Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.06.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 5894 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 10.09.2017 год., постановено по гр.дело № 57881/ 2014 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 123 състав, е
отхвърлен изцяло предявения от ЗАД„Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, пл.“*********5 срещу „ Д.З.“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***/ като правоприемник на ЗАД“В.“- заличен търговец, считано от 18.12.2015 г./,
иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ за сумата
от 200 лв.- регрес по щета № 043109101000923/ 2010 г., образувана при ЗК „Б.И.“
АД, с правоприемник ЗАД„Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК*********- във връзка с развило се
пред СРС, 123 състав, заповедно производство по ч.гр.дело № 43379/2012 г., като
недоказан по размер. С решението на съда е осъдено ЗАД„Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, пл.“*********5, да заплати на „ Д.З.“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 60 лв.-
направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице, на основание
чл.78, ал.3 ГПК; както и сума от 100 лв.- възнаграждение за един юрисконсулт,
на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Срещу решението на СРС, 123 с-в е постъпила
въззивна жалба от ЗАД „Б.В.И.Г.“***, подадена чрез пълномощника адв.Д.Д. с
искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго,
с което да бъде уважен предявения иск. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалноправни и процесуалноправни разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата.Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник „ Д.З.“-АД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.М.С.
оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото
писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като Същото е и правилно, като
краен резултат, поради което настоящата въззивна
инстанция споделя окончателния извод на
първоинстанционния съд за неоснователност
на предявения от въззивника- ищец ЗАД „Б.В.И.Г.“*** срещу ответника „Д.З.“-АД,
гр.София, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, иск с правно основание чл.213, ал.1
от КЗ/ отм./ Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с доводите изложени
във
въззивната жалба следва да се добави и следното:
Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснато
процесуално нарушение от СРС са без значение към законосъобразността на
обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е
контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства
от въззивния съд, но във въззивната жалба не са направени никакви
доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, биха били основание
за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната
инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което довода на ищеца
за допуснато процесуално нарушение от СРС,
изложен в депозираната от него въззивна жалба се явява неоснователен.
На
следващо място, основателен е довода
изложен във въззивната жалба, че СРС, 123 състав не е изложил мотиви в
обжалваното решение. От друга страна съдът приема, че липсата на мотиви на
съдебното решение не се приравнява на липса на надлежно волеизявление. В
процесния случай изложените в
обжалваното решение мотиви, макар и лаконични дават разрешение на правния спор
и не е налице липса на разбираеми мотиви, които да правят невъзможно за
разбиране и невъзможност да проведе действие съдебното решение. В този смисъл,
съдът е изложил кратки съображения за неоснователност на исковата претенция, по
които е достигнал до крайния резултат. Що се отнася до съответствие на тези
изводи на съда с правните норми и установената по делото фактическа обстановка,
тази преценка ще се извърши от въззивния съд при разглеждане на правния спор
при проверката на решението относно неговата правилност в рамките на
релевираните в жалбата оплаквания.
При така
извършената проверка, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно, като споделя крайните изводи
на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения от ищеца иск с
правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./.
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно неоснователност на предявения по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 200 лв., регрес по щета №
043109101000923/ 2010 г., образувана при ЗК „Б.И.“ АД, с правоприемник ЗАД„Б.В.И.Г.“
АД са
правилни и законосъобразни, в съответствие на
материалния закон.
Спорен в настоящото въззивно производство е единствено въпросът за размера
на дължимото на ищеца ЗАД“ Б.В.И.Г.“ АД, *** регресно обезщетение, претендирано въз основа
настъпилата суброгация по
чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./.
В
настоящия случай от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, прието като неоспорено от страните се установява, че
действителния размер на причинените вреди на увредения при настъпилото ПТП лек
автомобил по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е в размер на
сумата от 571,24 лв. Доколкото в настоящия
случай е налице извънсъдебно плащане от ответника на дължимото застрахователно
обезщетение на ищеца в размер на сумата от 572 лв./ обстоятелство, което не се
оспорва от страна на ищеца/, то предявения иск с правно основание чл.213, ал.1
от КЗ/ отм./ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от още 200 лв. се явява
неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По отношение на разноските за
въззивното производство.
С
оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата
инстанция. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,
ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ответник следва да се присъдят своевременно
поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна-
ответник съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ответник, съдът намира,
че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция
на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото,
следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди,
когато юридическо лице е било защитавано
от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
въззивника- ищец в полза на въззиваемата страна- ответник юрисконсултско
възнагражение следва да се определи от
съда в размер на сумата от 100 лв. за въззивната инстанция.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.09.2017 год., постановено по гр.дело №
57881/ 2014 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 123 състав.
ОСЪЖДА
ЗАД„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, пл.“*********5 , да
заплати на „Д.З.“-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто
лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.