№ 72
гр. Шумен, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20253600500088 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №983/17.12.2024г. по гр.д.№543/2024г. по описа на ШРС , съдът е
признал за установено по отношение на М. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул.
„....“ № 18, Ж. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, бул. “....“ № 55, В. М. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. Шумен, ул. “....“ № 23 и М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Шумен, бул. “....“ № 55, че И. Р. Ч., ЕГН ********** и М. Р. Ч., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Шумен, ул. „...” №113, чрез адв. Ж. П. от ШАК, са съсобственици на Поземлен
имот с идентификатор 83510.677.394 по кадастралната карта на гр. Шумен, с площ от 514
кв.м, в местността „....”, землище гр. Шумен, при граници и съседи: ПИ №83510.686.80,
№83510.432.11, №83510.10.511, №83510.677.389, №83510.677.395, осъдил е М. А. М., ЕГН
**********, адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 18, да заплати на И. Р. Ч., ЕГН ********** и М. Р.
Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „...” №113, чрез адв. Ж. П. от ШАК,
сумата от 1 027, 44 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответницата М. А. М. , действаща ,чрез пълномощника
си адв.С. К. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да отхвърли установителният иск за собственост , като се присъдят и
разноските по делото.
Отвтниците Ж. Б. М. , В. М. Д. и М. М. Д., действащи ,чрез пълномощника си адв.В.
П. считат обжалваното решение на ШРС за правилно и законосъобразно и оспорват
1
депозираната срещу него въззивна жалба. Те не са обжалвали решението на ШРС и не са се
присъединили към въззивната жалба на жалбоподателката М. А. М. на осн.чл.265 ал.1 ГПК
и тъй като четиримата ответници са само обикновени другари по делото то решението на
ШРС е влязло в сила по отношение на тримата ответници Ж. Б. М. , В. М. Д. и М. М. Д.,
като съдът с протоколно определение от 18.03.2025г. по В.гр.д.№88/2025г. по описа на ШОС
ги е заличил като страни по делото.
Въззиваемите страни И. Р. Ч. и М. Р. Ч., действащи , чрез пълномощника си адв.Г.
Г. от ШАК са депозирали отговор на въззивната жалба , с който я оспорват като
неоснователна и недоказана по изложените в отговора съображения , като молят съдът да я
остави без уважение и да потвърди решението .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Видно от представения по делото официално заверен препис от НА ....1961 г. на
Коларовградския районен съдия, се установи, че лицата Р.И.Ч.. и Д.М.Ч. са купили от Н.Х.М.
част от недвижим имот, представляващ част от лозе и овощна градина- 2 декара, като целият
имот е с площ от 14, 6 дка, находящ се в землището на Коларовград, в местността „....“, при
граници за тази реална част от 2 дка: от юг тераси на ТКЗС с. Дивдядово /сега кв.
Дивдядово/, от изток- шосе за с. Дивдядово с дължина на границата 22 м., отмерени от
южния ъгъл на имота и терасата на ТКЗС откъм шосето- северна посока, от север и запад-
останалата част от имота на продавачката с дължина на южната граница 90 м., вървяща от
южния ъгъл на имота с терасите на ТКЗС, с. Дивдядово, вървяща в западна посока. От
приетите по делото официално заверени преписи от НА....1991 г. на РС Шумен и
НА........1991 г. на РС Шумен, става ясно, че Р.И.Ч.. и Д.М.Ч. са дарили на двамата ищци, на
всеки един по отделно, по един декар от гореописания имот. От представените заверени
преписи от удостоверения за наследници с изх.№3556/12.10.2020 г. и изх. №1367/22.04.2021
г. на Община Шумен, се установи, че двамата ищци са законни наследници на починалите
Р.И.Ч.. и Д.М.Ч. От Удостоверение с изх.№УТ-37-198 от 21.07.2020 г. на Община Шумен, се
установи, че поземленият имот, описан в двата нотариални акта /НА....1991 г. на РС Шумен
2
и НА....991 г. на РС Шумен/ е идентичен в границите с поземлени имоти с идентификатори
83510.677.396, 83510.677.395 и 83510.677.394 от кадастралната карта на гр. Шумен. От
Решение №2А от 07.02.1994 г. на Поземлена комисия, гр. Шумен е видно, че на
наследниците на Д.М.С. е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални
граници върху имот от 1, 400 дка, втора категория, находящ се в терен по параграф 4 на гр.
Шумен, кв. Дивдядово, в местността ..... В същото решение е посочено, че имотът е заявен с
пореден номер 16 от заявлението и установен с молба- декларация за членство в ТКЗС 309
от 22.11.1991 г. Видно от удостоверение за наследници с изх.№2152/30.06.2023 г. на Община
Шумен и два броя удостоверения, издадени от Районен съд Шумен, съответно по гр.
№738/2020 г. по описа на ШРС и гр.д.№73782020 г. по описа на ШРС, удостоверяващи
вписани откази от наследство, се установи, че към датата на подаване на исковата молба
ответниците са призовани към наследяване на наследството, оставено след смъртта на
Д.М.С.. От представения по делото заверен препис от преписка с вх.№2059/03.12.1991 г. по
описа на Общинска служба по земеделие Шумен, става ясно, че лицето Р.Д.Д. /наследник от
първи ред на починалия Д.М.С./, починала на 19.04.2005 г., на 03.12.1991 г. е подала пред
Поземлена комисия- Шумен, като наследник на Д.М.С., заявление за възстановяване
собствеността върху земеделски земи в землището на Дивдядово, общ. Шумен в общ размер
на 41, 7 дка. От приложеното към преписката удостоверение, издадено от ТКЗС
„Дивдядово“, гр. Шумен става ясно, че наследодателят на подалата заявлението Д.С. е
„влязъл“ в ТКЗС със земи- ниви в размер общо 30,1 дка и лозя- 4 дка. В удостоверение,
издадено на 22.11.1991 г. от кметството на кв. Дивдядово е записано, че въз основа на
декларация до Държавна планова комисия-1949 г. на Д.М.С. има записани имоти, като част
от отразените имоти са отбелязани като ниви, други- като лозя, а трети- като пусти. За имот,
отразен в последния документ като „пусто“ е отбелязано, че се намира в местността „....“ и е
с площ от 1, 4 дка. С Протокол 2 от 18.08.1992 г. са определени за възстановяване на
наследниците на Д.М.С. на земеделски земи в размер общо на 41, 700 дка, като една от
земите е отбелязано, че се намира в местността „....“, с площ от 1.400 дка. В последствие, на
07.02.1994 г. ПК, гр. Шумен е издала процесното, атакувано от ищците Решение №2А, от
което е видно, че на наследниците на Д.М.С. е възстановено право на собственост в
съществуващи стари реални граници върху имот от 1, 400 дка, втора категория, находящ се в
терен по параграф 4 на гр. Шумен, кв. Дивдядово, в местността „....“. В решението липсват
посочени граници на имота, нито е посочено вида на имота, т.е. липсва пълна
индивидуализация на имота. От другите документи към преписката става ясно, че на
наследниците на Д.М.С. са възстановени и други земи, като същевременно същите са
обезщетени по реда на ППЗСПЗЗ за 6, 448 дка. Със Заповед №РД[1]25-187/22.01.2024 г. на
кмета на Община Шумен, на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ,
във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на
новообразувани имоти за местността „....“, кадастрален район 677, Решение №2А от
07.02.1994 г. на ПК, гр. Шумен е възстановено право на собственост на ответниците, като
наследници на Д.М.С., върху новообразуван поземлен имот с идентификатор 83510.677.394
с площ от 514 кв.м., извън строителните граници на гр. Шумен, местност „....“, при граници
3
и съседи: ПИ №83510.686.80, №83510.432.11, №83510.610.511, №83510.677.389 и
83510.677.395.
От показанията на разпитаната пред ШРС свидетелка Н.Д.К. се установява ,че тя
била кръсница на ищците и познавала и техните родители. В местността „....“ нейните
родители имали имоти около 30 дка, от които продали на родителите на ищците два декара
през 1961-64г. там някъде , а тя продала нейния имот миналата година. На свидетелката е
била предявена скица на поземлен имот с иентификатор 83510.677.394 намираща се на
стр.14 и стр.15 от делото на ШРС и тя е посочила имоти с .... като нейни ,които била продала
миналата година. Имотът на ищците сега бил разделен на три имота ,които свидетелката
сочи- ..... и 394, които имоти били около 2 дка и били на двамата ищци. Имотът им бил един
и бил заграден с метална ограда от към шосето и с врата . В имота след закупуването му
било посято лозе ,което отглеждали родителите на ищците и те самите, имало една череша и
два ореха , единият от които бил премахнат. Свидетелката била пораснала в този имот и
била запозната с насажденията в него. В имота на ищците никой не бил влизал и този имот в
момента бил буренясъл . Имотът никога не бил влизал в ТКЗС и това се отнасяло и за
другите имоти в тази местност. Свидетелката посещавала имота си и виждала, какво става в
имота на ищците през два –три месеца и не била виждала никой в имота на ищците при тези
посещения. Последно видяла в имота ищеца преди 2-3 години, до когато ищците си гледали
имота много добре. Имотът за 2-3 години бил обрасъл . От показанията на разпитания пред
ШРС свидетел на ищцовата страна , А.И.У. се установява , че ищците имали имот намиращ
се по пътя за кв.Дидядово от дясната страна на отИ.е и бил около 2 дка. В имота имало
посадени лози и имотът се обработвал още от 1990г. от ищците. Местото имало и ограда.
Имотът се почиствал и обработвал и от работниците на ищеца. От показанията и на двамата
свидетели се установи, че от момента на закупуване на имота до настоящия спор никой не
бил предявявал претенции към имота, като владението върху същия не било прекъсвано.
Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни, взаимно
и вътрешно непротиворечиви, а от друга страна са в синхрон с останалите, събрани по
делото доказателства и със заключението на вещото лице по СТЕ.
От показанията на свидетелката на ответната страна пред ШРС В.а И. С. се
установява , че тя имала имот в тази местност и на предявената й скица сочи че това бил
имот с идентификатор 395, а имотът на М. граничел с пътя. Имотът бил ограден с ограда.
Свидетелката притежавала нейния имот от 2016г. била виждала в имота съпруга на М.
,който бил починал, след което в имота ходели сина му и снаха му. Ищците не ги била
виждала в имота. В долния имот до пътя имало поне 6-7 овошки и дюля, имало сега
поникнали диви орехи. Свидетелката С.З.Б., във фактическо съжителство със сина на
ответницата М. сочи, че имотът бил почистен през април месец 2024г. с косачка, което
противоречи изцяло на заключението на вещото лице , което описва имота като обрасъл с
диви орехи и необработван. Показанията на свидетелката ,че в имота имота орех и ябълка
също не кореспондира със заключението на вещото лице от което не се установява
наличието на такива дървета. Съдът не кредитира поради това показанията на тази
4
свидетелка ,като същата, предвид фактическото си съжителство със сина на ответницата е
заинтересована от изхода от спора.
От заключението на вещото лице по назначената от ШРС СТЕ се установява ,че към
датата на експертизата имотът е обрасъл с диви орехи, необработван, като в същия има само
три плодни дръвчета-череша, слива и дюля. В съдебното заседание ВЛ пояснява, че при
огледа на имота установил, че мястото е изоставено от няколко години. Има хубава метална,
желязна ограда, на която липсва вратата, като от другите страни е оградено с мрежа.
Мястото е обрасло с див орех и тръни, като преди това е имало лозя, тъй като е терасирано,
като според вещото лице имотът е по-подходящ за лозя, а не за плодни дръвчета.
Заключението потвърждава твърденията на ищците относно вида на имота и насажденията в
него. Ето защо, съдът не кредитира изцяло показанията на свидетелите, водени от
ответницата М. М.. Техните показания, от една страна противоречат на констатираното от
вещото лице, а от друга- противоречат дори на твърденията на ответницата М..
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните
правни изводи : Ищците са предявили субективно съединени положителни установителни
искове за собственост с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване правото им
на собственост върху поземлен имот с идентификатор 83510.677.394 по кадастралната
карта на гр. Шумен, с площ от 514 кв.м, в местността „....”, землище гр. Шумен, при граници
и съседи: ПИ №83510.686.80, №83510.432.11, №83510.10.511, №83510.677.389,
№83510.677.395. В тежест на ищците е да докажат ,че са собственици на процесният
недвижим имот на соченото от тях правно основание . В тежест на оспорващата иска за
собственост на ищците ответница М. М. е да установи ,че е собственик на процесния имот
на соените от нея основания.
По делото безспорно се установи, че процесният недвижим имот е придобит от
наследодателя на ищците по силата на прехвърлителна сделка /покупко- продажба/ още през
1961 г., като преди това е бил част от имот, целият с площ от 14, 6 кв.м., от който другата
част е останала собственост на прехвърлителя по сделката. Безспорно се установи, че от
1961г. до 2-3 години преди предявяване на исковете, без прекъсване, имотът е стопанисван
от наследодателя на ищците, в последствие от ищците и наети от тях работници, като никога
не е бил включван в трудовокооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски
стопанства, като в тази местност имотите не са били отчуждавани по някакъв начин. Не се
установи и имотът да е предоставян за ползване на лица, несобственици . От Удостоверение
с изх.№УТ-37-198 от 21.07.2020 г. на Община Шумен, се установи, че поземленият имот,
описан в двата нотариални акта /НА....1991 г. на РС Шумен и НА....991 г. на РС Шумен/ е
идентичен в границите с поземлени имоти с идентификатори 83510.677.396, 83510.677.395 и
83510.677.394 от кадастралната карта на гр. Шумен. Според ищците, и това се потвърждава
от разпитаните по делото свидетели, имотът от 1961 г. и до момента вкючително винаги е
представлявал едно цяло, заедно с имоти по кадастралната карта с идентификатор
83510.677.395 и идентификатор 83510.677.394 и е бил ограден от всички страни с трайна
ограда, която от към шосето Шумен - кв.Дивдядово се състои и в момента от метални
5
прътове с височина повече от 2 метра, боядисани в зелено, с липсваща в момента метална
врата от към шосето и телена ограда откъм останалите граници. Разпитаните свидетели,
водени от ищеца, потвърждават начина на придобИ.е на имота от родителите на ищците и
самите ищци, и показват че родителите на ищците и самите ищци никога не са губили от
началния момент - 1961г. владението върху имота, включително и до днес. Имотът като цяло
представлява лозе с няколко дървета в него. Свидетелите установяват, че имотът никога не е
бил част от блокове на ТКЗС, а винаги е бил индивидуална собственост на родителите на
ищците и на самите тях. В този смисъл имотът не е бил обобществяван и следователно
въобще не е следвало да бъде предмет на земеделска реституция. Няма данни имотът да е
бил отчуждаван или променян собственика му.
Видно от представената по селото скица на имота от СГКК Шумен, кад. карта на
местността е била одобрена със заповед РД-18-52/25.11.2005г. на ИД на АГКК гр.София,
изменена със заповед КД-14-27-103/22.03.2012г. на Началника на СГКК Шумен. Имотът на
ищците без никакво фактическо основание и каквито и да е граници или каквито и да е
отличителни белези действително е отразен като три отделни имота, граничещи един с друг
в посока от изток на запад, както следва: имот с идентификатор 83510.677.396 с площ 817
кв.м, имот с идентификатор 83510.677.395 с площ 418 кв.м и процесният имот с
идентификатор 83510.677.394 с площ 514 кв.м. Ищците доказват правото си на собственост
върху процесния имот на посочените придобивни основания - дарение от родителите им,
удостоверени в надлежни нотариални актове, представени по делото, както и че не се
установява да са загубили собствеността върху имота по установените в правото способи,
нито ответниците да са придобили тази собственост.
Не се доказват придобивните основания за собственост върху имота, на които се
позовава ответницата М. А. М..
Върху новообразувания имот с идентификатор 83510.677.394 с площ 514 кв.м, който
е част от собствения на ищците недвижим имот, със Заповед № РД-25-187/22.01.2024г. на
кмета на община Шумен, представена в хода на делото, е възстановено право на собственост
на наследниците на Д.М.С. - ответници по делото: М. А. М., Ж. Б. М., В. М. Д. и М. М. Д..
От тях, Ж. Б. М., В. М. Д. и М. М. Д. в отговори на исковата молба заявяват, че признават
изцяло исковата претенция, както и че не са участвали в издаването на процесната заповед
на Кмета на общината за възстановяване на собствеността върху имота на тях като
наследници на Д.М.С.. Тримата ответници заявяван, че не са стопанисвали, владели и
извършвали, каквото и да е в имота. Също така заявяват, че нямат информация и
наследодателят им М.В.М., с ЕГН **********, починал на 24.11.2022г. да е знаел изобщо за
съществуването на процесния имот.
Единствено ответницата, сега жалбоподателка, М. А. М. оспорва предявения иск.
Позовава се на решение № 2А/07.02.1994г. на ПК Шумен, с което на наследниците на Д.М.С.
било възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху
имот с площ 1 400 дка, намиращ се терен по пар.4 в местността „....“ в гр.Шумен. Твърди, че
реално съществувал имот с площ 514 кв.м, тъй като част от бившия имот била завзета за
6
нуждите на транспорта Шумен - Дивдядово. Твърди, противно на заявеното в отговора на
останалите ответници, че от решението на ПК Шумен, т.е. от 1994г. имотът се стопанисвал
от всички наследници на Д.М.С., т.е. и от останалите ответници. Твърди, че основно за
имотът се грижел М.Т.М. , а след неговата смърт 2022г. за имотът се грижела ответницата и
другите наследници. Твърди, че в имота имало засадени овощни дръвчета, които били на
около 15 години. Ответница представи Заповед № РД-25-187/22.01.2024г. на кмета на
община Шумен, с която е възстановено право на собственост върху процесния имот на
наследниците на Д.М.С. - ответници по делото: М. А. М., Ж. Б. М., В. М. Д. и М. М. Д..
Искането за произнасяне по реда на чл.17, ал.2 от ГПК направено от ищците е
процесуално допустимо, тъй като съгласно чл.17, ал.2 от ГПК, съдът се произнася
инцидентно по законосъобразността на административните актове, когато такива актове се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му, както е в настоящия случай. Доколкото
ищците не са участвали в производството по издаване на решението на ПК и не са могли да
го обжалват, налице са основанията на чл.17, ал.2 от ГПК, съдът да се произнесе инцидентно
по законосъобразността на този административен акт , както и на издадената въз основа на
това решение Заповед № РД-25-187/22.01.2024г. на кмета на община Шумен в мотивите на
съдебното решение. Решение от 07.02.1994г. на ПК Шумен, на което се позовава като
собственик ответницата М. А. М., което вече е представено по делото отделно от преписката
на ПК Шумен и което на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ се възстановява правото на
собственост на наследниците на Д.М.С. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху им от 1. 400 дка в терен по пар. 4 в местността „....“, гр.Шумен, не може да
породи предвидените в него гражданскоправни и вещни последици относно имота, предмет
на заповедта. В решението на ПК Шумен имотът ,който се възстановява с него не е
конкретизиран и от него не е видно кой точно имот е бил възстановен на наследниците на
Д.М.С.. Без конкретизация на имота това решение не може да породи никакви правни
последици и така издадено решението не реституира конкретен имот и с него не е
приключена процедурата по реституцията. Не се установи също така наследниците на
Д.М.С. да са били въведени във владение на конкретен имот въз основа на това решение и
още по-малко във владение на процесния имот.
Съгласно чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в редакцията си към датата на издаване на
решението на ПК Шумен се изисква в решението за възстановяване на собствеността в
съществуващи или възстановими стари реални граници да се опишат размера и категорията
на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на
собствеността с посочване на основанията за тях, без което то не може да породи
предвидените в закона последици на възстановяване на собственост в реални граници.
Очевидно е, че тези изисквания не са спазени, което прави решението незаконосъобразно. В
този си вид то не може да бъде годно основание за последващата процедура по
идентифициране на имота в особеното административно производство по пар.4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ, тъй като при липса на граници и съседи в решението противно на логиката и е
7
незаконосъобразно въобще възстановяване на собственост в стари реални граници. За да
настъпи правопроменящият ефект , решението на ПК , издадено преди 04.08.1999г. , трябва
да съдържа достататъчно данни , позволяващи имотът да се индивидуализира , т.е. да се
установи кой е възстановеният имот (Решение № 809 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1889/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 384 от 2.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2011 г., I г. о.,
ГК и др.). В случая в решението на ПК тези реквизити липсват , посочено е само ,че се
възстановява имот от 1.400дка , без да се сочи вида на имота и че е втора категория ,
находящ се в терен по пар.4 на гр.Шумен кв.Дивдядово м.“....“.
Издадената въз основана на решението на ПК Шумен Заповед № РД-25-
187/22.01.2024г. на кмета на община Шумен, с която е възстановено право на собственост на
наследниците на Д.М.С. - ответници по делото: М. А. М., Ж. Б. М., В. М. Д. и М. М. Д.,
също не може да породи предвидените в нея гражданскоправни и вещни последици относно
имота, предмет на заповедта. Доколкото ищците не са участвали в производството по
издаване на заповедта и не са могли да я обжалват, също са налице основанията на чл.17,
ал.2 от ГПК, съдът да се произнесе инцидентно по законосъобразността на този
административен акт. Тъй като процесният имот, собственост на ищците, никога не е бил
колективизиран, а напротив още от 1961 г. в целия период до момента и преди това е бил
притежаван в реални граници, като единствено е променял собствениците си чрез продажби
и дарения, удостоверени в надлежни нотариални актове, то същият не е подлежал и не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, нито като цял имот, нито на части, както е
процедирано в конкретния случай от поземлената комисия, а впоследствие и от кмета на
общината с процесната заповед.
Ето защо заповедта не може да породи предвидените в нея вещно-правни последици
и не може да легитимира ответниците като собственици на процесния имот с
идентификатор 83510.677.394, който заедно с горепосочените имоти е идентификатори
83510.677.395 и 83510.677.396 в тяхната съвкупност представляват имота, притежаван от
ищците. С оглед на доказателствата по делото е очевидно, че в помощния план по ал. 1 на
пар. 4к от ЗСПЗЗ не са били посочени данни, както за имота, който е съществувал преди
образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства, който не е бил включван в
блокове на ТКЗС и който е продължил да съществува през всичките години в сегашните си
реални граници и след това, доколкото не е бил предмет на обобществяване. Този имот при
наличните данни е можел единствено да бъде отразен и нанесен в изработения план и
последваща кадастрална карта като собственост на ищците, за което видно от
удостоверението, издадено от община Шумен са съществували надлежни доказателства. В
случая е възстановен имот, който не попада в кръга на имотите по смисъла на §4 от
ПЗРЗСПЗЗ. Целта на ЗСПЗЗ и предвидените в него процедури е да се възстанови
собствеността върху земи, върху които е отнето владението, но законът не може са отнема
собственост, чието упражняване е продължило, както е и в конкретния случай и след
колективизацията. В този смисъл е и съдебната практика - решения на ВКС по гр. д.№
5835/2015г. на I г. о., № 621/2010 на I г. о.,№ 1403/2010г. на I г. о., № 6225/2014г. на I г. о., №
8
6670/2014г. на I г. о.
Съдът счита направеното от ответницата М. М. възражение ,че е придобила имота
на основание давностно владение за неоснователно.
На осн.чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10г.
Признаците на владението са два ,като всяко владение е упражняване на фактическа
власт върху веща ,което е обективният признак на владението и ,че владелецът държи веща
като своя ,което е субективният елемент на владението
В тежест на ищеца е да докаже, че е установил фактическа власт изключително за
себе си и е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по
чл.79, ал.1 ЗС. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от
фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е
установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит
начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с
намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да
са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на
заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията, чрез които е
осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен
характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи
като владение.
По делото не се установи при условията на пълно и главно доказване ,че
ответницата и другите наследници или нейните наследодатели са владели и осъществявали
фактическа власт върху процесния имот , като в случая ответницата не може да се ползва от
кратката 5 годишна давност на която се позовава ,тъй като същата не е добросъвестен
владелец на процесния имот на основание решението на ПК. Твърдението направено в
исковата молба ,че от издаване решението на ПК наследниците на Д.С. били владели имота
не се доказа по делото. Не се установи след издаване решението на ПК наследниците на
Д.Сърмов да са били въведени във владение на точно процесния имот и че са го владели от
тогава 1994г. ,когато е издадено решението на ПК до сега. Също така с това решение не са
определени граници и съседи на имота, което означава, че имотът по това решение не е
идентифициран и индивидуализиран, поради което не може да се установи владение върху
него.Твърдението, че наследниците на Д.М.С. са владели имота е направено от М. А. М., но
това твърдение се опровергава от твърдението на останалите наследници - ответници по
делото, които категорично заявяват, че никога не са владели и стопанисвали процесния
имот, нито това е сторено от техния пряк наследодател М.В.М., починал 2022г.
От събраните по делото доказателства не се установява наличие на непрекъснато,
необезпокоявано и явно владение върху имота от ответницата, респ. нейното семейство.
Дори да се приеме, че за известно време семейството на ответницата е установила някакво
9
владение върху имота, предвид показанията на свидетелката С., то това владение не е
продължило за период от десет години, имайки предвид заявлението на свидетелката, че
същата имала преки наблюдения върху имота от 2016 г. Показанията на свидетелките на
ответницата противоречат както на нейните твърдения в отговора ,така и на установеното от
вещото лице по СТЕ относно насажденията в имота и неговото състояние към настоящия
момент.
Свидетелката Н.Д.К., собственик на съседния имот с идентификатор 84510.
677. 389 до миналата година, е с преки и конкретни наблюдения върху процесния имот,
заедно с останалите два имота по Кадастралната карта и посочва, че трите имота всъщност
представляват един единен самостоятелен имот с конкретни граници, придобит от
родителите на ищците от родителите на свидетелката, прехвърлен впоследствие от тях на
самите ищци, и владян без прекъсване от 1961 г. до момента отначало от родителите на
ищците, а след прехвърлянето му - от самите ищци. Свидетелката изрично посочва, че
имотът не е бил включван в ТКЗС. Ползван е от родителите на ищците и самите ищци като
лозе с няколко посадени дървета, които се намират в имота и в момента. Свидетелката
потвърждава и изградената от ищците стабилна метална ограда откъм шосето Шумен -
Дивдядово. Свидетелката показва, че никакви други лица не са осъществявали владение или
държане върху имота. Свидетелката посочва, че в момента имотът е занемарен, почти не
може да се влезе в него, даже и дърветата в него не се виждат от пораснал бъз и бурени.
Показанията на този свидетел опровергават претенцията на ответницата за осъществявано
владение върху имота от обективна страна. Показанията на свидетелката за състоянието на
имота кореспондират изцяло със заключението на ВЛ и описанието на имота и състоянието
му в момента.
Предвид гореизложеното съдът счита , че ищците доказаха по делото , че са
съсобственици на процесният имот и предявените от тях положителни установителни
искове за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК са основателни и доказани
и следва да се уважат.
Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателката не се следват разноски по делото
, като на въззиваемите страни следва да се присъдят разноски за въззиното производство в
размер на 1000лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №983/17.12.2024г. по гр.д.№543/2024г. по описа на
ШРС в частта му с която съдът е признал за установено по отношение на М. А. М., ЕГН
**********, адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 18, че И. Р. Ч., ЕГН ********** и М. Р. Ч., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „...” №113, чрез адв. Ж. П. от ШАК, са
10
съсобственици на Поземлен имот с идентификатор 83510.677.394 по кадастралната карта на
гр. Шумен, с площ от 514 кв.м, в местността „....”, землище гр. Шумен, при граници и
съседи: ПИ №83510.686.80, №83510.432.11, №83510.10.511, №83510.677.389,
№83510.677.395, осъдил е М. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 18, да
заплати на И. Р. Ч., ЕГН ********** и М. Р. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Шумен, ул. „...” №113, чрез адв. Ж. П. от ШАК, сумата от 1 027, 44 лв. разноски по делото .
Решението в останалата му част по отношение на Ж. Б. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Шумен, бул. “....“ № 55, В. М. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул. “....“ №
23 и М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, бул. “....“ № 55 е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 18, да
заплати на И. Р. Ч., ЕГН ********** и М. Р. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Шумен, ул. „...” №113 разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 1000лв. за
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11