Р Е Ш Е Н И Е
№2324/18.12.2023г.
Град
Пловдив, 18 декември 2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1694 по описа за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 68, ал. 1 от Закона за защита
от дискриминация /ЗЗДискр/ във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на П.Е.М., ЕГН **********,
К.М., ЕГН ********** и Е.М., ЕГН **********, чрез адв. И.С., против решение №
211/31.05.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 126/2019
г. по описа на КЗД, Пети специализиран постоянен състав.
Жалбоподателите
считат оспореното решение на Комисията за незаконосъобразно и неправилно.
Счита, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, на приложимите материалноправни
норми, както и не са изпълнени в цялост дадените задължителни указания на ВАС с
Решение № 8193 от 06.07.2021 г., постановено по адм.д. № 3152/2021 г. В тази
връзка сочи, че никъде в обжалваното решение КЗД не се обсъждат показанията на
св. Дончев, с които се доказва вторият компонент на тормоза, а именно
накърняване на достойнството на тримата жалбоподатели като резултат от
изявлението на С.. Тези св.показания според жалбоподателите не са споменати от
КЗД, въпреки дадените изрични задължителни указания от ВАС за анализиране на
обстановката, която нежеланото поведение на С. е създало в личностната сфера на
засегнатите лица. В решенето си КЗД е приела, че в хода на производството не се
установява, след изказването на В.С., да са налице негативни последици спрямо
жалбоподателите, но не ставало ясно по какъв начин КЗД е установила това, тъй
като липсвали мотиви как КЗД е достигнала до този извод, след като няма анализ
и обсъждане на събраните гласни доказателства. Според жалбоподателите липсата
на собствени и съществени мотиви от страна на административния орган е
нарушение на административно производствените правила и е основание за отмяната
на акта. Счита също, че е налице унизителната среда, установена освен въз
основа на събраните гласни доказателства, така и поради изключително големия
интерес, който предизвикали трите медийни изяви на ответника С., и трите
присъединени по преписката, но необсъдени от КЗД в обжалваното решение.
Счита, че
решението на КЗД за постановено в нарушение на материалния закон, тъй като с
решението е поставила допълнително условие към състава на „тормоза“, каквото в закона
няма, а именно следва ответната страна да е осъществила нежелано поведение
спрямо конкретно лице. Според жалбоподателите словесната форма на тормоз съгласно
Закона за защита от дискриминация не следва да бъде бъркан с непозволеното
увреждане по Закона за задълженията и договорите. Счита, че тормозът съгласно
ЗЗДискр не е необходимо да бъде насочен към конкретно лице. Нежеланото
поведение следва да бъде на основата на защитен признак, какъвто в конкретния
случай е увреждането на първия жалбоподател, това поведение да е изразено
словесно и да има за цел или за резултат накърняването на достойнството на
лицето и създаване на унизителна среда. Поради това намира, че компонентите на
тормоза са изпълнени, съгласно представените данни и доказателства в
преписката. В същото време КЗД не е изпълнила задължителните указания на ВАС
като не е взела предвид не е обсъдила в решението си, че свидетелят на
жалбоподателите е представил сведения за преживяванията на семейство М. и
степента, в която всеки от тях се е почувствал унизен. Тъй като законът
посочва, че тормоз е „всяко нежелано поведение“, следва да се вземат под
внимание личните възприятия и преживявания на жертвата, което КЗД не е сторила.
Посочва се също, че КЗД в решението си не е взела под внимание обстоятелството, че думите са казани публично
от лице, заемащо висш държавен пост, която публичност е не без значение за
унижението на жалбоподателите, а напротив засилила е техните преживявания, като
ги е унизила допълнително. Счита, че в решението КЗД не е обсъдила какви
обстоятелства следва да са налице, за да се приеме, че е възникнала враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, а се е ограничила
единствено до съображението, че изказването на С. е изразяване на мнение по
дадена тема.
Преценката
дали дадено поведение е годно да доведе до накърняване достойнството на лицето
и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна
среда следва да се извършва в зависимост от съвкупност от обективни критерии,
дефинирани от конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, като
компетентният правоприлагащ орган следва да прецени, въз основа на фактите по
спора, дали въпросното поведение на лицето, изразено словесно или по друг
начин, е от естество да породи у един безпристрастен и разумен, с нормална
чувствителност и възприятия наблюдател, поставен в същите условия като
претендиращите дискриминация, усещането, че се намира във враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В случая счита, че независимо
от това какви са били намеренията и подбудите, мотивирали изказването на С.,
използваните от него изрази „кресливи жени“, „уж болни деца“, „спекулираха с
децата си“, „манипулираха обществото“, „с децата инвалиди се спекулира“ говорят
за децата с увреждания и техните родители, но и за хората с увреждания като
цяло и за техните близки. Счита, че по този начин се създава внушението и се
отправя посланието, че описаните негативни свойства се отнасят до всеки един от
представителите на тази общност. Подобни думи от страна на лице със сериозно
обществено положение и авторитет служат като оправдание за формиране и
затвърждаване на негативното отношение на мнозинството към хората с увреждания
и техните близки, а това унизява и накърнява човешкото достойнство на хората с
увреждания и техните близки, защото ги представя с колективния образ на лъжци и
симулатори. В тази връзка цитира практика на Европейския съд по правата на
човека и на Върховния административен съд. Позовава се и на Конституцията на
Република България относно свободата на словото, което право не е абсолютно
право, а забраната за дискриминация е абсолютна. Подробни съображения се
развиват и в допълнителни писмени бележки. Претендира отмяна на решение №
211/31.05.2023 г. по преписка № 126/2019 г. по описа на КЗД като
незаконосъобразно и да се уважи жалбата. Претендира присъждане на направените
по делото разноски съобразно представен списък.
Ответникът
– Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрк. И.
в представени писмени бележки. Намира жалбата за неоснователна и недоказана.
Счита решението за постановено от компетентен орган, при спазване изискванията
на Закона за защита от дискриминация, както и в изпълнение указанията, дадени
от ВАС в решение № 8193/06.07.2021г. постановено по адм. дело № 3152 от 2021г.
за тълкуването и прилагането на закона. Посочва, че твърденията на
жалбоподателите относно липсата на обективност при изясняване на фактическата и
правна страна са неоснователни. Счита, че правото на защита на жалбоподателите
пред КЗД е обезпечено във всеки етап на административното производството.
Намира, че в процесното изказване е установено, че не се сдържат словесни
изрази, насочени срещу конкретен субект. Поради това намира, че волята на
законодателя не цели санкционни последици спрямо поведение, в случая словесно
изразено, обективирано в изявления - вербални, писмени или др., които по своя
характер са абстрактни, и са насочени към неопределен кръг субекти, включително
когато тези субекти са част от определена раса, пол, група по интереси,
религиозна, етническа или друг вид социална общност. Тъй като в процесния
случай словесно изразеното не е насочено към конкретно лице, не накърнява
правата и доброто му име. Споменаването на цитираните в решението думи и изрази
в общия контекст на изказването на ответната страна, в производството пред КЗД,
не може да бъде квалифицирано като нарушение на ЗЗДискр., а като изразяване на
позиция – основно право на човека съгласно разпоредбата на чл.39, ал, 1 от КРБ
и чл.10 от от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, както и чл. 19 от Международния пакт за граждански и политически права
и др.. Ответникът счита, че в случая се касае за субективно възприятие от
страна на жалбоподателите на думи, в които е посочена определена група от хора
и съставът на комисията не би могъл да приеме, че с тях са накърнени честта и
достойнството на жалбоподателите пред КЗД и е създадена застрашителна враждебна
и обидна среда. Намира, че Комисията за защита от дискриминация е постановила
мотивиран и обоснован акт, при изяснена в пълнота фактическа обстановка при
съобразяване с релевантните материалноправни разпоредби и подробен анализ на
представените но преписката становища, поради което моли жалбата срещу него да
бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар.
Заинтересованата
страна – В.С.С., чрез адв. М. И., претендира отхвърляне на жалбата. В
представен писмен отговор/ възражение по жалбата намира оспорваното решение на
КЗД по преписка № 126/2019 г. за допустимо, валидно, правилно и обосновано, а
депозираната жалба -за неоснователна и неподкрепена със солидни фактически и
правни аргументи. Счита, че посочения от жалбоподателите порок касае
предходното решение на КЗД, в което основанията за неправилност на решението
нямат характера на задължителни указания към специализирания административен
орган. Посочва, че основната причина за връщането на преписката за ново
произнасяне е констатираното от ВАС формално нарушение - неизлагане на
конкретни собствени мотиви, което е довело до лишаване на жалбоподателите от
възможността за организиране на адекватна правна защита. Според
заинтересованото лице всички тези релевантни за правилното разрешаване на
преписката обстоятелства са разгледани и анализирани от специализирания
постоянен състав на КЗД, поради което не е налице соченото в жалбата
неизпълнение на задължителни указания, дадени от ВАС. Счита, че не е налице и
липса на формирана воля от страна на административния орган по отношение на
поставените за изясняване въпроси. Посочва, че в решението си комисията е
формирала правни изводи относно обстоятелството, че жалбоподателят П.М. е лице
с трайни увреждания и е носител на защитен признак „увреждане" съгл. чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискр, както и че жалбоподателите Е.М. и К.М. /баща и майка на П.Е.М.,
не са носители на защитения признак „увреждане", но същите са свързани
лица по смисъла на пap. 1, т. 9 от ДР на ЗЗДискр. Счита, че с решението са
обсъдени поставените от ВАС въпроси при отменителното решение. Посочва, че във
връзка със заявеното твърдение от жалбоподателите за участие в протестите на
родителите на деца с увреждания през
2018 г. не са били представени никакви доказателства, нито е установено и за
какво и срещу какво са протестирали и какви са били техните искания, поради
което решението на комисията е правилно. Счита за изяснен с решенето на КЗД и
въпросът относно това дали изказването на заинтересованата страна е насочено
към конкретен субект или към група/общност. Намира, че събраните пред комисията
доказателства установяват, че жалбоподателите не са адресати на процесното изказване. Според заинтересованата
страна, за да е налице тормоз/обида по смисъла на закона, следва
словата/поведението на заинтересованото лице да са били насочени конкретно
срещу жалбоподателите. Счита, че комисията се е произнесла и по въпроса дали
изказването е създало промяна в личностната и обществената сфера на
жалбоподателите, като правилно комисията е приела, че използваните изрази не
създават враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда по
отношение на семейство М.. Свидетелските показания не са били взети предвид от
комисията, тъй като същите не установяват реално настъпили негативни промени в
обществената сфера на жалбоподателите или общо на лицата с увреждания и/или на
техните семейства. В този смисъл посочва, че субективното възприятие на Е.М. по
отношение на думите на С. и това, че той се е почувствал обиден и засегнат от
неговото изказване, не са елемент от състава на словесния тормоз.
По тези и
подробно изложени в становището възражения претендира отхвърляне на жалбата и
присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският
административен съд, I отд., ХІV състав след като съобрази
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, както и след служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема
за установени следните релевантни за спора факти:
Жалбата е
процесуално допустима.
Решение №
211 от 31.05.2023 г. по преписка № 126/2019 г. на пети специализиран постоянен
заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, e съобщено на
оспорващите на 07.06.2023 г.(л.356-358 по делото). Жалбата е изпратена по пощата
на 21.06.2023 г., за което са представени доказателства – системен бон, издаден
от „Български пощи“ ЕАД на 21.06.2023 г. /л.368 по делото/. Следователно
жалбата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани лица - адресати
на оспорения акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно
обжалване.
Административното
производство по преписка № 126/2019 г. пред Комисията за защита от
дискриминация е образувано с разпореждане № 494/15.05.2019 г. на председателя
на КЗД по повод жалба с вх. № 44-01-75/09.05.2019 г. от страна на П.М., К.М. и Е.М.
за дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. по признак "увреждане", след публични изказвания на В.С.
- председател на партия "Национален Фронт за Спасение на България" и
народен представител в 44-то Народно събрание, насочени срещу родителите на
деца с увреждания и срещу самите хора с увреждания, направени през месец
октомври 2018 г., които са
накърнили достойнството на жалбоподателите и водят до създаване на обидна и
унизителна среда. Според изложеното в жалбата публичните изказвания на сочения
за дискриминатор В. С. са със следното съдържание: На 16.10.2018 г. пред
репортер на ТВ СКАТ: "Този закон беше започнат като опит да се угоди на
една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха
обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни хора без грам майчинско
чувство, грижа за тях.“; на 19.10.2018 г. във Фейсбук профил: "Отново
поредна кампания, провокирана от извадена от контекст фраза на мое изказване.
Този път в едно компрометирано, наскоро разобличено в манипулации и лъжи
телевизионно предаване. За всички превъзбудени, но непрочели изказването ми
медии, предоставям оригиналния текст: Този закон беше започнат като опит да се
угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха
обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско
чувство, грижа за тях. "Смисълът на изказването ми е, че с децата инвалиди
се спекулира, дори и след като правителството прие законопроект и удовлетвори
всички искания на майките. Очевидно в случая става въпрос за политическа
кампания. Маските паднаха, в общ хор реват БСП, АТАКА, някои лидери на протеста
на майките и всякакви политически маргинали. А на всички превъзбудени по темата
искам да кажа, че в семейството си имам човек с тежка инвалидност, за когото
полагам грижи, но когото никога няма да изкарам на показ, за да постигна
политическа цел(сваляне на правителството). Знам, че истината боли, но не се
отказвам от нито една своя дума."; на 24.10.2018 г. в сутрешния блок на
БНТ: "С други думи, предпочитам да бъда докрай откровен, последователен и
честен спрямо обществото, какъвто съм бил, да казвам нелицеприятните истини,
които другите не смеят да назоват, но да не бъда лицемерен, двуличен. Така че
пак ви казвам, ако се бях извинил, нямаше да бъде искрено."; на 24.10.2018
г. след среща с министър-председателя, в сградата на МС: "На проведения
коалиционен съвет при министър-председателя беше обсъден въпросът, свързан с
медийната кампания по повод мое изявление и ежедневните протести пред МС. В тази
връзка поднасям своите извинения на всички, които са били засегнати или са се
почувствали обидени от моето изказване в телевизионно интервю. Още веднъж
поднасям своите извинения. По никакъв начин не съм целял да обидя когото и да
било."
Преписката
е разпределена за разглеждане от пети постоянен заседателен състав, който е
избрал от състава си председател и определил докладчик. Изискани са становища
от страните. Изготвен е доклад-заключение от докладчика, проведени са две
открити заседания с редовно призовани страни, събрани са гласни и писмени
доказателства. Дадена е възможност на страните да се запознаят със събраните
доказателства, а на 28.01.2020 г. е даден ход по същество. С решение № 108 от
18.02.2020 г. на КЗД, е отменено взетото на осн. чл. 63, ал. 1 и 2 ЗЗДискр.
протоколно решение от 28.01.2020 г., с което преписка № 126/2019 г. е обявена
за решаване, и е насрочено трето ОСЗ по преписката, на 7.04.2020 г. 10: 00ч.
Това решение е съобщено на страните, но същите в последствие са уведомени за
насрочено ОСЗ на 9.06.2020 г. Проведени са две заседания на състава, като в ОСЗ
на 1.07.2020 г. представителя на жалбоподателите изрично е заявил, че поддържа
жалбата по изложените в нея аргументи за наличие на тормоз по см. на ЗЗДискр.
по признак "увреждане" по отношение на П.М. и дискриминация по
асоциация спрямо К.М. и Е.М.
Решението
е било издадено от компетентен административен орган, съгласно чл. 65, т.1, във
вр. с чл. 48, ал. 2, т. 3 от ЗЗДискр, доколкото в случаите на дискриминация на
някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, компетентен да се произнесе е
специализиран по материя състав от трима членове. КЗД се е произнесла по
преписката първоначално с решение № 470/15.09.2020 г., което е било предмет на
оспорване и с Решение 176/27.01.2021 г., постановено по адм. дело № 2788/2020
г. на Административен съд – Пловдив, оспорването е било отхвърлено. Решението
на ПАС е отменено с Решение № 8193/06.07.2021 г. на Върховен административен
съд и преписката е върната за ново разглеждане.
С разпореждане
№ 885/21.07.2021 г. на председателя на КЗД производството по преписка № 126 от
2019 г. е възобновено и същата е разпределена за разглеждане от пети
заседателен състав, постановил решение № 470/ 15.09.2020 г. На основание чл.
64, ал. 1 от ЗЗДискр., решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете
на заседателния състав и се подписват от него, което изискване в настоящия
случай е изпълнено, както и не е налице особено мнение на член от състава по
смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗЗДискр.
Проведено
е едно съдебно заседание на 18.01.2023 г., в което страните са били приканени
към споразумение. Не са били събрани нови доказателства по делото.
С
процесното решение е установено, че с действията си ответната страна В.С.С., не
е осъществил дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на §1, т.1 от ДР
на ЗЗДискр. по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак
„увреждане" по отношение на жалбоподателите П.Е.М., Е.П.М. и К.К. П.-М.,
поради което и жалбата е оставена без уважение.
За да
постанови процесното решение с посочения резултат, съставът на Комисията за
защита от дискриминация е приел, че жалбоподателят П.Е.М. е с поставена
диагноза „Спастична церебрална парализа" с 95% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, за което има издадено Експертно решение №0616
от 023/03.02.2016г. Прието въз основа на това, че П.М. е лице с трайни
увреждания, поради което е носител на защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
признак увреждане". По отношение на другите двама жалбоподатели - Е.П.М. и
К.К. П.-М., е прието, че като баща и майка (родители) на П.М. не са носители на
защитения признак „увреждане“, но са свързани лица по смисъла на §1, т.9 от ДР
на ЗЗДискр. Органът се е позовал на нормата на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр.
относно определението за „тормоз", като е приел, че за да е налице осъществен
такъв, следва ответната страна да е осъществила нежелано поведение спрямо
конкретно лице; изисква се нежелано поведение, изразено физически, словесно или
по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на
лицето и създаване враждебна, обидна или застрашителна среда. Приел е също така,
че следва да са осъществени всички елементи на приложимата правна норма, както
от обективна, така и субективна страна. Счита също, че не е достатъчно да се
установи тормоз на определено лице в конкретния случай, а е необходимо да се
докаже още, че този тормоз е извършен от дееца съзнателно по някой от защитените
съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци. Констатирал е, че страните не се
познават лично, както и че не са имали никакъв контакт помежду си.
При
анализ на процесното изказване на В.С. от 16.10.2018г., съставът е посочил, че нито
хората с увреждания като цяло, нито конкретно жалбоподателят П.М. или неговите
родители са адресат на думите на ответника по жалбата. Считат, че изказването
на С. няма конкретна насоченост нито към
жалбоподателя, който безспорно е лице с увреждания, нито към неговите
родителите, които по смисъла на закона са „свързани лица“. Прието е, че за да е
налице тормоз по смисъла на закона, следва думите/поведението на С., да са били
насочени конкретно срещу жалбоподателите. Според решаващият състав на комисията
В. С. е направил общо изказване, а не спрямо някого или спрямо и тримата
жалбоподатели. Става дума за изразяване на мнение по дадена тема – в случая по
оценка по отношение обсъждане и приемане на законопроекта на Закона за хората с
увреждания, които, макар и да не са възприети добре използваните от него думи и
изрази, не създават враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда по отношение на П., К. и Е. М.. Приемат, че не е установено
в хода на производството след изказването да са налице негативни последици
спрямо жалбоподателите. Комисията отбелязва като посочено от жалбоподателите
обстоятелството, че от началото на протестите през 2018 г. са активни участници,
като през делничните дни майката К. и детето П. ***, а през почивните дни към
тях се присъединявал бащата Е., като пред да се постави палатката в Пловдив, са
пътували до София. Заключава, че в случая не може да се приеме, че ответникът е
осъществил дискриминация под формата на тормоз спрямо жалбоподателите и че
категорично става дума за изразяване на мнение по дадена тема. В тази връзка
комисията е развила своите съображения относно правото на висш политик, какъвто
към този момент В.С., публично и свободно да изказва своето мнение по
обществено значими въпроси, в това число и критични такива. Изтъкнато е правото
на мнение съгласно Конституцията на Република България в чл.39, ал.1 и в чл.10,
ал.1 от ЕКЗПЧОС, както и в чл.19, ал.2 от Международния пакт за граждански и
политически права.
Комисията
е приела, че конкретното изказване на В.С. е насочено към закона, а не
конкретно към жалбоподателите. Съставът е приел, че използваният израз „една
група кресливи жени“ имал предвид конкретна група майки, които са крещели.
Приел е още, че изказването на ответника от 16.10.2018г. не е насочено към
всички майки на деца с увреждания, а изразите „кресливи жени“, „уж болни деца“
„спекулираха с децата си“, „манипулираха обществото“, „ с децата инвалиди се
спекулира“ са извадени от контекста на изказването и нямат за цел накърняване
достойнството на жалбоподателите. Съставът е отчел, че на 24.10.2018 г. В.С. е
излязъл пред медиите с изявление, в което се е извинил на всички, които са били засегнати или са се
почувствали обидени. Приел е, че изказванията на ответната страна В.С. са право
на свободното му мнение по дадена тема, а именно на закон за хората с
увреждания и изказването му по никакъв начин не представлява дискриминация под
формата на тормоз по смисъла на ЗЗДискр.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, предвид следното.
Оспореното
решение на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен
орган, в съответствие с правомощията на комисията, изброени в чл. 47 от Закона
за защита от дискриминация (ЗЗД), в предвидената в чл. 66 от ЗЗД писмена форма. Производството пред комисията е образувано по жалба
на засегнатите лица, проведени са открити заседания, на които са изяснени становищата
на страните и са събрани доказателства, включително гласни, а решението е взето
с мнозинство от членовете на заседателния състав. С това процедурата по чл.
50-64 от ЗЗД е изпълнена.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че е налице непълнота при произнасянето на състава на
КЗД по повдигнатите в жалбата въпроси за наличие на дискриминация по признак
„увреждане“ и по предвидения в чл.5 от ЗЗдискр признак и дадените указания на върховната съдебна
инстанция при предходното разглеждане на спора.
Според
практиката на ВАС, решението трябва да бъде мотивирано, съгласно чл. 59, ал. 1
и ал. 2, т. 4 АПК, като съдържа конкретни фактически основания. При всяко
положение на проявена липса или недостатъчност на мотиви в ИАА съдът е
затруднен в своята преценка при проверка за законосъобразност на обжалвания
акт. Още повече, че подобен порок затруднява и реализирането на правото на
защита на жалбоподателя, в частност организирането на неговата защита пред съд.
Този порок е нарушение във формата на акта и самостоятелно основание за отмяна.
Настоящият
съдебен състав приема, че постановеното решение не е мотивирано в степен,
отговаряща на изискванията на закона, тъй като макар и да съдържа посочване на
фактическите основания за неговото издаване, същите не са изложени ясно и в
достатъчна степен, за да се направи обоснован извод за наличие на конкретни
действия или бездействия, извършени или не от С., които да представляват
дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.
Така от
страна на върховната съдебна инстанция при разглеждане на първоначалното
решение е посочено, че не е анализирано от органа нежеланото поведение на С.,
обстановката която поведението е създало в личностната сфера на засегнатите
лица, включително липсват мотиви как тези лица са възприели начина, по който са
били третирани(в случая-словесно), включително асоциираните, като всички тези
обстоятелства следва да са изведени в контекста на корелация с предвидените в
чл. 4, ал. 1 вр. чл. 5 от ЗЗДискр. признаци. В тази връзка е било необходимо в
процесното решение решаващият състав да обсъди събраните доказателства, а
именно свидетелските показания на разпитания св. К.Д., във връзка с
възприятията на засегнатите лица и как поведението на сочения за дискриминатор
се е отразило на личната им сфера. При постановяване на решението органът е
посочил единствено, че в хода на производството не се установи след изказването
на В.С. да са налице негативни последици спрямо жалбоподателите. Не е ясно как
е достигнато до този извод, след като доказателствата в тази насока са били
пренебрегнати и не са отразени като съществуващи, още по-малко обсъдени.
"Тормозът",
като самостоятелен вид дискриминация съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка
с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗД, е дефиниран като всяко
нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, изразено
физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда. Последното изобщо не е изследвано от решаващия състав.
На
следващо място – по делото не е изяснено и друго обстоятелство във връзка с
дадените указания с решението на ВАС - участник ли е семейство М. в протестите
на родители и деца с увреждания през процесния период и към момента на
процесните изказвания на В. С. или не е. Тук комисията се е задоволила да
отбележи, че това са твърденията в жалбата, но никъде не става ясно приет ли е
за установен този факт и ако е така, от какви доказателства следва този извод,
или е бил приет за безспорен между страните в административното производство,
или пък е бил приет за недоказан.
Неизясняването
на този въпрос не може да доведе до необходимите изводи относно обстоятелството дали изказването е
насочено към конкретен субект и защо, или са срещу към неопределен кръг
субекти, включително когато тези субекти са част от социална общност, или са
насочени към определен по конкретни белези социален кръг, група хора, които
субекти, съставящи този социум, могат да бъдат персонално идентифицирани, с
оглед преценката на КЗД допустима ли е законодателна санкция спрямо процесното
поведение на сочения за дискриминатор.
Всичко
това е било предмет на спор и жалбоподателите са изложили възражения, които не
са обсъдени подробно. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като ако не бяха
допуснати би могло да се стигне до
различен правен резултат по повдигнатия спор. Същите не могат да бъдат
отстранени на настоящия етап от административното производство, което налага
връщането на преписката на административния орган. Административният орган е
трябвало да извърши проверка и изследване на всички релевантни обстоятелства и
едва тогава, ако може да се направи единствен извод, да направи заключение в
тази насока.
Предвид
така установеното и предвид резултата по делото - връщане на преписката поради
естеството й на компетентния административния орган за ново произнасяне.
Предвид
изхода от делото на жалбоподателите се следват разноски в претендирания общ
размер от 1500 лв. по представения списък с разноски в т.2 от него. Не следва
да се уважава претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски по
адм.д.№ 2788/ 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, тъй като така
посочените разноски са направени по друго дело, за което в полза на
жалбоподателите се е произнесъл Върховният административен съд, като е уважил
жалбата. Именно в това производство е следвало да се представят доказателства
за направени разноски и да се поиска допълване на решението по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Не се споделят съображенията на ответника по делото
за липсата на правна и фактическа сложност на делото, още повече, че посочените
разноски касаят трима жалбоподатели. Освен това сумата от 1500 лв. е точно
определеният в чл.8, ал.2, т.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС минимум
на предвиденото адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд-
гр. Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 211 от 31.05.2023 г. на Комисията
за защита от дискриминация - пети специализиран постоянен заседателен състав по
преписка № 126/2019 г., и
ВРЪЩА преписката на Комисията за защита от
дискриминация за ново разглеждане.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация, да
заплати на П.Е.М., ЕГН **********, К.М., ЕГН ********** и Е.М., ЕГН **********,
сума в размер на 1500 лв/хиляда и петстотин лева/ направени разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
за неговото изготвяне с препис за страните.
СЪДИЯ: