МОТИВИ:
Подсъдимият Б.К.И.
- роден на xxx xxx, обл. Монтана, ул. „Хаджи
Димитър” № 18, българин, български гражданин, с начално образование, вдовец, пенсионер,
неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 13.03.2010год. в с. В., обл.
Монтана противозаконно унищожил чужда недвижима вещ – тухлена ограда, собственост
на Кооперация „О.” - с. В., представлявана от Е.И.Е. xxx, в качеството му на
председател, като я съборил, с което причинил щета на ПК „О.” - с. В., обл. Монтана
в размер на 1740лв. – престъпление по чл. 216, ал. 1 предл. 1 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане с
наказателната отговорност на подсъдимия и предявен граждански иск от Кооперация
„О.” с. В., общ. Б., обл. Монтана, представлявано от С.А.Г., председател на
кооперацията в размер на сумата от общо 1740.00 лева, представляващи
обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на увреждане – 13.03.2010 г. до
окончателното й изплащане, както и направените в производството по делото
разноски. По тяхно искане същите са конституирани като граждански ищтци в
процеса.
Представителят на РП - Монтана счита
обвинението за напълно доказано от установената в съдебно заседание фактическа
обстановка, поради което поддържа правната квалификация на деянието. Предлага
на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като при
определяне размера на наказанието отчете високата степен на обществена опасност
на деянието и дееца и определи същото при условията на чл. 54 от НК, а именно
шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от три години. По отношение на приетия за
съвместно разглеждане граждански иск намира същия за основателен. Счита, че така определено наказанието, в пълен
обем би постигнало целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
В
съдебно заседание подсъдимият дава обяснения, но не се признава за виновен, не
се счита за виновен и поддържа, че не е извършел престъплението за което му е
повдигнато обвинение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изслушано е и е прието заключение на вещото лице по изпълнената съдебно –
оценъчна експертиза.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Кооперация
„О.” - с. В., обл. Монтана е собственик на ресторант в с. В.. През 2006 год., кооперацията
отдала под наем ресторанта на св. М.К.Й. xxx, който го ползвал като питейно
заведение.
След
като започнал ползването на наетото помещение, св. Й. извършил в него и около
него подобрения, в това число откъм улицата изградил ограда от газобетонови
блокове.
В края на месец февруари, началото на месец
март 2010 год., св. Й. започнал да изнася вещите си, които бил вкарал в
ресторанта. Научавайки за това, подсъд. Б.К.И. се срещнал със св. Й. и го
попитал дали може да събори оградата около ресторанта и да вземе газобетоновите
блокове. Св. Й. му казал, че няма проблеми и че може да стори това.
След като изнесъл вещите си, св. Й. уведомил
председателя на кооперацията тогава - св. Е.И.Е., че желае да прекрати наемните
си отношения с кооперацията. В тази връзка св. Й. и св. Е. се разбрали, св. Й.
да остави трайно закрепените подобрения, които е направил в ресторанта за
сметка на наема за последните два месеца и неплатените сметки за ток и вода. За
целта на 05.03.2010год. бил съставен протокол за издаване на обект - ресторант,
в който на осма позиция като трайно подобрение, което се предава на
кооперацията била вписана и тухлена ограда.
Няколко
дни, след като бил съставен посочения протокол, подсъд. Б.К.И. се срещнал със
св. Е. и му заявил, че има намерение да бутне оградата на ресторанта и да
прибере тухлите, тъй като имал уговорка със св. Й.. Тогава св. Е. му съобщил, че
оградата вече е собственост на кооперацията и не може да я бута.
Въпреки, че вече знаел, че оградата около
ресторанта е собственост на кооперацията, подсъд. Б.К.И. ангажирал свидетелите М.К.Л.,
Б.М.Т. и Б.Б.А. да му помогнат да бутнат оградата около ресторанта и да
прекарат тухлите до дома на К., като обещал възнаграждение на всеки един от тях.
На 13.03.2010
год., подсъд. Б.К.И., заедно с внука си и свидетелите М.К.Л., Б.М.Т. и Б.Б.А.
отишли пред ресторанта и започнали да бутат оградата, като отделените
газобетонови блокчета товарели в каруцата на подсъд. К. и ги транспортирали
пред дома му.
Тези
техни действия бил забелязани от св. С.А.Г., в последствие председател на същата
кооперация, която знаела, че оградата е собственост на кооперацията и поради
тази причина, тя веднага се свързала със св. Е. и го уведомила за случващото се.
Св. Е. веднага се качил в личния си автомобил и пристигнал пред ресторанта. На
място той установил, че почти цялата ограда е съборена и попитал подсъд. И.
защо е направил това, при условие, че е уведомен, че оградата е собственост на
кооперацията, като на всички присъстващи показал копие от протокола, който бил
съставен на 05.03.2010 год., между него като председател на кооперацията и св. Й..
И. му заявил, че е има разрешение от св. Й. и няма да преустанови дейността си.
Тогава св. Е. се качил в автомобила си и отишъл в с. Ерден, където намерил св. Й.
и го попитал дали е разрешавал на И. да събаря оградата. Последният му
отговорил, че такава уговорка са имали, но тя е била преди да бъде подписан
протокола за издаване на ресторанта и след това не са разговаряли по този
въпрос. Научавайки тези обстоятелства, св. Е. xxx и предал на подсъд. И.
казаното от св. Й.. Тогава двамата се качали в автомобила на св. Е. xxx, където
се провел разговор между подсъд. И. и св. Й., в който св. Й. потвърдил, че
оградата е собственост на кооперацията и не е следвало да я разрушава.
От
заключението на експерта по назначена и изготвена съдебно - оценъчна експертиза
е установено, че пазарната стойност на оградата е 1740 лева. Минималната
работна заплата се нанася 7, 25 пъти в причинената вреда, вследствие
разрушената ограда, собственост на Кооперация „О." - св. В., обл. Монтана.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост подсъд. Б.К.И. е осъждан с присъда
по н. о. х. дело № 167/1998 год. по описа на Районен съд - гр. Монтана, влязла
в сила на 30.07.1999 год. за извършено престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 129 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок от три години. На 05.10.2009 год. на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК е
реабилитиран по право.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът
приема изцяло заключението на вещото лице, като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно. Съдът кредитира показанията на св. Е.Е., тъй като същият
предава под страх от наказателна отговорност свои непосредствени впечатления, като
дадените от него показания съвпадат с другите събрани по делото доказателства. Показанията
дадени от св. С.Г., се потвърждават от показанията на св. Е.. Съдът няма
основания да се съмнява в безпристрастността на тази свидетелка, тъй като
същата и на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие поддържа
една и съща теза. Съдът изцяло кредитира и показанията на св. М.К.Й., които
съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като
свидетелят е предупреден от съда и за наказателната отговорност която носи за
казаното от него. Показанията на св. М.Л. и св. Т. също са в тази връзка и
съдът ги кредитира като последователни и безпротиворечиви.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъд. И., не се потвърждават от показанията на разпитаните
по делото свидетели, които за разлика от подсъдимия за казаното от тях носят
наказателна отговорност и са предупредени за това от съда. Счита същите за естествена
защитна позиция.
С
оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира, че с деянието си
подсъд. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 216, ал. 1 предл. 1 от НК: на 13.03.2010год. в с. В., обл. Монтана противозаконно
унищожил чужда недвижима вещ – тухлена ограда, собственост на Кооперация „О.” -
с. В., представлявана от Е.И.Е. xxx, в качеството му на председател, като я
съборил, с което причинил вреда на ПК „О.” - с. В., обл. Монтана в размер на
1740лв.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимият е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целяла настъпването на вредоносния резултат.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в текста
на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от НК, разпоредбите на общата част на същия
закон касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимия, настъпилите вредни последици, смекчаващите
отговорността обстоятелства, подсъдимият не е осъждан, както и отегчаващите
отговорността обстоятелства – несъзнаване на извършеното и настъпилите вредни
последици в следствие на деянието.
Причини
за извършването на деянието са незачитане на чуждата собственост и стремеж за
лично облагодеталстване по престъпен начин, ниско правосъзнание и култура.
С оглед на изложеното съдът
наложи на подсъдимия наказание на основание чл. 216, ал. 1 предл. 1 от НК вр чл.
55, ал. 1, т. 2, б. ”б” предл. 1 от НК във вр. с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и
т. 2 от НК, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК. Съдът
намери, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства в процесния случай, когато
и най -лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. В
случая е налице невисока степен на обществена опасност на деянието, както и на
дееца, подсъдимият не е осъждан, както и предвид възрастта на подсъдимото лице,
същият е пенсионер. Съобразявайки всички изисквания на закона наложи на
подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ чрез налагане на пробационните мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес на подсъд. Б.К.И. xxx за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично, всеки вторник и четвъртък от седмицата
и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като
ГО ОПРАВДА по обвинението, че е причинил щета на ПК „О.” с. В., обл. Монтана в
размер на сумата от 1740.00 лв. По делото е безспорно установено, че на кооперацията
в следствие на деянието са причинени вреди, които видно от заключението на
вещото лице прието и неоспорено от страните са в размер на 1740.00 лв., към
датата на извършване на деянието.
Така определеното наказание, съдът намира, че
е от вид и характер да изпълни целите на наказанието, както по отношение на
подсъдимия, като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства предупредително и възпитателно.
По отношение на гражданската отговорност на
подсъдимия:
Срещу
него е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Кооперация „О.” с. В., общ.
Б., обл. Монтана, представлявано от С.А.Г., председател на кооперацията в
размер на сумата от общо 1740.00 лева, представляващи обезщетение за причинени
от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от датата на увреждане – 13.03.2010 г. до окончателното й изплащане, както и
направените в производството по делото разноски.
С
оглед на установената в процеса и цитирана по – горе в мотивите фактическа
обстановка, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
репариране на вредите, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението. В случая е налице необходимата кумулативна даденост на всички
предпоставки визирани в горната разпоредба – вреди, причинна връзка между
причинените вреди и вредоносния резултат, противоправност на деянието. С оглед
на това и предявеният граждански иск от ПК “О.” следва
да бъде уважен в пълния предявен размер от 1740.00 лева, представляващи
обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, съгласно
заключенията на вещото лице по приетите като доказателство съдебно – оценъчна
експертиза. Върху обезщетението за имуществени вреди съдът присъди и следващата
се поискана лихва от датата на деянието до окончателното и изплащане.
Съдът
не присъди разноски по делото, а прекрати производството по отношение на иска
за направени по делото разноски по водене на делото от кооперация „О.” – с. В.,
общ. Б., обл. Монтана, представлявано от председателя С.А.Г., поради оттегляне
на иска в тази част.
При горния изход на делото в
наказателната и гражданската му част, съдът постанови подсъдимия да заплати по
сметка на ВСС сумата от 80 лв., представляващи разноски по водене на делото, сумата
от 70лв. държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск, както
и сумата от 5.00 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
При
горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: