№ 356
гр. Пазарджик , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20205220102857 по описа за 2020 година
взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, подадена от Г. М. Г. от гр. София срещу И. Г. Б. от с.
С., общ. Септември. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК - за установяване, че ответникът не е собственик на 1/2 от недвижим поземлен
имот, намиращ се в с. С.. В исковата молба се твърди, че през 2010 г. ищецът е купил от Й. и
И. Б.и правото на собственост върху имот, съседен на процесния, но наред с продадения
имот двамата продавачи владеели и предали на ищеца и югоизточната половина от имота,
предмет на иска. Тази половина чрез ограда от бетонови колове и мрежа била фактически
присъединена към продадения имот още преди 60 години и била владяна непрекъснато от
тях, а преди това - от общия им наследодател. По тази причина ищецът счита, че е
собственик на 1/2 идеална част от имота. Останалата 1/2 идеална част била собственост на
Г. Б., който притежавал нотариален акт по обстоятелствена проверка. Неговата наследница
В.С. продала на ответника наследената и притежавана от нея 1/4 ид.част, а с договор за
доброволна делба от 2017 г. на ответника бил поставен в дял целият имот, като делът на
В.С. бил уравнен с пари. Тази доброволна делба обаче не можела да породи действие,
защото към момента на извършването и В.С. вече не притежавала права върху имота - 1/4
била придобита от ответника по наследство от Г. Б., 1/4 вече му била прехвърлена от С. по-
рано чрез продажба, а останалата 1/2 е собственост на ищците. Тъй като договорът за
доброволна делба формално легитимира ответника като собственик на целия имот и отрича
правата на ищеца, той счита, че от това произтича неговият интерес да предявят
установителния иск. прави искане за снабдяване с копие от договора за доброволна делба по
1
реда на чл. 192 от ГПК от нотариуса, който го е заверил.
Постъпил е отговор от ответника, който заявява, че не оспорва правата на ищците и никога
не ги е оспорвал, затова не счита, че е станал причина за завеждането на делото, и не дължи
разноски. Заявява, че след получаването на препис от исковата молба ищецът е отхвърлил
предложението му да съдейства за започване на процедура по реда на чл. 200, ал. 2 и чл. 17
от ЗУТ. Сочи още, че необходим другар по делото е съпругата му Виолета Б.а, с която е в
брак отпреди покупката на 1/4 ид.част.
Ищецът е счел, че му е достатъчно да насочи иска само срещу И.Б., не и срещу Виолета Б.а -
това е предоставено на неговата преценка.
Признанието, направено с отговора, е пълноценно признание, отделно и независимо от
становището на ответника и неговата съпруга, че не дължат разноски. Съдът е обвързан от
него и следва да постанови уважаващо иска решение.
Не следва да се отменя договорът за доброволна делба, тъй като на отмяна като последица
от уважаване на иск за собственост подлежат само констативните нотариални актове.
За да се реши в чия полза следва да се реши спорът на страните относно разноските по
делото, според този състав е нужно да се прецени дали договорът за доброволна делба от
2017 г., за който ответникът заявява, че налага за него воденето на иска, е отговарял на
правата на сключилите го страни към момента на подписването си. Видно от представените
по делото писмени доказателства, не е ясно на кого първоначално е принадлежал спорният
имот, но Г. Йорданов Б., наследодател на В.С. и И.Б., е притежавал някакъв титул за
собственост (констативен нотариален акт за придобиване на собственост по давност от 1985
г.) само за 1/2 идеална част от него. Следователно само в тези граници е следвало да се
уредят отношенията на С. и Б. при делбата. Като са излезли извън притежаваната от техния
наследодател общо 1/2 идеална част от имота и са се договорили за делбата на целия имот,
те са създали документ, който би могъл да заблуди третите лица за правата на собственост
върху останалата 1/2 идеална част и който е станал повод за завеждането на иска. Това е
основанието на ответника И.Б. да му се възложат и разноските по делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено по иск, предявен от Г. М. Г., ЕГН **********, от гр. *****, вх. Б, ап.
32, че ответникът И. Г. Б., ЕГН **********, от с. С., общ. Септември, не е собственик на 1/2
идеална част от недвижим поземлен имот, намиращ се в с. С., общ. Септември, и
представляващ УПИ ІІ-433 в кв. 20 по плана на селото, целият с площ 295 кв.м., при съседи:
ПИ 431 и УПИ ІІІ-434.
2
Осъжда И. Г. Б. да заплати на Г. М. Г. сумата 760 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3