Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Варна, 27 ноември 2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на
единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 2578 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
на „Бар-лев 80“ ЕООД, като правоприемник на ЕТ „Б. – Й.Б.“, ЕИК *********, чрез
адв.Н. против Решение № 3700 от 13.08.2018 година, в частта, с което са били
отхвърлени, като неоснователни, както следва:
1.Иска предявен от „Бар-лев 80“ ЕООД, като
правоприемник на ЕТ „Б. – Й.Б.“, ЕИК ********* за приемане за установено по
отношение на Община А., че ищецът е
собственик на недвижим имот с идентификатор
58445.213.506, с площ 4076 кв.м. по кадастрална карта на град Варна,
землище с.П., общ.А., при граници: имоти 201, 138, 502, 501, 505, образуван от
разделянето на имот пл.№ 138 с площ 18691 кв.м. в землище с.П., общ.А.,
обл.Варна, местност „Х.”, с ЕКАТТЕ 58445, при граници: имот 000501 – съоръжение
за поддържане на Пътно управление Варна, имот 000137 – дървопроизводствени
площи на МЗГАР Варна, имот 000166 – път ІІІ клас на Министерство на
транспорта, след като е осъществявал
непрекъсната и несмущавана фактическа власт от 2001 г., на осн.чл.124 ГПК.
2. Иска предявен от „Бар-лев 80“ ЕООД, като
правоприемник на ЕТ „Б. – Й.Б.“, ЕИК ********* за приемане за установено по
отношение на Б.Ц.И., ЕГН **********, Н.Г.И., ЕГН ********** и „Лашва” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.Княз Дондуков № 25, представлявано от З.Ш., че ищецът е собственик на недвижим имот, с идентификатор 58445.213.505,
площ 2000 кв.м. по КК на град Варна, землище с.П., общ.А.,
при граници: имоти имоти 501, 166, 506, 201, образуван от разделянето на имот
пл.№ 138 с площ 18691 кв.м. в землище с.П., общ.А., обл.Варна, местност „Х.”, с
ЕКАТТЕ 58445, при граници: имот 000501 – съоръжение за поддържане на Пътно
управление Варна, имот 000137 – дървопроизводствени площи на МЗГАР Варна, имот
000166 – път ІІІ клас на Министерство на транспорта, след като е осъществявал непрекъсната и
несмущавана фактическа власт от 2001 г., на осн.чл.124 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението и постановяване при нарушение
на процесуални правила. Отправено е искане в тази връзка за отмяна на същото и
постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени, с извод за
основателност.
В отговор на жалбата и в срока по чл.264 ат ГПК, „Лашва“ ЕООД, Б.И. *** оспорват доводите в нея и поддържат други, с които
обосновават правилност на решението и молят същото да се потвърди.
В съдебно заседание по делото въззивника „Бар-лев 80“ ЕООД, като правоприемник на ЕТ „Б.
– Й.Б.“, редовно призован, не се явява , представлява се от адв.Н., която
поддържа въззивната жалба и моли същата да се уважи.
Въззиваемата страна, в лицето на Община А.,
чрез ю.к.Н. излага, че решението е правилно, съобразено е с доказателствата и
следва да се потвърди.
Въззиваемите страни „Лашва“ ЕООД и Б.Ц.И.,
чрез адв.Р. също смятат, че решението е правилно и е редно да се потвърди.
Въззиваемата Н.Г.И., редовно призована, не се
явява, не се представлява.
За да се произнесе по спора, като се запозна
с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред първата съдебна инстанция съдебното
производство е било образувано по предявени от „Бар-лев 80“ ЕООД, като правоприемник на ЕТ „Б.
– Й.Б.“ искове с правно основание чл.124 от ГПК против Община А., „Лашва” ЕООД, с ЕИК *********, Б.Ц.И.
с ЕГН **********, Н.Г.И. с ЕГН **********, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот № 138 с
площ 18691 кв.м. в землище с.П., общ.А., обл.Варна, местност „Х.”, с ЕКАТТЕ
58445, при граници: имот 000501 – съоръжение за поддържане на Пътно управление
Варна, имот 000137 – дървопроизводствени площи на МЗГАР Варна, имот 000166 –
път ІІІ клас на Министерство на транспорта, разделен на самостоятелни имоти и
записан на ответниците, както следва:
- имот с идентификатор
58445.213.506 на Община А., с площ 4076 кв.м. и граници: имоти 201, 138,
502, 501, 505;
- имот с идентификатор
58445.213.505 на „Лашва” ЕООД, Б.Ц.И. и Н.Г.И., с площ 2000 кв.м. и граници:
имоти 501, 166, 506, 201.
Според изложените в ИМ твърдения, ищеца сочи,
че е придобил имот № 138 по давност, като е упражнявал върху него владение,
считано от 2001 година до датата на предявяване на иска, заедно с изградените в
имота сгради, а именно: Сграден фонд за производствена и складова дейност,
състоящ се от 1.Административна сграда със ЗП 114 кв.м., 2.Битова сграда със ЗП
78 кв.м., 3.Складово метално хале със ЗП 303 кв.м., 4.Битовка със ЗП 18 кв.м, 5.КПП
със ЗП 9 кв.м., 6/ трафопост – сграда със ЗП 4.50 кв.м., 7.Гараж – работилница
с навес със ЗП 463 кв.м., заедно с подобренията, представляващи изградена
метална естакада с площ 72 кв.м., бетонова площадка с площ 30 кв.м., площадка с
трошенокаменна настилка с площ 740 кв.м., изградени без строителни книжа.Той
сочи, че е придобил същите на базата на Договор за продажба от ЗК „Петрича” с.А.,
ТКЗС „Васил Левски” с.Синдел, ТКЗС „Н.Райков” с.П., ТКЗС „Житен клас”
с.Царевци, ТКЗС „Надежда” с. Константиново, към заличеното АПК „Димитър Кондов”
с.А., всички заличени и представлявани от пълномощниците на общите събрания на
правоимащите, съгласно нот.акт № 31, том ІІІ, дело № 495 от 2001 г. на нотариус
Д.С.с район на действие района на РС Варна.
Ищеца излага още, че имота е бил разделен неправилно и незаконосъобразно
на четири имота, както следва: 503, 505,
506 и 138, като за имот 503 е бил издаден акт за общинска собственост №
1242 от 26.07.1993 г. В последствие е издаден АОС със същия номер, който се
различава по съдържание от първоначално издадения АОС, а в последствие е
издаден и акт на МРРБ. Вследствие на това, както и на разделяне на имотите за
имот № 505 отделни лица са се снабдили с нотариални актове незаконосъобразно.
Имот 506 е обявен за общинска собственост, а имот № 138 е станал собственост на
ОСЗ. При издаване на описаните нотариални актове, според ищеца, удостоверяващи
правото на собственост на ответниците е допуснато нарушение съгласно пар.12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.53 от ПП на ЗСПЗЗ, тъй като прилежащата земя под
сградите с площ 18 691 кв.м. е
причислена към ДПФ, собственост на МЗГ.
В срока за отговор правата на ищцовата страна
са били оспорени от ответните.
По делото е приложен н.а. № 31, том 3, дело №
495 от 2001 година, от които е видно, че ищеца е придобил право на собственост
е придобито от пълномощниците на общите
събрания на правоимащите на заличените земеделски кооперации ЗК „Петрича”, с.А., ТКЗС „Васил Левски”, с.Синдел, ТКЗС „Н.Райков”, с.П., ТКЗС „Житен
клас”, с.Царевци, ТКЗС „Надежда”, с.Константиново, всички към заличеното АПК
„Димитър Кондов”, с.А. върху Сграден фонд за производствена и складова дейност,
състоящ се от 1.Административна сграда със ЗП 114 кв.м., 2.Битова сграда със ЗП
78 кв.м., 3.Складово метално хале със ЗП 303 кв.м., 4.Битовка със ЗП 18 кв.м,
5.КПП със ЗП 9 кв.м., 6/ трафопост – сграда със ЗП 4.50 кв.м., 7.Гараж –
работилница с навес със ЗП 463 кв.м., заедно с подобренията, представляващи
изградена метална естакада с площ 72 кв.м., бетонова площадка с площ 30 кв.м.,
площадка с трошенокаменна настилка с площ 740 кв.м., изградени без строителни
книжа.Той сочи, че е придобил същите на базата на Договор за продажба от ЗК
„Петрича” с.А., ТКЗС „Васил Левски” с.Синдел, ТКЗС „Н.Райков” с.П., ТКЗС „Житен
клас” с.Царевци, ТКЗС „Надежда” с. Константиново, към заличеното АПК „Димитър
Кондов” с.А., в имот № 000138 в землището на с.П., общ.А., обл.Варна с площ
18.691 дка.
По
отношение на имот № 58445.213.506 на Община А.:
Основанието на което претендира ищцовата
страна да е собственик на процесния имот е давност, продължила от 2001 година
до настоящия момент.В исковата молба се излагат тези твърдения, като ищеца
твърди още, че неправилно и в ущърб на закона Общинските власти са съставили
Акт за частна общинска собственост № 2574 от 04.02.2016 година.Твърди, че е
собственик на заявените придобивни основания.
От данните по делото става ясно, че до
разделянето, процесния имот е бил част от имот № 138, с обща площ от 18.691
дка.В тази ред на мисли е редно да се прецени дали Дружеството – въззивник
владее имота на правно основание и дали същото се конкурира с това на Община А..Не
е спорно между страните, че „Бар – лев 80“ ЕООД черпи правата си от
транслативната сделка, обективирана в НА № 31/2001, по силата на който е
закупил от Общото събрание на правоимащите /ОСП/ на заличената земеделски
кооперации, всички към заличеното АПК «Д.Кондов»-с.А. междукооперативно предприятие „Х.” към заличеното АПК „Димитър
Кондов”, а именно: сграда за
производствена и складова дейност, находяща се в имот № 000138 в землището на с.П. с ЕКАТТЕ 58445,
с граници : имот № 000501-съоръжение за поддържане на Пътно управление-Варна;
имот № 000137- дървопоизводствени площи на МЗГАР, Държавно лесничейство Варна;
имот пл.№ 000166; път 3-токласен на Министерство на транспорта. Нужно е обаче
да се уточни, че с тази сделка Дружеството – въззивник е придобило правото на собственост само върху
сградния фонд, посторен върху имот № 000138, без правото на собственост върху
земята, която очевидно не е била притежание на праводателя му – Общото събрание
на правоимащите на ЗК «Петрича», като част от заличената АПК «Д.Кондов», а на
Държавата, за което се съди от съвкупния анализ на останалите доказателства по
делото.Този имот е бил собственост на Държавата по смисъла на чл.45 ал.10 от
ППЗСПЗЗ.Отделно от това, съобразно нормата на чл.45 т.10 от ППЗСПЗЗ, цемите
върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, дори и незаети със сгради и съоръжения, негодни за земеделско ползване и
неподлежащи на възстановяване представляват Държавна собственост.От значение
/предвид наведените придобивни основания/ е и разпоредбата на чл.24 ал.7 от
ЗСПЗЗ, според която дори и ищеца да е владял имота, то той не може да се позове
на неговото давностене, т.к. тези земи не могат да се придобият от собственици
на сгради.
Отделно от
горните съображения, могат да се добавят и други – по делото са налице данни,
че Държавата се е разпоредила в полза на общинските власти и за тази цел се
прилагат писмени доказателества - Протоколно решение № 3 от 06.02.2009 г. на
Комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ след разглеждане на извлечение от регистъра на
имотите към КВС и начин на възстановяване на земи по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ в
землището на Община А. са определени имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землища,
включително придобитите преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ на Община А.
съгласно приложение № 1 към раздел 1, т.1 от протоколно решение № 3 от
06.02.2009 година. Видно от списъка към решението за имот по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ
на Община А. е определен имот с идентификатор 58445.213.506 с площ 4076.76
кв.м.За имота е съставен АЧОС № 2574 от 04.02.2016 година и по тази причина и с
приемо-предавателен протокол от 28.12.2009 година той е предаден от ОСЗ – А. на
Кмета на Община А../вж.л. 208-224/.
И последното от съда основание, което
изключва правата на Дружеството –
въззивник е именно липсата на доказателства, че е владял и владее посочения
имот.В тази насока пред ВРС са били разпитани свидетели – първия от които
/Свидетеля Х./ сочи, че след 1989 година Б. е взел под наем стопанският двор на
П., а по – късно го е закупил; той сочи, че земята е около 15 декара и в нея
има сгради.Другия свидетел на
Дружеството – въззивник Ж.заявява, че в началото на 1992 г. - 1993 г. Й.Б. е взел под наем стопанският двор на П..
Мястото е около 17-20 дка и в него има 7-8-10 сгради; сочи че е приятел и съсед
и че не е виждал друго лице в имота.тези показания съдът преценява като твърде
общи, повърхностни и неспособстващи да изяснят обективната истина.Те
противоречат на останалите такива, характеризират се с непригодност да
установят дали и кога Б. е демонстрирал владение по отношение конкурентните
права на Общинските власти и по какъв начин.
По делото са приложени писмени документи,
съобразно които с молба до директора на ОД „Земеделие и гори” гр.Варна вх.№
7000-1164/20.05.2003 г. Б., е направил искане за закупуване на прилежащите
площи към придобитите от него, представляващи парцел пл.№ 138, находящ се в
местност „Х.”, землище П., общ.А., обл.Варна, с ЕКНМ 58445, при граници: имоти
№№ 501, 137, 166, от две страни път. Също с молба до Министерство на
земеделието и горите вх.№
7000-2008/26.07.2005 г. ищецът е заявил съгласие за заплащане на стойността на
земята по оценка, приета от МЗГ или чрез замяна с равностойна земя. Последвало
е заявление до Министъра на земеделието
и горите вх.№ 7000-1/27.03.2013 година,
с което Б. е поискал да му бъде разрешено да закупи прилежащата площ по реда на
чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ ПИ пл.№ 000138 в землището на с.П., с ЕКАТТЕ 58445, Община
А., област Варненска с площ от 18.961 дка и е посочил начин на плащане на имот
– държавна собственост, а именно същото да се извърши по сметка на МЗХ.Тази
преписка е до момента е висяща и произнасяне по нея няма.Ето защо, наред с
изложеното по – горе, ВОС приема, че в тази му част решението на ВРС се явява
правилно и на това основание следва да се потвърди.
По
отношение на имот № 58445.213.505 на „Лашва” ЕООД, Б.И. и Н.И.:
Както
правилно е установи и ВРС, а по този въпрос не се и спори, по отношение на този
имот към месец октомври 2002 година, няма съставен АОС и до юни 1996 година не
е актуван като държавна собственост. От материалите по делото става ясно още,
че н.а. № 32, том 2, дело № 245 от 2006 година той е придобит при равни квоти
от „Лашва“ ООД и съпрузите Б. и Н. И..Също по делото са приложени писмени
доказателства, които указват и хронологията на предходните сделки от 2002 година
и 2003 година, както и по земеделска реституция по ЗСПЗЗ. В титулите за
собственост имотът е описан като нива от 2.000 дка в м-ст Х., с.П., общ.А.,
съставляваща имот № 000505. Изхождайки от наведеното придобивно основание, ВОС
приема, че решението на първата инстанция е правилно и в тази му част.Това е
така, т.к. от разпитаните за ответниците свидетели, първия от които е Й., става
ясно, че той е работил многократно на имота на Б.; описва го и заявява, че го
почиства пет или шест дни с нарочна
машина за целта.Твърди, че прави това от 2006 година и че самия ответник Б.И.
му се обажда, когато трябва да се прави това.Сочи още, че е бил в имота
миналата година през месец септември.От своя страна свидетеля З. твърди, че е
посещавал имота многократно, описва го и твърди, че има впечатления него от
2006-2007 год., когато си е купил имот в
с.П., като преминава всеки ден покрай процесния имот.Сочи, че няма постройки.
На първо място е редно да се обърне внимание,
че в случая ищцовото дружество не основават правата си на извършената покупко – продажба, обективирана в н.а.31/2001
година, а напротив – то основават правата си на оригинерен придобивен способ,
какъвто е протеклата в тяхна полза придобивна давност.Няма данни, а не се и
твърди от страните, процесния имот да е държавна и / или общинска
собственост.Излагането на едно придобивно основание – давност, налага
проверката и обсъждането му, предвид установените от страните факти.
Съобразно практиката
на ВКС самата придобивна давност, като институт е един от
регламентираните в чл. 77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.От своя
страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“
– това е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи
„като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в
случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада
върху лицето, което оспорва осъщественото владение.Елементите на фактическия
състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.Няма
спор, че основното доказателство за
установяване на придобивна давност са гласните доказателства, каквито са били
ангажирани в този процес.Единствено съдът е този, които може по същество да
прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на
кого е противопоставено.Следователно страната, която се
домогва да докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да установи, че той / те не са изключени от
оборота, т. е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.
От наличните по делото данни – конкретно показанията
на свидетелите Й.и З., става ясно, че още със закупуването на имота през 2006
година, имота, макар и не в цялост е бил обозначен – телени огради и гуми,
които са указвали неговите граници.Също съобразно тези показания става ясно, че
няма данни тези граници да са били премествани и / или изменяни и че имота
винаги е бил собственост на ответниците „Лашва“ ООД и Б. и Н. И., като те са
упражнявали върху него непрекъснато,
явно и спокойно владение.Настоящата
инстанция споделя извода на първата, че по силата на извършената през 2006
година сделка, ответниците са придобили процесния имот № 505.
По този повод е редно са се посочи и друго –
съобразно именно свидетелските показания имот № 138 от 18 691 декара се е
ползвал от Б. под наем, което прави и
невъзможно придобиването му по давност.Дори да се приеме / а това не е така/,
че той е осъществявал фактическа власт с намерение за своене, то това намерение
не е било демонстрирано пред носителите на конкурентни права.
Ето защо, при тези данни, ВОС
намира, че решението по същество се явява правилно и в атакуваните части следва
да се потвърди.
Съдът приема, че диспозитивната част
на ВРС следва да бъде коригирана, като се посочи и крайния период, за които,
според ИМ, ищцовото дружество претендира да давности – касае се за датата на
предявяване на иска 17.10.2016 година.
Предвид изхода на спора в полза на „Лашва“
ЕООД следва да се присъди възнаграждение в размер на 600 лева – адвокатски
хонорар, както и сумата от 600 лева – също хонорар в полза на Б.И..***, с оглед
изхода на спора и предвид нормата на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на общо
200 /двеста/ лева, пред ВОС.
Предвид горното, ВОС,
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3700 от
13.08.2018 година, постановено по гр.дело № 12 612/2016 година, по описа
на ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен иска, предявен от „Бар-лев 80“ ЕООД, като правоприемник
на ЕТ „Б. – Й.Б.“***, че ищецът е
собственик на недвижим имот с идентификатор
58445.213.506 с площ 4076
кв.м. по кадастрална карта на град В., землище с.П., общ.А., при граници: имоти
201, 138, 502, 501, 505, образуван от разделянето на имот пл.№ 138 с площ 18691
кв.м. в землище с.П., общ.А., обл.Варна, местност „Х.”, с ЕКАТТЕ 58445, при
граници: имот 000501 – съоръжение за поддържане на Пътно управление Варна, имот
000137 – дървопроизводствени площи на МЗГАР Варна, имот 000166 – път ІІІ клас
на Министерство на транспорта, след като
е осъществявал непрекъсната и несмущавана фактическа власт от 2001 година до 17.10.2016 година,
на осн.чл.124 ГПК, както и в частта, с която е бил отхвърлен иска на „Бар-лев 80“
ЕООД, като правоприемник на ЕТ „Б. – Й.Б.“, ЕИК ********* за приемане за
установено по отношение на Б.Ц.И., ЕГН **********, Н.Г.И., ЕГН ********** и „Лашва” ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул.Княз Дондуков № 25, представлявано от З.Ш., че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор 58445.213.505 площ
2000 кв.м. по кадастрална карта на град В., землище
с.П., общ.А., при граници: имоти № 501, 166, 506, 201, образуван от разделянето
на имот пл.№ 138 с площ 18691 кв.м. в землище с.П., общ.А., обл.Варна, местност
„Х.”, с ЕКАТТЕ 58445, при граници: имот 000501 – съоръжение за поддържане на Пътно
управление Варна, имот 000137 – дървопроизводствени площи на МЗГАР Варна, имот
000166 – път ІІІ клас на Министерство на транспорта, след като е осъществявал непрекъсната и
несмущавана фактическа власт от 2001
година до датата на предявяване на исковата молба – 17.10.2016 година, на осн.чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА „Бар-лев 80“ ЕООД,
като правоприемник на ЕТ „Б. – Й.Б.“, ЕИК ********* да заплати на Община А. съдебно – деловодни разноски за
производството пред ВОС, в размер на 200
/двеста/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Бар-лев 80“ ЕООД,
като правоприемник на ЕТ „Б. – Й.Б.“, ЕИК ********* да заплати на Б.Ц.И., ЕГН **********
съдебно – деловодни разноски за производството пред ВОС, в размер на 600 /шестотин/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Бар-лев 80“ ЕООД,
като правоприемник на ЕТ „Б. – Й.Б.“, ЕИК ********* да заплати на „Лашва”
ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Княз
Дондуков № 25, представлявано от З.Ш. съдебно – деловодни разноски за
производството пред ВОС, в размер на 600
/шестотин/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
В
останалата му част съдебното решение е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: