Решение по дело №669/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 391
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20204430200669
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

17.07.2020 г.

номер ..................                                                                    град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 19 юни

Тринадесети наказателен състав

година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 669/2020 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 19-0940-000716 от 05.11.2019 г. на ***РУ - Пордим към О.н.М.– П. с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, за извършено нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДВП и нарушение на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП.

За така установеното нарушение на жалбоподателя *** е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. В депозираната до съда жалба моли да се отмени изцяло издаденото му наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна по жалбата О.н.М.- П. редовно и своевременно призована, представител не се явява. Депозира се становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Относно описаното в АУАН нарушение и неговата правна квалификация:

Както в АУАН, така и в НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 22.10.2019 г. в 15:23 часа в ***управлява товарен автомобил „***, с рег. № ***, като превозва дете на предна седалка без да е поставена допълнителна специална седалка. Незаплатена глоба с фиш серия Н 363594 на РУ Левски – 50 лв.

-Нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и 133, ал. 2 от ЗДвП.

В законоустановения срок не било подадено възражение от жалбоподателя.

Административно наказващият орган /АНО/ възприел фактическата обстановка, изложена от актосъставителя и издал обжалваното наказателно постановление.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства  -НП, АУАН, свидетелските показания, оправомощителна заповед, справка АНД.

Следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, което се доказва от приобщената по делото оправомощителна заповед.

В качеството на свидетели по делото са разпитани *** и ***, се установява, че на посочената в акта дата са спрели автомобила на жалбоподателя. В хода на извършената проверка са установили, че жалбоподателят има неплатена глоба по фиш и на предна дясна седалка превозва дете без да е поставен предпазен колан и не е заплатил глоба по фиш.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от ***РУ - Пордим към ОДМВР Плевен, действащ в качеството си на упълномощено лице с представената  заповед, в съответствие с чл.189, ал.12 от ЗДвП.

В чл.57 от ЗАНН са предвидени изискванията към реквизитите на наказателното постановление, като липсата дори и на един от тях прави постановлението незаконосъобразно.

Също така, за да е законосъобразно наказателното постановление, следва да е налице съответствие между словесното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление и посочената правна квалификация на същото, тъй като единствено в този случай нарушителят може да разбере, какво нарушение му се вменява и да упражни в пълна степен правото си на защита.

В чл. 190,ал. 3 от ЗДвП е предвидено задължение за водачите и собствениците на МПС, на които е наложено наказание „глоба", да я заплатят в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя с налагане на предвиденото за това нарушение наказание по чл.185 от ЗДвП.

Следователно в АУАН и съответно в НП следва да се посочи -наказателно постановление, електронен фиш, съдебното решение или определение на съда при обжалване, с който е наложена глобата и датата на влизането му в сила, като само в този случай нарушителят може да разбере вмененото му нарушение, като непосочването на тези съществени обстоятелства от обективна страна на нарушението представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на наказателното постановление.

В случая при съставяне на НП административно наказващият орган не е изпълнил задължението си да опише нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено съобразно с изискванията в тази насока на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не е посочил съответния акт измежду изброените в чл.185 от ЗДвП, с което е  наложена глобата, нито датата, на която същият е влязъл в сила. При липса на посочване на тези обстоятелства, вмененото нарушение е останало неясно за жалбоподателя, който в конкретния случай е нарушено правото му на защита доколкото е възпрепятстван да разбере, за коя от наложените му глоби му е наложено наказание и съответно да се защити срещу обвинението.

Видно от платежно нареждане, находящо се на л. 5 от делото е, че жалбоподателят е заплатил наложената му глоба с фиш № Н393594 в размер на 50 лв. на дата 24.04.2019 г.

Относно нарушението по чл.133, ал.2 от ЗДвП:

Съдът счита, че е налице несъответствие между посочената, като нарушена законова разпоредба и административно-наказателната разпоредбата въз основа, на която е наложено административно наказание на жалбоподателя. Като нарушена законова норма и в АУАН и в наказателното постановление, е посочена тази на  чл. 133, ал.2 от ЗДвП, която е част от Глава втора, Раздел ХХIV "Особени правила при превоз на пътници и товари", а в чл. 183, ал.4, т.10 от ЗДвП е предвидена административно-наказателна отговорност за водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на Глава втора, Раздел ХХV "Обезопасителни колани, защитни каски, системи за обезопасяване на деца", който започва с чл. 137а. Следователно администратиивно-наказващият орган неправилно е квалифицирал деянието, като е несъмнено, че жалбоподателят е нарушил правилата за движение по пътищата, но е налице неправилна правна квалификация на осъщественото административно нарушение, като в настоящия процес съдът не е оправомощен да променя квалификацията на същото.

В заключение посочените нарушения са съществени, тъй като пряко засягат правото на защита на санкционираното лице и възможността му да я реализира в пълен обем и то още от началото на образуваното срещу него административно-наказателно производство, когато следва да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение още при съставянето на АУАН. Дори въпреки тези пороци на АУАН и НП санкционираното лице да е успяло да разбере за какво точно деяние е привлечено към административно-наказателна отговорност и коя е нарушената с деянието законна разпоредба, то всякакви съображения в тази насока са ирелевантни, защото налагането на наказание, вкл. административно такова, не може да се базира на предположения. Коментираните, неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление нарушения на процесуалните правила са винаги от категорията на съществените, поради което и налагат отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.   

Предвид същественото накърняване правото на защита на жалбоподателя, атакуваното наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно издадено.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19-0940-000716 от 05.11.2019 г. на ***РУ - Пордим към О.н.М.– П. с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, за извършено нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДВП и нарушение на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: