 г. първоинстанционният съд
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата С. Г. И. - Н. е
собственик на л.а. „Фолксваген Пасат”, с рег. № *******, който автомобил на
****** г. е претърпял ПТП с л.а. „Пежо” 307, с рег. № ****. Също така е
прието за безспорно, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на втория лек
автомобил, който е имал сключен договор по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в полица №
*********, издадена на 06.10.2022 г. с ответника „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, който договор е бил със срок на действие от
06.10.2022 г. до 05.10.2023 г. Тези обстоятелства, освен че са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване от първоинстанционния съд, не се
6
оспорват и от страните по делото. Също така не се спори, че вследствие на
горепосоченото ПТП автомобилът на ищцата е претърпял повреди, имащи
характера на „тотална щета” по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, като въз
основа на отправеното до ответника искане за заплащане на застрахователно
обезщетение същият е образувал щета № *******, по която е заплатил сумата
от 2660 лв.
Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение,
което не може да надвишава застрахователната сума, освен в предвидените в
закона случаи. Друго ограничение по отношение на размера на
застрахователното обезщетение е предвидено в ал. 2 на цитираната
разпоредба, съгласно която обезщетението е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В
случаите на „тотална щета” на МПС по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ
действителният размер на вредите е равен на стойността на моторното
превозно средство към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Спорен между страните по делото е именно въпросът – каква е била пазарната
стойност на л.а. „Фолксваген Пасат”, с рег. № ******* към деня на
настъпване на застрахователното събитие - ****** г. Във връзка с този спор
по делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза с
вещо лице А. Х. В.. Съгласно същото, действителната стойност на посочения
автомобил към деня на настъпване на застрахователното събитие е в размерна
5300 лв. Настоящият съдебен състав намира, че именно тази стойност следва
да бъде определена като стойност, въз основа на която да бъде определено
дължимото застрахователно обезщетение. Неоснователни са твърденията на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, че заключението е необосновано в
тази му част. Видно от същото, при определяне на стойността на автомобила
вещото лице е имало предвид както техническите параметри на автомобила,
така и техническото му състояние към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Освен това е посочена и конкретно методиката,
по която е определена стойността. Както е посочило вещото лице, то е
извършило проверка в сайтовете - www.mobile.bg и www.cars.bg, при която са
установени седем оферти за аналогични автомобили на цени от 3050 лв. до
7999 лв. Отчитайки тези параметри, конкретното техническо състояние на
автомобила и овехтяването му, вещото лице е определило пазарната стойност
на същия към ****** г. В обясненията си, дадени в откритото съдебно
заседание на 20.10.2023 г. вещото лице е посочило, че използваните от него
два сайта са основните интернет сайтове, в които се предлага продажба на
употребявани превозни средства, като вещото лице е взело предвид
предложенията за 2023 г. Предвид на това, следва да се приеме, че
заключението на вещото лице е обосновано, доколкото направените в него
изводи не се обосновават на субективната преценка на вещото лице, а са
направени въз основа на обективно съществуващи обстоятелства. Самият
жалбоподател не сочи други източници, от които вещото лице би могло да
черпи информация за пазара на употребявани МПС, а същевременно от
значение за заключението е не само броят на източниците, а и тяхната
достоверност. Именно такава достоверност притежават направените в двата
7
интернет сайта предложения за продажба на МПС.
С оглед на това, действителната пазарна стойност на л.а. „Фолксваген
Пасат”, с рег. № ******* е 5300 лв. или с 2640 лв. повече от заплатените от
застрахователя 2660 лв. Същевременно обаче, не се дължи застрахователно
обезщетение за ползите, които собственикът на увреденото имущество би
могъл да извлече от същото в увреденото му състояние.
Неправилно първоинстанционният съд не е намалил стойността на
дължимото се обезщетение с размера на запазените части от лекия автомобил,
които съгласно заключението на изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза с вещо лице А. Х. В. са в размер на 737,50 лв. За да обоснове този
си извод, първоинстанционният съд се е позовал на §1, т.1, б. „а” от ДР на
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, във връзка с
чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
По делото не са събрани каквито и да са доказателства, въз основа на
които да бъде направен извод, че увредения автомобил отговаря на дадената в
посочената разпоредба легална дефиниция за излязло от употреба моторно
превозно средство /ИУМПС/, доколкото няма данни да се намира в имот
държавна или общинска собственост за период повече от 3 месеца от датата
на прекратяване на регистрацията. Освен това, обстоятелството, че
собственикът на излезлия от употреба автомобил не разполага с правомощие
да разглоби и реализира годните части и компоненти от автомобила си на
вторичен пазар, тъй като за това съгласно чл. 17 от цитираната Наредба
дейностите по събиране и транспортиране и по третиране на ИУМПС се
извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 от Закона за управление
на отпадъците, също не е основание да бъде споделен извода на
първоинстанционния съд. Когато автомобилът не отговаря на легалната
дефиниция за излязло от употреба МПС, собственикът му също може да го
предаде за разкомплектоване по реда на посочената Наредба. В този случай,
годните части от автомобила са на разположение на собственика към момента
на настъпване на застрахователното събитие, поради което и не представляват
вреда взети сами по себе си, тъй като самите те не са повредени. Затова при
предаването на автомобила за разкомплектоване, съгласно посочените от
първоинстанционния съд нормативни актова, собственикът има право да
получи стойността на частите, които ще бъдат годни за употреба след
разкомплектоването, като начинът, по който това ще бъде направено следва
да се уреди с договора между него и лицето, извършващо
разкомплектоването. Начинът, по който ще бъдат уредени тези отношения са
въпрос на преценка на собственика на увреденото МПС, поради което и
последиците от това не могат да бъдат възлагани в тежест на застрахователя.
В случай, че собственикът предприеме действия по разкомплектоването на
автомобила, вследствие на които не би могъл да получи изцяло или напълно
стойността на запазените части, то това негово действие прекъсва причинната
връзка между увреждането и вредата, поради което и застрахователя не може
да отговаря за тази вреда, доколкото неговата отговорност е акцесорна на тази
8
на увреждащия.
От застрахователното обезщетение обаче не следва да се приспада
сумата, която собственикът на увредения автомобил би получил, ако го
предаде за скраб. Касае се за възможност, която може да бъде реализирана по
преценка на собственика след като запазените части бъдат свалени от
автомобила. В конкретния случай вещото лице е посочило, че стойността на
автомобила при предаването му за скраб би била в размер на 408,54 лв. Тази
стойност е определена като е взето предвид състоянието на автомобила заедно
със запазените и годните за употреба части. Както се посочи по-горе,
последните са в размер на 735,50 лв., което е повече от стойността, която
собственикът би получил, ако предаде автомобила за скраб заедно с тях.
Същевременно по делото няма данни увреденият автомобил да е бил
предаден за скраб след като от него са били свалени годните за употреба
части и собственикът му да е реализирал доход от това.
С оглед на това, сумата от 2640 лв. следва да бъде намалена със
сумата от 737,50 лв., представляваща стойността на запазените части.
Предвид на това, дължимото се от застрахователя обезщетение в конкретния
случай е в размер на 1902,50 лв., за която сума искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на това обжалваното решение трябва да бъде отменено в
частта му, с която искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е уважен за сумата от 328,96
лв., представляваща разликата между присъденото обезщетение от 2231,46
лв. и действително дължимото се такова от 1902,50 лв., като се постанови
друго, с което искът в тази му част бъде отхвърлен.
В останалата му обжалвана част решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските.
Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде отменено изцяло в частта за разноските, като отговорността за същите
бъде определена в настоящото производство и с оглед резултата от него.
В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в
общ размер на 880,50 лв., от които 90,50 лв. – внесена държавна такса, 530,00
лв. - адвокатско възнаграждение, 260,00 лв. – депозит за вещо лице, за което е
представен списък на разноските /л. 65, дело ВРС/ и доказателства за
извършването им. С оглед на това и предвид крайния резултат от спора, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 740,89 лв., съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В първоинстанционното производство ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е направил разноски в размер на 260 лв. – депозит за
вещо лице. Отделно от това е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което съдът
определя в размер на 300,00 лв. по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Определен по този начин, общият размер на разноските е 560,00 лв. От тях
съобразно отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се
9
присъдят разноски в размер на 95,48 лв.
Във въззивното производство въззивникът - ответникът в
първоинстанционното производство е направил разноски в размер на 25,00
лв. - внесена държавна такса, за което е представен списък на разноските /л.
39, дело ВОС/ и доказателства за извършването им. Отделно от това е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.
78, ал. 8 от ГПК, което съдът определя в размер на 200,00 лв. Определен по
този начин, общият размер на разноските е 225,00 лв. С оглед на това и
предвид крайния резултат от спора, на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство в размер на 33,17 лв., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
За въззивното производство въззиваемата - ищец в
първоинстанционното производство е направила разноски в размер на 630,00
лв. - адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноските
/л. 44, дело ВОС/ и доказателства за извършването им. С оглед на това и
предвид крайния резултат от спора, на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство в размер на 537,13 лв., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника е направил своевременно
пред първата и въззивната инстанция възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в
производство пред двете съдебни инстанции по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът намира, че заплатеното на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции не следва да бъде
намалявано, тъй като същото съответства на фактическата и правна сложност
на делото и на осъществилите се в хода на производството процесуални
действия, като не е задължително същото да е непременно в минималния
размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед на това, направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца в производството пред първата и въззивната
инстанция се преценява като неоснователно.
С оглед на всичко гореизложено, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД следва да бъде осъдено да заплати на С. Г. И. - Н. общо сумата от 1278,02
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за двете съдебни
инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съответно С. Г. И. - Н. следва
да бъде осъдена да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД общо
сумата от 128,65 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за двете
съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271 от ГПК,
съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3754/20.11.2023 г., постановено по гр. д. №
6550/2023 г. по описа на ВРС, 42 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е уважен
10
предявения от С. Г. И.-Н., ЕГН **********, с адрес:
************************, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1504, р-н
Оборище, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 68, чрез ю.к. И. Г., иск за заплащане на
сумата от 328,96 лв. /триста двадесет и осем лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща разликата между присъденото обезщетение от
2231,46 лв. и действително дължимото се такова от 1902,50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - „тотална
щета” на л.а. „Фолксваген Пасат”, с рег. № *******, в следствие на ПТП,
настъпило на ****** г., причинено с л.а. „Пежо” 307, с рег. № ****,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” по
полица № *********, издадена на 06.10.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на л.а. „Фолксваген пасат" с рег. № ******* до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД
, КАКТО и изцяло в частта за разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. И.-Н., ЕГН **********, с адрес:
************************, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1504, р-н
Оборище, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 68, иск за заплащане на сумата от
328,96 лв. /триста двадесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ ,
представляваща разликата между присъденото обезщетение от 2231,46 лв. и
действително дължимото се такова от 1902,50 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - „тотална щета” на л.а.
„Фолксваген Пасат”, с рег. № *******, в следствие на ПТП, настъпило на
****** г., причинено с л.а. „Пежо” 307, с рег. № ****, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” по полица № *********,
издадена на 06.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а.
„Фолксваген пасат" с рег. № ******* до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3754/20.11.2023 г., постановено по гр.
д. № 6550/2023 г. по описа на ВРС, 42 състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1504, р-н Оборище, бул.
„Княз Ал.Дондуков” № 68, да заплати на С. Г. И.-Н., ЕГН **********, с
адрес: ************************, сумата от 1278,02 лв. /хиляда двеста
седемдесет и осем лева и две стотинки/, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.И.-Н., ЕГН **********, с адрес:
************************, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1504, р-н Оборище, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 68, сумата от
128,65 лв. /сто двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
11
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12