Р Е Ш Е Н И Е
17.07.2020 г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд на 19 юни |
Тринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИР ДИМИТРОВ |
Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА
Като разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВ
НАХД № 669/2020 г. по описа на РС - Плевен
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 19-0940-000716 от 05.11.2019 г. на ***РУ - Пордим към О.н.М.– П. с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, за извършено нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДВП и нарушение на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП.
За така установеното нарушение на жалбоподателя *** е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. В депозираната до съда жалба моли да се отмени изцяло издаденото му наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
За ответната страна по жалбата О.н.М.- П. редовно и своевременно призована, представител не се явява. Депозира се становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът, като
се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в
жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери,
че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Относно
описаното в АУАН нарушение и неговата правна квалификация:
Както в
АУАН, така и в НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 22.10.2019
г. в 15:23 часа в ***управлява товарен автомобил „***, с рег. № ***, като
превозва дете на предна седалка без да е поставена допълнителна специална
седалка. Незаплатена глоба с фиш серия Н 363594 на РУ Левски – 50 лв.
-Нарушение
на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и 133, ал. 2 от ЗДвП.
В
законоустановения срок не било подадено възражение от жалбоподателя.
Административно
наказващият орган /АНО/ възприел фактическата обстановка, изложена от
актосъставителя и издал обжалваното наказателно постановление.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства
-НП, АУАН, свидетелските показания, оправомощителна заповед, справка
АНД.
Следва да се
посочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията
им, което се доказва от приобщената по делото оправомощителна заповед.
В качеството
на свидетели по делото са разпитани *** и ***, се установява, че на посочената
в акта дата са спрели автомобила на жалбоподателя. В хода на извършената проверка
са установили, че жалбоподателят има неплатена глоба по фиш и на предна дясна
седалка превозва дете без да е поставен предпазен колан и не е заплатил глоба
по фиш.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона
направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от ***РУ - Пордим към ОДМВР Плевен, действащ в
качеството си на упълномощено лице с представената заповед, в съответствие с чл.189, ал.12 от ЗДвП.
В чл.57 от ЗАНН са предвидени изискванията към реквизитите на наказателното постановление,
като липсата дори и на един от тях прави постановлението незаконосъобразно.
Също така,
за да е законосъобразно наказателното постановление, следва да е налице
съответствие между словесното описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, посочени в обстоятелствената част на наказателното
постановление и посочената правна квалификация на същото, тъй като единствено в
този случай нарушителят може да разбере, какво нарушение му се вменява и да
упражни в пълна степен правото си на защита.
В чл. 190,ал.
3 от ЗДвП е предвидено задължение за водачите и собствениците на МПС, на които
е наложено наказание „глоба", да я заплатят в едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване. Неизпълнението на това
задължение е основание за ангажиране на административно наказателната
отговорност на нарушителя с налагане на предвиденото за това нарушение
наказание по чл.185 от ЗДвП.
Следователно
в АУАН и съответно в НП следва да се посочи -наказателно постановление,
електронен фиш, съдебното решение или определение на съда при обжалване, с
който е наложена глобата и датата на влизането му в сила, като само в този
случай нарушителят може да разбере вмененото му нарушение, като непосочването
на тези съществени обстоятелства от обективна страна на нарушението
представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на
наказателното постановление.
В случая при
съставяне на НП административно наказващият орган не е изпълнил задължението си
да опише нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено съобразно с
изискванията в тази насока на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не е посочил
съответния акт измежду изброените в чл.185 от ЗДвП, с което е наложена глобата, нито датата, на която
същият е влязъл в сила. При липса на посочване на тези обстоятелства, вмененото
нарушение е останало неясно за жалбоподателя, който в конкретния случай е
нарушено правото му на защита доколкото е възпрепятстван да разбере, за коя от
наложените му глоби му е наложено наказание и съответно да се защити срещу
обвинението.
Видно от платежно нареждане, находящо се на л. 5 от
делото е, че жалбоподателят е заплатил наложената му глоба с фиш № Н393594 в
размер на 50 лв. на дата 24.04.2019 г.
Относно нарушението по чл.133, ал.2 от ЗДвП:
Съдът счита, че е налице несъответствие между
посочената, като нарушена законова разпоредба и административно-наказателната
разпоредбата въз основа, на която е наложено административно наказание на
жалбоподателя. Като нарушена законова норма и в АУАН и в наказателното
постановление, е посочена тази на чл.
133, ал.2 от ЗДвП, която е част от Глава втора, Раздел ХХIV "Особени
правила при превоз на пътници и товари", а в чл. 183, ал.4, т.10 от ЗДвП е
предвидена административно-наказателна отговорност за водач, който превозва
деца в нарушение на изискванията на Глава втора, Раздел ХХV
"Обезопасителни колани, защитни каски, системи за обезопасяване на
деца", който започва с чл. 137а. Следователно администратиивно-наказващият
орган неправилно е квалифицирал деянието, като е несъмнено, че жалбоподателят е
нарушил правилата за движение по пътищата, но е налице неправилна правна
квалификация на осъщественото административно нарушение, като в настоящия
процес съдът не е оправомощен да променя квалификацията на същото.
В заключение
посочените нарушения са съществени, тъй като пряко засягат правото на защита на
санкционираното лице и възможността му да я реализира в пълен обем и то още от
началото на образуваното срещу него административно-наказателно производство,
когато следва да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти
и обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение
още при съставянето на АУАН. Дори въпреки тези пороци на АУАН и НП
санкционираното лице да е успяло да разбере за какво точно деяние е привлечено
към административно-наказателна отговорност и коя е нарушената с деянието
законна разпоредба, то всякакви съображения в тази насока са ирелевантни,
защото налагането на наказание, вкл. административно такова, не може да се
базира на предположения. Коментираните, неотстраними в съдебната фаза по
обжалване на издаденото наказателно постановление нарушения на процесуалните
правила са винаги от категорията на съществените, поради което и налагат отмяна
на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Предвид
същественото накърняване правото на защита на жалбоподателя, атакуваното
наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно издадено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19-0940-000716 от 05.11.2019 г. на ***РУ - Пордим към О.н.М.– П. с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, за извършено нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДВП и нарушение на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: