Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 09.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в
публичното заседание на трети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5345 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 334341 / 08.02.2018г. по гр.д. № 51392 по
описа за 2016г. на Софийски районен съд, 81-ви състав е признато за установено на основание
чл.
422 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, че М.Щ.Щ., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: ***
заплащане на сумата от 2369,83лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.06.2016г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 8 в гр. София, ул. „*******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от
338,91лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 23.06.2016г.; за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 36199/2016г. по описа на СРС, 81-ви състав, като
М.Щ.Щ.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******съдебни разноски
от 566,12лв. по исково дело и 369,49лв. съдебни разноски по заповедно
дело, като неоснователен е отхвърлен
иска за главница над 2369,83лв. до претендиран размер от 2423,88лв. и за лихва над 338,91лв.
до претендиран размер от 401,34лв.,
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5043784/15.03.2018г. от ответника по
исковете М.Щ.Щ.,
ЕГН **********, в частта, в която исковете са
уважени. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочил е, че по делото не било установено да
притежава правото на солственост или вещното право на
ползване върху имота, ответникът изрично бил оспорил твърденията на ищеца че е
потребител на енергия в имота и извода на съда, че това качество било установено
бил неправилен.
Въззиваемият –ищец - Т.С.”ЕАД, ЕИК *******в е оспорил
жалбата. Претендирал е разноски. Оспорил
е поради прекомерност претенцията на въззивника за
разноски за адвокат.
Третото лице
помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******не е изразило
становище по жалбата.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 8019274/12.09.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу М.Щ.Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която е поискал от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че М.Щ.Щ., ЕГН **********, дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******заплащане на сумата от 2423,88лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
30.06.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 8 в гр. София, ул. „*******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от
401,34лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 23.06.2016г.; за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело №
36199/2016г. по описа на СРС, 81-ви състав като му се присъдят разноски по
делото. Навело е твърдения, че ответникът бил собственик
на имота през процесния период и като такъв е
потребител на топлинна енергия в него, потребил
такава в количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднал в забава на
плащането на сумите с изтичането на 30-дневен срок, страните били обвързани от
договор при Общи условия.
Ответникът - М.Щ.Щ., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навела е твърдения, че не е потребител на енергия в имота, не били
налице обстоятелства по §1,т. 42 от ДР на ЗЕ и на чл. 153 от ЗЕ, не бил подавал
молба-декларация, искове следвало да се насочат към действителния
потребител. Не било установено в имота
да е потребено реално конкретно количество топлинна
енергия, че уреди за измерването й са изправни. Не бил давал съгласие със суми
за връщане по изравнителни сметки да се приспадат стари задължения от други
периоди. С молба от 21.02.2017г. ответникът изрично е посочил че и към този момент по делото не са
представени доказателства, че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения , че ответникът е поръчвал доставка на енергия.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК
*******е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 36199/2016г. по описа на СРС, 81 състав, съгласно което същото е
образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3042700/30.06.2016г., със
заповед от 05.07.2016г. районният съд е разпоредил М.Щ.Щ., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******сумата от 2423,88лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
30.06.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 8 в гр. София, ул. „*******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от
401,34лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 23.06.2016г. и съдебни разноски от 385,38лв., длъжникът е уведомен
за заповедта на 12.08.2016г., на 12.08.2016г. е подал възражение срещу задълженията
по заповедта, на 24.08.2016г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателствена в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на
такива е представил на 12.09.2016г.
По делото е приет нотариален акт от 05.02.1940г.,
съгласно който П.П.З.А.е продал на П.Н.и Н.П.Н.апартамент
на ул. ******, гр. София.
Прието е удостоверение за наследници № 225/20.03.2001г., издадено от СО, район
Средец, съгласно което Л.П.Н., ЕГН ********** е починала на 09.03.2001г. и е
оставила за наследник по закон сина си М.Щ.Щ..
По делото е
приет документ, озаглавен искова молба ,
подписан от адв. И.Д.като пълномощник на М.Щ. Щ., срещу Т.С.”ЕАД за признаване за установено че М.Щ. не
дължи на Т.С.”ЕАД заплащане на суми за топлинна енергия потребена
в апартамент № 8 ул. „*******начислени му като задължения по фактури от
01.10.2012г. до 31.01.2013г.
По делото са приети неоспорени от страните договор от 04.07.2002г., протокол от ОС на ЕС на ул. „******гр.
София от 20.06.2002г., съгласно които ОС на ЕС е избрало
и възложило на третото лице -
помагач на ищеца да извършва дялово разпределение
на топлинна енергията в сградата.
По делото са
приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., одобрени
от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г.
Приети са
протоколи за отчет, носещи подписи за потребител, изравнителни сметки, по
записвания на Т.С.“ЕОД потребител на енергия в имота е Л.П., реален отчет на
уреди в имота е извършван през периода, като
потребление на топлинна енергия за отопление с щранг-лира,
както и енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер, през
първия отчетен период е установено потребление на енергия за отоплени е и с два
радиатора.
С прието по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че
реално потребената енергия в имота за периода е 2698,46лв., която е коректно определена
от топлинния счетоводител съобразно показанията на уредите, отчетени в имота и
правилата на Наредбата за топлоснабдяване.
С прието по
делото заключение по съдебно- счетоводна експертиза вещото лице е посочило, че за процесния период
при ищеца по абонатен № 026489 на името
на М.Щ. при ищеца имало отразени плащания на суми с ваучери за общо 328,60лв.
за ноември 2013г.-март 2014г. Прогнозни
суми по фактури били по-големи от реалното потребление. Този абонатен номер при
ищеца се водел с титуляр М.Щ.. Неплатена главница била 2405,52лв., неплатена
лихва била 343,76лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен
иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на
плащане на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото
следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало
валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността
им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори а и се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410
от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на
заявителя „Т.-С.”АД
и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като
дължима стойност на потребена
топлинна енергия за процесния имот
за периода в размерите на процесните суми, за които е
предявен иска, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил установителния иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да
поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо
повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване
на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Същевременно,
съдът приема, че по делото не е установено, че ответникът е потребител на
топлинна енергия в имота за процесния период. Ответникът изрично е оспорил това
обстоятелство още с отговора на исковата молба, както и с допълнителната молба
от 21.02.2017г., поради което и в тежест
на ищеца е било при условията на пълно и главно доказване да установи по делото
това качество на ответника. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди
е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди.
Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения
с топлопреносното предприятие
договор за
продажба на топлинна
енергия за битови нужди при
публично известни
общи условия,
са собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
В това
си качество те са клиенти на топлинна енергия
и
страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за
битови нужди,
тоест дължат заплащане
на цената на
доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат
да бъдат и
правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват
топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното
право на ползване, за собствени
битови нужди, и
същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна
енергия за
битови нужди за
този имот при публично известните
общи условия
с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо
имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна
енергия за
битови нужди и като
страна по договора
за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество
по искане на това трето лице. Този договор не се презумира
с установяване на
факта на ползване
на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
Доказателства, че ответникът е собственик на имота или
носител на вещното право на ползване върху имота, че е подал искане до ищеца за
откриване на партида на негово име за имота по делото не са ангажирани. Приетият
по делото нотариален акт установява право на собственост към 1940г. на П.и Н.Н.върху имот в гр. София, на ул. ******. Доказателства за
идентичност на процесния имот на ул. „******и този по
нотариалния акт по делото не са ангажирани. Не са ангажирани и доказателства за
родствени връзки между купувачите на имота по нотариалния акт от 1940г. и Л.П.,
която по делото е установено че е наследотдател на
ответника М.Щ., нито че М.Щ. е придобил на конкретно основание собствеността
върху имота или вещното му право на ползване. Доказателства за родствени връзки
между М.Щ. и купувачите на имота по договора от 1940г., че Л.П. е придобила процесния имот в определен момент по делото не са
ангажирани. Приетият по делото документ, озаглавен „искова молба“ не може да обоснове извод, че ответникът през процесния период е бил потребител на енергия в имота. Този
документ не съдържа признание на това качество, а само твърдения, че доставчикът
издава фактури за дължима топлинна енергия за имота на името на М.Щ., което обосновава
правен интерес да предяви отрицателен установителен
иск за недължимост на същите. Отделно, този документ не е установено да е депозиран в съда и по
него да се е развило исково производство, не е установено и да е постановено
решение на съда, с което да се признава качеството на ответника на потребител
на топлинна енергия в имота. При така възприетото и като съобрази
обстоятелството, че други доказателства за качеството на ответника на
потребител на топлинна енергия в имота не са ангажирани – за правото на
собственост, за вещно право на ползване , за друго основание за възникване на договорно
отношение между страните, то съдът приема, че по делото не е установено валидно
договорно правоотношение между страните за процесния
период за доставка на топлинна енергия за битови нужди в апартамент № 8 в гр.
София, ул. „******. Установеното от счетоводната експертиза погасяване на
задължение чрез ваучери не е от естество да установи качеството потребител.
Това е така, защото това не установява по несъмнен начин онези обстоятелства,
които доказват качество потребител. С оглед гореизложеното съдът приема, че исковете срещу ответника за
заплащане на стойност на топлинна енергия, доставена в имота и на обезщетение
за забава за плащането й за процесните периоди са
неоснователни и решението на районния съд следва да бъде отменено в обжалваната част.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в която
на ищеца са присъдени разноски следва да се отмени. На въззивника-ответник
по исковете не се следват разноски, защото доказателства, че е направил такива
по делото не са ангажирани.
Въззиваемият Т.С.“ЕАД
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание на чл. 78, ал. 3 р. с ал. 6 от ГПК сумата от 54,18лв. , представляваща
държавна такса по делото, от предварителното плащане на която въззивникът е бил освободен по реда на чл. 83, ал.2 от
ГПРК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 334341 / 08.02.2018г. по гр.д. № 51392 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 81-ви състав в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 422 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М.Щ.Щ., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с
адрес: *** заплащане на сумата от 2369,83лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.06.2016г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 8 в гр. София, ул. „*******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от
338,91лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 23.06.2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 36199/2016г. по описа на СРС, 81-ви състав, както
и в частта, с която М.Щ.Щ., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******съдебни разноски от 566,12лв.
по исково дело и 369,49лв. съдебни
разноски по заповедно дело и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени с искова молба вх. № 8019274/12.09.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу М.Щ.Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която е поискал от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД да признае за установено, че М.Щ.Щ., ЕГН **********, дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******заплащане на сумата от 2369,83лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
30.06.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 8 в гр. София, ул. „*******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от
338,91лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 23.06.2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 36199/2016г. по описа на СРС, 81-ви състав.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******с
адрес: *** да заплати на Софийски
градски съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с
ал. 6 от ГПК сумата от 54,18лв.
(петдесет и четири лева и 0,18лв), представляващи държавна такса за производството
пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД,
ЕИК *******Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.