Р Е Ш
Е Н И
Е
№…………/31.03. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и
първа година в състав :
Административен съдия : Мария Ганева ,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 324/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186 , ал. 4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба на „Сивеко „ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ж.к. „***, представлявано от управителя К.С. Д., срещу заповед № 29-ФК/01.02.2021 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности “ – София при ГД „ Финансов контрол „
при ЦУ на НАП , с която на основание чл.
186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/
„запечатване на обект“ – магазин за обувки в гр.Варна, бул. „***за срок от 14
дни .
Подателят на жалбата счита
заповедта за материално незаконосъобразен адм. акт , тъй като няма данни за допуснато административно нарушение и по-специално
неспазване на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Прилагането на мярката препятства
възможността на търговеца да се възползва от привилегията на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Твърди се неспазен принцип на съразмерност и на целта на закона поради
бланкетно посочени мотиви за определяне
на срока на мярката. Затварянето на
търговския обект за 14 дни ще лиши търговеца от възможността да генерира
приходи, с които да погасява своите данъчни задължения и да извършва
осигурителни плащания.
Отправеното към съда искане е за отмяна на наложена ПАМ .
Ответникът- началник на отдел
„Оперативни дейности “ – София при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,
редовно призован, чрез пълномощник и в депозирани писмени бележки излага
позиция за неоснователност на жалбата, която подробно се аргументира. Прави се
искане за присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба е
процесуално допустима . Същата изхожда
от лице с активна процесуална легитимация- адресат на заповедта, с която му е
наложена принудителна адм. мярка „ запечатване на обект“ , засягаща
неблагоприятно субективното му право на упражняване на търговска дейност . В
този контекст е налице правен интерес от
провежда на съдебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Тя е
връчена на адресата на 08.02.2021 г. видно от извършено отбелязване върху
заповедта, а на 15.02.2021 г. е подадена жалба до териториално компетентния
адм. съд , респективно потестативното процесуално право на оспорване е
упражнено срочно.
Разглеждайки по същество жалбата, съдът счита същата за неоснователна предвид
следните съображения :
На 29.01.2021 г. в 13.20 ч.
инспектори по приходите при отдел
„Оперативни дейности“ на ГД“ Фискален контрол“ на НАП са извършили проверка на търговски обект -магазин за обувки в гр. Варна, бул.“***,
стопанисван от „Сивеко „ ЕООД . Била е
извършена контролна покупка на обувки на
стойност 139 лв. Плащането е било в брой и не била издадена фискална касова
бележка от работещото в обекта фискално
устройство. При последвала проверка на отчетена и реална касова
наличност е било установено, че разчетената
касова наличност от фискалното устройство е 0 лв., а реалната фактическа наличност в касата е 204 лв. Констатациите
са били документирани в протокол за
извършена проверка / л. 4-5 от преписката/.
Бил е съставен и акт за
установяване на административно нарушение за същите факти/ л. 6 /, последван от
НП от дата 10.03.202 1г. , с което
на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на
“Сивеко“ ЕООД е наложена
имуществена санкция от 1000 лв. / л. 40
от делото/ .
На 01.02.2021 г. началникът на
отдел „Оперативни дейности“ –Варна към ГД „ Фискален контрол „ на ЦУ на
НАП е издал заповед , с която въз основа
на цитираните по-горе фактически данни от констативния протокол , е наложил ПАМ „запечатване на търговски обект“ за срок
от 14 дни на основание чл. 186 от ЗДДС.
Като мотиви относно продължителността на
постановената мярка в заповедта се сочат естеството на извършеното
правонарушение , неотразяването на реално извършените търговски продажби,
водещо до неправилно определяне на
дължими налози; местоположение на
търговски обект в централната част
на град Варна, което предполага
по-голямо количество клиенти ; стойността на нерегистрираната търговска
продажба от 139 лв. Според адм. орган
определения срок гарантира промяна на
начина на работа в търговския обект
,включително организиране отчетността . По тези съображения адм. орган е
изложил позиция за спазен принцип на съразмерност.
Със заповед ЗЦУ – 1148/25.08.2020 г. на изп. директор на
НАП на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели
„Оперативни дейности “ при ГД „ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП е делегирано правомощие по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС / л. 2 от преписката/.
В хода на съдебното производство
бе открито производство по чл. 193 ГПК по оспорване верността на констативния
протокол относно извършена търговска продажба , за която не е издадена фискална
касова бележка / л. 11 /, но поради последвало оттегляне на оспорването от
жалбоподателя това производство бе прекратено / л. 42-43/ .
Изложената фактическа
установеност налага следните правни
изводи:
С атакувания индивидуален адм.
акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект ,
нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС.
Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието
по налагане на подобна мярка . Представената по делото заповед от 25.08.2020 г.
на изп. директор на НАП сочи за подобно
прехвърляне на правомощие в полза на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ при ГД „ Фискален контрол “. В случая
оспорената заповед е издадена при условията на валидно заместване с
оглед събраните писмени доказателствени източници . В обобщение заповедта по
налагане на ПАМ изхожда от компетентен адм. орган.
Оспореният адм. акт е постановен в писмена
форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа не само фактическото, но и правно основание
на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в
разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка ,
за нейния срок на правно действие и за
адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно , точно и
ясно са описани фактическите данни, въз основа на които е упражнено публичното
право по налагане на мярка на държавна принуда с отразяване на информация за
дата, място на извършено правонарушение
, с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална
бележка търговска продажба .
В мотивите на заповедта се обективира и
конкретна обосновка не само за наложената принудителна адм. мярка, но и
съображенията на органа относно нейната продължителност. Тяхната обоснованост има
отношение към материалната
законосъобразност на мярката , но не и към изискванията за форма на акта .
Заповедта има мотиви относно срока на принудителната мярка , които не само адресатът на заповедта е могъл да узнае и да
изложи в жалбата до съда своето становище по тях , но и които съдът може да
провери и анализира откъм основателност .
В контекста на гореизложеното са
спазени изискванията за форма на адм.
акт.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а и подателят на жалбата не
заявява подобно оплакване . Спазено е
предписанието на чл. 35 от АПК. Административният акт е издаден след изследване на относимите
за случая факти и обстоятелства.
При проверка за
материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на
чл. 186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която
гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което:
1. не спази реда или
начина за:
а) издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба;
б) въвеждане в
експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност;
в) ежедневно отчитане
на оборотите от продажби, когато това е задължително.
В чл. 25 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се
предписва , че независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1
се издава при извършване на плащането. Лицата
по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на
клиента издадената фискална касова
бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се
издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява
на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).
Достоверността на описаните в
констативният протокол юридически факти на извършена търговска продажба и на
неиздадена фискална касова бележка за
продажбата не беше опровергана от страна на жалбоподателя. Този протокол е
официален свидетелстващ документ
предвид правилото на чл. 50, ал.1 ДОПК. В този смисъл е и практиката на ВАС по
адм. дела № №2352/2020г. и 3468/20202 г.
Протоколът се ползва с материална доказателствена сила и съдът е длъжен
да приеме , че фактите са се осъществили по описания в документа начин т.е. че
на 29.01.2021 г. в търговски обект на жалбоподателя е извършена продажба на
стоки , платена в брой , като не е била издадена фискална касова бележка.
В контекста на
гореизложеното е реализиран фактическият състав по упражняване на публичното
право по налагане на нормативно предвидената форма на държавна принуда-
запечатване на търговски обект .
Лишено от основание е
оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на ПАМ , тъй като е бил
поставен в невъзможност да се възползва от привилегията по чл. 187, ал. 4 ЗДДС
. Според последователната и
непротиворечива практика на ВАС налагането
ПАМ не е обусловено от издаването
на нак. постановление . Плащането на имуществена санкция по издадено НП има
касателство към изпълнението на мярката, защото води до нейното прекратяване, но няма отношение към
нейната законосъобразност / адм. дело №№ 9509/2019 г. ; 9364/2019 г. ;
9854/2019 г. ; 10930/2019 г. /.
Противното на позицията на
оспорващото лице съдът не счита , че е нарушен принципа за съразмерност по чл.
6 от АПК при определяне срок на адм. мярка. Продължителността на същата следва да бъде разумно
съотношение на пропорционалност между
засегнатите интереси на дружеството и
охрана на обществени отношения , касаещи данъчното облагане.
Според принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК административният акт не може да засяга права и
законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се
издава акта. Запечатване на търговския обект за по-кратък срок от определения
не дава нужната продължителност за провеждане на промени в организацията на
търговската дейност, а и краткият срок на действие на мярката не съдейства за
постигне задачите на ПАМ по
предотвратяване и преустановяване на адм. нарушения и техните вредни последици
, каквато е целта на принудителната адм. мярка . След като необходимата цел на
акта по см. на чл. 6 от АПК в конкретния случай е спазване на реда и начина за
отчитате на търговски продажби , то определянето на по-кратък срок на действие
на мярката не постига търсения възпиращ
ефект.
Правилно при
определяне на срока на мярката адм.
орган е отчел характера на
извършено правонарушение . В Наредба № Н-18/2006 г. се съдържа правна
уредба на редът и условията за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти. В случая неправомерното поведение се изразява в неиздаване на фискален
касов бон за извършена продажба и има за последица неотчитане на счетоводни
приходи , които имат значение за размера на данъчна печалба, която пък е основа
за облагане с корпоративен данък. Подобна деятелност има значими вредоносни
последици , тъй като води до отклонение от данъчно облагане , както е посочил и
ответникът по правния спор.
На следващо място, не
се касае за изолиран случай на правонарушение , защото в констативния протокол , който е
официален свидетелстващ документ, се
съдържат данни не само за неиздаден фискален касов бон от ФУ при извършена търговска продажба на стойност 139 лв. , но и
за разлика между документирана и реална касова наличност в проверения търговски
обект от 204 лв. Освен това по
регистрираната по фискалното устройство парична наличност е била 0 лв. Разминаването
в данните за касова наличност и безспорният факт на неотчетена търговска
продажба при контролната покупка на
обувки навеждат на извод , че търговецът или системно не регистрира извършените
търговски продажби или е извършил и друго административно нарушение поради неспазване на чл. 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. Тези данни предполагат заключение, че
създадената организация на работа в обекта пречи за установяване на
действителните приходи на търговеца .
Постановената мярка основно
засяга частните интереси на жалбоподателя , но нейният срок трябва да кореспондира с легитимната цел по
спазване на утвърдения ред на данъчна дисциплина. Видът на извършеното
правонарушение- неотразяване на реални продажби, води до нереално определяне на дължимите към
държавата налози . Бездействието на търговеца рефлектира върху правилното
отразяване на търговския оборот , който
има значение и за прякото данъчно облагане по ЗКПО , а данъците обезпечават не
само покриване на разходите по функциониране на държавен апарат , но и
осигуряват средства за социално подпомагане , пенсии, парични обезщетения при
неработоспособност и други социални плащания. В този контекст определената
продължителност на ПАМ защитава особени
важни не само държавни , но и обществени интереси .
Извършеното нарушение е сериозно
, защото води до недостоверно отчитане на
счетоводни приходи с касателство към данъчното му облагане . Подобно поведение не може да не бъде съобразено при преценка на срока на мярката на държавна принуда,
защото тази мярка трябва да постигне конкретно зададени от законодателя цели –
предотвратяване на нови нарушения и преустановяване на осъществени такива.
Правилно при определяне срок на мярката адм.
орган е съобразил факта, че нерегистрираната търговска продажба не е с
незначителна стойност- 139 лв. Освен това е отчетено и обстоятелството, че в
конкретния обект , за който е разпоредено запечатване, се продават обувки . При
последователно поведение по нерегистриране на търговски продажби и то на стоки
, които не са с ниски цени, може да се предположи укриване на значителни
приходи, още повече че процесният магазин се намира на бул. „Вл. Варненчик“ в
гр. Варна – централната част на голям областен град, което предполага и голям поток от клиенти, съответно повече възможности за търговски продажби и по
изложените по-горе съображения повече укрити приходи .
Налагането на
принудителна мярка към средния размер според гарантира съблюдаване целта на
закона , защото осигурява спазване на нормативно въведените правила по
регистриране и отчитане на всяка продажба в търговския обект по Наредба № Н-18/13.12.2006,
г.
При сходни случаи по проверка за
законосъобразност на ПАМ по запечатване на търговски обект, но заради
неотчетени продажби на стоки на много по-ниски цени от 139 лв. ВАС се е
произнасял , че е законосъобразна ПАМ по запечатване на търговски обект за срок от 14 дни заради
неиздадена фискална касова бележка за продажба на стоки на стойност от 2.00 лв./ адм. дело №
3468/2020 г. /; по запечатване на търговски обект за срок от 10 дни поради неиздадена фискална касова бележка за продажба на стойност 1.99 лв. /адм. дело №
9854/2019 г. /
Съдът счита , че при
въведена максимална продължителност на
запечатване на търг. обект от 30 дни , определената такава в настоящия
случай от 14 дни спазва законовото правило за съразмерност . В обобщение видът
на конкретното правонарушение – нерегистриране на търговска продажба чрез касов бон , води до неотчитане
на приходи , подлежащи на облагане с корпоративен данък. Това обстоятелство ,
анализирано в съвкупност с значителен поток от клиенти поради местонахождение
на обекта в голям областен град и то в неговата централна част ; установената
разлика между отчетена и фактическа касова наличност , документирана по фискално устройство касова наличност от 0
лв. към средата на работния ден
изключват съждение за ниска степен на обществена опасност на противоправното деяние и предполагат
извод за пропорционалност на срока на мярката.
Лишено от основание е
и оплакването на жалбоподателя за неспазване
целта на закона. Предвид извършеното правонарушение конкретната
преследва цел с ПАМ е спазване реда и начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Въвеждането на
адм. санкция при противоправно бездействие обслужва правомерната цел по
съблюдаване на нормативните правила относно регистрирането на търговски
продажби и е гаранция за изпълнение на правна регламентация, регулираща
тези обществени отношения .
Постановеното
запечатване на търговски обект е принудителна
адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН . Съгласно предписанието на тази
правна норма целта на адм. мярка е предотвратяване и преустановяване
на адм. нарушения и техните вредни
последици. Подобна форма на
държавна принуда , реализирана поради неспазване на разписаните правила за
поведение, цели предотвратяване на последващи правонарушения под формата на
адм. нарушения. В този контекст
обжалваната заповед преследва съответстваща на закона цел.
На следващо място, според решение
№ 14222 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2018 г. предвидената
принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в", чл. 185, ал. 2 и чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС има за цел предотвратяване на
нарушения . Тя се налага при условия на обвързана компетентност за
административния орган, поради което доводите за несъответствие на мярката с
целта на закона имат правно значение на критика на закона, но не освобождават
административния орган от задължението при констатирано нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, да наложи предвидената в ЗДДС
принудителна административна мярка.
Неиздаването на фискален касов бон
има вредоносен резултат, защото неотчетеното на извършена продажба влияе върху размера на търговския оборот,
който служи като основа за облагане на търговеца с корпоративен данък . В тази
връзка за преустановяване на подобно поведение запечатването на търговския
обект е съответстваща на правната уредба мярка , за да се гарантира промяна в
организацията на работа в обекта .
След като законодателят е въвел
правила за регистриране на търговските продажби , същите подлежат на изпълнение
, включително и посредством прилагането на държавна принуда. Невъзможността на
нарушителя да извършва търговска дейност чрез запечатване на обекта е с
временен характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради неговото
неправомерно поведение по спазване на правовия ред. Мярката е част от
инструментариума на държавата за гарантиране изпълнение на нормативна уредба и
за преустановяване на последващи
правонарушения. След като търговецът не спазва въведените правила на
отчитане на продажби , същият следва да понесе негативните последици от
временното запечатване на обекта , а в настоящия случай контролните органи са установили не
само неиздаване на фискална касова бележка
за извършена търговска продажба, но и неспазване на предписанието на чл. 33 от Наредба №
Н-18/13.12.2006, г.
Тази мярка предполага временна
невъзможност за търговска дейност и съответно по-малка за облагане търговска
печалба, но това според законодателя това е оправдана неблагоприятна последица
по осигуряване на данъчни постъпления ,
защото цели надлежното регистриране занапред на всяка търговска продажба и
данъчно облагане на реалната търговска
печалба. Именно поради преценката за съответствие на този вид държавна принуда с целите на чл. 22 от ЗАНН нормотворецът е включил
запечатването на търговски обекти като част от мерките по чл. 186, ал.1 от ЗДДС.
В обобщение степента на засягане
на частните интереси на дружеството за
14-дневен срок кореспондира с характера на охраняваните обществени отношения в
областта на данъчното законодателство и защитава в рамките на необходимите
предели държавния интерес по спазване на правилата за регистриране и отчитане
на търговски продажби от значение за
данъчното облагане на правните субекти.
В разпоредителната част на
атакуваната заповед се съдържа забрана за достъп до обекта, който подлежи на
запечатване . Това произнасяне кореспондира с
правилото на чл. 187, ал.2 от ЗДДС, съгласно което при прилагане на
принудителната административна мярка се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения, както е в
настоящия случай.
Предвид изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК оспорващото лице следва да заплати на ответната страна по
правния спор юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр.
чл. 24 от Наредбата за правната помощ вр. чл. 144 от АПК.
Предвид
гореизложеното Варненският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сивеко
„ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. „***, срещу заповед № 29-ФК/01.02.2021 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности “ – София при ГД „ Финансов контрол „
при ЦУ на НАП , с която на основание чл.
186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка „запечатване
на обект“ – магазин за обувки в гр.Варна, бул. „***за срок от 14 дни .
ОСЪЖДА Сивеко
„ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. „***, да
заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение от 100
/ сто / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: