Присъда по дело №967/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 57
Дата: 30 ноември 2022 г. (в сила от 15 декември 2022 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20225640200967
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 57
гр. гр. Хасково, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
СъдебниГергана Д. Янакиева

заседатели:Маринелла В. Сариева
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
и прокурора Р. Ив. Т.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ
характер № 20225640200967 по описа за 2022 година
и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. Ю., роден на *************** , ЕГН:
********** за виновен в това, че на 23.05.2022 г. в гр.Хасково, чрез
повреждане на преграда здраво направена за защита на имот (побитост по
РУС дограма на прозорец) и чрез използване на техническо средство /метална
арматура/, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 брой кафемашина, „****“
на стойност 55.00 лева, 1 брой кухненски уред „*****на стойност 45.00 лева,
1 брой прахосмукачка „****“ на стойност 115.00 лева, 2 броя тонколони
„****“ на стойност 130.00 лева, 1 брой диджейски пулт „****“ на стойност
450.00 лева, 1 брой кафемашина „******“, професионална, на стойност 580.00
лева, 1 брой килим, черно - бял на цвят на стойност 50.00 лева и 1 брой
1
килим, сив на цвят на стойност 85.00 лева от владението на З. Н. С. от
гр.Хасково, както и парична сума в размер на 1000 лева от владението на Н.
С. М. от гр.Хасково, или всичко на обща стойност 2510.00 лева, без съгласие
на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено повторно в немаловажни случаи - престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7. вр. чл. 194, ал. 1. вр. чл. 28, ал. 1 от Наказателния
кодекс, поради което и на основание чл. чл. 195, ал. 1, т. 3, т.4 и т. 7. вр. чл.
194, ал. 1. вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, му налага
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс,
изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години.
ОСЪЖДА подсъдимия С. М. Ю., постоянен адрес град Хасково, ж.к.
„******, ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД
на МВР – Хасково сумата в размер на 388.12 лева, представляваща направени
по досъдебното производство разноски за възнаграждения на вещи лица, а по
сметка на Районен съд – Хасково – сумата в размер на 5.00 лева,
представляваща държавна такса при всяко служебно издаване на
изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването в съдебно заседание на
30.11.2022 г., като ОБЯВЯВА, на основание чл. 310, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1
НПК, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 15.12.2022 г.
/п/ не се чете.
Председател: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
Заседатели:
1./п / не се чете.
/п/ не се чете.
2.

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 57 от 30.11.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 967 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия С. М. Ю.
от град Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 3, т. 4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс за това, че на 23.05.2022г. в гр.Хасково,
чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот (побитост
по РУС дограма на прозорец) и чрез използване на техническо средство
/метална арматура/, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 брой кафе
машина „****“ на стойност 55.00 лева, 1 брой кухненски уред „***“ на
стойност 45.00 лева, 1 брой прахосмукачка „****“ на стойност 115.00 лева, 2
броя тонколони „****“ на стойност 130.00 лева, 1 брой диджейски пулт
„****“ на стойност 450.00 лева, 1 брой кафемашина „****“, професионална,
на стойност 580.00 лева, 1 брой килим, черно - бял на цвят на стойност 50.00
лева и 1 брой килим, сив на цвят на стойност 85.00 лева от владението на З. Н.
С. от гр.Хасково, както и парична сума в размер на 1000 лева от владението
на Н. С. М. от гр.Хасково, или всичко на обща стойност 2510.00 лева, без
съгласие на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено повторно в немаловажни случаи.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните пР.я, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин по
отношение на подсъдимия, както от направените самопризнания, така и
поради факта, че същите се подкрепяли изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства. По отношение вида и размера на наказанието,
представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия С. М. Ю.
от град Хасково да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, за срок
от 1 година, при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, които подлага на обстоен анализ, а след редукцията по чл. 58а,
ал. 1, вр. ал. 54 от НК – да определи наказание от 8 месеца. Счита, че
изтърпяването на това наказание не следвало да бъде отлагане по реда на чл.
66, ал. 1 НК, а изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим, което
щяло да способства за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, като
аргументира тази своя теза. Излага становище и по отношение на разноските.
Защитникът на подс. С. М. Ю. от град Хасково – адв. Б. Д. от АК –
Хасково пледира, с оглед процесуалния ред, по който протича производството
по делото в съдебна фаза, продиктувано от процесуалното поведение на
подзащитния й, че фактическата обстановка и авторството деянието били
доказани. Счита, че следвало да бъде отчетено оказаното съдействие от
страна на подсъдимия в хода на разследването и в съдебна фаза и моли по
1
отношение на подзащитния й да бъде наложено съответно наказание, по реда
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като изразява несъгласие с придадената
допълнителна тежест на стойността на предмета на престъпление, доколкото
тя влизала в квалификацията на деянието, а изпълнението му – отложено с
изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият С. М. Ю. от град Хасково разбира обвинението и се
признава за виновен по него, след като преди това в рамките на проведеното
разпоредително заседание и допуснатото предварително изслушване заявява,
че признава изцяло очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактически положения – основание за провеждане на съдебното следствие по
реда на Глава 27 от НПК в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК. При
упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от
неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума не заявява
становище.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. М. Ю. е роден на ******************
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1628,
издадена от Районен съд – Хасково на 21.07.2022 г. същият, към датата на
извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан, след като
е реабилитиран, по реда на чл. 86 НК за предходното му осъждане - с Присъда
№ 31 от 07.12.2017 г. г. на Районен съд - Харманли по НОХД № 382/2017 г.,
в сила от 22.12.2017 г., с която му е определено по реда на чл. 23 НК
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е
отложено на основание чл. 69, ал. 1 НК с изпитателен срок от 2 години. От
представените на досъдебното производство характеристични данни се
установява, че подсъдимият С. М. Ю. от град Хасково има регистрирани
криминални прояви и заведени заявителски материали, за него е вписано, че
не се ползва с добро име сред съседите в квартала, в който живее.
Установено в хода на разследването е, че З. Н. С., разпитана в
качеството на свидетел, притежавала къща намираща се във вилна зона
„Орфей“, град Хасково, ул. „*****. Тя не живеела в нея, тъй като от дълги
години се намирала извън пределите на Република България. Първоначално
работела в Кипър, след това от около две години в Дания. Когато се
прибирала в Република България оставала в този имот. В него през годините
тя донесла и съхранявала различни по вид движими вещи, а именно 1 брой
кафе машина, „**** на стойност 55.00 лева, 1 брой кухненски уред „****“ на
стойност 45.00 лева, 1 брой прахосмукачка „***“ на стойност 115.00 лева, 2
броя тонколони „***“ на стойност 130.00 лева, 1 брой диджейски пулт ***“
на стойност 450.00 лева, 1 брой кафемашина „***, професионална, на
стойност 580.00 лева, 1 брой килим, черно - бял на цвят на стойност 50.00
лева и 1 брой килим, сив на цвят на стойност 85.00 лева или всички вещи на
2
обща стойност 1510 лева, според заключението на вещото лице по
назначената в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна
експертиза. За да бъде къщата под постоянен надзор, тя разрешила на баща си
– свид. Н. С. М. да живее в нея. Той я обитавал от 2010 г. Работел в търговско
дружество „Тимс комерс“ ЕООД на длъжност шофьор и пласьор, което налага
рано сутрин около 04:00 часа да се събужда и да отива на работното си място.
В гардероб в една от стаите обособена като спалня, която той обитавал свид.
Н. М. съхранявал парична сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, която била от
банкноти с номинал от 50 и 20 лева.
На 23.05.2022г., около 04:00 часа се събудил, а когато напускал имота,
затворил всички прозорци и заключил входната врата. Поземленият имот
представлявал дворно място оградено с метални колове и мрежа. Достъпът се
осигурявал посредством метална врата, която се заключвала. Къщата била
едноетажна с ПВЦ дограма, състояща се от общо четири стаи - кухня и три
спални помещения. Следобед на инкриминираната дата С. М. Ю. се
разхождал в град Хасково, вилна зона „Орфей“. Когато минавал по ул.
„Веселие“, той видял къщата на свид. З. М., в която живеел свид. Н. М., с
който имали роднинска връзка по линия на неговата баба. Той знаел, че по
това време свид. Н. М. бил на работа, а свид. З. М. се намирала в чужбина.
Тъй като имал нужда от парични средства, той взел решение да проникне в
имота и да отнеме от него различни по вид движими вещи, с които
впоследствие да се разпореди и да получи имотна облага. В тази връзка,
прескочил металната телена ограда и влязъл в двора, от там се отправил към
входната врата на къщата, която обаче видял, че била заключена. Обиколил
къщата, като в западната част видял кафяв прозорец. Преценил, че това бил
най - лесният достъп до вътрешността на къщата, но за да преодолее тази
преграда имал нужда от техническо средство. Разходил се в двора и открил
метална арматура. Върнал се при западния прозорец и с помощта на
металната арматура натискайки с нея ПВЦ рамката в областта на
заключващия механизъм причинявайки повреда - побитост успял да отвори
крилото на прозореца. След като сторил това с лявата си ръка се захванал за
ПВЦ дограмата и влязъл в една от стаите обособена като спално помещение.
По този начин оставил, според заключението на вещото лице по назначената
дактилоскопна експертиза, следа от лявата си длан на вътрешната част на
рамката на прозореца. После, подсъдимият С. М. Ю. последователно във
всяка една от стаите отварял вратите на намиращите в тях гардероби и
шкафове, като изваждал дрехите и ги хвърлял на пода. В гардероб на спалнята
той намерил парична сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, състояща се от
банкноти с номинал от 50 и 20 лева, която взел и сложил в джоб на дрехата
си. От другите стаи изнесъл различни по вид движими вещи, а именно 1 брой
кафе машина „***“, 1 брой кухненски уред „***, 1 брой прахосмукачка „***“,
2 броя тонколони „***“, 1 брой диджейски пулт „***“, 1 брой кафе машина
„****“, професионална на стойност 580.00 лева, 1 брой килим, черно - бял на
цвят и 1 брой килим, сив на цвят. Тях оставил в двора до къщата, тъй като
3
били много и обемни по размер и не можел да вземе всички заедно. Поради
тази причини първоначално взел 1 брой кафе машина, „***, 1 брой кухненски
уред „***“, 1 брой прахосмукачка „****“ и сумата от 1000 лева, която била в
него и напуснал имота и се отправил към жилището си намиращо се в град
Хасково ж.к. „**** където ги оставил. След това се върнал и взел 2 броя
тонколони „*** 1 брой диджейски пулт „****“ на стойност 450.00 лева, 1
брой кафемашина „****, професионална, които отново занесъл в
апартамента. Върнал се отново до имота на свид. З. М. и пренесъл в
жилището си 1 брой килим, черно - бял на цвят и 1 брой килим, сив на цвят.
По този начин той си осигурил трайна и необезпокоявана фактическа власт
върху всички вещи, които възлизали на обща стойност 2510 лева. Неговото
намеР.е било на по - късен етап да се разпореди с част от тях и да получи
имотна облага.
В около 15:00 часа на 23.05.2022г. свид. Н. М. се прибрал в къщата си и
отключил входната врата. Веднага му направило впечатление, че във всички
стаи имало разхвърляни предмети. Обиколил и видял, че прозорецът на
западната стая бил отворен. Веднага подал сигнал на „Спешен телефон“ 112 и
на място пристигнали полицейски служители, които извършили оглед на
местопроизшествие. Незабавно били предприети ОИМ. В хода на тези
мероприятия, свидетелят В. К. - инспектор в Сектор „КП“ при РУ на МВР -
Хасково на 25.05.2022 г. открил подс. С. Ю.. При проведена беседа с него той
направил самопризнания за извършената преди няколко дни кражба от имота
на свид. М. и го завеел неговия апартамент в ж.к. „******, град Хасково. Там
показал на свид. В. К. част от отнетите вещи, а именно 1 брой кафе машина, 1
брой кухненски уред, 1 брой прахосмукачка, 2 броя тонколони, 1 брой
диджейски пулт, 1 брой килим, черно - бял на ева и 1 брой килим, сив на
цвят, които предал в протокол за доброволно предаване.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи,
справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото лице по
назначената на досъдебното производство съдебно – оценителна и
дактилоскопна експертизи, всички преценени във връзка с изявленията на
подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от него в
съдебната фаза признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага
недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият С. М. Ю. от град Хасково
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
под състава на по чл.195, ал.1, т. 3, т. 4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от
4
Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към
наказателна отговорност, тъй като на на 23.05.2022г. в гр.Хасково , чрез
повреждане на преграда здраво направена за защита на имот (побитост по
РУС дограма на прозорец) и чрез използване на техническо средство /метална
арматура/, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 брой кафе машина *** на
стойност 55.00 лева, 1 брой кухненски уред „****“ на стойност 45.00 лева, 1
брой прахосмукачка „****“ на стойност 115.00 лева, 2 броя тонколони „****
на стойност 130.00 лева, 1 брой диджейски пулт „***“ на стойност 450.00
лева, 1 брой кафемашина „**** професионална, на стойност 580.00 лева, 1
брой килим, черно - бял на цвят на стойност 50.00 лева и 1 брой килим, сив на
цвят на стойност 85.00 лева от владението на З. Н. С. от гр.Хасково, както и
парична сума в размер на 1000 лева от владението на Н. С. М. от гр.Хасково,
или всичко на обща стойност 2510.00 лева, без съгласие на собствениците им,
с намеР.е противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и
деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление.
От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна
на всяко от деянията, механизма на осъществяването им, техния предмет
както авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил
същото. Обстоятелство, което всъщност не се оспорва от него, с оглед
направените пред съда самопризнания, нито от защитата му и което се
потвърждава от събраните на досъдебното производство доказателства,
приобщени в съдебна фаза на процеса. Не е спорен и моментът с
установяване, на база интерпретацията на също безпротиворечиво
установените факти, наличието на квалифициращия признак по т. 3 на чл.
195, ал. 1 от НК, доколкото характеристиката на прозореца от ПВЦ дограма е
такава, че тя представлява по своята същност и предназначение преграда,
предназначена за заключване и ограничаване на достъпа на трети лица до
вещите намиращи се в помещението. Чрез физическото й преодоляване, т.е
повреждане подсъдимият си е осигурил достъп до инкриминираните вещи, а
начинът, по който я е преодолял обосновава и квалифициращия признак по
чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - чрез използване на техническо средство, тъй като
използваната от подс. С. М. Ю. метална арматура му е послужила от отвори
прозореца, т.е. с помощта на инструмента той е извършил техническа
операция.
По отношение на повторността по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, като
обективен признак на деянието, а оттам и определяща за правната му
квалификация, следва да се изтъкне, че от обективните данни по делото,
касаещи механизма на осъществяване на деянието, а именно обстоятелствата,
свързани с дързостта при осъществяване на инкриминираната деятелност от
страна на подсъдимия – касае се за посегателство срещу собствеността на
негови роднини предпоставят невъзможността случаят да бъде квалифициран
като маловажен, още повече предвид общата стойност на предмета на
престъплението – над на минималната работна заплата. За квалифицирането
5
на случая като маловажен и разколебаване на извода за възможност за
квалификация на кражбата по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК е необходимо
процесният случай, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на другите смекчаващи вината обстоятелства, да
разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от същия вид. В случая се касае за
установени две деяния против собствеността, с правна квалификация
съответно чл. 194 и чл. 195, ал. 1, т. т. 3, т. 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1 от НК, като въпреки ниската стойност на отнетите вещи, нито едно от
деянията не би могло да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като обуславят основание за носене на по-тежка
отговорност, какъвто е обективният признак „повторност“. Налице е
квалифициращият признак “повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй
като деянието, извършено от подсъдимия за посочения период от време е
довършено преди да изтече срокът по чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на
данните за съдимостта на подсъдимия и конкретно осъжданията на последния
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт – с
Присъда № 31 от 07.12.2017 г. г. на Районен съд - Харманли по НОХД №
382/2017 г., в сила от 22.12.2017 г., с която му е определено по реда на чл. 23
НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е
отложено на основание чл. 69, ал. 1 НК с изпитателен срок от 2 години.
Цитираното осъждане на подсъдимия, предхождащо инкриминираната
дейност, за която е привлечен към наказателна отговорност по настоящото
дело, обосновава извода, че деянието следва да се квалифицира като
извършено при условията на „повторност” по чл. 28, ал. 1 от Наказателния
кодекс, съответно правилна се явява и дадената в обвинителния акт
квалификация на извършената кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, независимо
от настъпилата реабилитация в 5 – годишния срок по цитираната разпоредба
по - горе. Непълнолетието за първото престъпление също не изключва
повторността за разлика от рецидива. Липсата на възможност да се приеме, че
случаят е с по – ниска степен на обществена опасност от обикновените,
навежда на извода, че обосновано и в съответствие с материалния закон
деянието е квалифицирано и по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК. Тази квалификация
изключва възможността за приложение на привилегирования състав и по чл.
195, ал. 4 НК.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено
умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си лишава от
фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им в
негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът
взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието,
както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна –
степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на
6
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият С. М. Ю.
формално е с необременено съдебно минало, с оглед настъпилата
реабилитация за коментираното по – горе осъждане, като за същия са събрани
негативни характеристични данни за личността му, както вече бе изтъкнато.
Изложеното обосновава извода за степента на обществена опасност на дееца
и следва да бъдат отчетено от съда като отегчаващо отговорността
обстоятелство, с оглед личността му. От друга страна обаче, като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете сравнително младата възраст на
подсъдимия, съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи,
като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и
положителното му процесуално поведение в това число и направените пълни
самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната истина по
делото. Наред с това, не могат да бъдат пренебрегнати и данните за личността
на подсъдимия в семеен и социален план – същият е баща на малолетно дете,
родено през 2018 г. Преценявайки изложеното, в контекста на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия С. М. Ю. може да бъде
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, но само с оглед
принципа, залегнал в текста на чл. 58а, ал. 4 НК - да предоставя по –
благоприятно разрешение за него. В случая той не би бил спазен с налагане на
наказание под минимума на фона на преценка за индивидуализация на
наказанието лишаване от свобода под специалния минимум за срок от 10
месеца. По този начин съдът прие подход предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” да бъде наложено за срок от 1 година, съобразно
предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум,
а след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК – определено и наложено за срок от
8 месеца. Така определеният размер на наказанието е справедлив и
обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.
36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото, а поради
наличието на формалните предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК и липсата на
необходимост от ефективно изтърпяване, изпълнението му бе отложено с
изпитателен срок от 3 години.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият С. М. Ю. бе признат за
виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да се възложат разноските по делото, като същият бе осъден да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в
размер на 388.12 лева, представляваща направени по досъдебното
7
производство разноски за възнаграждения на вещи лица, а по сметка на
Районен съд – Хасково – сумата в размер на 5.00 лева, представляваща
държавна такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


Председател:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.

8
Съобщи за изтекли лични данни