О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

                                  Номер………………          ГР.ВАРНА,

                                 

 

                  ВАРНЕНСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД-НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито  съдебно  заседание на 18.05.2018год., в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:УЛЯНА САВАКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:П. МИТЕВ

                                                                          ДИМО ДИМОВ     

                                                                       

                 като разгледа докладваното от съдия Савакова ВЧНД N 516/2018год.по описа на ВОС за 2018година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                 Производството е по реда на чл.243ал.7 и 8 от НПК.

 

              Производството през въззивната инстанция е образувано по повод жалба депозирана от Т.Й.Й., срещу определение на ВРС постановено по ЧНД № 1413/2018година ,с което е потвърдено постановление на ВРП за прекратяване на наказателно производство по ДП №575/2017г. по описа на  Първо  РПУ Варна.   

          Жалбата е подадена от лично от засегнатото  лице по смисъла на чл.243 ал.7 НПК ,в законоустановения срок и е процесуално  допустима.

             Жалбоподателят твърди,че не е доволен от обжалваното определение, с което съдът потвърждава постановлението за прекратяването на наказателното производство и твърди , че същото е незаконосъобразно и е постановено при липса на основания за прекратяването на наказателното производство.Твърди , че извършеното разследване е непълно и не са били разкрити обстоятелства имащи значение за разкриване на обективната истина по делото,/без да сочи какви/.Твърди се , че има достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.144 ал.2 от НК.Моли определението  на ВРС да бъде отменено и делото да бъде върнато със задължителни указания за продължаване на разследванетои приложение на материалния закон.  

              Настоящият съдебен състав ,като се запозна с обжалваното определение на ВРС и   постановление на ВРП и материалите по ДП№575/2017г.по описа на Първо РПУ- МВР Варна,намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

             От фактическа страна е установено следното:

   От месец август 2014г. П.Х. работел, като младши експерт в Дирекция „АКРРДС" на Областна администрация гр.Варна, а преди това като шофьор в същата администрация.

     На 28.03.2017г. около 16.30ч. разбрал, че заместник областния управител -свидетеля И. устно е изискал информация за търговски дружества, в които е участвал Х.. При  влизане в кабинета на главния счетоводител Георгиева,той видял листче, на което били изписани фирми в които той участвал, преди да стане държавен служител. В този момент в кабинета влязъл счетоводител и на въпроса на Х. за какво става въпрос получил отговор, че информацията се изисква от свидетеля И. - зам.областен управител. Х. поискал да научи на какво основание се изисква тази лична информация, но не получил отговор. Тогава свидетеля Х. се качил в кабинета на свидетеля И. и потърсил отговор на въпроса си. И. му отговорил първоначално, че не знае за какво става въпрос. Х. го упрекнал в лъжа и обстановката се нажежила. Х. продължавал да твърди, че без официално разрешение по законоустановеният ред, никой няма право да събира негови лични данни и продължил да изисква настойчиво отговор, от кого е разпоредена такава проверка. Тогава свидетеля И. отговорил, че това било сторено от „началника" му. Х. попитал, дали визира областния управител, тъй като той де факто е началник на зам.областния управител и св.И. отговорил положително. Това още повече влошило обстановката. Х. заявил, че ще отиде лично при областния управител - св.Й. и ще го попита.Свидетеля И. отговорил, че ще го придружи и двамата отишли Й.. Там развитието на инцидента продължило, като Х.  искал от св.Й. да посочи на какво основание се събират тези данни касаещи неговото имотно състояние. Свидетеля Й. отговарял уклончиво и това въздействало на свидетеля Х., който се поддал на нервите и емоциите си. Започнал да крещи, че никой няма право да се рови в личните му данни, ако няма законно основание за това. Свидетеля Й. му разпоредил да напусне кабинета му, но Х. крещял и отправял към свидетеля Й. реплики в смисъл, че той не му е никакъв за да го кара да напусне, че след два дни няма да е областен управител. Казал му „ще те взема на сериозно" , „ще те чакам на улицата", „ще те унищожа", като бил видимо афектиран.Свидетеля Й. се уплашил от поведението на Х., като го виждал колко е афектиран. Твърди, че е бил уплашен, защото знаел и че Х. има лично оръжие. В този момент в кабинета бил свидетеля И., който също се уплашил от поведението на Х..По делото са разпитани и останалите свидетели, които са били в близост до мястото на инцидента, но от техните разпити не са събраха други доказателства Х. да е отправял заплахи, освен думите „ще те взема на сериозно" и „взимам ви на сериозно".Безспорно е обаче ,че в Х. в момента не е имало оръжие и никой не е бил заплашен с такова .

От заключението на изготвената СПЕ на П.А.Х. е видно, че същият не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и психоактивни вещества.Тъй като не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е страдал от умствено недоразвитие, към момента на извършване на деянието на 28.03.2017 г. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Физическото и психичното състояние му позволява да възприема фактите, които имат значение по делото и може да дава достоверни обяснения за тях. Той може да участва пълноценно в наказателния процес и да се защитава сам.

От заключението на изготвената СПЕ на Т.Й.Й. е видно, че същият не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към психоактивни вещества.Заканите и заплахите, отправени на осв.Й. от П.А.Х. са възбудили основателен страх у него за  осъществянането им. Ситуацията не е възприета от освидетелствания като остра стресова и не е имала психо-емоционални последици.

От заключението на изготвената СПЕ на Иван Любчев И. е видно, че същият не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към психоактивни вещества.На 28.03.2017 г. Осв.И. е възприел думите и цялостното поведение на П.А.Х. като застрашаващи неговите и на близките му сигурност и живот. Ситуацията била стресова за освидетелствания.

По отношение на свидетеля Й. пък експертизата сочи, че заканите и заплахите са възбудили основателен страх за осъществяването им.

Прокурорът извежда извод, че чрез експертизата се събират известни данни думите на Х. да са били възприети като закани и заплахи. Това обаче е възприятие на освидетелстваните лица и почива единствено на техните впечатления. Тъй като в обстановката става дума  за фирми на Х. и евентуалната предстояща смяна на двете длъжностни лица,която е и последвалар , не е ясно какво точно е имал предвид Х. с думите „ще те унищожа" и „вземам ви на сериозно". Прокурора в постановлението си извежда извод, че смисъла не е бил такъв, какъвто той сочи в своите показания - че ще продължи да се отнася сериозно към поста заеман от областния управител и занапред, но  тези думи не са били съпътствани и с никакви други действия, които да ги подкрепят.

 На посоченото обстоятелство, че Х. притежавал лично оръжие, което не се отрича от него, никой от свидетелите в това число и свидетелите Й. и И. не дават показания пистолета да е бил у него; да е бил ваден или по друг начин да е демонстрирано наличието му в този момент.

Първоинстанционният съд правилно е посочил и обективните признаци и субективните такива от състава на престъплението,поради което и въззивния съд не би следвало да ги преповтаря.

В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, с действията си Х. не е осъществил обективната страна на деянието с отправянето на думите "Ще се случи, но отвън" и "Взех те на сериозно", „Какви сте вие, че да ми казвате да изляза“. Разпитаните в хода на производството свидетели категорично и еднозначно посочват, че от страна Х. по отношение на тъжителят са отправени изрази в посочения по-горе смисъл.

Освен гореизложеното, за съставомерността на деянието е необходимо и отправената закана да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението (без да е задължително същото реално да се е уплашило), както и да съществува реална възможност деецът да осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение.

 Според константната съдебна практика на върховната инстанция, при преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца.

 В конкретния случай  данни за тази реална възможност може да се черпят единствено от състоянието, в което се е намирал дееца – обективирано в словестна агресия спрямо тъжителят и намиращите се наоколо лица, но липсват действия или думи които да изразяват подобно намерение и тогава ,а и последващо – вече година и два месеца.

В случаят се касае за възникнал конфликт по отношение действия на Областния управител на Варна, безспорно изключително неетично поведение от страна на Х., но действията му макар да са морално укорими същите не са съпроводени със заплахи към физическата цялост или живота на потърпевшите т.е. не са престъпни.

 Възникнал е конфликт, но неговото естество е било поради твърдени неправомерни действия по Обществени поръчки, и целта е била тези договори да не се проверяват. Нормата на чл. 144, ал.3 от НК, изисква в изразите на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот, и се цели промяна на поведението и действията на заплашения - противно на волята му в исканата от дееца насока.

Престъплението по чл. 144 от НК е налице, когато заканата е направена по такъв начин, че съобразно с обстановката, би могла да възбуди основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено. Когато обаче тя е отправена по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха, престъплението не е осъществено.

Съдът при произнасянето си е изследвал всяка една реплика, която е отправена към тъжителят и чрез нея е извършено би ли се извършило евентуално престъпление по  чл. 144, ал.2 НК. По съдържанието си изразите "Никъде няма за вляза. След два дни си никой.  „Ще те взема на сериозно. Защо ще ми проверявате фирмите", приближаване до тъжителят, не представляват заплахи по смисъла на закона, съобразено с начина, времето и мястото на изричането им, както и обстоятелствата за това ,поради което и правилно е приел , че поведението на Х. е неприемливо и обществено осъдително и съставлява нарушение на етичните и норми,но то не е престъпление по  чл. 144, ал.2 НК.

По делото са били установени и разпитани свидетели – служители в областната управа, които са възприели целият или част от възникналия конфликт, но никой не съобщава за отправени заплахи срещу физическата цялост на тъжителят. Всички свидетели разпитани по досъдебното производство сочат за изключително неетичното поведение на Х., но то като такова не съставлява престъпление.

   Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане на събрания доказателствен материал. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Според състава на ВРС,и според настоящия въззивен състав  по делото наистина са извършени всички възможни процесуално следствени действия, и направените фактически и правни изводи са обосновани, съобразени със събраните по делото доказателства.

                         

От така изложената фактическа обстановка установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът правилно е приел , че в хода на разследването не са събрани, безспорни доказателства за осъществен състав на престъплението по чл. 144, ал.2 от НК.

Наведените в жалбата аргументи касаят виждането на жалбоподателят за развилите се събития, но те не се установяват от доказателствата по делото. Няма каквито и да е доказателства, че спрямо него са обективирани заплахи за живота и здравето му,поради което и същата е неоснователна.

Първата инстанция правилно е посочила ,че съдът не разполага със законовата възможност да отмени Постановлението за прекратяване /спиране/ и да върне делото на прокурора, със задължителното указание да внесе обвинение срещу определено лице, след като същият е преценил че обвинението е недоказано.Това и така тъй като прокурорът е този, който в качеството си на обвинител, преценява срещу кого да внесе обвинението пред решаващият орган и да защитава обвинителната си теза чрез обвинителният акт. Единствено в правомощията на държавният обвинител – прокурора, е да повдигне обвинение за извършено престъпление, в случай на преценка, че са събрани достатъчно доказателства за това и не е в правомощията на съда да дава подобни указания на Прокурора.

           При служебната проверка от настоящия състав ,съдът счете,че първата инстанция е извършила дължимата проверката на извършените на досъдебното производството следствени действия,като правилно е установила  намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на атакуваното постановление за прекратяване на производството.

         Настоящият съдебен състав намира,че към настоящият момент са извършени всички необходими процесуално – следствени действия, които биха могли да послужат  за установяване на обективната истина по делото и изводите, до които е достигнал прокурора и съдът се  явяват обосновани.

Поради изложените съображения настоящият въззивен състав приема,че и определението на ВРС и постановлението  за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

 

Водим от гореизложеното,съдът 243 ал.8  от НПК съдът :

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

       ПОТВЪРЖДАВА определение на  ВРС от 08.04.2018г.за прекратяване на наказателното производство по ДП № 575/2017г. по описа на Първо РУП-МВР Варна ,водено срещу П.Х.  за извършено престъпление по чл.144ал.2 вр. с ал.1 НК , на основание чл. 243 ал.1 т.2/обвинението не е доказано/като обосновано и законосъобразно.

 

       КОПИЕ от определението да се изпрати на жалбоподателя Т.Й.Й.,както и на П.  Х. .

        

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

   Председател:                                                 Членове 1.

 

                                                                                           2.