Определение по дело №1859/2018 на Окръжен съд - Варна

 

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                      №……../……...12.2018 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на пети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА                                                               

                    ТОНИ КРЪСТЕВ                                                             

                                                                                           

като разгледа докладваното от съдия Маркова,

ч.т.д. № 1859/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 62223/2505.09.2018 г. депозирана от И.Х.Д., ЕГН **********, с местожителство *** и Х.П.Ц., ЕГН **********, с местожителство *** срещу Определение № 9936/10.09.2018 г., постановено по гр.д. № 13405/2018 г., на ВРС, XLVIII с., с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на ВОС, в хипотезата на чл. 104, т. 4 ГПК.

В жалба се навежда едно основно оплакване, че цената на иска в конкретния случай, не се определя от стойността на договора, както неправилно бил приел първоинстанционния съд. По същество отправя искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид етапа, на който се намира делото и липсата на надлежно конституиран ответник, препис от въззивната частна жалба не е връчван.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по предявени искове, с които ищците атакуват като нищожни множество клаузи от сключения между тях Договор за кредит № HL41758/08.08.2008 г., както и твърдят нищожност като неравноправни на множество клаузи от сключените Допълнителни споразумения от 26.03.2009 г., 30.03.2010 г., 15.12.2010 г., 22.12.2010 г.29.07.2011 г.

С атакуваното определение първоинстанционния съд като преценил, че доколкото сред атакуваните клаузи е и чл. 1 от договора, предвиждащ предоставяне в заем на сумата 140130.00 лв., то цената на главния иск се съизмерва с тази сума, прекратил производството по делото в хипотезата на чл. 104, т. 4 ГПК и изпратил делото по подсъдност на ВРС.

Произнасянето на първоинстанционния съд е по нередовна искова молба, поради което не може да породи целените последици. Сам по себе си фактът, че сред атакуваните разпоредби е и чл. 1 от сключения между страните договор, не води автоматично до извода, че се касае за оценяем главен иск, чиято цена е съизмерима с предоставената в заем сума, доколкото в исковата молба са изложени противоречиви твърдения. От една страна, прави впечатление, че се атакуват всички разпоредби от договора, касаещи превалутирането на предоставената в заем сума от лева в швейцарски франкове. От друга страна са изложени твърдения, че посоченото превалутиране дава възможност, и банката-ответник се е възползвала от нея, да събира суми надвишаващи многократно по размер първоначално предоставената в заем сума, благодарение на маржовете в курса на швейцарския франк към всяка от падежните дати и които суми за получени без основание и подлежат на връщане.

При това положение, първоинстанционния съд е следвало най-напред да изясни дали се атакува самата възможност на Банката да превалутира сумите едностранно или се атакува събирането на по-големи суми в резултат на извършеното превалутиране. В първата хипотеза, искът действително би бил неоценяем, но във втората, искът ще има за цена събраните разлики, които подлежат на конкретно посочване от страна на ищците или на установяване служебно от съда в производство по определяне на цената на иска. Отделен е въпросът за допустимостта на установителния иск във втората хипотеза.

Поради несъвпадане на крайните изводи, атакуваното определение на ВРС следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия от фаза даване на указания за отстраняване нередовностите на исковата молба и в съответствие с тях на адекватен петитум, при необходимост.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯВА Определение № 9936/10.09.2018 г., постановено по гр.д. № 13405/2018 г., на ВРС, XLVIII с.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените задължени указания.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                      2.