№ 36162
гр. София, 12.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110165923 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищеца, с която настоява съдът да пресъди сторените съдебни
разноски в полза на ищеца, както и на процесуалния й представител по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна оспорва молбата.
Съдът, като разгледа молбата и събраните по делото доказателства, намира следното:
Молбата, подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, е допустима. Разгледана по
същество молбата е неоснователна. Съдът не констатира основание да ревизира своята
преценка, съобразно изложеното в мотивите на съдебното решение за отговорността на
страните за съдебните разноски. Кредиторът има право да търси изпълнение от длъжника и
на погасени по давност вземания и не е длъжен да отписва вземания покрити с давностен
срок. Съгласно разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в хипотезата на
отрицателен установителен иск с Определение №383/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на
ВКС, IV г. о., „ отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа
изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и
принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска
до изтичането на срока за отговор на исковата молба”, освен ако – кредиторът предяви иск
или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника
основателно възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл е
Определение №12366/21.05.2019г. по ч.гр.д. №5144/2019г. по описа на СГС и цитирана в
него съдебна практика. В тази връзка, ищецът не ангажира убедителни доказателства, в т.ч.
гласни, доколкото оттегли искането за това, и съдът счита, че не се установяват твърденията
на ищеца по спора за отговорността за съдебните разноски, а именно по повод дължимост на
1
процесните парични вземания не се доказа ищецът да е инициирал кореспонденция с
ответника, в които да се е позовал на изтеклата в негова полза давност и въпреки това
ответникът е отправил е нова покана за плащане на паричните вземания и отказал да зачете
възражението преди и след предявяване на иска; не се твърди и доказва ответникът да е
предявил иск или сдобил с изпълнителен титул за паричните вземания. Поради това съдът
приема, че сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248 от ГПК на Е. Н. Г. - ищец и
адв. Ю. О. Г..
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2