Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................../ 21.10.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1741 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 206 от
16.07.2019г. по гр.д. № 932/2018г. по описа на ПРС, IV-ти състав, с което на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявения от въззивника
срещу Я.П.С. с ЕГН ********** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумите от 483.01 /четиристотин осемдесет и три лв. и
една ст./ лева, представляваща главница, дължима за консумирана и неплатена
ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Д., ул. „М.Ф.Т.“ № 65А, с
аб. № ********** и с кл. № **********, начислена за периода от 11.01.2017г. до
10.04.2017г., за която сума е издадена фактура № **********/12.04.2017г., ведно
със сумата от 37.44 /тридесет и седем
лв. и четиридесет и четири ст./ лева, представляваща лихва за забава за
периода от падежа на фактурата – 02.05.2017г. до 05.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 26.02.2018г. до окончателното плащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 279/2018г. по описа на ПРС.
Въззивната
жалба съдържа оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение, като постановено в разрез с доказателствата по делото.
Изложени са доводи, че в случая е спазена нормативно установената корекционна
процедура. Извършена е корекция по смисъла на ПИКЕЕ, като е спазен редът по
констатиране на неточно отчитане на ел. енергия на основание чл. 48 от ПИКЕЕ.
Така, на 10.04.2017г. е извършена техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта
на потребление на ответника, обективирана в КП. Последният е подписан от двама
свидетели и от представител на полицията и отразява констатация, че абонатът е
с прекъснато ел. захранване от всички възможни места, от вход на СТИ и от
изход. Налице е нерегламентирано присъединяване посредством кабел ПВО 1х4,0 м2
от мрежа ниско напрежение. Въз основа на последното е извършена корекционна
процедура по методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. Установено е
от заключението на СТЕ, че в случая е налице неотчитане от измервателната схема
на СТИ, а процесното количество ел. енергия е доставено в обекта на
потребление. Ето защо е налице вземане на въззивника за исковата сума, а
предявените на това основание искове – основателни. Моли в тази връзка да се
отмени решението на ПРС, а предявеният иск като основателен се уважи.
В отговор на
жалбата Я.П.С. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението. Поддържа, че разпоредбите на
ПИКЕЕ, на които е основана корекцията на сметка са неприложими към конкретния
спор, доколкото техническата проверка следхожда отмяната им. Моли същото да се
потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената по
спора позиция, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ПРС е образувано по повод предявени
от „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна срещу Я.П.С. установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. I от ЗЗД за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът има парично вземане от
ответника, произтичащо от договор за
продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът, в качеството
му на доставчик е доставял, а ответникът, в качеството му на потребител в обект
на потребление, находящ се в гр. Д., ул. „М.Т.Т.“ № **, с кл. № ********** и
аб. № **********, поел задължение да заплаща стойността на потребената
електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в Общите условия към
договора, в следните размери: за сумата от 483.01
лева, представляваща сбор от неплатени главници по фактури за консумирана
ел. енергия за гореописания обект на потребление за периода от 11.01.2017г. до 10.04.2017г.,
подробно индивидуализирани по № и дата на фактура, падеж, сума и неплатен
остатък, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 26.02.2018г. до окончателното плащане на
задължението, както и за сумата от 37.44
лева, представляваща сбор от дължима
по всяка от главниците мораторна лихва, от падежа на всяко месечно задължение до
05.02.2018г., подробно описани по размер, главница и начален момент.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: по силата на сключен между страните договор за продажба на
електрическа енергия, ответникът е клиент и потребител на доставената от ищеца
ел. енергия за обект на потребление с аб. № **********. Исковата сума е цена на
коригирано количество ел. енергия на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 Б от ПИКЕЕ
за посочения период, вследствие констатирано на 10.04„2017г. нерегламентирано
присъединяване от мрежа ниско напрежение. Констатацията е обективирана в КП,
съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД и подписан от двама
свидетели и представител на полицията. Предвид неизпълнение на поетото от
ответника задължение, по инициатива на ищеца е образувано заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 279/2018г. по описа на ПРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът депозирал
възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита. Отправил искане за постановяване на
положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ответникът, чрез назначен
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител оспорил исковете по
основание. Оспорил действието и валидността на ОУ на договорите за продажба и
за пренос; законосъобразността на извършената проверка на СТИ; дължимостта на
сумата, с аргумент за липса на реална доставка и потребление на количеството,
както и предпоставките на чл. 48-50 от ПИКЕЕ и приложимостта на отменените
правила за служебно начисляване на сметката и че не е установен периода на
грешно измерване или неизмерване на СТИ и дали това е резултат от неправомерно
действие на потребителя. Отправил искане в тази връзка за постановяване на
положително решение по спора.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
В полза
на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 182 от 06.03.2018г. по ч.гр.д. № 279/2018г. по
описа на ПРС за парично задължение, представляващо цена на доставена
електрическа енергия начислена по фактура № **********/12.04.2017г. - предмет
на предявените искове в рамките на настоящето исково производство. Заповедта е
връчена надлежно на длъжника, а установителният иск предявен в хипотеза на чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Няма спор по делото,
а и от съдържанието на Констативен протокол № 11203505/10.04.2017г.
се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и
свързващите ги инсталации на собствения на Я.П.С. обект, в присъствие на
свидетелите П.И.П.и И.В.И., както и на представител на полицията, в обекта на
потребление, е установено, че абонатът е с прекъснато електрозахранване от
всички възможни места. Установено е нерегламентирано присъединяване посредством
кабел от мрежа ниско напрежение.
Въз основа на горните
констатации е съставена Справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на ел. енергия от 11.04.2017г. за начисление на електрическа енергия
от за периода 11.01.2017г. – 10.04.2017г. на основание чл. 48, ал. 1, т. 1Б от
ПИКЕЕ – при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението.
Въз основа на нея е издадена и фактура от 12.04.2017г. за исковата сума в
размер на 483.01 лв.
От заключението на
приетата пред ПРС СТЕ и обясненията на експерта, се установява, че в конкретния
случай с оглед констатацията в КП е налице неотчитане от измервателната схема
на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от
фактическа страна, прави следните правни
изводи:
Искът
за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на абсолютните
процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това вземане.
Няма
спор, че между „Енерго-Про Продажби“ АД, като лицензиран доставчик на ел.
енергия и Я.П.С., като потребител на ел. енергия за битови нужди е сключен
договор за продажба на ел. енергия и за измерване на потребената в обекта на
потребление ел. енергия е монтирано средство за търговско измерване, а обекта е
присъединен към електропреносната мрежа, поради което потребителят има
задължение да заплаща цената на ползваната ел. енергия.
При
правоотношението възникнало от договор за доставка на ел. енергия, потребителят
дължи цената на потребените количества, различни от реално отчетените от
оператора, при наличие на всички елементи от уредените фактически състави на
случаи и начини на преизчисление на количеството ел. енергия от операторите на
съответните мрежи, уредени в Раздел IX от ПИКЕЕ, при спазване нормите и на ЗЕ.
Спорен
по делото е въпроса за законосъобразността на процедурата по установяване на
неизмерена ел. енергия в обекта, както и по начисляване на исковата сума, под
формата на корекция на сметка за минал период.
Съгласно
нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ, действаща към момента на
извършване на проверката на измервателните системи и свързващите ги
електрически инсталации в обекта на потребление на Я.С. – 10.04.2017г.,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване.
Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ по смисъла на чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ са приети на основание чл. 83, ал. 2 от ЗЕ от Председателя на
ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. В същите е уреден реда и начина на
извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната
мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени
случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия - чл. 43,
44 и чл. 47 от ПИКЕЕ /отм./. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм.д.
№ 2385/2016г., 5-членен с-в, обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017г., разпоредбите на
чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ са отменени, наред с други такива, с изключение на
чл. 48, 49, 50 и 51. След отмяната на разпоредбите на чл. 43, 44 и чл. 47 от
ПИКЕЕ /отм./, за оператора липсват разписани действащи правила, както за реда
за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на
случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на
констатациите от установеното. След като съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
установяването на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия
следва да е уредено в правила, приети от комисията по предложение на
енергийните предприятия и такива, към момента на проверката на измервателните
системи на ответника /въззиваем/, извършена от служители на „Енерго-Про Мрежи“
АД на 10.04.2017г. липсват, то случаят на неточно измерване в обекта му е
установен по незаконосъобразен начин.
Предвидените в чл. 48-51 от ПИКЕЕ хипотези на
случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството ел. енергия от
операторите на съответните мрежи, предпоставят предхождащо ги правомерно
установяване на конкретните случаи на неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на ел. енергия съобразно приети и действащи правила за целта по
смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. При действието на такива /в периода от
12.11.2013г.-14.02.2017г./ законосъобразността на извършеното преизчисление на
количеството ел. енергия за минал период е обусловена от спазване на правилата
за установяване на случая на неизмерване/неточно измерване по чл. 47 вр. чл. 43
и чл. 44 от ПИКЕЕ /отм./ При липса на приети и действащи правила към
релевантния момент на проверката в обекта на ищеца, извършеното преизчисление
на количеството ел. енергия за минал период въз основа на неправомерно
установен случай на неточно измерване, се явява незаконосъобразно и
непротивопоставимо на потребителя. Ето защо направеното от въззивника
преизчисление не би могло валидно да породи задължение за потребителя за
заплащане на исковата сума.
На
това основание исковата сума е недължима от потребителя, а предявеният положителен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК – неоснователен. Идентичен
правен резултат е постановил и първоинстанционният съд, чието решение като
правилно следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на поискани разноски. Същият
се представлява от особен представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. На основание т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС разноските под формата на възнаграждение на особения представител следва да
се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната
страна, съобразно изхода на делото. Дължимото възнаграждение за особен
представител определено по регламента на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004г. – в размер на 300 лв. В този размер разноските следва да се възложат в
тежест на въззивника за плащане по сметка на ВОС.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 206 от
16.07.2019г. по гр.д. № 932/2018г. по описа на ПРС, IV-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС сумата
от 300 /триста/ лева –
възнаграждение за особен представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.