Определение по дело №1240/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1686
Дата: 31 август 2018 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20182100501240
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

      1686                                                  31.08.2018 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, IІ въззивен състав

На тридесет и първи август две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:Т. РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                         ГАЛЯ БЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело №1240 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение №92 от 22.05.2018г., постановено по гр.д.№707 по описа за 2016г. на РС- гр.Несебър е уважен иска по чл.135 ЗЗД, като е обявен за недействителен спрямо „Николе-България“ ЕООД договорът да дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №67, т.V, рег.№5755, н.д.№795/8.06.2016г. на нотариус Стоян Ангелов при РС-Несебър, с който Н.И.Т. и Т.В.Т. са дарили на синовете си И.Н.Т. и В.Н.Т. 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №61056.502.470, находящ се в с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургаска, ул.“Хоризонт“ №1, с площ от 876 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./ с номер от предходен план 474, кв.49в, парцел 2, съседи: имоти с идентификатори: 61056.502.474; 61056.502.472; 61056.502.471; 61056.502.469; 61056.502.540, както и на ½ ид.ч. от изградената в имота жилищна сграда, а именно: сграда с идентификатор 61056.502.470.1, находяща се в с.Равда, п.к.8221, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“Хоризонт“ №1, разположена в ПИ с идентификатор 61056.502.470, застроена площ 111 кв.м. и РЗП 450 кв.м., на четири етажа, предназначение- жилищна сграда- еднофамилна, северен близнак, състояща се от гаражен етаж, два жилищни и един тавански етаж.

Ответниците Тангарджиеви са осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 2227,40 лв.

Решението е съобщено на страните както следва: на 28.05.2018г. на ответника Н.Т.; на 4.06.2018г.- на ответниците Т., И. и В. Тангарджиеви, чрез адв.Т.И., а на 30.05.2018г.- на ищеца „Николе-България“ ЕООД.

Против решението е подадена въззивна жалба /озаглавена „Молба“- вх.№3931/1.06.2018г./ от Н.И.Т.. Същият иска решението на РС- Несебър да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че цялото вземане се крепи на документ с неистинско съдържание- Анекс №3, подписа на който не е негов. Сочи, че е завел жалба пред Апелативна прокуратура- гр.Бургас, с изрично искане за експертиза на подписа му. Сочи, че е сезирал и ВКП. Заявява, че районният съд не е отчел този факт. Поради това моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и трайно накърняващо интересите му. Моли да бъде съобразено и искането за експертиза и делото да бъде спряно до произнасяне на всички прокурорски инстанции, включително ВКП по искането му за експертиза. Заявява, че в противен случай ще сезира ВКС и Европейските институции. Приложена е жалба вх.№3976/18 от 1.06.2018г. на Окръжна прокуратура гр.Бургас, адресирана до Апелативна прокуратура- Бургас.

Съобразно указанията на НРС е внесена държавна такса за въззивното обжалване в размер на 104 лв.    

В законоустановения срок въззиваемото дружество- „Николе- България“ ЕООД е представило отговор на въззивната жалба, подаден чрез адв.Николова. На първо място са изложени възражения, че връчената му за отговор молба не съдържа реквизитите на въззивна жалба по чл.260 ГПК. Не ставало ясно дали се подава молба против първоинстанционно съдебно решение или се иска спиране на производството до произнасяне на всички прокурорски институции.

По същество намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение, а решението на НРС да бъде потвърдено. Изложени са съображения, че посочения от въззивника анекс №3/22.11.2010г. към предварителен договор за възлагане на покупко-продажба на недвижим имот от 20.08.2009г. съвсем не е причината или доказателството, поради което районният съд е приел Павловия иск за основателен. Сочи като безспорно обстоятелство по делото, че на 20.08.2009г. страните са сключили предварителен договор за възлагане на продажба на недвижим имот, съгласно който Н.Т. се задължил да продаде на „Николе-България“ ЕООД 400 дка земеделски земи, а с няколко анекса бил продължен срока за сключване на договора, за да се осигури възможност на продавача да изпълни поетите задължения. Безспорно било и това, че той не ги изпълнил. Изтъква се, че никой не е оспорил тези договори и анекс №3, както по отношение на автентичността, така и по отношение на съдържанието им пред първата инстанция, а тази възможност по чл.193 ГПК понастоящем била преклудирана. Районният съд приел, че след сключването на предварителния договор ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника Н.Т.. След този момент и в хода на висящото предходно дело между страните Н.Т. извършил процесното дарение в полза на синовете си. Цитирана е съдебна практика, според която вземането на кредитора по чл.135 ЗЗД не е необходимо да е установено със съдебно решение, нито да е изискуемо и установено по размер. Сочи, че с дарението Н.Т. е увредил интересите на кредитора си, като е намалил имуществото си с процесното дарение. Освен това, в хода на първоинстанционното производство било представено и влязло в сила решение, с което Н.Т. е осъден да възстанови на въззиваемото дружество платеното капаро в размер на 50960 лв., поради неизпълнение на поетото с предварителния договор задължение. В мотивите на това решение бил обсъден и анекс №3, като било подчертано, че съдебно-почерковата експертиза установявала, че подписът под този анекс е именно на въззивника. Освен това подчертава, че този анекс няма отношение към производството по чл.135 ЗЗД, тъй като с него само се внасяли изменения, към вече съществуващи облигационни отношения. На следващо място се сочи, че подаването на жалба до прокуратурата не е основание за въззивно обжалване на съдебно решение, нито е основание за спиране на въззивното производство. Изтъква се, че в жалбата едновременно се говори както неавтентичност на анекса /не бил подписан от въззивника/, така и че той бил с невярно съдържание, но тези две хипотези били взаимно изключващи се, тъй като при оспорване съдържанието на документ се предполагало, че е автентичен. Затова моли да се остави без уважение искането за спиране на производството. Претендира разноски.  

Страните нямат доказателствени искания.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка на допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата е допустима, макар да не отговаря на изискванията на чл.260, т.2 ГПК за редовност, тъй като не е означено обжалваното решение, а това е основание за връщането ѝ /чл.262, ал.1 и ал.2, т.2 ГПК/. На страната следва да се даде възможност да отстрани тази нередовност. Не са основателни оплакванията на въззиваемото дружество за неяснота какво е искането на въззивника, тъй като от съдържанието на жалбата е ясно, че се иска отмяна на първоинстанционното решение по делото, както и спиране на производството по причините, посочени в жалбата.

Въззивната инстанция констатира, че всички ответници по гр.д.№707/2016г. имат качеството на необходими другари по иска по чл.135 ЗЗД по смисъла на чл.216 ГПК. По тази причина и на основание чл.265 ГПК с разпореждане от 10.08.2018г. са конституирани  като въззиваеми и другарите на жалбоподателя. На същите следва да се укаже възможността по чл.265, ал.1 ГПК не по-късно от първото заседание пред въззивната инстанция да се присъединят към жалбата, подадена от техния съответник чрез подаване на писмена молба с препис за връчване на насрещната страна.

По искането за спиране на въззивното производство съдът ще се произнесе след отстраняване нередовността на жалбата.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 ГПК,  Бургаският окръжен съд                                                

О П Р Е Д Е Л И :

 

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на жалбата и отговора, становището на съда по допустимостта на въззивната жалба и останалите въпроси по чл.267 ГПК, съобразно мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на въззивника Н.Т., че в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, следва с нарочна молба до Бургаския окръжен съд да заяви дали негова молба вх.№3931/1.06.2018г. по описа на РС-Несебър представлява жалба и кое решение на този съд се обжалва /като посочи номера на решението и датата на постановяването му/, като в противен случай жалбата ще бъде върната, а производството по делото- прекратено.

УКАЗВА на въззиваемите Т.Т., И.Т. и В.Т., че не по-късно от първото заседание пред Бургаския окръжен съд /насрочено за 2.10.2018г.-10.40ч./ могат да се присъединят към жалбата, подадена от техния другар Н.Т. чрез подаване на писмена молба по делото, към която следва да е приложен препис за връчване на насрещните страни.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

 

          2.