Р Е Ш Е Н И Е   N  179

 

гр.Поморие, 11.11.2016год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПОМОРИЙСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на дванадесети август през две хиляди и  шестнадесета година  в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАСЯ  ЯПАДЖИВА

                             

при участието на секретаря: В.А.  . . . . . . . ., като разгледа докладваното от  съдия Н. Япаджиева гр.д. № 665  по описа  за 2013 год.  и  за да се произнесе  взе  пред  вид  следното:

 

Искът е за делба и производството е във  фазата по извършване на делбата.

С решение № 159/14.07.2014г.  по настоящото дело, съдът е допуснал извършване на делба на процесния имот: ½ / една втора/ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Поморие, представляващо  УПИ целия с площ 205кв.м., с идентификатор 57491.***.388 по к.карта на гр.Поморие, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, съседи:57491.***.386, 57491.***.525, 57491.***.384, 57491.***.493, 57491.***.389, заедно с  построената в северната част на дворното място с жилищна сграда с идентификатор 57491.***.388.2, състояща се от сутеренен складов етаж  с две помещения и WC; първия жилищен етаж  със застроена площ 48.60кв.м., състоящ се от кухня трапезария, стая и баня – WC и стълбищна клетка към сутерена и втория жил.етаж; втория жилищен етаж със застроена площ от 59.20кв.м., състоящ се от две стаи, баня – WC, две тераси и стълбищна клетка към първия етаж и тавана; тавански складов етаж състоящ се от три помещения и тераса между ищецът Д.Д.Д., и ответниците Р.В.Е.М. и В.В.С. при квоти 6/8 /шест осми/  ид.ч. за Д.  Д.Д., 1/8 /една осма/ за Р.В.Е.М. и 1/8 /една осма/  за В.В.С..

Още с исковата молба ищецът е направил искане за възлагане на имота на основание чл. 249, ал.2 от ГПК, като е посочил, че от момента на закупуването на имота е живял в него и няма друго жилище по смисъла на закона.  В първото съдебно заседание след допускане на делбата, ответниците са предявили претенции по сметки конкретизирани в нарочна молба и молят ищецът да бъде осъден да им заплати ¾ от сумата  8360лв. направените подобрения в имота, а именно: цялостно изпълнение на мръсна канализация, доизкопаване на основи на ниво избен етаж, кофриране и изливане на основи до ниво под пода на избата, направа на дренаж на северната избена стена, подмяна водозахранването от улицата, помяна на разгъвки в банята на първия етаж, ремонт в първи жилищен етаж – баня, кухня, направа и ремонт и тоалетна и баня във втори жилищен етаж, на тавански етаж направа на мазилка на таван, циментова замазка и настилка на южната тераса, измазване около прозореца на южната стая,  направа на нова капандура и  нареждане на нови керемиди през 1998г., подобрения в двора през 2008г.  – направа на дренаж, направа на настилка с бетонови тротоарни плочи 10кв.м., нова дворна врата – 1980г. В хода на производството на 28.04.2015г. е починал ищецът Д.Д.Д. и като ищец е конституирана съпругата му Т.М.Г.. Процесуалния представитЕ.на новоконституираната ищца, моли процесния имот да  бъде възложен на ищцата и да бъдат отхвърлени претенциите по сметки. Счита, че няма пречка процесния имот да бъде  възложен на ищцата макар същата да е гражданин на  Беларус, тъй като тя е  наследила идеална част от поземления имот   върху който е построена жилищната сграда и земята няма самостоятелен характер.

Процесуалния представитЕ.на ответницата В.С. – адв. М., моли за отхвърляне претенцията на ищцата за възлагане на имота, да бъде намалено завещанието и в делбената маса се върне целия имот предмет на завещанието Ответницата Е.М. желае да получи деля си от наследството.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от  представения акт за сключен гр.брак № 0099 от 04.12.2013г., че ищецът е сключил гр.брак с Т.М.Г. на 04.12.2013г.  Видно от  представеното удостоверение за наследници, ищецът Д.Д.Д. е починал на 28.04.2015г. и е оставил за наследници Т.М.Г. – съпруга и Р.В.Е.М. и В.В.С. – внуци. По делото е представено саморъчно завещание с което Д.Д.Д., завещава на съпругата си Т.  М.Г., цялото си движимо и недвижимо имущество което притежава към момента на смъртта си. Завещанието е обявено видно от представения Протокол за обявяване на саморъчно завещание.  Ответниците са предявили възражение по чл.30, ал.1 от Закона за наследството за възстановяване на запазена част и намаляване на общото завещание, като считат че наследодателят е имал право да завещава само до размера на  ¼ ид.ч. и  желаят делбения имот да се върне изцяло в наследствената маса.

Установява се от представеното удостоверение №538200-2344/09.10.2015г., че на Т. Г. родена на ***г. е предоставено право на продължително пребиваване в Република България на 11.09.2009г.

 По делото във връзка с претенциите по сметки на ответниците  са разпитани двама свидетели.

Свидетелката Д. свидетелства, че  след като е починал сина на ищецът –Д.Д. той й съпругата му заминали за с.Емона и заявявали, че процесния имот ще остане на дъщеря им и  тя и съпруга й извършили много ремонти в къщата. Тъй като на първия етаж от наводнения бил издут паркета ремонтите започнали от там, направили изцяло нова мръсна канализация през 1998г., подсилване на основите, изцяло ремонт на кухнята на първия етаж  като изкъртили старата мивка,  подменили тръбите на канализацията, направили основен ремонт на банята с поставяне на терикот и изцяло ново обзавеждане, боядисали хола, тъй като нямало баня на втория етаж обособили  баня, измазали тавана на северната стая на втория етаж който бил паднал, поставили яне мозайка на терасата. Тъй имало теч на тавана, направили ремонт на капандурата и сменяли керемиди. В къщата имало изба в която имало тоалетна и при ремонтите се наложило да се подсилват основите, за да не падне къщата. Свидетелката  твърди, че всички ремонти са били извършени след като е починал синът на ищеца, тъй като ищецът и съпругата му са казвали, че всичко ще е за дъщеря им и могат да правят каквото си искат, а от своя страна дъщеря им искала да осигури на родителите си спокойни старини. Сочи, че Д. и В.  са плащали за всичко по ремонтите и за материали и на майсторите, като тя и Д. по това време „имали” заведение на Елените и печелили добре. След изчезването на дъщерята на ищеца Д.Д. през 1997г. всичко по къщата било довършено от В.-бащата на ответниците, той поставил  и плочки в задния двор, тъй като имало пропадане и се пълнело с  вода. Сочи, че съпругата  на ищецът починала в с. Емона през 2006г., а ищецът  станал да  живее още няколко години там и като се върнал не е правил никакви ремонти по къщата. Свидетелят С. – баща на ответниците свидетелства, че и той и съпругата му са били в добри отношения със ищеца Д.  и първата му съпруга, като през 1993г. или 1994г. ищецът отишъл да отглежда животни в с.Емона, а по късно след като синът им починал при него отишла и съпругата му. Къщата се нуждаела от ремонт, имало течове  и тъй като ищецът и съпругата му казали на дъщеря си и свидетеля, че къщата ще остане за тях и каквото направят за тях ще остане, той и съпругата му започнали да правят ремонти в къщата. Сменили изцяло канализацията с нова – мръсна и чиста, подновили изцяло банята на първия етаж – направили нова  замазка, поставили нови плочки и терикот, в кухнята на първия етаж направили нова мивка, направили баня на втория етаж където до този момент нямало, направили замазка и мозайка на терасата на втория етаж, замазка на тавана на едната стая на втория етаж, замазка на терасата на тавана, затворил капандурата на тавана и поставили керемиди, тъй като достъп до тавана имало от терасата. За да укрепят къщата се наложило да направят бетонен пояс, а в двора поставил плочки от южната страна. Свидетелят сочи, че те са обзавели изцяло къщата и всичко са плащали със собствени средства, а ищецът и съпругата му не са им давали пари за всичките ремонти, като съпругата на ищеца е починала в с.Емона, а ищецът се е върнал в имота  през 2010г. или 2011г. с втората си съпруга.

По делото е допусната СТЕ от заключението на  която се установява, че  процесния имот е неподеляем, той като няма възможност да се обособят  входни предверия, за да може всеки етаж да се  обособи като самостоятелен апартамент, тъй като за всяко от помещенията на първия и втория етаж се влиза директно от стълбищната клетка. Вещото лице е определило, че пазарната цена на процесния имот е 88000 /осемдесет и осем хиляди/ лева /л.183/  Стойността на претендираните от ответниците извършени ремонтни дейности в имота според  вещото лице  са на стойност 8600лв.

Във връзка с възражението на ответниците, че е нарушена запазената им част са  представени: н.акт № **, том V, н.дело № 810/2005г. видно от който С.К., С. Л., Н. Л. и Д.Д. са собственици на 570/1745 кв.м.  от дворно място УПИ V, кв.53 целият с площ 1745кв.м.  по плана на с.Козичено, общ.Поморие и 1825/2300 км. от дворно място  - УПИ VI, кв.53, целият с площ 2300кв.м. по действащия план на с.Козичено, общ.Поморие; договор за продажба на недвижим имот по реда на ПМС №235 от 09.12.1998г. видно от който наследници на Д. Л. – Н. Л., Т.К., С.К., С. Л., Д.Д. и Дена Д. са  придобили застроено дворно място цялото от 1245кв.м. съставляващо  УПИ VI-278, кв.30 по плана на Гълъбец; свидетелство за регистрация на лек автомобил от което се установява, че Д.Д. е бил собственик на лек автомобил  „ОпЕ.корса” с рег. №  А 91 56 КР.

Назначена е СТЕ, вещото лице по която е оценило недвижимите имоти и автомобила към датата на откриване на наследството, като е посочило, че пазарната цена на процесния имот е 94 000лв., пазарната цена на 570/1745 кв.м.  от дворно място УПИ V, кв.53 целият с площ 1745кв.м.  е 9120лв., като дела на наследниците на Д.Д. е на стойност 2280лв., а 1825/2300 км. от дворно място  - УПИ VI, кв.53, целият с площ 2300кв.м. по действащия план на с.Козичено, е с цена 29200лв., а дела на наследниците на Д.Д. е 2280лв. Във връзка с оспорването на заключението е назначена  повторна експертиза, вещото лице по която е определило, че пазарната цена на процесния недвижим имот е 76380лв., пазарната цена на 570/1745 кв.м.  от дворно място УПИ V, кв.53 целият с площ 1745кв.м.  – 7980лв.; 1825/2300 км. от дворно място  - УПИ VI, кв.53, целият с площ 2300кв.м. – 25550лв. Вещото лице е посочило, че имота в с.Гълъбец е разделен на два УПИ: УПИ VI-278, кв.30 с площ от 500кв.м.  и УПИ Х-278, кв.30 по плана на с.Гълъбец с площ 785кв.м., като вещото лице определя, че пазарната цена на 1/6 ид.ч. от УПИ VI-278, кв.30 с площ от 500кв.м. е 1500лв., а на 1/6ид.ч. от УПИ Х-278, кв.30 по плана на с.Гълъбец с площ 785кв.м. – 2235лв.

При така установената фактическа обстановка, според съда поцесния имот е неподелям.

Още с подаването не исковата молба първоначалния ищец е направил искане за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК. След смъртта на ищеца във втората  фаза на делбата такова искане е направила неговата съпруга – Т.Г.. За да бъде възложен имот по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК, следва да са налице следните предпоставки: имота да е жилищен и неподеляем, съделителят към момента на откриване на наследството да е живял в имота и да не притежава друго жилище. Според съда искането за възлагане е неоснователно, тъй като не се доказа, че ищцата не притежава друго жилище. Въпреки, че същата има право на постоянно пребиваване в страната и в картата с която удостоверява разрешеното постоянно  пребиваване в страната е записан адрес в гр.Поморие, ул. *** т.е. местонахождението на процесния имот, тя не доказа, че не притежава друго жилище. За да бъде възложен жилищния имот предмет на делба на един от съделителите освен останалите предпоставки е необхоД.и съделителят да не притежава друго жилище. Този факт  е изгоден за ищцата, поради което подлежи на доказване. Може да бъде доказан с декларация за семейно и имотно състояние, която като частен документ може да бъде оспорена и декларираните данни опровергани, но такава не е представена. Така се налага извода, че предпоставките за възлагане на процесния имот на ищцата не са налице и имота следва да бъде изнесен на публична продан /в този смисъл Р-е № 110/25.05.2016г. на ВКС по гр.д. №432/2016г. на І г.о./.

Тъй като имота е допуснат до делба при квоти 6/8ид.ч. за ищеца и по 1/8ид.ч. за ответниците, но в хода на производството е починал ищецът и оставеното от него завещание е оспорено, то  съдът следва да се поизнесе по оспорването на завещанието и определи квотите на съсобствениците в процесния имот, като съобрази  първоначално определените квоти на съделителите и нарушена ли е запазената част на ответниците. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Съдът намира, че ответниците имат право да искат намаляване на извършеното завещание, тъй като са наследници по закон.

Наследодателя Д.Д. е собственик на 6/8ид.ч. от процесния имот, а останалите 2/8 ид.ч. са собственост на ответниците. В случая наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество в това число и процесния имот завещавайки го на Т.Г., като не се установи да е направил дарения приживе на други лица. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗН, когато наследодателят е оставил низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарения да накърнява онова, което съставлява тяхната запазената част от наследството. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗН, когато наследодатЕ.е оставил низходящи и съпруг запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като в тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на ¼, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. И тъй като наследодателя Д.Д. е оставил съпруга и низходящи който са  деца на дъщеря му, неговата разполагаема част е 1/3, запазената част за съпругата е 1/3 и запазената част за ответниците е общо 1/3 или по 1/6 за всяка от тях. Според съда запазената част на низходящите е 1/3, тъй като наследодателя е имал едно дете.

Законът изисква за определяне на запазените и разполагаеми части да се образува наследствена маса по чл.31 от ЗН, в която се включва и цялото имущество, останало в наследство от наследодателя.Това е необхоД., за да се прецени дали останалото свободно имущество е достатъчно да удовлетвори запазената част на лицата по чл.28 от Закона за наследството. Тъй като обаче наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез универсално завещание и не е извършвал дарения или завети, то не е необхоД.да се прави наследствена маса, а  намалението на завещанието следва да се извърши в дробна част т.е. следва да се възстанови запазената част на Р.В.Е.М. и В.В.С. от наследството на Д.Д. починал на 28.04.2015г., като се намали с 1/3 универсалното завещателно разпореждане  на Д.Д.  извършено със саморъчно завещание от 16.10.2013г.  в полза на Т.М.Г.. С възстановяване на накърнена запазена част от наследството настъпва и промяната в отношенията между страните - облагодетелстваният от завещанието губи права над частта, с която е накърнена запазената част на ответниците. Това, с което е надвишена разполагаемата част следва да се върне в наследството за разпределение между наследниците. Тъй като намалението с 1/3, то по отношение на процесния имот това е 1/3 от 6/8 ид.ч. от следния  недвижим имот:  ½ / една втора/ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Поморие, представляващо  УПИ целия с площ 205кв.м., с идентификатор 57491.***.388 по к.карта на гр.Поморие, заедно с  построената в северната част на дворното място с жилищна сграда с идентификатор 57491.***.388.2, състояща се от сутеренен складов етаж  с две помещения и WC; първия жилищен етаж  със застроена площ 48.60кв.м., състоящ се от кухня трапезария, стая и баня – WC и стълбищна клетка към сутерена и втория жил.етаж; втория жилищен етаж със застроена площ от 59.20кв.м., състоящ се от две стаи, баня – WC, две тераси и стълбищна клетка към първия етаж и тавана; тавански складов етаж състоящ се от три помещения и тераса. Така съсобствеността  на страните в процесния имот след смъртта на първоначалния ищец е при следните квоти – 4/8ид.ч. или ½ ид.ч. за  ищцата Т.М.Г. и общо 4/8ид.ч. или ½ ид.ч. за ответниците Р.В.Е.М. и В.В.С. и делбата на процесния имот следва да е при тези квоти. Съдът не споделя становището на процесуалния представитЕ.на ищцата, че намалението на завещанието следва да се направи от имота в с.Козичено, тъй като е налице универсално завещание.

По делото са  допуснати две СТЕ, като според вещото лице А.Ж. в момента на смъртта на Д.Д.  процесния имот е с пазарна цена 94 000лв., а вещото лице М. е посочило пазарна цена 76380лв. Основната разлика в оценките на двете вещи лица е свързана с  оценката на дворното място в което жилищната сграда е построена. Докато при първата експертиза вещото лице е оценило дворното място от 102.50кв.м. на 20047лв., във втората експертиза вещото лице М. е оценило същото дворно място на 5574лв., като е отчело, че дворното място е отредено за ниско строителство и с оглед на извършеното строителство  възможностите за застрояване са усвоени. Съдът възприема заключението на вещото лице М. като обективно и обосновано и счита че следва да възприеме оценката на процесния имот посочена в това заключение.

По отношение на  предявените претенции по сметки от ответниците по иска за делба. Р.В.Е.М. и В.В.С. са заявили претенци с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН за извършени  множество подобрения  в имота в размер на 8360лв. с която сума се е увеличила стойността на имота, като сочат че  в тази сума са включени цените на материалите, труда, транспорта и допълнителните разходи. Според съда установи се от събраните гласни доказателства, които съдът кредитира, че в процесния имот родителите на ответниците, преди да почине майка им /дъщеря на наследодателя/ са извършили множество ремонти и подобрения, някои от които представляват необходими разноски  свързани с необхоД.стта за запазване съществуването на самия имот, тъй като  без тяхното извършване състоянието на имота би се влошило съществено, а чрез извършването им се предотвратява разрушаването или погиването на имота и това са: цялостно изпълнение на мръсна канализация, доизкопаване на основите на избения етаж и заливане на основи до ниво под пода на избата, направа на дренаж  с различни фракции и бетонова настилка на северната избена стена, подмяна водозахранването от улицата, подмяна на разгъвки в банята на първия етаж, на тавански етаж направа на мазилка на таван, циментова замазка и настилка на южната тераса, измазване около прозореца на южната стая,  демонтаж на  капандура и напрана на нова дъсчена обшивка и  нареждане на нови керемиди, подобрения в двора – направа на дренаж и  направа на настилка с бетонови тротоарни плочи 10кв.м. за преустановяване на наводнения. В процесния имот са извършени и подобрения които са полезни разноски, които не са необходими за запазването и съхраняването на имота, но са  изменения и преустройства които водят до увеличаване стойността на имота и това са: ремонт в първи жилищен етаж – ремонт на банята - поставяне на нова настилка ново обзавеждане в банята, ремонт на кухня включващ нова настилка, нова мивка; във втори етаж направа и оборудване на тоалетна и баня във втори жилищен етаж, направа на стоманобетонен пояс на южен балкон,  настилка на балкона със замазка и монолитна мозайка, направа на нова капандура и  нареждане на нови керемиди през 1998г., подобрения в двора през 2008г.  – направа на дренаж, направа на настилка с бетонови тротоарни плочи 10кв.м., нова дворна врата. Установи се от разпитаните свидетели, че всички извършени ремонтни дейности в имота с изключение на подобренията в двора са извършени със знанието и съгласието на наследодателите – баба и дядо на ответниците и са извършени основно от дъщеря им и нейния съпруг – родители на ответниците. Не се доказа ответниците да са били възнаградени по някакъв начин за извършените подобрения, нито подобренията да си извършени със средства на наследодателите. Свидетелката Д. сочи, в показанията си, че дъщерята на ищеца е имала пари и всички ремонти са плащани от дъщерята на ищеца и съпруга й.  Съдът кредитира показанията на тази свидетелката, тъй като са от лице незаинтересовано от изхода на делото и в същото време от лице  което е познавало добре семейството на първоначалния ищец и дъщеря му.  Според вещото лице претендираните  подобрения са на стойност 8600лв. и съдът кредитира като обективно и безпристрастно заключението на вещото лице.

Съгласно  чл.12, ал.2 от ЗН  сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството и не са били възнаградени по друг начин, могат да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. Посочената разпоредба има предвид осъществен материален принос от страна на един наследник, който е довЕ.до уголемяване имуществото на наследодателя. С оглед на установената фактическа обстановка, според настоящия състав по основание претенцията по сметки на ответниците се явява основателна и доказана, тъй като се доказа, че приживе на наследодателите основно майката на ответниците е спомогнала за увеличаване имуществото на наследодателя , влагайки лични средства, нейни и на съпруга й, за извършване на разходи за подобрения в имота, като не с доказа  да е била възнаградена. Общата сума, претендирана от ответниците е ¾ от сумата  8360лв. или 6270лв. съобразена с дела на първоначалния ищец.  Във връзка с промяната на квотите при които е допусната първоначално делбата, съдът счита, че иска е основателен за сумата от 4180 /четири хиляди сто и осемдесет/ лева,  тъй като следва да се вземат предвид  притежаваните от съделителите идеални части от имота и  стойността на извършените подобрения се разпределят съобразно дяловете им. Ищцата – Т.Г. следва да бъде осъдена да заплати на Р.В.Ел М. и В.В.С., сумата от 4180 / четири хиляди сто и осемдесет/ лева.

Всеки от съсобствениците следва да бъде осъден да плати държавна такса в размер на 4% от стойността на собствения си дял, а ищцата и д.такса в размер на  167.20лв. д.т. върху уважената претенция по чл.12, ал.2 от ЗН.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р.В.Ел М., ЕГН **********, с адрес *** и В.В.С., ЕГН ********** с  адрес *** от наследството на Д. Д.Д., ЕГН **********,  починал на 28.04.2015г., като намаля с 1/3 ид.ч. универсалното завещателно разпореждане  на Д. Д.Д. извършено със саморъчно завещание от 16.10.2013г. в полза на Т.М.Г., родена на ***г. в Беларус, ЛНЧ **********, ЕГН **********,  с заявен адрес *** .

         ИЗНАСЯ  НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК следният недвижим имот допуснат до делба с влязло в сила решение  № 159/14.07.2014г. по гр.дело № 665/2013год. по описа на РС Поморие,  а именно: ½ / една втора/ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Поморие, представляващо  УПИ целия с площ 205кв.м., с идентификатор 57491.***.388 по к.карта на гр.Поморие, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, съседи:57491.***.386, 57491.***.525, 57491.***.384, 57491.***.493, 57491.***.389, заедно с  построената в северната част на дворното място с жилищна сграда с идентификатор 57491.***.388.2, състояща се от сутеренен складов етаж  с две помещения и WC; първия жилищен етаж  със застроена площ 48.60кв.м., състоящ се от кухня трапезария, стая и баня – WC и стълбищна клетка към сутерена и втория жил.етаж; втория жилищен етаж със застроена площ от 59.20кв.м., състоящ се от две стаи, баня – WC, две тераси и стълбищна клетка към първия етаж и тавана; тавански складов етаж състоящ се от три помещения и тераса собственост на ищцата Т.М.Г., родена на ***г. в Беларус, ЛНЧ **********, ЕГН ********** и ответниците  Р.В.Ел М., ЕГН ********** и В.В.С., ЕГН ********** и двете с адрес *** с цена  в размер на 76580 / седемдесет и шест хиляди триста и осемдесет/ лева, при дялове на страните ½ /една втора/ за Т.М.Г. и ¼  / една четвърт/  за Р.В.Ел М., и ¼ /една четвърт/ за  В.В.С..

         УКАЗВА на страните, че могат да участват при наддаването в публичната продан на основание чл.348 от ГПК.

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.М.Г. с правно основание  чл. 349, ал.2 от ГПК за възлагане в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в гр.Поморие, а именно: ½ / една втора/ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Поморие, представляващо  УПИ целия с площ 205кв.м., с идентификатор 57491.***.388 по к.карта на гр.Поморие, заедно с  построената в северната част на дворното място с жилищна сграда с идентификатор 57491.***.388.2, като неоснователно.

         ОСЪЖДА Т.М.Г. да заплати на основание чл.12, ал.2 от ЗН на Р.В.Ел М., и ¼ /една четвърт/ за  В.В.С. сумата от 4180 / четири хиляди сто и осемдесет/ лева, като иска н останалата част отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.М.Г. за запати по сметка на РС Поморие сумата от 1694.80 / хиляда шестстотин деветдесет и четири лева и 80ст./  - държавна такса включваща 1527.60лв. д.такса по чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които са събирани по реда на ГПК и 167.20лв. д.т. върху уважената претенция по чл.12, ал.2 от ЗН.

ОСЪЖДА Р.В.Ел М. да заплати по сметка на РС Поморие сумата 763.80 / седемстотин шестдесет и три лева и 80ст./ - държавна такса по чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които са събирани по реда на ГПК

 ОСЪЖДА  В.В.С. да заплати по сметка на РС Поморие сумата от  763.80 / седемстотин шестдесет и три лева и 80ст./ - държавна такса по чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които са събирани по реда на ГПК.

Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: