Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-36 Година 2015, 06.04. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД Трети въззивен граждански състав
На десети март, две хиляди и петнадесета година
В публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
КАЛИНА ПЕНЕВА
2.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Ж.Г.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия
Парашкевов
Гражданско
дело номер 242 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от „Авес – 94“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, представлявано от Мая Петрова Великова –
синдик, с адрес за призоваване: от гр. Бургас, ул. „Ст. Стамболов“ № 26
/сградата на ДЗИ/, против Решение №
2469 от 22.12.2014г., постановено по гр. дело № 4200 / 2014г. по описа на
Районен съд Бургас, с което съдът е
отхвърлил исковете на „Авес-94“ АД за осъждане на Я.В.Б., в качеството му
на частен съдебен изпълнител с регистрационен № 709 на КЧСИ, с адрес: гр.
Бургас, бул. „Демокрация“ №166, вх.2, ет.4, за заплащане на основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.74 от ЗЧСИ,
във вр. с чл.45, чл.86 и чл.84 ал.2 от ЗЗД, на сумата от 8240 лева – главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в размер на продажната цена на възложения от ответния ЧСИ по
изп. дело № 20127090400296 в полза на взискателя „Хрансервизинженеринг“ АД,
собствен на ищеца – длъжник по изпълнителното дело, недвижим имот,
представляващ дворно място, за което е отредено УПИ–VІІ в кв.9 по плана на с.
Желязово, община Камено, с площ от 1750 кв.м., ведно с построената в него
масивна сграда – ярмомелачка с площ от 22,40 кв.м., масивна сграда – кантар с
площ от 10,50 кв.м. и навес с площ от 25,80 кв.м., причинени в следствие на
незаконосъобразните действия на въззиваемия ЧСИ, съставляващи нарушаване на
разпоредбата на чл.638 ал.1 от ТЗ, които вреди се изразяват в намаляване на
масата на несъстоятелността на въззивното дружество, както и сумата от 1080,61 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
15.01.2013г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 12.05.2014г. до окончателното й изплащане, като решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззиваемия –
„ДЗИ Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1000, ул. „Георги Бенковски“ №3.
Недоволство от така постановеното решение изразява
въззивното дружество, което счита, че решението е неправилно, необосновано,
постановено при нарушаване на материалния закон и в противоречие със същия.
Излага подробни съображения. Моли съда да отмени решението и постанови ново, с
което да уважи претенцията, като присъди направените по делото разноски.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адвокат А.Д. от
САК, пълномощник на ЧСИ Я.Б., в който излага съображения за правилност на
постановеното решение. Моли съда да го потвърди.
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо
право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК.
Предявените пред Районен съд Бургас искове са с
правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.74 от ЗЧСИ, във вр. с чл.45, чл.86
и чл.84 ал.2 от ЗЗД.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Видно от
приложените по делото писмени доказателства, в това число изп.дело
№20127090400298 на ЧСИ № 709 Я.Б. и район на действие – БОС, третото за спора
лице „Хранссервизинженеринг“ АД се е снабдило с изпълнителен лист от
02.07.2012г., издаден по ч.гр.д. № 4585/2012г. по описа на БРС срещу въззивника
за сумата от 36821,32 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата
сума, както и разноски по делото от 621,50 лева. Няма спор, че по делото са
били конституирани и други кредитори, а въззиваемият по настоящото дело ЧСИ е
насрочил публична продан на недвижими имоти на въззивника. Предмет на
продажбата чрез публична продан е дворно място, представляващо УПИ-VІІ в кв.9
по плана на с. Желязово община Камено, с площ от 1750 кв.м., ведно с
построената в него масивна сграда – ярмомелачка с площ от 22,40 кв.м., масивна
сграда – кантар с площ от 10,50 кв.м. и навес с площ от 25,80 кв.м., като
съдебния изпълнител е обявил първоначална цена на имота от 8240 лева с ДДС.
Безспорно е
установено по делото, че в хода на изпълнителното дело е постановено Решение №429/06.12.12г.
по т.д. №453/2012г. на БОС, с което е обявена неплатежоспособността на „Авес
94“АД, открито е производство по несъстоятелност на дружеството, както и му е
назначен временен синдик, допуснато е и обезпечение като е наложена възбрана и
запор на имуществото на въззивника. Няма спор, че решението е вписано в
Търговския регистър на 20.12.12г., а въззиваемият по делото Б. е издал Постановление
за възлагане на процесния недвижим имот на „Хранссервизинженеринг“ АД на
27.12.2012г., което не е било обжалвано и е влязло в сила на 15.01.2013г.
Съгласно
изискването на чл.638 ал.1 от ТЗ с откриване на производство по несъстоятелност
се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, изключая имуществата по чл.153 от ДОПК, като спирането
настъпва по силата на закона. Съгласно разпоредбата на ал.2 на чл.638 от ТЗ,
ако се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на
несъстоятелността.
При така
изяснената по делото фактическа обстановка и с оглед характера на предявените
искове, основният въпрос е дали въззиваемият ЧСИ отговаря, съобразно
разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ, за вредите, които неправомерно е причинил
при изпълнение на дейността си и дали по отношение на дружеството в
несъстоятелност е нанесена вреда. Настоящата съдебна инстанция намира, че
първоинстанционния съд в изпълнение на задълженията си за изясняване на делото
от фактическа и правна страна е достигнал до изводи, които се споделят от
настоящата съдебна инстанция и на основание чл.272 от ГПК Бургаския окръжен съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Няма спор, че
неспазвайки изискванията на чл.638 ал.1 от ТЗ, сочещи на спиране на
изпълнителното производство, въззиваемият, продължавайки изпълнението по
изпълнителното дело, е възложил вместо плащане на третото за спора лице
недвижимия имот в с. Желязово, с което е засегнал масата на несъстоятелността
на длъжника и въззивник в настоящото производство. При това положение
действията на въззиваемата страна са незаконосъобразни, като извършени в
нарушение на чл.638 ал.1 от ТЗ. Спорен е въпросът дали и за кого е налице вреда
от действията на съдебния изпълнител. Действително, продължавайки
изпълнителните действия, ЧСИ е лишил масата на несъстоятелността с процесния
недвижим имот, но с тези си действия същия не е причинил, както правилно е
приел БРС, вреда на въззивника, а по-скоро на останалите кредитори на „Авес 94“
АД /в несъстоятелност/. В този смисъл процесният имот незаконосъобразно е
изваден от масата на несъстоятелността и по този начин е възпрепятствана
възможността останалите кредитори с приети вземания да се удовлетворят от
цената на недвижимия имот по реда на привилегиите си.
Във въззивната
жалба при излагане оплакванията на страната, е посочено, че за въззивника е
налице вреда защото публичната продан е намалила масата на несъстоятелността.
Посочено е, че същата касае както кредиторите, така и длъжника, като се изтъква
разпоредбата на чл.607 ал.1 от ТЗ, регламентираща възможността за оздравяване
на предприятието на длъжника. На трето място е посочено, че удовлетворявайки
претенцията на кредитор с хирографарно вземане, ЧСИ е извършил нарушение на
поредността на вземанията по чл.136 ал.1 от ЗЗД. Настоящата съдебна инстанция
намира тези оплаквания за неоснователни. При извършване на публичната продан
имотът е бил възложен на трето за производството лице „Хранссервизинженеринг“
АД, с което не е намалена масата на несъстоятелността на въззивника. Както беше
отбелязано по-горе евентуално може да се твърди, че е налице вреда за
останалите кредитори, но не и за дружеството в несъстоятелност. Действително
масата на несъстоятелността касае както кредиторите, така и длъжника в производство
по несъстоятелност, но настоящото производство, с оглед естеството на
предявените искове, няма за цел да върне имота в масата на несъстоятелността.
Неоснователно е и третото твърдение за нарушение на чл.136 ал.1 от ЗЗД, досежно
вземането на НАП, тъй като в случая агенцията не е страна по делото и
дружеството в несъстоятелност не може да претендира от нейно име права в
процеса.
С оглед на
изложеното настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за
правилно и законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено.
Въззиваемият е поискал присъждане на разноски, но пред настоящата инстанция
няма данни по делото, такива от негова страна да са извършени. Това налага
извода, че разноски на същия не му се дължат и съдът не следва да се произнася
по това искане.
По изложените
съображения, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2469 от 22.12.2014г., постановено по гр. дело № 4200 / 2014г. по описа на
Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от решението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.