№ 429
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501678 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Н. Ш., ЕГН: **********,
подадена чрез пълномощника му адвокат П., против Решение № 261154 от
12.04.2021 г., постановено по гр. дело № 11446 по описа на РС – Пловдив за
2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за
промяна на постановените с Решение № 1665/10.05.2018 г. по гр. д. № 2953 по
описа на РС – Пловдив за 2018 г. мерки относно упражняването на
родителските права по отношение на детето Е.М. Ш., ЕГН: **********. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на така
постановеното решение. Жалбоподателят оспорва изводите на съда за липса
на промяна в обстоятелствата, която да обуславя промяна на мерките относно
упражняването на родителските права. Същият счита, че съдът е допуснал
пропуски при обсъждането на събраните в хода на производството
доказателства, довели до неправилност на постановения от него съдебен акт.
Според жалбоподателя съдът е следвало, но не е извършил съпоставка на
родителските качества на двамата родители съобразно най-добрия интерес на
детето. С жалбата си същият отправя молба за отмяна на решението в
обжалваната му част и за постановяване на друго, с което да се уважи
предявения иск за промяна на режима на упражняване на родителските права.
В условията на евентуалност моли за промяна на режима на лични отношения
1
с детето. Отправя молба за допускане на основание чл. 138а СК ползването на
социална услуга.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от М. ИВ. С., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат Д., в
който същата се оспорва като неоснователна. Излага се становище за
недопустимост на направеното в условията на евентуалност искане за
промяна на режима на лични отношения между детето и бащата. Отправя се
молба за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от М.
Н. Ш. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за промяна упражняването на
родителските права спрямо детето Е.М. Ш., с искане същите да бъдат
предоставени на него, да се определи местоживеенето на детето при него, да
се определи режим на лични отношения между майката и детето, посочен в
исковата молба, както и да се определи месечна издръжка за детето в размер
на 150 лева, платима от майката, считано от датата на влизане на решението в
сила, ведно със законната лихва, до настъпване на законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване. В исковата си молба ищецът твърди,
че с влязло в сила на 10.05.2018 г. съдебно решение бракът му с ответницата
С. бил прекратен. Със същото решение упражняването на родителските права
върху малолетното им дете Е. било предоставено на ответницата. Според
ищеца след това настъпили промени, налагащи промяна на постановените с
посоченото решение мерки. Същият твърди, че след престои при него детето
отказвало да се връща при майка си. Детето се молело да остане при него,
плачело и се притискало в него. От месец октомври 2018 г. тези изблици на
детето се задълбочили. Ищецът посочва, че този проблем бил игнориран от
майката и това го принудило да потърси помощ от психолог. Становището на
последния било, че детето се чувствало неприето и отхвърлено в семейството
на майката и че то страдало от нарушената емоционална връзка. Ищецът
счита, че за детето е най-добре преките и непосредствени грижи да бъдат
поверени него, като на ответницата се определи подходящ режим на лични
отношения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
2
ответницата М. ИВ. С., в който се навеждат доводи за неоснователност на
предявения иск. Същата твърди, че с оглед необходимостта от пълноценно
общуване на детето с двамата си родители се съгласила на изключително
разширен режим на лични отношения с бащата, като сочи още, че независимо
от това осигурявала възможност за срещи между тях и за периоди извън тези
по споразумението, но това не се отразявало добре на детето. Ответницата
поддържа, че поведението на бащата не влияе благоприятно на детето, поради
което и предявява иск за изменение на определения режим на лични контакти
между тях, като иска същият да бъде стеснен.
За да постанови своя акт, с който отхвърля като неоснователни
предявените от страните искове, първоинстанционният съд е приел, че не е
налице промяна в обстоятелствата, която да налага и промяна на мерките по
упражняването на родителските права и на личните контакти с детето.
Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ответницата иск за изменение на определения на бащата
режим на лични отношения с детето.
От фактическа страна по делото няма спор, че страните са родители на
малолетното дете Е.М. Ш., както и че със споразумение, утвърдено с Решение
№ 1665 от 10.05.2018 г., постановено по гр. д. № 2953 по описа на РС –
Пловдив за 2018 г., упражняването на родителските права по отношение на
детето е предоставено на майката М. ИВ. С., при която е определено и
местоживеенето му, а с бащата е определен режим на лични контакти, както
следва: всеки първи четвъртък, петък, събота и неделя на месеца от 8:00 ч. в
четвъртък с преспиване в дома на бащата до 18:00 ч. в неделя и всеки трети
петък, събота и неделя на месеца от 8:00 ч. в петък с преспиване в дома на
бащата до 18 ч. в неделя, както и двадесет дни през лятото, които да не
съвпадат с годишния отпуск на майката, пет дни през пролетната и пет дни
през зимната ваканция на детето.
По делото е приобщено становище от проведено психологично
изследване на детето Е. от 20.06.2019 г., изготвено от Център за
психологическа консултация „Феникс“, според което при детето няма
изоставане в развитието, но трудно се адаптира към новото семейство на
своята майка, което го кара да се чувства неприето и отхвърлено. В
становището ищецът се определя като баща, използващ любяща, разумна и
напътстваща тактика във възпитанието. В същото се сочи още, че в интерес
на детето е родителите да вкарат взаимоотношенията си в цивилизовани
рамки с оглед неговото спокойно израстване и развитие.
Представена е и психологическа оценка на семейните взаимоотношения
и реакции и родителски нагласи от същата дата, изготвена отново от Център
за психологическа консултация „Феникс“, според която ищецът притежава
много добри родителски качества и добър родителски капацитет, а детето
3
изразява към него чувства на обич и привързаност. В оценката също се
отбелязва, че поддържането на цивилизовани отношения между родителите е
в интерес на детето.
По делото е приобщен социален доклад, изготвен от ДСП – Родопи. В
него се посочва, че основни грижи за детето Е. полага неговата майка, на
която е предоставено упражняването на родителските права, а когато детето е
при бащата, същият поема грижите за него. Според доклада бащата е съумял
да изгради сигурна и безопасна среда за своето дете. Детето от своя страна е
привързано както към него, така и към роднините си по бащина линия.
Бащата разполага с необходимите жилищни и битови условия, както и с
постоянни доходи. Заплаща на детето дължимата издръжка. Декларира, че
желае да се грижи за сина си, като проявява разбиране към потребностите на
детето да поддържа връзка със своята майка. Според доклада комуникацията
между родителите е нарушена. В същия се посочва, че е необходимо на
родителите да бъде оказана професионална подкрепа с оглед намаляване на
напрежението помежду им чрез предоставяне на социални услуги.
В изготвения социален доклад от ДСП – Стамболийски се посочва, че
детето Е. се отглежда от своята майка с подкрепата на разширеното семейство
по майчина линия при добри битови условия и осигурени потребности. За
детето не е установен риск. Същото посещава редовно учебните занятия в
детската градина и много добре се вписва в своята група. Привързано е към
майката и разширеното семейство. Според доклада за правилното
емоционално, психическо и личностно развитие на детето е необходимо
детето да има възможност да общува с двамата си родители. Препоръчва се
родителите да поддържат добри взаимоотношения, за да може същото да се
чувства сигурно и обичано.
По делото е представено и писмо от ДСП – Стамболийски във връзка с
подадено от ищеца заявление за насочване към социална услуга. В същото се
посочва, че детето се отглежда при добри условия и за него не е констатиран
риск. Отбелязва се, че между родителите следва да се поддържат добри
взаимоотношения, за да може детето да се чувства сигурно и обичано.
По делото са приобщени и доклади за ползвани социални услуги,
предоставени от ЦОП – Кричим. В доклада за оценка на родителския
капацитет на ищеца се посочва, че същият притежава нужните умения за
полагане на грижи за детето, като за това има и подкрепата на своето
семейство, разполага и с възможност за задоволяване на базовите битови
потребности на детето от храна, подслон и облекло. Според доклада детето
има изградена емоционална връзка със своя баща. Констатирано е, че
родителите са в сериозен конфликт и използват детето като оръжие един
срещу друг. В междинния доклад за оценка на родителския капацитет на
ответницата се посочва, че същата има необходимите умения да полага
4
адекватни грижи за детето, като освен това е подкрепяна от своята майка и
партньора си. Според доклада в семейството на ответницата детето е в
сигурна и безопасна среда и получава необходимите грижи, внимание и обич.
Същото има здраво изградена емоционална връзка и с двамата си родители,
независимо от това, че са разведени. И в този доклад се обръща внимание, че
родителите на детето Е. са в сериозен конфликт, като се препоръчва
подобряване на взаимоотношенията им.
По делото са събрани данни за доходите на двамата родители, като са
приобщени справки от НАП.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Я. Ш.а – майка на
ищеца, се установява, че детето и неговият баща са силно привързани един
към друг. Според нея детето имало емоционални проблеми, които се
проявявали при връщането му в дома на майката – започвало да плаче и да
крещи, молейки се на баща си да не го връща. Когато бащата отивал да вземе
детето за лични контакти, то било усмихнато и щастливо. Свидетелката
заявява в показанията си, че ищецът и тя самата обяснявали на детето, че
майка му го обича и че трябва да се върне при нея, но то им отвръщало, че не
обича майка си и не иска да се връща при нея. Същото споделило на баща си,
че в дома на майката всичко го бият. Майката на детето живеела в къщата на
родителите си, заедно със своя нов партньор, когото детето наричало „батко
И..“. Свидетелката посочва още, че когато детето имало здравословен
проблем, бащата винаги го водил на лекар. Същата свидетелства за случай, в
който въпреки че лекарят препоръчал детето да остане няколко дни вкъщи на
домашно лечение, майка му го изпратила на детска градина и състоянието му
се влошило, като се наложил прием на антибиотици. Когато вземали детето
от дома на ответницата, то било агресивно и използвало необичайни за
неговата възраст изрази. Били необходими по няколко часа, за да се успокои.
Ищецът помолил ответницата да поговорят за поведението на детето, но тя му
отговорила, че то е на 3 години и не знае какво иска. До преди време
родителите гледали детето за по една седмица и тогава то плачело по-малко.
По делото е разпитана и свидетелката С.Б. – съседка на ответницата.
Същата заявява в показанията си, че ответницата заживяла заедно с детето в
дома им в гр. Перущица след развода с ищеца. Според свидетелката
ответницата била грижовна и любяща майка и полагала отлични грижи за
детето. Детето било добре възпитано. Свидетелката не е забелязвала то да е
отчуждено от своята майка. Посочва, че двамата проявявали нежност един
към друг. Не знае детето да е казвало, че не иска да живее с майка си.
Свидетелката посочва, че къщата, която обитавали, била на два етажа, като
детето, майката и партньорът ползвали самостоятелен етаж. Детето имало
детска стая и кът за игра. Посещавало детска градина. Боледувало в рамките
на нормалното за възрастта. Ответницата можела да разчита на помощта на
бабата по майчина линия в грижите за детето. Свидетелката посочва, че не се
5
случвало да засича бащата, когато идва да взема детето, но го виждала да
връща детето сънено. Според нея детето не изглеждало стресирано или
агресивно. Било контактно и си играело с други деца. Ответницата
споделяла, че непрекъснато се налага да ходи по институции във връзка с
подадени от бащата жалби.
По делото е разпитана и свидетелката Д.Д.. Същата посочва в
показанията си, че работи като психолог и терапевт. Ищецът завел детето при
нея, тъй като бил притеснен, че детето ходи на пръсти и плаче и изпада в
кризи при предаването му на майката. В проведено интервю детето
споделило, че не иска да се връща при майка си. Било силно привързано към
своя баща. Свидетелката заявява, че детето се развивало много добре, но при
него имало повишена тревожност, дължаща се на влошената комуникация
между родителите. Според нея ищецът бил от типа родители, които биха
направили всичко за детето си. Същият бил консултиран с оглед подобряване
на родителските умения, като се съобразил с дадените му препоръки.
Според показанията на свидетелката Е. С. – майка на ответницата,
последната полагала основните грижи за детето и отношенията помежду им
били много добри. Свидетелката посочва, че ответницата винаги можела да
разчита на нейната помощ. От показанията се установява още, че
ответницата заживяла с новия си партньор през лятото на 2018 г. Последният
нямал собствени деца, разбирал много добре с детето – ходели заедно на
зоопарк, на разходки сред природата. Детето посещавало детска градина в гр.
Перущица. Същото ходело с удоволствие на градина и имало изграден
социален кръг там. Майката спазвала стриктно режима на лични контакти на
бащата с детето. Преди време ищецът имал възможност за срещи с детето и
извън определения от съда режим, но след като започнал да изказва
съмнения относно начина, по който майката отглежда и възпитава детето,
последната решила да се виждат така, както е определено в съдебното
решение. Детето отивало с желание при баща си, като до преди време след
връщането си от бащата било мрънкащо и разглезено и отказвало да
изпълнява правилата в дома им, но вече пораснало. Същото имало установен
режим на хранене и на почивка. Според свидетелката детето не използва
думи, необичайни за възрастта му. Посочва, че имало случаи детето да
проявява агресия след завръщането си от дома на бащата. Заявява, че то
никога не казвало, че не иска да живее при майка си. Детето имало личен
лекар и когато имало нужда, ответницата го водела на преглед. Същото спяло
в стаята на майката и партньора , но ремонтирали самостоятелен етаж на
къщата и там щяло да си има собствена стая. В двора на къщата им имало
басейн, две люлки, баскетболен кош, футболна врата, батут.
По делото са приобщени заключенията на изготвените
съдебнопсихологични експертизи на детето, на майката и на бащата. От тях се
установява, че родителите на детето са психично здрави, като същите имат
6
различни родителски стилове и методи на общуване. В заключенията бащата
е определен като екстравертен, с високо ниво на самомотивация и емпатия и
със сравнително добър самоконтрол. Посочва се, че същият е склонен към
драматизиране на факти и обстоятелства и застойност на емоциите, което го
поставя в ситуация на тревожност и излишна пунктуалност. В заключенията
майката е описана като по-открита и оптимистична, устойчива, със стабилна
емоционална осъзнатост и умение за управление на собствени емоции,
самомотивация и емпатия. Посочва се още, че същата показва по-голяма
толерантност в създалата се обстановка, трудно се поддава на тревога и стрес.
Констатиран е процес на задълбочаване на влошените междуличностни
отношения, в които е въвлечено и детето.
В заключението на изготвената комплексна съдебнопсихологична
експертиза на детето се сочи, че майката е по-балансираният родител и с по-
правилен модел на родителстване. Според експертите тя е успяла да се
адаптира след развода и е създала семейна среда, в която е приобщила детето,
уверена е в способностите и възможностите си. Същите изтъкват, че до
момента на експертизата майката е вземала правилни решения, като
потвърждение за това сочат психоемоционалното състояние на детето.
Според заключението бащата проявява излишна драматизация на някои от
характерните за възрастта емоционални и поведенчески прояви при детето –
ходене на пръсти, плачливост, емоционални реакции, като с поведението си,
без да осъзнава, поставя детето в ситуация на затруднение и на емоционален
стрес който може да рефлектира и в бъдещето му развитие. Вещите лица
считат, че амбицията на бащата за промяна на родителските нрава е без
съществен повод и без да е налице отклонение в развитието на детето и
задълбочава влошените отношения между родителите. При детето не са
установени данни за тревожност, мононеврози или други прояви на стрес,
както и няма данни за постравматичен стрес. Вещите лица посочват, че
периодът от октомври 2018 г., когато според данните по делото са се
засилили нервните изблици на детето, до момента на експертизата е
продължителен и ако детето е живяло в хроничен стрес през този период, то
биха се появили сериозни препятствия в общото му развитие – промените
биха се отразили на поведението му в детската градина и на контактите с
останалите членове на обкръжението. Експертизата не е открила наличие на
синдром на родителско отчуждение по отношение на някой от двамата
родители, като според вещите лица детето демонстрира своята привързаност
и положително отношение и към двамата си родители. В заключението се
сочи, че бащата декларира и показва с поведението си желание за родителско
сътрудничество, но използва индиректни методи, трети страни. Според
експертите при извършения преглед същият не можел да овладее
емоционалното състояние на детето поради родителския му стил, като се
забелязвала контролиращата роля на детето и опитите му да налага мнение и
променя ситуации, да нарежда кой какво да прави. Според тях майката е по-
значимият родител, при когото детето е спокойно и организирано, с
7
ефективни действия. Същите посочват още, че описаният от бащата все по-
нарастващ процес на отхвърляне на майката чрез поведенчески и
емоционални симптоми не се потвърждава от експертизата.
В заключението на изготвената съдебнопсихологична експертиза на
бащата се сочи, че той има смесен тип стил на родителско възпитание,
съчетаващ в себе си авторитетен и либерален стил на родителско възпитание,
цени способностите на детето, лесно общува с него, доверява му се, не е
склонен към забрани и ограничения, трудно поставя и отстоява правила и
граници по отношение на детето, като същото е поставено в ситуации, в които
да взима самостоятелни решения и да налага своите желания. От детето се
изисква по-слаба дисциплина, като поведението му не се регламентира чрез
забрани и ограничения, а му се предоставя почти пълна свобода. Според
експерта родителят общува открито и изключително чувствено, като
комуникацията е в направление от детето към него. Резултатът от този тип
родителско възпитание е, че детето израства глезено и склонно към
непослушание и агресивност. В заключението бащата се описва екстравертна
личност – добре социализиран, обичащ да бъде сред приятели и да разговоря
с хората. Същият умее да потиска агресивни тенденции и не губи лесно
самообладание. Според вещото лице в интерес на детето е поддържа връзка и
с двамата родители, като разрушаването на авторитета на който и да било от
родителите оставя травма в него, защото при това разрушаване на детето се
внушава, че не е обичано от някого от тях. В заключението се сочи, че
родителите в преследването на своите цели, в качеството си на бивши
съпрузи, невинаги си дават сметка, че за да бъдат адекватни родители следва
да намерят начин да сложат точка на вече бившите си взаимоотношения и да
приемат факта на раздялата и ако не са в състояние да останат добри познати,
поне да положат усилия да не създават с поведението си впечатлението, че са
врагове. Отбелязва се необходимостта родителите да не въвличат детето в
конфликта между тях. Според експерта дефицитът в родителския капацитет
на бащата е по отношение на сътрудничество между родителите в името на
интересите на детето, недобрата комуникация, родителския стил на
възпитание. Не се налице следи в поведението на детето, които да показват
преживяна травма и стрес от времето, когато е било с баща си.
В заключението на изготвената съдебнопсихологична експертиза на
майката се сочи, че тя притежава авторитетен стил на родителско възпитание,
разбира и осъзнава важната роля, която има за определяне на характера на
детето си, но признава и неговото право за саморазвигие, трезво преценява
кои искания трябва да се задоволят и кои – не, умее да поставя и отстоява
правила, граници и норми но отношение на детето, готова е да преразгледа
своите позиции по отношение на възпитанието на детето. Същата се описва
като добре адаптираща се, уравновесена и спокойна, трудно поддаваща се на
тревога и стрес, бързо възвръщаща емоционалното си равновесие след
възбуда. Има екстравертна личностна структура в рамките на нормата, т.е.
8
общителна, открита, комуникативна, инициативна, устойчива, оптимист.
Осъзнава, че между нея и бившия съпруг съществуват противоречия и
недобра комуникация, свързани с родителската им отговорност, което би
могло да повлияе на поведението на детето, ако двамата не съумеят да
изгладят разногласията и противоречията помежду си. Според експерта
ответницата осъзнава и разбира собствените си емоции, преживявания и тези
на другите, умее да управлява поведението си чрез контролиране на
емоциите. В заключението се сочи, че няма данни за неискреност и
манипулации в поведението на майката, както и че същата разбира важната
роля и на двамата родители в живота на детето и желае и полага усилия да
съхрани връзката на детето с баща си. Според вещото лице майката проявява
искрена заинтересованост и изразено положително отношение към детето,
като между тях има изградена силна емоционална връзка. В заключението се
сочи, че майката е родителят с по-добър родителски капацитет, който умее да
поставя адекватни правила, граници и изисквания по отношение па детето.
Няма следи в поведението на детето, които да показват преживяна травма и
стрес от времето, в което е било с майка си. Според експерта детето се
чувства добре и при двамата родители, но в представата му за дом е
жилището, в което пребивава с майка си и нейния партньор.
По делото е приобщено заключението на изготвената по делото
съдебнотехническа експертиза. В изпълнение на поставената задача вещото
лице е изследвало видеозаписи, създадени и находящи се на мобилното
устройство, предоставено от ищеца, като е направило извод, че записите са
автентични по съдържание и продължителност. Към заключението са
приложени свалени на хартиен носител звуковите записи към
видеофайловете.
В хода на производството пред въззивната инстанция по реда на чл. 59,
ал. 6 СК са изслушани двамата родители. При изслушването си бащата
посочи, че иска промяна на родителските права, защото счита, че при него
детето ще бъде по-спокойно. Същият заяви, че между тях има силна
емоционална връзка, както и че детето е привързано към своите баба и дядо
по бащина линия, своите братовдчеди и приятели. Бащата посочва, че
първоначално при раздялата е смятал, че детето следва да остане при майка
си, тъй като тогава е било на две и половина години. Твърди, че впоследствие
с оглед действията и реакциите на детето, е опитвал да разговаря с
ответницата, за да оправят нещата, но не е получил нейното съдействие и
проблемът е станал системен. Това го е накарало да заведе дело за
родителските права. Поискал е и ползването на социална услуга, за да може
двамата да се срещат и да оправят отношенията си. Бащата посочва, че се
занимава с производствто на мебели и няма установен работен ден – работи,
когато има поръчка, и има възможност да отсъства от работа. Заявява, че
живее самостоятелно, но има подкрепата на своите родители, на своя брат и
кръстници. Има и приятелка, но към момента не живеят заедно. Бащата счита,
9
че майката полага грижи за детето, но по някаква причина нещата не вървят,
като посочва, че за това съди по реакциите на детето. Същото му е споделяло,
че баба му, майка му и нейния приятел го бият и го тормозят. Бащата посочва,
че подлага споделеното от детето на съмнение, като изразява и
предположение, че то може да лъже с цел да остане при него. Твърди, че
детето все още не иска да се връща при майка си след престой при него. При
изслушването си майката твърди, че от започване на делото пред районния
съд състоянието на детето се е подобрило. Заявява, че вече живеят
самостоятелно на втория етаж, а детето има своя стая. Посочва, че това, че
детето плаче и не иска да се връща при нея е приключило преди година, че то
вече е по-голямо и разбира, както и че същото се прибира усмихнато и
спокойно. Посочва, че отглежда детето си както смята за добре и както смята
за нормално. На детето са осигурени храна и топлина. Ходят заедно на море и
на планина. Детето си има приятели. Майката отрича детето да е било бито от
нея или нейната майка. Твърди, че с детето се разбират с думи, като му се
обяснява кое е правилно и кое – не. Посочва, че то знае, че трябва да обича и
двамата си родители.
В практиката си ВКС разяснява, че мерките относно упражняването на
родителските права и личните отношения между децата и родителите се
вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на
децата, за който съдът има задължението да следи служебно. Децата имат
интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с
оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и
изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без
осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. Определените
мерки по чл. 59, ал. 2 СК могат да бъдат изменени по молба на единия от
родителите, по искане на ДСП или служебно, ако обстоятелствата се изменят
съществено, като от значение са както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и
измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на
практика мерки по упражняване на родителските права. Под „изменение на
обстоятелствата”, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването
и прилагането на закона в ППВС № 1/12.11.1974 г., се разбират както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с
които би се подобрило положението му при новото разрешение. Във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при
която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето.
В настоящия случай, преценявайки събраните по делото доказателства,
настоящият състав на съда намира, че липсва такова изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което с оглед най-добрия
интерес на детето да налага промяна на родителя, който да упражнява
10
родителските права. По делото безспорно се установи, че и двамата родители
разполагат с необходимите социално-битови условия и могат да разчитат на
помощта на свои близки в отглеждането на детето. Според съда и двамата
полагат адекватни грижи за него и съумяват да задоволяват основните му
нужди и потребности. Детото получава необходимите му обич и внимание,
както от своята майка, така и от своя баща, и е привързано към всеки от тях.
От заключенията по приетите по делото съдебнопсихологични експертизи
обаче се установява, че майката е по-балансираният родител, притежаващ по-
правилен модел на родителстване и по-добър родителски капацитет. Същата
умее да отстоява правила и граници по отношение на детето, както и трезво
да преценява кои негови искания следва да се задоволят и кои – не. От
събраните доказателства може да се заключи, че майката е отговорен родител
и детето се развива добре под нейните грижи. Съдът намира, че детето е
добре приобщено към семейната среда на майката, като в подкрепа на този
извод са заключенията на съдебнопсихологическата експертиза на майката и
на детето, показанията на свидетелките С.Б. и Е. С., социалния доклад на
ДСП – Стамболийски и доклада за родителски капацитет на майката на ЦОП
– Кричим. Действително от доказателствата по делото се установи наличието
на случаи, в които детето се връща при майка си с нежелание и бурен плач,
като показанията на свидетелката Я. Ш.а в тази посока се подкрепят и от
заключението по приетата по делото съдебнотехническа експертиза и
приложените към нея свалени на хартиен носител записи. Настоящият
съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че този проблем
не се корени в поведението на майката или във влошаване на отношенията в
разширеното семейство по майчина линия. Експертите по приетите
съдебнопсихологични експертизи не са открили следи в поведението на
детето, които да показват преживяна травма и стрес от времето, в което е
било с майка си. Същите посочват, че ако детето е живяло в хроничен стрес,
това би се отразило на поведението му и общуването му, а по делото се
установи, че то посещава с желание детска градина, общува и е привързано
към роднините си както по бащина, така и по майчина линия. Бащата също
притежава добри родителски качества и има изградена емоционална връзка с
детето. Безспорно се установи, че той е любящ и всеотдаен родител. Следва
да се обърне внимание обаче, че в заключението на вещото лице обаче е
описван като родител, който не е склонен към забрани и ограничения и който
трудно поставя и отстоява правила и граници по отношение на детето, като
според експертизата такъв тип родителско възпитание обикновено резултира
в това детето да израства глезено и склонно към непослушание и агресивност.
Не се установи наличие на синдром на родителско отчуждение по
отношение на някой от двамата родители. Детето е привързано към двамата
си родители и демонстрира положителното си отношение към тях.
Действително в докладите за родителския капацитет на страните, изготвени
от ЦОП – Кричим, е направена констатация за наличие на синдром на
родителско отчуждение, без да се уточнява към кой от родителите. Тази
11
констатация не кореспондира с останалите материали по делото и не може въз
основа на нея да бъде направен извод за наличието на такъв синдром. Още
повече, че според самите доклади детето има изградена здрава емоционална
връзка както със своята майка, така и със своя баща. По делото не се установи
майката да е препятствала осъществяването на определения режим на лични
отношения на детето с баща му. Същата е позволявала осъществяването на
контакти и извън този режим, докато отношенията между ищеца и нея не са
се влошили. В тази връзка следва да се отбележи, че доказателствата по
делото по отношение на трайно влошените междуличностни отношения
между родителите са еднопосочни и безпротиворечиви. Съществуващият
между тях конфликт не само не благоприятства нормалното развитие на
детето, а и несъмнено оказва негативно влияние върху него. Същото не
следва да бъде въвличано в този конфликт и да бъде поставяно в ситуация да
взема страна и да избира един от двамата си родители. Недобрата
комуникация и липса на родителско сътрудничество следва да бъдат отчетени
като недостатък и при двамата родители. Необходимо е те да поддържат
добра комуникация помежду си особено когато се касае за важни моменти от
живота и развитието на детето. Съдът намира, с оглед данните по делото, че
потребностите на детето могат да бъдат гарантирани в най-пълен обем не с
промяна на мерките относно упражняването на родителските права, а само
със съвместните усилия на двамата родители за преодоляване на негативните
нагласи един към друг и възстановяване на нормалната им комуникация с цел
осъществяване на партньорство по отношение на родителската им роля. По
този начин те могат да осигурят спокойна среда, в която детето да расте и да
се развива. Според настоящия състав на съда решаващо значение за
намаляване напражението между родителите и изглаждане на разногласията
между тях в интерес на детето са техните взаимни усилия и готвност за
компромиси, поради което не намира за необходимо да определя ползването
на задължителни социални услуги.
Във въззивната жалба в условията на евентуалност е направено искане
за изменение на режима на лични отношения на ищеца с детето чрез неговото
разширяване. Основателно е възражението на ответницата, че това искане е
въведено за пръв път едва с въззивната жалба, поради което и то следва да
бъде обсъдено единствено в контекста на предвиденото в чл. 59, ал. 9 СК
правомощие на съда служебно да може да измени постановените по-рано
мерки и да определи нови относно упражняването на родителските права и
личните отношения. Съдът по силата на посочената разпоредба и с оглед
задължението му да следи служебно за интереса на децата е длъжен да
постанови необходимата промяна служебно, когато са налице основанията за
това, дори и такава промяна да не е претендирана. Такива основания са
налице, когато определените мерки не способстват за правилното развитие на
детето. В случая според настоящия съдебен състав не са налице основанията
за служебна намеса чрез изменение на режима на лични отношения на бащата
с детето, който режим е бил определен по споразумение между родителите по
12
чл. 51 СК. Детето се развива добре и е привързано към двамата си родители.
Действащият понастоящем режим на лични отношения се спазва. Както бе
посочено по-горе, не се установи наличие на синдром на родителско
отчуждение, като липсват и данни за начало на развитие на такъв синдром. Не
се установи също така детото да е било подложено на отчуждаващи действия
от страна на някой от родителите.
При този изход на спора и с оглед неоснователността на подадената
въззивна жалба на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Въззиваемата не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261154 от 12.04.2021 г., постановено по
гр. дело № 11446 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от М. Н. Ш., ЕГН: **********, иск за промяна на
постановените с Решение № 1665/10.05.2018 г. по гр. д. № 2953 по описа на
РС – Пловдив за 2018 г. мерки относно упражняването на родителските права
по отношение на детето Е.М. Ш., ЕГН: **********.
В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от М. ИВ. С., ЕГН:
**********, насрещен иск за изменение на определения с Решение №
1665/10.05.2018 г. по гр. д. № 2953 по описа на РС – Пловдив за 2018 г. режим
на лични отношения на бащата М. Н. Ш., ЕГН: **********, с детето Е.М. Ш.,
ЕГН: **********, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13