№ 7
гр. С., 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора М. Г. П.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600237 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХI НПК за въззивен контрол на постановена
присъда от РС, инициирано е по въззивна жалба подадена от страна на адв.
С. А. - САК, явяваща се упълномощен защитник на подс. В. Т. В., против
присъда №260002 от 04.03.2022 г., постановена по НОХД №149/2020 г. по
описа на Районен съд- гр. Б..
По силата на горепосочената присъда съдът е признал подсъдимия В. Т.
В. от с. Р., общ. Б., ЕГН-**********, за виновен в това, че на 30.08.2018 г. в с.
Л., общ. Б., обл. С., по ул. „,,,-ти с.“, в посока към ул. „Ю. Г.“ е управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер 210 Д“, с pen № ...., без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние - с наказателно постановление № 17-
0300-001072/25.10.2017 г. на Началник група към ОДМВР -В., РУ-М.,
упълномощен със Заповед № 8121 з - 952/20.07.2017 г., влязло в законна сила
на 13.02.2018 г., предвид на което на основание чл. 343в, ал. 2 и чл.54 НК го е
осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и да заплати в полза на
държавата глоба в размер на 500 лева.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В. Т. В. /със снета по-
горе самоличност/ за виновен и за това, че на 30.08.2018 г., в с. Л., общ. Б.,
обл. С., по ул. „...- ти с.“, в посока към ул. „Ю. Г.“, при управление на моторно
превозно средство — товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер
1
210 Д“ с рег. № ...., противозаконно пречил на орган на властта - полицейския
служител А.И. Б. /назначен на длъжност „полицай“ в група 03, сектор 01-
„Патрулно постова дейност и масови мероприятия“ на Зонално
жандармерийско управление - С. към дирекция „Жандармерия“ при Главна
дирекция „Национална полиция“- МВР, да изпълни задълженията си да
участва пряко в дейности по опазване на обществения ред, охрана на масови
мероприятия, охрана на обекти и противодействие на престъпността и
възстановяване на обществения ред при масови безредици в съответствие с
нормативната база, както и да изпълни правомощията си по чл. 67 от Закона
за министерството на вътрешните работи: „Полицейските органи
предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления.... ", като не
спрял на подадения му от Б. сигнал със стоп палка и на подадения му звуков и
светлинен сигнал от специализирания полицейски автомобил, а вместо това
ускорил скоростта на движение на управлявания от него автомобил, след
което спрял, слязъл от автомобила и побягнал в посока към близко
намиращите къщи, предвид на което и на основание чл. 270, ал. 1 и чл.54 НК
го е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца..
На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, при
първоначален „строг режим“ на изтърпяване.
На основание чл.23, ал.3 НК към така определеното общо най-тежко
наказание е присъединено и наказанието „глоба“ в полза на държавата в
размер на 500 лв.
С оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият
е осъден да заплати да заплати направените по делото на разноски.
Във въззивната жалба са изложени твърдения за това, че постановената
присъда е несправедлива и необоснована. В първоинстанционното
производство не се е установило по един безспорен начин подсъдимият да е
извършил престъпленията за които му е било повдигнато обвинение.На
следващо място се сочи, че е бил извършен превратен анализ на
доказателствата по делото в разрез с процесуалните правила за оценка на
доказателства и изграждане на вътрешно убеждение.
С оглед на което е отправено искане към въззивната инстанция за
отмяна на първоинстанционната присъдата като бъде постановено нова, с
която подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание по същество на делото защитникът на подсъдимия
поддържа изцяло становището си, изразено във въззивната жалба, лаконично
и без да осъществи подробен анализ на доказателствата, или да развие
подробно оплакванията си, поставя акцент върху липсата на яснота, при така
приетата фактическа обстановка, че именно подсъдимият В., а не- друго лице
е управлявало инкриминирания товарен автомобил м.“Мерцедес“,модел
„Спринтер210Д“, както и маршрутът, по който е преминал от момента, в
който е бил забелязан за първи път от полицейските служители до
преустановяването на движението на превозното средство.Наред с
първоначалното искане – за постановяване на оправдателна присъда за
2
подсъдимия във въззивната инстанция, защитата отправя алтернативно
искане- за връщане на делото за разглеждане от нов състав на РС Б., без да
аргументира това искане с посочване на процесуално нарушение, обуславящо
отмяна и връщане за ново разглеждане.
Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият В. Т. В., при
осъществяване на личната си защита. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
Представителят на СОП заключава, че постановената присъда е
правилна и законосъобразна. Съдът всеобхватно е изследвал и анализирал
доказателствата, съпоставяйки ги, търсейки взаимната им подкрепа или
противоречие, като обосновано е приел кои доказателства и групи от
доказателства кредитира с доверие като правдиви и истинни и по каква
причина. Изводите му са подчинени на правилата на НПК за анализ на
доказателствата и за изграждане на вътрешно убеждение. В хода на съдебното
следствие са събрани доказателства, които анализирани в съдебните мотиви
установяват авторството на подсъдимия по един категоричен начин,
изключващ всяко съмнение или колебание. Правилно е приложен
материалния закон за квалифициране на всяко едно от двете престъпления, за
които подс. В. е бил предаден на съд. Определените наказания за двете
престъпления са справедливи, т.к. са взети под внимание всички
обстоятелства, които влияят на отговорността на подсъдимия. В съответствие
с изложеното, представителят на СОП пледира да бъде изцяло потвърдена
атакуваната присъда, а жалбата – да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, като
осъществи самостоятелен цялостен служебен контрол по отношение на
обжалваната присъда по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата и
приложимия закон, прие за установено следното:
Внимателния прочит на събраните доказателства по делото и на техния
анализ и преценка в мотивите, придружаващи съдебния акт на РС Б., не
подкрепят оплакванията, съдържащи се в жалбата. Обратното- първият съд е
достигнал до верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е
ангажирал отговорността на привлеченото към отговорност лице В. и за
двете престъпления, по които му е повдигнато обвинение.
Съдебното производство е проведено според правилата на НПК,
събрани са годни доказателства и доказателствени средства, които са били
подложени на подробен и задълбочен анализ в съдебните мотиви, като им е
била дадена вярна преценка, според правилата на чл.13, 14 и 107, ал.5 НПК.
Всяко едно от доказателствата е тълкувано и преценявано според
действителния му смисъл и във връзката му с останалите доказателства от
съвкупността. Бланкетното оплакване, което и в хода на пледоарията по
същество на делото остана неподкрепено с конкретни примери за
извращаване на съдържанието на доказателства, за превратно тълкуване и
придаване на смисъл, какъвто нямат, не намира опора в съдържанието на
съдебните мотиви. Изложени са логични и убедителни съображения за
случилото се на инкриминираната дата, релевантните факти са изведени в
3
пряка кореспонденция с доказателствата. Първият съд е изложил подробни и
логични съображения, кои доказателства възприема като надеждни и
достоверни и по какви причини, при оценката и съпоставянето на двете
противоположни по смисъл и противоречиви помежду си групи гласни
доказателства- показанията на полицейските служители и от друга страна-
обясненията на подсъдимия, на свид. А. А., за която съдът правилно е
отбелязал, че е пряко заинтересована от изхода на делото, като живееща на
съпружески начала с подсъдимия, както и- показанията на останалите
свидетели, посочени от защитата. Въззивният съд се съгласява с
осъществения подробен доказателствен анализ и не намира необходимост да
го повтаря. Внимателния прочит на съдебните мотиви, не поражда и
минимално съмнение в преценката на съда, като осъществена в пълно
съответствие с формалната логика и доказателствено обоснована. По никакъв
начин не биха могли да бъдат споделени оплакванията за превратно
тълкуване на доказателствата. Тези твърдения не намират опора в
доказателствата и в оценката, която им е дадена в съдебните мотиви. Само за
пълнота на изложението въззивният съд следва да отбележи, че
несъществените различия, на които се е позовава защитата в показанията на
първата група свидетели – служителите на РУП Б., не само че не разколебават
убедителността на твърдените като възприети от тях факти, но тъкмо те
създават убеждението за искреност, истинност и правдивост от страна на
свидетелите –полицейски служители, липса на предварителна уговорка и
съгласуваност помежду им, да твърдят строго определени факти, да излагат
идентични по своя характер твърдения и по идентичен начин /обстоятелство,
което нерядко се наблюдава по други дела/. В настоящия случай, различията
са логически обосновани от изминалото време, от разкриване на
престъплението до съдебното заседание, в което свидетелите дават показания,
от индивидуалния начин на възприятие и на изразяване. Наличието им налага
извода за това, че всеки от свидетелите твърди само това, което лично е
възприел за случилото се, единствено и само истината, без да бъде повлияна
от предварително съгласувана синхронизираност с цел- обслужване на
определена теза- в конкретния случай-тезата на обвинението. Става въпрос за
несъществени различия, които не пораждат съмнения в основните факти-
нито един от свидетелите не изпитва колебание, че лицето, видяно да
управлява инкриминирания товарен автомобил „Мерцедес“ е именно
подсъдимия, а не –друго лице, в мястото-жилищната сграда, в която се е
укрил и в двора на която е бил заловен.
Въззивният съд изцяло споделя изложените от РС Б. релевантни за
двете обвинения, по които е привлечен да отговаря подсъдимият В. В., факти,
а именно:
Подсъдимият В. Т. В. е роден на 05.01.1983 г. в гр. Б., обл. С., с
постоянен адрес: с. Р., общ. Б., обл.С., ул. ’’Д.“ № 4, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, с ЕГН
**********.
Към месец август 2018 г. свидетелят А.И. Б. работел на длъжност
„полицай“ в група 03 в сектор 01 „Патрулно постова дейност и масови
4
мероприятия“ на Зонално жандармерийска управление /ЗЖУ/ - С. към
Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Национална полиция“ -
МВР. Съгласно длъжностната му характеристика имал задължения да участва
пряко в дейности по опазване на обществения ред, охрана на масови
мероприятия, охрана на обекти и противодействие на престъпността и
възстановяване на обществения ред при масови безредици в съответствие с
нормативната база. Наред с това, като, служител от състава на системата на
Министерството на вътрешните работи, имал и правомощия по Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, сред които и това, визирано
чл. 67 от него, а именно: „ Полицейските органи предотвратяват, пресичат,
разкриват и разследват престъпления....“. Същият изпълнявал служебните си
задължения с униформено облекло. За времето от 17,00 часа на 30.08.2018 г.
до 05,00 часа на 31.08.2018 г. бил командирован в гр. Б., съгласно заповед №
6809з-2283/29.08.2018 г. на Заместник — началника на ЗЖУ - С.. По време на
това дежурство Б. е взел участие в провеждаща се на територията на община
Б. специализирана полицейска операция /СПО/ съвместно с полицейски
служители от ЗЖУ - С. - свидетелите К. В. И., В. Г. С., В. Д. З., А. К.ов Х. и Л.
К.ов К.. Около 22,30 часа на 30.08.2018 г. свидетелите Б., И., С. З., Х. и К. се
намирали в центъра на с. Л., общ. Б., обл. С., на ул.“6-и с.“, където
осъществявали служебните си задължения да участват пряко в дейности по
опазване на обществения ред. По същото време и на същото място те
забелязали движещ по ул.“,,,-ти с.“ в посока към ул.“Ю. Г.“ товарен
автомобил марка „Мерцедес“ модел „Спринтер 210Д“ с per. № ., който
подсъдимият В. В. управлявал. Полицай А. Б. подал на В. ясен и
недвусмислен сигнал със стоп палка, за да спре за извършване на проверка по
реда на ЗМВР, касаеща установяване, пресичане и разкриване на
престъпление. В., обаче, не се подчинил на това полицейско разпореждане и
не спрял, като ускорил скоростта на управлявания от него автомобил и
продължил движението си по ул.“6-и с.“ в посока към ул.“Ю. Г.“ в с. Л..
Поради тази причина полицаите Б., И., С., З., Х. и К. се качили в
служебния автомобил марка „Ивеко“ модел „Дейли“ с per. № . и последвали
управлявания от В. автомобил. Полицай Б., управлявал служебния
полицейски автомобил. Подал звуков и светлинен сигнал, водачът да спре
товарния автомобил „Мерцедес Спринтер 210Д“, но последният не се
подчинил и на това полицейско разпореждане, а ускорил още повече
скоростта си на движение по ул.“6-и с.“ в посока към ул.“Ю. Г.“. Б.
продължил да го следва със полицейски автомобил. Малко след това В. спрял
управлявания от него товарен автомобил, слязъл от него и побягнал в посока
към близко намиращите се до мястото къщи. Полицай Б. и другите служители
на ЗЖУ - С., посочени по - горе, го последвали, като го видели, че влиза в
двора на къща, находяща се на ул.“Ю. Г.“ № 22 в с. Л.. Полицейските
служители отишли пред къщата и започнали да викат на подсъдимия В. да
излезе. Малко след това последният излязъл от двора на къщата, като без да
бъде питан за каквото и да било, заявил, че не той е управлявал
горепосочения товарен автомобил. Полицаите Б., И., С., З., Х. и К. му
поискали документите за самоличност и тези на управлявания, преди това, от
5
него автомобил. В. заявил, че не носи никакви документи в себе си. Тогава
полицаите го задържали и откарали в сградата на РУ - Б.. След справка в
информационните масиви на МВР била установена самоличността на В. В.,
както и това, че същият не притежавал валидно издадено свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/. При тези установени
факти полицай Х. Х. съставил на В. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бл. № 970539/30.08.2018 г. за извършено от него
нарушение по чл. 150 от Закона за движението по пътищата. Последният бил
задържан за срок до 24 часа по реда на чл. 72 ЗМВР със Заповед № 246з-
640/30.08.2018 г. От справка за нарушител/водач на В. било установено, че по
отношение на него има издадено наказателно постановление № 17-0300-
001072/25.10.2017 г. на Началник група към ОДМВР - В., РУ - М.,
упълномощен със Заповед № 81213- 952/20.07.2017 г., влязло в законна сила
на 13.02.2018 г., с което е бил наказан за това, че управлява моторно превозно
средство без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС.
При тези установени данни полицаите направили извод, че към
инкриминираната дата 30.08.2018 г., не бил изтекъл едногодишния срок от
наказването на В. по административен ред, за това, че е управлявал МПС без
съответното свидетелство за управление.
На тази доказателствена и фактическа основа първият съд е дал
законосъобразна оценка- в пълно съответствие на разпоредбите на
чл.343в,ал.2 НК и чл.270, ал.1 НК, определяйки ги като инкриминирани
деяния с наличието на изискуемите от закона съставомерни признаци от
обективна и субективна страна. Безспорно, възприемането на ясен и
недвусмислен сигнал, подаден от полицейските служители за спиране с цел
проверка, отказът да се подчини, като спре управлявания от него автомобил,
вместо това- увеличаване на скоростта, бягство от местопроизшествието,
бягство от автомобила и укриване в жилищна сграда, представлява обективно
пречене за разкриване на престъплението и залавяне на извършителя, от
субективна страна- е налице целенасочена дейност, насочена към осуетяване
на разкриване на престъплението и на подсъдимия като негов автор.
Не намират опора в делото изцяло и оплакванията за явна
несправедливост при прилагане на материалния закон и индивидуализиране
на отговорността на подсъдимия В. В.. Обратното-съдът за престъплението по
чл.343в,ал.2 НК е проявил прекомерна снизходителност, определяйки
наказанието лишаване от свобода в размер на минимума, визиран в
специалната разпоредба от 1 година, пренебрегвайки установяващите се от
справката за съдимост, приложена към делото упорити престъпни навици, от
страна на подсъдимия за системно извършване на този вид престъпления,
както и обстоятелството, че наказанието лишаване от свобода в размер на 1г.
и 9 месеца, по последното му осъждане, не е упражнило преследвания от
закона възпитателен ефект, макар и ефективно да е било изтърпяно от В..
Пред настоящата въззивна инстанция, подсъдимият възприе непозволено
поведение на шиканиране на процеса, във вреда на разумния срок,
неколкократно отлагайки делото по здравословни причини, които не се
потвърдиха като такива, съставляващи действителни пречки за провеждане на
6
съдебно заседание, в зависимост от заключението на назначената съдебно-
медицинска експертиза от вещо лице –патолог В. Т.. При липса на протест,
настоящият въззивен състав е препятстван да ревизира присъдата в по-
неблагоприятна за подсъдимия-жалбоподател насока, в съответствие със
забраната „reformacio in peius“, прогласена в разпоредбата на чл.337,ал.2
НПК.
При липса на специален минимум на наказанието лишаване от свобода
по чл.270, ал.1 НК, първият съд е наложил справедливо наказание на
подсъдимия в размер на 6 месеца, законосъобразно е осъществено и
групирането на престъпленията, осъществени в реална съвкупност по смисъла
на чл.23,ал.1 НК.
При цялостния служебен контрол по отношение на проверявания
съдебен акт, съдът не констатира основания за неговото изменяване или
отменяване. Присъдата следва да бъде потвърдена изцяло като правилна и
законосъобразна.
По изложените съображения и на осн.чл.334,ал.6,вр.чл.338 НПК
Окръжен съд- гр. С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 4.03.2022г., постановена по НОХД №
149/2020г. по описа на РС Б..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7