Р Е Ш
Е Н И Е
№
……..........................., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ВАРНА, VІІ
състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА
СТОЕВА
при секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 2645 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба от „ВИЛА СЕЛЕНА“ ЕООД, ЕИК *****, гр. Варна, ---------------представлявано от Управителя Ю.М.Б.
– гражданка на Руската федерация, със съдебен адрес *** – адвокат С.З. ***, ЕИК
********, гр. Варна, --------------------, представлявана
от Кмета – И.П.. Ищецът насочва против ответника претенция с правно основание
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ с искане да бъде осъден последния да му заплати сумата от
60 000 лв., представляващи имуществени вреди настъпили от действия и
бездействия на административни органи на ответника за период от декември 2016
г. до ноември 2021 г., включително, ведно със законната лихва считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на задължението. Прави искане и за присъждане на
сторените по делото разноски. В с.з. на 02.02.2022г. направено уточнение на
периода, за който се претендира обезщетението както следва – от 01.12.2016 г.
до 30.11.2021 г.
Ответникът – Община Варна не е подала отговор, представител не се явява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита исковата молба за основателна.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:
С решение № 296/14.02.2014 г., постановено
по адм. дело № 3560/2013 г., образувано
по реда на чл. 215 от ЗУТ по жалбата на И.И.
срещу Заповед № ДК - СИР -38/09.09.2013 г. на Началника на РДНСК СИР Варна, съдът
е отменил същата и е обявил за нищожно Разрешение за строеж № 133/ГИ/04.10.2005
г., издадено от Главен архитект на община Варна за обект „Укрепване на свлачище
в местност ----------в рамките на който ще
се реализират: пилотна конструкция № 1 и № 2, шахти № 1, 2 ,3 и 4, хоризонтални сондажни дренажи към шахтите и
зауствания на изтичалата на шахтите,
технологични пътища“. Именно с факта на нищожността на това разрешение
за строеж ищецът обосновава претенцията си за обезщетяване на
претърпените имуществени вреди, предвид разполагането в имота на шахта с прилежащи съоръжения
/изградени по прогласеното за нищожно разрешение за строеж/, което прави
невъзможно реализиране на предвиденото по действащия ПУП – ПРЗ за имота жилищно
строителство.
С решение № 1522/08.07.2016г. по
адм. дело № 1536/2015г. АдмС Варна е осъдил Община Врана да заплати на „ВИЛА
СЕЛЕНА“ ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода
01.06.2010г. до 27.05.2015г. в размер на 43 323 лева, причинени от нищожен
административен акт - Разрешение за строеж № 133/ГИ/04.10.2005 г.
Ищецът се легитимира като собственик на ПИ с
идентификатор *******по кадастралната
карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Варна, м. ----------
с НА ************************с площ от 700 кв.м., а след провеждане на
процедура по чл. 16 от ЗУТ с площ от 509 кв. м., съгласно Заповед №
113/11.12.2012г., вписана в СВ под ************************
По делото е допусната комплекса
съдебно – техническа и съдебно – икономическа експертиза, заключението по която
е прието по делото в с.з. на 22.06.2022г. Видно от него в имота е изградена
шахта с диаметър от 6 м. Вещото лице
инж. П. не може с категоричност да установи кореспондира ли така изградената
шахта с нищожното разрешение за строеж /предвид изричното изявление от страна
на процесуалния представител на ответника с молба с.д. № 8836/06.06.2022г., че
документите по издаденото и прогласено за нищожно Разрешение за строеж №
133/ГИ/04.10.2005 г. са унищожени/, но от становището на „Геозащита“ ЕООД
/Приложение № 4 към СТЕ/ може да се направи извод, че това е част от
изпълнените съоръжения, по това разрешение за строеж, вкл. и подземни,
независимо, че същите не могат да бъдат установени при огледа на имота. В
заключение вещото лице посочва, че противосвлачищните съоръжения заемат площта
на целия имот и не може да се отдели територия от него, която да осигури
реализирането на действащия за имота ПУП – ПРЗ. Съгласно този устройствен план,
имотът е урегулиран с показатели за застрояване както следва: Плътност – 25%,
Кинт -0.6; Озеленяване – 55%, височина – до 7м.
В частта на
съдебно-икономическата експертиза е определен размер на обезщетението за
процесния период от 01.12.2016г. до 30.11.2021г. в размер на 68 100 лева.
В с.з. на 22.06.2022г. от страна на процесуалния представител на ищеца е
направено изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата от
68 100 лева, съгласно приетото заключение на съдебно – икономическата
експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
За да възникне правото на обезщетение по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
От доказателствата по делото безспорно се установи наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт, тъй като с Решение № 296/14.02.2014 г., постановено по адм. дело № 3560/2013 г. на АдмС Варна, е прогласена нищожността на Разрешение за строеж № 133/ГИ/04.10.2005 г. , издадено от Главния архитект на община Варна. Несъмнено, обявеният за нищожен административен акт е издаден по повод извършване на административна дейност.
На следващо място, от издаването на административния акт, обявен впоследствие за нищожен, съдът намира, че за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в невъзможността да бъдат осъществени неговите инвестиционни намерения. Настъпилите за ищеца вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт. Обявяването за нищожен на административния акт - Разрешение за строеж № 133/ГИ/04.10.2005 г. е единствената причина имотът на ищеца да не може да бъде застроен, респ. да бъде реализирано допустимото по закон застрояване, тъй като съгласно този нищожен акт в имота са изградени съоръжения, препятстващи възможността за реализиране на предвиденото по ПУП – ПРЗ жилищно застрояване.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ сочи, че на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Законодателят акцентира
върху причинно-следствената връзка /пряка и непосредствена/ между
незаконосъобразния административен акт и търпените от него вреди. В случая, от
събраните доказателства, съдът счита че предявеният иск за имуществени вреди е основателен
и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло - съгласно заключението на
вещото лице и направеното своевременно изменение на иска, като се присъди
обезщетение в размер на 68 100 лева за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва
до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък общо 3225 лева – 25 лв. държавна такса, 600 лева – възнаграждение за вещите лица и 2600 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „ВИЛА СЕЛЕНА“ ЕООД, ЕИК *****, гр. Варна, ---------------представлявано от Управителя Ю.М.Б. сумата от 68 100 /шестдесет и осем хиляди и сто/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за периода от 01.12.2016г. до 30.11.2021г., причинени от изградени в резултат на прогласено за нищожно Разрешение за строеж № 133/ГИ/04.10.2005 г. съоръжения в собствения на дружеството ПИ с идентификатор *******по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Варна, м. ----------, както и законната лихва от завеждане на исковата молба - 03.12.2021 г. до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „ВИЛА СЕЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ***** сумата от 3225 лева /три хиляди двеста двадесет и пет/, представляваща направени разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: