№ 335
гр. гр.Несебър, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150101732 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод искова молба вх. № 6979/20.12.2021 г., уточнена с молба
вх. № 5780/06.07.2022 г. на „Е.Х.” ООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г.В. № 41, представлявано от М. М., чрез АД „Д. и Г.“, ЕИК
......, съдебен адрес: гр. В., ул. „Б.“ № ..., ет. 3, офис 7, адв. Р. Д. Д. от АК - В., срещу
Д.А.К., БУЛСТАТ ........, с адрес: с. Р., к.к. „Е.“, бл. А - Е., вх. Д., ет. 4, ап. ..., с която се
иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5228,68 лева, с която
Д.А.К. се обогатил за сметка на ищеца, като се увеличила стойността на притежавания
от него апартамент, представляваща разходи за поддържането и подобряването на
„Курортен комплекс Е. Р. Р.“, с адрес: общ. Несебър, с. Р., ул. „......................,
незастроената част от поземления имот и построените в него съоръжения и постройки,
за периода от 01.01.2017 г. до датата на исковата молба, в съответствие с
притежаваната от него собственост върху апартамент тип студио № Д..., крило „Д.“, с
площ от 47,62 кв.м.
Посочва се, че ищецът извършва поддръжка и управление на „Курортен комплекс
Е. Р. Р.“, въз основа на множество договори, сключени със собственици на
самостоятелни обекти в комплекса, като изцяло за своя смета реализира голямо
количество дейности по възлагане, които са подробно посочени. Твърди се, че
ответникът е собственик на посочения апартамент тип студио в комплекса, въз основа
на нотариален акт от 30.06.2011 г., но не е сключвал договор за поддръжка,
организационно и административно управление на комплекса, като сградата, в която се
намира собственият му обект не е в режим на етажна собственост. Заявява се, че
ответникът неоснователно се е обогатил от поддържането и подобряването на
комплекса, незастроената част от поземления имот и построените в него съоръжения и
постройки, като пазарната стойност на притежавания от ответника имот се увеличила с
200 лева на кв.м. за процесния период, респективно ищецът е обеднял със сумата,
която е заплатил за тези дейности и която съответства на дяла на ответника в тези
1
разходи. С доводи, че стойността на изразходваните през 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020
г. и 2021 г. средства за изброените от ищеца дейности възлиза на сума в общ размер от
8 301 714,67 лева за всички имоти в комплекса с обща застроена площ от 75 605,90
кв.м., съгласно площообразуването му, се заявява, че изразходваните средства за
посочения период на един кв.м. площ от комплекса се равняват на сумата от 109,80
лева. Прилагайки тази сума към площта на притежавания от ответника имот, се сочи
интерес от ангажиране на отговорността му за сума в общ размер от 5228,68 лева, като
моли същият да бъде осъден да я заплати на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения особен представител на ответника - адвокат М. М.-Ж. от БАК, с който
предявените искове се оспорват като недоказани по основание и размер по подробно
изложени съображения, предвид което се моли за отхвърлянето им изцяло. Прави се
оспорване на твърденията на ищеца, ответникът да е ползвал съоръженията, находящи
се в комплекса, както и досежно площта на комплекса и реалното съществуване на
територията му на посочените от ищеца съоръжения и подобрения. Релевира се
възражение за настъпила в полза на ответника погасителна давност, като се
аргументира, че претендираната сума съставлява задължения за периодични плащания
и по отношения на тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД. Оспорват се представените от ищеца справки, с които се цели доказване на
разходи за персонал.
В първото проведено съдебно заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа претенцията, ведно с направеното уточнение. Моли за
уважаване на предявения иск, като основателен и доказан по размер, като претендира
съдебни разноски.
В съдебно заседание, ответната страна, чрез назначения особен представител –
адв. М.-Ж. от БАК, поддържа отговора на исковата молба, дава становище по
уточнението на претенцията, което оспорва изцяло, моли за отхвърляне на претенцията
като неоснователна и недоказана, като релевира евентуално възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и видно от нотариален акт № 13, том XI, рег. №
7865, дело. № 1718/30.06.2011 г. по описа на нотариус ......................, рег. № ... при НК,
район на действие – РС – Несебър, се установява, че ответникът е придобил
собствеността по отношение на апартамент тип студио № Д..., сграда № 1 – „А“ – „Е.“,
крило „Д.“, ет. 4, с площ от 47,62 кв.м., вкл. общите части, находящ се в Курортен
апартаментен комплекс „Е.“, с. Р., общ. Несебър.
Съдът, със свое протоколно определение № 465 от 06.07.2022 г. по делото е
обявил за безспорни и следните факти и обстоятелства – площта на Курортен
апартаментен комплекс „Е.“, с. Р., общ. Несебър възлиза на 75 605,90 кв.м., като
потребената в същия ел.енергия, вкл. за индивидуалните обекти, се е отчитала за
процесния период по обща партида, заплащана от ищеца.
В приложение на исковата молба са представени аналитични оборотни ведомости
за заплатени от страна на ищцовото дружество суми по фактури за 2017 г., 2018 г.,
2019 г., 2020 г., 2021 г.; хронологичен опис – сечение за 2017 г.; извлечения от главна
книга за сметки за персонал за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г.; таблици на
площообразуване /л. 61-75 от делото/. Същите представляват електронни извлечения
от счетоводни записвания, не притежават характеристиките на счетоводен документ по
смисъла на чл. 6 от Закона за счетоводството и по същество съставляват изявления на
2
ищцовото дружество за извършени разходи и площообразуване, припокриващи се с
тези, изложени в сезиращата искова молба.
От страна на ищеца са представени и нотариални актове /л. 48-53, л. 59-60/, които
нямат отношение към спора, касаят трети за процеса лица, и не следва да бъдат
обсъждани от съда като неотносими.
Видно от представено от ищеца удостоверение № РК-19-11744 на Министерство
на туризма на Република България, Апартаментен хотел „СПА Е. Р.“, с адрес в с. Р.,
общ. Несебър, ул. „......................, от 145 стаи и 334 легла, стопанисван от „Е.Х.” ООД, е
категоризиран с пет звезди за периода от 31.01.2018 г. до 31.01.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявена е осъдителна искова претенция с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.
За да се породи в правната сфера на ищеца вземане срещу ответника с основание
чл. 59 от ЗЗД, то следва да са налице следните материалноправни предпоставки: да е
налице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка между факта
на обедняване и този на обогатяване и да липсва валидно правно основание за това.
Следва да се посочи, че фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД, за разлика от този
на чл. 55 от ЗЗД не изисква да се налице пряко и непосредствено имуществено
разместване между правните сфери на обеднелия и обогатилия се, като обогатяването
и обедняването могат да имат различни проявления, сред които безспорно е и хипотеза
като процесната - когато действия по поддръжка и облагородяване на затворен
комплекс увеличават стойността на самостоятелен обект, находящ се в границите му.
Обогатяването, което винаги има материално естество /оценимо е в пари/ е налице не
само когато се увеличава имуществото на едно лице, но и когато се спестяват на
обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от
собственото си имущество. /в този смисъл Решение № 91/15.04.2014 г. по гр.д. №
6541/2013 г. на ВКС, III-то ГО/
Независимо от изложеното, с оглед фактическите констатации, от правна страна,
настоящият съд, намира ищцовата претенция за неоснователна, като недоказана, както
по основание, така и по размер.
Ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на нито един елемент от
фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД, независимо от разпределената и следващата се
нему тежест. На първо място, досежно твърденията за обедняване, същите се
опровергават по делото, доколкото видно от приетото удостоверение за категоризация
на Апартаментен хотел „СПА Е. Р.“, именно ищецът го стопанисва, извършва
търговска туристическа дейност, съответно реализира печалба, като в тази връзка е
резонно да извършва посочените в исковата молба разходи по поддръжка на зелени
площи, съоръжения, да държи обслужващ персонал, да заплаща комунални разходи,
консумативи и други. Още повече, самият ищец заявява, че извършва поддръжка на
комплекса и на основание сключени със собственици на самостоятелни обекти
договори, като допълнително основание. От друга страна, по делото не се ангажираха
доказателства, каква част от разходите за тези дейности са били насочени към
увеличаване стойността на имота на ответника, респективно не се проведе доказване
на твърдението, че стойността на имота на ответника, към датата на депозиране на
иска, е била увеличена, съпоставено спрямо датата на закупуването му от ответника.
При недоказаност на един от елементите на правопораждащия фактически състав,
за настоящия състав се налага краен извод за недоказаност на претенцията в цялост,
като съдът не намира за необходимо да изследва наличието на допълнителните
юридически факти, обуславящи основателността на исковата претенция с правно
3
основание чл. 59 от ЗЗД.
По изложените съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло,
като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора, на ищеца не се следва присъждане на разноски за
производството.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Х.” ООД, ЕИК ....................., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Г.В. № 41, представлявано от М. М. срещу Д.А.К.,
БУЛСТАТ ........, с адрес: с. Р., к.к. „Е.“, бл. А - Е., вх. Д., ет. 4, ап. ..., иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 5228,68 лева, с която Д.А.К. се обогатил за сметка на ищеца, като се
увеличила стойността на притежавания от него апартамент, представляваща разходи за
поддържането и подобряването на „Курортен комплекс Е. Р. Р.“, с адрес: общ.
Несебър, с. Р., ул. „......................, незастроената част от поземления имот и построените
в него съоръжения и постройки, за периода от 01.01.2017 г. до датата на исковата
молба, в съответствие с притежаваната от него собственост върху апартамент тип
студио № Д..., крило „Д.“, с площ от 47,62 кв.м., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4