№ 117
гр. Пазарджик , 01.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и първи
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500471 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателката М.Д. не се явява, редовно призована. За нея се явява адв.
Д., надлежно упълномощен да я представлява от първата инстанция.
Не се явява жалбоподателя В.Д., редовно призован.
Не се явява ответника Б.А., редовно призован. За него се явява адв. П.,
надлежно да го представлява от първата инстанция.
Не се явява малолетния А.А.. Не се явява назначения особен
представител адв. Г.Д..
Не се явяват представители от ДСП - Пазарджик и ДСП – Пловдив,
редовно призовани.
Във връзка с искането за изготвяне на социален доклад от ДСП –
Пловдив е постъпило писмо №2252 от 11.08.2021 год., в което е посочено, че
доклад не е изготвен по причини посочени в писмото.
Адв.Д.: - Да се даде ход на делото.
Адв. П. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Делото е отложено в предходното съдебно заседание във връзка с
искането на пълномощника на жалбоподателя за представяне на социален
доклад от ДСП – Пловдив.
Съдът докладва писмо от ДСП-Пловдив, че доклад не е изготвен по
причина, че към момента жалбоподателката не се намира на територията на
гр.Пловдив. Повече подробности в писмото не са посочени.
Адв.Д.: - Поради обективна невъзможност да се изготви социален
доклад, независимост, че е пропуск да се изготви още за първото съдебно
заседание, оттеглям искането си и най-вече поради факта, че в изпълнение на
решение на СГС, потвърдено от Апелативен съд София по чл.6 от Хагската
конвенция, детето е отведено във Великобритания по обичайното му
местоживеене. Считам, че заради този факт обективно невъзможно е да бъде
изготвен социален доклад, поради което оттеглям искането си. От 12.06 е
окончателното решение, но преди предходното съдебно заседание майката с
детето бяха в България, защото след заседанието аз се срещнах с тях. Мисля,
че в началото на месец август са тръгнали, но нямам точна информация.
Адв. П.: - Оставям на преценката на съда, ако трябва да се положат
някакви допълнителни усилия за изготвянето на социален доклад. Не държа
на изготвяне на соц.доклад от ДСП - Пловдив , доколкото ДСП - Пазарджик
е изготвила такъв.
Съдът, след съвещание намира, че делото е изяснено от фактическа
страна. Налице е обективна невъзможност да бъде изготвен социален доклад
от ДСП - Пловдив, доколкото по време на въззивното производство съдът е
постановил необходимостта от изготвяне на такъв доклад по
местопребиваването на майката, която е имала задължение да пребивава в
гр.Пловдив, но въпреки това го е напуснала и се е установила извън
територията на Р България. Съдът не обсъжда мотивите поради които
майката е напуснала страната, като отчита като обективен факт това, че
същата не пребивава на територията на Р България, което води до
невъзможност за изготвяне на такъв социален доклад към настоящия момент
по местопребиваването на детето при майка си в гр.Пловдив, което е било
налично по време на висящото настоящо производство. В този смисъл съдът
счита, че делото следва да бъде приключено без социален доклад, поради
2
обективна невъзможност да се изготви такъв от ДСП - Пловдив.
Адв.Д.: - Няма да сочим други доказателства. Да се приключи делото.
Адв.П.а: - Няма да сочим други доказателства. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Д. : - Ув. Окр съдии, няма да повтарям мотивите с които искам да
бъде отменено първоинстанционното решение, описани подробно в жалбата.
Искам да посоча в резюме някои от най-съществените фактори с които
считам решението за порочно и искам да бъде отменено. На първо място
следва да се вземе предвид, че деянието е извършено преди две години, малко
повече от две години, т.е срокът, който е максимален за налагане на
евентуално наказание при доказаност на деяние е 18 месеца, който е
минимален, което според моето виждане губили ефективността на самото
наказание. РС не е отчел няколко много важни фактора. Тревожността на
детето, на което основно се уповава в решението си РС, доказано от
експертизата не е вследствие на прибирането на детето от майката от бабата, а
от един много по-ранен етап, като вещото лице не е могло еднозначно да
отговори на въпроса, дали отвеждането на детето от Англия в България, в
гр.Пазарджик в два часа през нощта – лондонско време не е повлияло на тази
тревожност на детето, както и в следствие на допълнителните фактори за
това. Тога го казвам, защото вече с влязло в сила решение, за което сме
представили многократно доказателства безспорно е установено, че този факт
е точно така и е доказан. Детето е отведено без знанието на майката от
пределите на Великобритания в два часа през нощта. От друга страна самата
експертиза доказва една безкрайна привързаност и доверие в майката.
Неколкократно вещото лице е цитирало, че детето търси подкрепа и в случай
на несигурност отива директно при майката, но това също не е отчетено от
РС. На следващо място искам да отбележа и факта на разнопосочност, на
разнобой на свидетелските показания. Свидетели които са се появили и
постфактум, това също не е отчетено от РС, посочени са от ответната страна,
след като т.нар свидетел очевидец шофьор не е могъл или е отказал да
свидетелства, като в първоначалните данни единствено се посочва, че
свидетели на случката са били именно майката на ответника и шофьора. В
3
един малко по-късен момент, след като шофьора се отказва да бъде свидетел
или не идва поради някакви причини, се появяват двама други свидетели,
които разказват по отношение на двамата свидетели съвсем различни
параметри. Били са един до друг , както те разказват, но единия казва ,че е
видял детето за ръчичка с бабата, били са в анфаст, а другия казва, че бабата е
била в профил. На разстояние 15 – 20 метра няма как да не доведе до
съмнение. Отделно от това свидетелските показания, които са на въззивната
инстанция, които ни бяха допуснати, тъй като свидетелката която ние бяхме
посочили първоначално се прибра в пределите на страната безспорно доказа,
че е няма акт на насилие. Детето се е гушнало в майката, която го е отвела.
Тук трябва да отбележим, че тя е равностоен носител на правата върху детето,
а другия равностоен носител на правата е не бабата на детето, а другия
родител, който е отсъствал към онзи момент. Именно за това считам ,че най-
малкото това решение е порочно, че мерките, които са взети по това решение
не са адекватни и няма как, точно тези мерки, визирам и една конкретна
мярка и това е, че съдът е постановил детето в срок от 6 месеца да живее при
бащата, в случая няма как да бъде приложено, тъй като решението на
Апелативен съд София е на по-висша инстанция, знаейки и за това дело е
приел ,че именно не майката, а бащата е извършил някакво деяние, но не го е
коментирал, нито го е квалифицирал и считам, че то не е адекватно и
навременно. Дори да е имало някакво деяние, то не е повлияло на детето.
Детето е привързано към майката която би следвало, както се твърди от
ответната страна тя да бъде деец извършил някакво нарушение.
Предвид на това, както и съобразно написаното в жалбата, моля да
постановите решение с което да отмените решението на РС и в своето
решение да се съобразите и с решението на СГС и на Апелативен съд София.
Към момента се водят още няколко дела. Бащата който претендира за
съпричастност и любов към детето до настоящия момент не е направил
никакви усилия и няма доказателства, дори и след отмяна на определението с
което му се забранява да ги доближава, да види детето. Същия на две
инстанции с влязло в сила решение е осъден да плаща минималната 180 лв.
издръжка на детето, което вече две години и при майката. До момента не
платил 1 лев. Претендираме сторените разноски за две инстанция.
Адв. П.: – Ув. Окр. Съдии, моля да постановите решение с което да
оставите без уважение жалбата и потвърдите решението на РС, като правилно
4
и законосъобразно. Обръщам внимание, че с жалбата не се обжалва
решението в цялост. Липсва жалба от една от страните по делото, от Велко Д.
– бащата на М.Д. и самата Д. е обжалвала решението само в частта в която е
уважена молбата за защита от домашно насилие подадена от Б.А.. Не обжалва
решението в частта в която е отхвърлена нейната молба за защита от
домашно насилие. Искането на жалбоподателя трябва да обхваща отмяна на
решението само в частта за Д. и то в частта с която е уважена молбата срещу
нея. Считам за неоснователни съображенията изложени от колегата. Няма да
повтарял съображенията които съм изложил пред първата инстанция и в
отговора на въззивната жалба. Две са новите обстоятелства, които заслужават
коментар и това е вляла в сила на решението на Апелативен съд София и
новоразпитания във въззивната инстанция свидетел посочен от въззивника.
Показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани, започвайки от
там, че както и колегата коментира, че появата на този свидетел е меко
казано странна. В молбата за защита от домашно насилие самата Д. не твърди
присъствие на такъв свидетел на случката от 03.10.2019 год.. В обясненията
си дадени по реда на чл.176 от ГПК пред първата инстанция също не се сочи
такива присъствие. Да не говорим, че в последното съдебно заседание едва се
твърди да има такъв свидетел. Той е бил в автомобила, който през цялата
първа инстанция отричаше да съществува и да има такъв автомобил Д. и с
това се аргументираше допускането на експерт от Пловдив да извърши
съдебно психологическа експертиза. Изведнъж такъв автомобил се появява и
в нейното твърдение и в нейните показанията на нейния свидетел. Първо се
твърдеше за този свидетел да е работил в Израел, във въззивната жалба се
сочи ,че същата е работила в Кипър, а се разпита в предходното съдебно
заседание и се оказа, че там е работила там до 2019 год., но не и по време на
водене на делото. Самия свидетел С.С. даде меко казано неубедителни
показания за случилото се на 03.10. На първо място макар да разказва някои
основни факти, които да твърди да е възприела тя бидейки в автомобила
заяви, че не помни къде е седяла на задната седалка, не помни през кой
прозорец на автомобила е наблюдавала случващото се, не помни на какво
отстояние от автомобила са били бабата и майката, не е видяла между тях да
има сприкосновения макар, че в последствие твърди, че е видяла одрасквания
по ръцете на М.Д.. Не е чула разговор между тях, макари двете страни да
твърдят страните твърдят да е имало такива. Заявява, че случилото се е в
5
парк, където знаела, че детето по принцип си играело, но не може да посочи
този парк какви са тези катерушки. Това се разминава със самото твърдение
на Д., която в молбата си за защита от домашно насилие заявява, че
развитието на случката е на улица, а не е в парк и е близо до домът Радева -
майката на моя доверител. Свидетелката нямаше в какъв ден от седмицата се
е развила случката. Единствено заяви, че помни, че е било преди обяд, а
между страните няма спор ,че е случило по обедно време 12 – 13 часа, както
дори Д. е заявила пред съдебния лекар при който се е явила. Отделно от това
тя самата заявява, че след като е взето детето, то е откарано, за да бъде
почерпено със сладолед, а от данните по делото е видно, че веднага е била
закарано да му бъде издаден международен паспорт. Такъв е бил издаден, но е
бил анулиран, поради липсата на съгласие от бащата. С оглед на всички тези
съображения моля, да не се кредитират показанията на тази свидетелка,
доколкото тя няма изрични показания относно време, мястото и не е видяла
реално какво се е случило, нито пък е чула. За мен няма убедителни данни, че
свидетелката е била в автомобила за което се твърди. Няма такива
противоречия за които се твърди в жалбата на посочените от Б.А. свидетели.
Да, всеки пресъздава случката така както я е запомнил, доколкото тя е била
динамична, свързана с движение на телата. Може един да е запомнил най-
ясна едно положение на телата , а друг друго, но това не означава,че има
някакви противоречия.И двамата посочват едно и също отстояние, едно и
също време, една и също хронология на събитията и това което са видели.
Техните показания, както правилно РС посочи тяхната достоверност се
доказва с оглед на това, че те сочат конкретен автомобил с който са дошли Д.,
за който автомобил се изиска справка от КАТ и се установи, че такъв има ,
макар да се твърдеше пред първата инстанция, че няма такъв автомобил.
Относно конкретните въпроси зададени по инициатива на съда относно
височината на всеки от участниците в случката, доколкото те не са имали
контакт по друга причина с Д., те бяха ядни в тези си сравнения за
височината. Ето защо аз моля да бъдат приети показанията на двамата
свидетели посочени от нас и да не бъдат кредитирани показанията на
разпитаните пред въззивната инстанция свидетели.
По отношение на влязлото в сила решение по делото по Хагската
конвенция. Това решение категорично доказва, че детето е било отведено от
Англия, без съгласието на майката и второ, че детето е държано в България и
6
не е върнато в Англия в нарушение правата, които има и майката. Аз считам,
че съпоставяйки делото за Хагската конвенция и това, няма никаква
необходимост и няма основание да се приеме, че има условия за
преюдициалност или каквато и да е друго зависимост между онова дело и
това дело. Въпросът, ако детето е отведено без съгласието на майката от
Англия, дали обратното му вземане от майката посредством домашно
насилие, адм. нарушение или посредством престъпление би било оправдано
считам, че нито с един от тези актове няма да отпадне неговата
противоправност само защото детето и било взето по- рано от бащата без
съгласието на майката. При това положение в настоящия процес следва да се
разглежда дали има домашно насилие над детето въпреки ,че то е било
отведено от бащата в нарушение на Конвенцията. Ат считам ,че правилно РС
достигна до извода, че такова домашно насилие е извършено. Правилно
съобрази това което колегата каза, че е минал много дълъг период от време
откакто е станала случката и това не наложи забраната по т.2 на майката да
доближава детето, а само посочи тя да се въздържа от домашно насилие и
временно детето да бъде на адреса на бащата. Аргументи за това ,че Хагската
конвенция и решението по това дело не е предопределящо за изхода на това
дело могат да бъдат прочетени от Регламент 2019/1111 на Съвета от
25.06.2019 год. относно компетентността и признаване на решения по брачни
въпроси и въпроси свързани с родителската отговорност и относно
международното отвличане на деца. В чл.50 от този регламент изрично се
посочва хипотеза за противоречащи се решения и там се казва, че макар то да
касае признанието на решение, което е постановено в една държава членка в
друга , за мен може да бъде аргумент в чл.50 в която се казва, че следва да се
оттегли признаване изпълнението на решение, каквото е такова по Хагската
конвенция за международно отвличане на дела, когато то противоречи на по-
късно решение относно родителската отговорност по отношение на едно и
също дете, като в този диапазон решение относно родителската отговорност
има пояснение и определение, което няма да соча и цитирам, но се включва и
кръга от делата за упражнено домашно насилие върху дете от родител. В този
смисъл тук се казва ,че такова решение следва да бъде съобразено с по-
късното решение, каквото би се явило Вашето решение, което ще
постановите по настоящето дело. Ето защо няма причина да се препокрива
отделния иск по делото по Хагската конвенция и настоящето дело и тук
7
трябва да се разгледа въпроса дали е домашно насилие или не. Смитам за
несъстоятелен аргумента, че понеже съдебната процедура по делото е
протекла твърде дълго се обезсмисля самото дело и принудителните мерки
не са необходими. Моля за Вашето решение в посочения смисъл.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 30.09.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8