Р Е Ш Е Н И Е
№ 410 30.10.2019 година гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на
..………втори октомври……..………..… две хиляди и деветнадесета
година в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО Г.
С
участието на секретаря……Д***Х***……………………………….
И
прокурора ……………………………….……………...…………………………
като
разгледа докладваното от съдия Петкова……....……..……………………..
Въззивно
гражданско дело ………….№ 545….
по описа за 2019 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 183/09.05.2019 година, постановено
по гр.д. № 1736/2018 година, РС-Димитровград е признал за установено
по отношение на Г.Ж.Г., ЕГН ********** ***, че дължи на Етажна собственост -
Димитровград, бул.“Б*“ бл.* вх.* сумата 244.95 лева, представляваща неплатени 15
бр. дължими месечни вноски за фонд “Ремонт и обновяване“, за периода от месец юли 2017 година до месец септември 2018 година, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
18.10.2018 година до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
Заповед № 881/19.10.2018 година за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. №1629/2018г. по описа
на РС-Димитровград.
Със същото решение РС-Димитровград е отхвърлил предявения от Етажната собственост иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на етажната собственост сумата от 10 лева, представляващи дължими две
месечни вноски по 5 лева за наем на етажна стаичка за месеците февруари и март
2018 година. С оглед изхода на делото, районният съд е осъдил Г.Ж.Г. да заплати на Етажната собственост сумата 504 лева – разноски за исково производство в първата му инстанция
и сумата от 312 лева – деловодни разноски
за заповедното производство по ч.гр.д. № 1629/2018 година на ДРС.
Недоволен от така постановеното
решение е останал въззивникът Г.Ж.Г., който подава въззивна жалба срещу
решението в осъдителната му част. Въвежда оплаквания за неправилност на
съдебния акт поради неговата необоснованост. Настоява, че районният съд е
постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на
представените от ищеца доказателства. Твърди, че е вложил собствени средства за
ремонт на покрива над неговото жилище и счита, че това го освобождава от
правене на вноски за ремонта, плануван от Етажната собственост. Освен това,
ищецът не бил доказал нуждата от такъв ремонт, а от там – и основанието за
дължимостта на процесните вноски. Прави искане за отмяна на атакуваното решение
и отхвърляне на предявения иск. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение и моли за отмяна на решението както в частта
на присъдения на ищеца хонорар, така и в частта, в която той (ответникът) е
осъден да заплати разноските за заповедното производство.
В срока по чл.
263 ал. 1 ГПК въззиваемият Етажна собственост – Д*, бул.“Б*“ бл.*, вх.* подава отговор на въззивната жалба.
Оспорва същата с доводи за неоснователност. Изразява становище за правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение и моли същото да бъде
потвърдено.
С въззивната
жалба и отговора не са направени доказателствени искания.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените
от страните доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и
оплакванията на страните, приема следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на
въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
По оплакванията
на въззивника съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с предявен по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 ГПК специален
установителен иск по чл. 38 ЗУЕС във връзка с чл. 48 ал. 4 и ал. 8 вр. чл. 50 ЗУЕС. Ищецът – Етажната собственост е претендирал, че на общо събрание на ЕС
било взето решение на ремонт на покрива и в тази връзка – да се събират
ежемесечни парични вноски във Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер, определен
според площта на всеки самостоятелен обект в сградата. Ответникът бил собственик
на апартамент № 32 и за неговия имот била определена месечна вноска 16,33 лева.
Той, обаче, отказвал да внася сумите и така за процесния период задлъжнял за
вноските в общ размер 244,95 лева. С отговора на исковата молба ответникът Г.Ж.Г.
е оспорил иска с твърдения, аналогични на тези по въззивната жалба.
Едновременно с това, в срок е въвел възражение за прихващане, като е затвърдил,
че той и още две лица със свои средства закупили материали, заплатили труд на
майстора и така извършили частичен ремонт на покрива. С тези фактически
твърдения е поискал претендираната от Етажната собственост сума за вноските да
бъде прихваната срещу дължимите му за възстановяване от ЕС: 178 лева за
материали и 900 лева за труд. Районният съд е уважил предявения иск, съответно
– оставил е без уважение искането на ответника за прихващане, като е приел за
установено, че ответникът не е внесъл приетите с решение на ОС на ЕС вноски, че
те са били дължими доколкото действително е имало нужда от ремонт на покрива,
както и че ответникът не е доказал твърдението си за извършване на ремонт с
лични средства. Именно това е частта, в която се обжалва решението на ДРС.
Вторият, предявен от Етажната собственост, иск е отхвърлен, но решението не е
обжалвано и не следва да се обсъжда повече.
При разглеждането на спора
районният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните
доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни
фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения
при събиране на доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и
пълен. Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка,
без да се налага същата да се преповтаря.
Районният съд е дал отговори на всички поставени от страните въпроси и
доводи. Във въззивното производство не се представиха нови доказателства, които
да са основание да бъде направен извод, различен от направения от
първоинстанционния съд. Поради което и на основание чл. 272 ГПК ХОС препраща към тях.
Както вече бе посочено по-горе, относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд се произнася само в рамките на своевременно
въведените оплаквания, освен ако не се касае за неправилно приложение на
императивна правна норма. Липсва основание да се приеме нарушение на закона с
императивен характер, поради което съдът следва да се ограничи само в рамките
на направените от въззивника доводи. Те са два – за влагане от негова страна на
средства именно за отстраняване на теч от покрива и за недоказаност на
твърдението на ищеца ЕС, че е имало нужда от ремонт, за който е било взето
решение на ОС на ЕС.
Възраженията на въззивника са
неоснователни. Няма спор по делото относно това, че въззивникът се явява
собственик на самостоятелен обект, попадащ в процесната Етажна собственост. В
качеството си на такъв той има задължение по чл. 6 ал. 1 ЗУЕС да изпълнява
решенията на органите на управление на ЕС, каквото е Общото събрание, както и
да заплаща разходите за ремонт на общите части на сградата, какъвто е покривът.
По делото се представя протокол № 2/17.03.2017 година от проведено общо
събрание на собствениците/ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим
на етажна собственост с адрес: град Димитровград, бул.“България“ бл.7, вх.Б. Видно от протокола, общото събрание е приело
решение „да се започне събиране на пари за фонд „Ремонт и обновяване“ за ремонт
на покрива по 0,25 лева на кв.м. жилищна площ, ежемесечно и според площта на
всеки самостоятелен обект“. Съдържанието му позволява да се приеме, че ОС е
проведено при кворум по чл. 15 ЗУЕС, по правилата на чл. 16 ЗУЕС, както и че
решението е прието в съответствие с чл. 17 ЗУЕС и в съответствие с правомощията
на общото събрание по чл. 50 ЗУЕС. Няма твърдения, нито доказателства за това –
решението да е било оспорено и отменено по установения в чл. 40 от ЗУЕС ред. От
тук следва, че решението е влязло в законна сила и е произвело целения ефект –
създало е за собствениците на обекти в ЕС задължение за внасяне на процесните
вноски. От тук нататък спорът – дали ремонтът, за който е било решено да се
събират парични средства, е бил необходим, се явява ирелевантен спрямо предмета
на предявения иск. Щом като въззивникът е бил несъгласен с решението на ОС на
ЕС за необходимост на ремонта и за набиране на средства от него, то е имал
правото да го обжалва в предвидения от закона срок и ред. След като не го е
сторил, то решението е такова каквото е прието и обвързва съда. Поради това
възраженията на въззивника за това, че ищецът в първоинстанционното
производство не е провел нужното доказване относно необходимостта на ремонта на
покрива, се явява ирелевантно и не следва да се обсъжда.
Не се
спори по делото, че Г.Ж.Г. не е изпълнил процесното решение на ОС на ЕС за
претендирания период и в претендирания размер. Възражението му за това, че
доколкото със свои средства е направил частичен ремонт, то не дължи плащането
на вноски, на първо място се явява неоснователно. Разпоредбата на чл. 48 ал. 6
и 7 ЗУЕС разписва реда и начина на действие в случаите, когато собственикът по
своя воля, без решение на общото събрание на етажната собственост, извърши
необходим ремонт на общи части на сградата, а именно: Разходите за извършването
на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на Общото
събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски па чл.
50 ЗУЕС след представяне на документи, удостоверяващи плащания. А ако разходите
не му бъдат възстановени, той има право да предяви иск срещу останалите
собственици. Въззивникът нито твърди, нито доказва – да е спазил този ред.
Следователно, той не е бил освободен от заплащането на вноските по установения
в ЗУЕС ред. На следващо място, ХОС се солидаризира с извода на
първоинстанционния съд за това, че ответникът в първоинстанционното
производство не е провел пълно и главно доказване на правото си на прихващане
на търсените от него вноски в процесен размер срещу заплатеното от него за
ремонт на покрива. Представени са три броя стокови разписки и писмен документ,
наименован „протокол“, който е по-скоро с характера на разписка. От последния
се установява заплащане на сумата 900 лева от лице с имена А.Н.С.за извършен
ремонт на покрива върху апартамент № 33 и общите части на сградата. Така,
разгледани в съвкупност, стоковите разписки и протоколът дават основание за
извода, че частичен ремонт на покрива над Етажната собственост-ищец
действително е бил извършен, но не над апартамента на ответника (№32) и не с
негови средства. Погрешно е разбирането на въззивника за това, че в тежест на
етажната собственост е било да докаже, че той не е извършил ремонта или не го е
извършил със собствени средства. Касае се за положителен факт (твърдението, че
ремонтът е извършен със средствата на Г.) и по общо правило, тежестта за
доказване на това обстоятелство е била на ответника Г.. Поради това, както
твърдението на въззивника, че не е дължал внасяне на вноски поради съществуващо
негово вземане срещу ЕС, както и въведеното в исковото производство възражение
за прихващане, се явяват неоснователни и недоказани.
С оглед
извода за съществуване на главното вземане на ищеца по издадената заповед по
чл. 410 ГПК, правилно са възложени в негова тежест и разноските за заповедното
производство в размер на 312 лева.
Поради гореизложеното, атакуваното
решение се явява правилно – законосъобразно и обосновано и следва да бъде
потвърдено.
Що касае оплакването на въззивника за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен за първоинстанционното
производство и присъден с атакуваното решение, то Г.Г. е упражнил правото си по
чл. 248 ГПК и е поискал изменение на решението в частта за разноските.
Постановено е определение от 19.06.2019 година по гр.д. № 1736/2018 година на
РС-Димитровград, с което искането му по чл. 78 ал. 5 ГПК е оставено без
уважение. Ответникът Г., сега въззиваем, не е атакувал определението за
разноските в законоустановения срок, поради което ХОС няма процесуалната
възможност да се произнесе по направеното от Г.Г. възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за производството пред РС.
Предизвикано е въззивно обжалване на
първоинстанционния съдебен акт, поради което следва да се реши въпросът за
разноските. С оглед изхода на делото и извода за неоснователност на въззивната
жалба, на основание чл. 78 ал. 2 ГПК
въззивникът дължи да възстанови на въззиваемия сторените разноски. По делото се
представя договор за правна помощ, сключен между адвокат Д.Д. и „Професионален
домоуправител“ ЕООД – Димитровград – дружество, на което е възложено
управлението на етажната собственост-ищец. Видно от договора, страните са
уговорили адвокатско възнаграждение за представителството по делото пред
въззивния съд ХОС в размер на 500 лева, което е заплатено изцяло и в брой. В
тази част договорът има характера на разписка и се явява годно доказателства за
понесените от страната разноски. Поради това тези разноски следва да бъдат
възложени в тежест на въззивника Г.. В същото време, основателно се явява
направеното от него възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатския хонорар. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност и уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение се явява явно
завишено. Поради това то следва да бъде намалено до минималния размер,
установен в чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба
№ 1 за размера на адвокатските възнаграждения – 300 лева.
Водим
от горното, съдът
Р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183/9.05.2019 година, постановено по
гражданско дело № 1736/2018 година по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Г.Ж.Г.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Етажна собственост- Димитровград,
бул.“Б*“ бл.* вх*,
представлявана от „Професионален домоуправител“ ЕООД,
с ЕИК204277858 с управител К*
Д.К., деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 300 лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.