№ 819
гр. Пловдив , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330202750 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 38 – 20 от 10.02.2021г.,
издадено от Д. З. Г., на длъжност *** Държавна агенция „Национална
сигурност“, с което на „ЛЕНО“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, р-н Младост, бул.„Цариградско шосе“ № 96, ет.7,
представлявано от А. Г. Т., на основание чл.116, ал.1, т.3 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за нарушение на
чл.54, ал.7, изр.първо, във вр.с чл.53, ал.3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари.
В жалбата предлага наказателното постановление да бъде отменено
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради
неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че в наказателното
постановление не съдържа информация за местослужене на актосъставителя,
както и че не е посочена датата и място на извършеното нарушение, и че
същата е посочена неправилно като 24.06.2020г.. Още сочи, че не са налице
доказателства, които да потвърждават извършеното нарушение, наказващият
орган не се е снабдил с такива, не става и ясно какво същият приема за
1
„професионална дейност“ по смисъла на чл.53, ал.3 от ЗМИП. На следващо
място поддържа становище за противоречие с материалния закон, като
посочва, че доколкото не са събрани данни за лицето М. Д. Д., в качеството
му на ***, то наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на
чл.59, ал.2 от ЗМИП. Поддържа, че мерките за комплексна проверка на
клиента следва да се извършени преди установяване на деловите
взаимоотношения поради което датата 24.06.2020г. – встъпването в делови
отношения не отговаря на отговаря на фактическата обстановка. Взема
становище, че е събрана информация за професионалната дейност на Д.,
който е посочил, че в лично качество не извършва търговска дейност, както и
че документирането на отрицателен факт е трудно и в някои случаи
невъзможно. Взема становище, че разпоредбата на чл.53, ал.3 от ЗМИП е
приложима само по отношение на физически лица, а не представители на
юридически такива, буди редица въпроси защо законодателят е обвързал
чл.53, ал.3 от ЗМИП и чл.54, ал.7 от ЗМИП, в случая в делови отношения
встъпва юридическото лице, това създава една допълнителна
административна натовареност. Предлага наказателното постановление да
бъде отменено. В допълнително становище, чрез процесуалния си
представител, жалбоподателя поддържа същата жалба, като отново предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъда присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на
жалбоподателя – юрисконсулт В. също поддържа жалбата, отново предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъда присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Държавна агенция „Национална сигурност“ в
писмено становище оспорва жалбата, като посочва, че от събраните писмени
и гласни доказателства се установява фактическата обстановка, описана в
наказателното постановление, както и сочи доказателствата във връзка с
последното. Взема становище, че оспореното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, както и същият акт е обоснован и мотивиран,
притежава всички изискуеми реквизити според чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Сочи,
че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“, наложеното
административно наказание „имуществена санкция“ в минималния,
определен от законодателя размер е справедливо. Предлага наказателното
2
постановление да бъде потвърдено, както и претендира юрисконсултско
възнаграждение. Процесуалният представител на въззиваемата страна – Х. Х.
поддържа становището, също предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 12.03.2021г. - видно от
приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив чрез
Държавна агенция „Национална сигурност“ на 19.03.2021г. съгласно
приложената товарителница на „Еконт“. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството – жалбоподател „ЛЕНО“ АД, ЕИК: ********* било
вписано като финансова институция в Регистъра по чл.3а, ал.1 от Закона за
кредитните институции, воден от БНБ, с регистрация № BGR00341.
На 24.06.2020г. бил сключен Договор за заем (без вписан номер) между
„ИНВЕСТ ТЪРСТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от *** М. Д. Д.
– като „заемополучател“ и „ЛЕНО“ АД, ЕИК: ********* – като „заемател“, по
силата на който „заемателят“ се задължавал да предостави на
„заемополучателя“ заем с максимален размер на главницата 209 178,64 евро, а
„заемополучателят“ се задължавал да върне заема, заедно с натрупаната
върху него лихва по реда на чл.5 от договора, в срок от 31.12.2020г..
Същото взаимоотношение между двата субекта било "Делово
взаимоотношение" по смисъла на § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на
Закона за мерките срещу изпирането на пари, а именно - стопанско, търговско
или професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по
3
занятие на задължените институции и лица по този закон и към момента на
установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на
продължителност.
Горното породило задължение за дружеството жалбоподател „ЛЕНО“
АД по смисъла на чл.54, ал.7, изр.първо, във вр.с чл.53, ал.3 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари, а именно – при встъпване в делови
взаимоотношения с „ИНВЕСТ ТЪРСТ“ ЕООД да събере данни за
професионалната дейност на неговия законен представител – *** му М. Д. Д.,
чрез използване на документи, данни или информация от надежден и
независим източник, попълване на въпросник или по друг подходящ начин.
С оглед на горното и след извършена проверка, на 20.01.2021г.
свидетелят Д. Л. П. – в качеството и на *** Държавна агенция „Национална
сигурност“, съставил АУАН № ФР-10-428/20.01.2021г. срещу „ЛЕНО“ АД за
нарушение на чл.54, ал.7, във вр.с чл.53, ал.3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от
упълномощено лице – М. В. Я.. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Д. Л. П., която помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля *** за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени доказателства – заверено копие от Договор за заем от 24.06.2021г.
между „ИНВЕСТ ТЪРСТ“ ЕООД и „ЛЕНО“ АД, Искане за бизнес кредит,
Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по
4
същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия – съгласно разпоредбата на чл.123,
ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, като за актосъставителя
следва да се съобрази и приложената Заповед № ФР-09-104/10.08.2020г. на
директора САД „Финансово разузнаване“ - ДАНС. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място, в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за
извършено деяние, с което „ЛЕНО“ АД, ЕИК: ********* е нарушило
разпоредбата на чл.54, ал.7, изр.първо, във вр.с чл.53, ал.3 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари - за това, че на 24.06.2020г., в гр.Пловдив,
при встъпване в делови взаимоотношения с „ИНВЕСТ ТЪРСТ“ ЕООД не е
събрало данни за професионалната дейност на неговия законен представител
– *** му М. Д. Д., чрез използване на документи, данни или информация от
надежден и независим източник, попълване на въпросник или по друг
подходящ начин.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
наказателното постановление не съдържа информация за „местослужене“ на
актосъставителя, доколкото в наказателното постановление е отразено, че
5
актосъставителя е *** при Държавна агенция „Национална сигурност“ .
Също неоснователно е и възражението, че не е посочена датата и място
на извършеното нарушение, доколкото последните – 24.06.2020г., в
гр.Пловдив са ясно отразени в същото наказателно постановление.
Още като неоснователно следва да се прецени и възражението, че
датата на нарушението неправилно е посочена като 24.06.2020г., както и във
връзка с това - че мерките за комплексна проверка на клиента следва да се
извършени преди установяване на деловите взаимоотношения поради което
датата 24.06.2020г. – встъпването в делови отношения не отговаря на отговаря
на фактическата обстановка. Следва да се посочи, че когато се касае за
нарушение, извършено чрез бездействие (пропуск да се извърши нещо, което
следва да се извърши), то нарушителят осъществява нарушението не тогава,
когато е могъл да извърши правомерно съответното действие (в случая на
23.06.2021г. или към някакъв по-ранен период), а тогава, когато вече в забава,
т.е. - в нарушение. Ето защо очевидно е, че в случая жалбоподателят е в
нарушение именно в момента, в който вече е встъпил в делово
взаимоотношение, без да изпълни задължението си чл.54, ал.7, във вр.с чл.53,
ал.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, а именно – на
24.06.2020г., а не в някакъв по-ранен момент, когато все още е могъл да
осъществи правомерно дължимото действие.
Още съвсем правилно като място на нарушението е посочено
гр.Пловдив, доколкото именно в Пловдив е подписан договора, т.е.
жалбоподателят е встъпил в делово взаимоотношение, без да изпълни
задължението си чл.54, ал.7, във вр.с чл.53, ал.3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари.
На следващо място, неоснователно е и възражението, че не са налице
доказателства, които да потвърждават извършеното нарушение, наказващият
орган не се е снабдил с такива, доколкото в наказателното постановление
твърде подробно са описани както проверката, така и всички представени в
хода на същата материали, въз основа на които е сторено заключението за
извършено нарушение, както и последните са приложени по преписката.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че не става и ясно
6
какво наказващият орган приема за „професионална дейност“ по смисъла на
чл.53, ал.3 от ЗМИП. Последната разпоредба съвсем ясно визира всяка
професионална дейност, а разсъжданията на жалбоподателя относно
значението на термина са един очевиден опит съвсем изкуствено да се
усложни (за целите на линията на защита) понятието „професионална
дейност“, като ясно е, че няма значение какъв период от време лицето
упражнява дейността, която упражнява към момента на декларирането, че
понятието включва както собствен „бизнес“, така и всяка работа и
специфична професия и т.н...
Съдът намери за неоснователно и възражението, че за противоречие с
материалния закон, като посочва, че доколкото не са събрани данни за лицето
М. Д. Д., в качеството му на ***, то наказващият орган е следвало да приложи
разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗМИП. В случая е безспорно, че лицето М. Д.
Д. е *** на „ИНВЕСТ ТЪРСТ“ ЕООД поради което е изпълнен състава на
нарушението на чл.54, ал.7, във вр.с чл.53, ал.3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари. В този смисъл ясно е, че качеството на ***, съответно –
законен представител на юридическо лице няма необходима връзка с
качеството на „***“ или „***“ по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗМИП, доколкото
*** може да бъде или не и „***“. Ето защо нарушението по чл.54, ал.7, във
вр.с чл.53, ал.3 от ЗМИП няма връзка или отношение на конкуренция с това
по чл.59, ал.2, във вр.с чл.53, ал.2 от ЗМИП и до колкото в случая безспорно
се установяват всички съставомерни елементи на нарушението по чл.54, ал.7,
във вр.с чл.53, ал.3 от ЗМИП (доколкото М. Д. Д. е *** на „ИНВЕСТ ТЪРСТ“
ЕООД), то не подлежи на изследване дали е налице и състава на чл.59, ал.2,
във вр.с чл.53, ал.2 от ЗМИП.
На следващо място не може да бъде споделяно и възражението, че е
събрана информация за професионалната дейност на Д., който е посочил, че в
лично качество не извършва търговска дейност, както и че документирането
на отрицателен факт е трудно и в някои случаи невъзможно. Твърдяната
информация за професионалната дейност на Д. е видна от Въпросник (без
вписана дата), попълнен от Д. и представен месеци след встъпването в
деловото взаимоотношение, в хода на вече текущата проверка и по искане на
проверяващите органи. Още установява се, че подобен Въпросник не
фигурира в предоставеното в хода на проверката досие на клиента „ИНВЕСТ
7
ТЪРСТ“ ЕООД, поради което липсват данни, позволяващи попълването на
същия Въпросник да бъде отнесено към периода до 24.06.2020г.
включително. Още следва да се посочи, че в тежест не жалбоподателя не е
изследването и документирането на каквито и да е отрицателни факти, което
да съставлява трудност, а единствено провеждането на разписаната в чл.54,
ал.7, във вр.с чл.53, ал.3 от ЗМИП процедура.
Също така неоснователно е и становището, че разпоредбата на чл.53,
ал.3 от ЗМИП е приложима само по отношение на физически лица, а не
представители на юридически такива, доколкото разпоредбата на чл.54, ал.7
от ЗМИП сочи именно обратното. Въпросът за основанията на същото
законодателно решение и дали то води до допълнителна административна
натовареност е такъв, който не подлежи на обсъждане от съда.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.54, ал.7, изр.първо, във вр.с чл.53, ал.3 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари отчетена от законодателя при въздигане
на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно
деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.116, ал.1, т.3 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – имуществена санкция в размер от 5 000 лева до
50 000 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, а
именно – 5 000 лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е
поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
8
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, доколкото фактическата обстановка
не е спорна между страните, делото е разгледано в рамките на едно съдебни
заседания, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, поради което
съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден
в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38 – 20 от
10.02.2021г., издадено от Д. З. Г., на длъжност *** Държавна агенция
„Национална сигурност“, с което на „ЛЕНО“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Младост, бул.„Цариградско
шосе“ № 96, ет.7, представлявано от А. Г. Т., на основание чл.116, ал.1, т.3 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за
нарушение на чл.54, ал.7, изр.първо, във вр.с чл.53, ал.3 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари.
ОСЪЖДА „ЛЕНО“ АД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на Държавна
9
агенция „Национална сигурност“ сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10