Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 260109

гр.Пловдив, 07.12.2020г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…осемнадесети ноември…през…две хиляди и двадесета година,………………….в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                               Величка Белева

 

                                                      

при участието на секретаря……Анна Стоянова……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №213 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е въззивно по реда на чл.294 от  ГПК.

С решение №296/02.06.2017г., постановено по  търговско  дело № 229/2015г. по описа на окръжен съд Пловдив, са отхвърлени предявените на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК искове от „Б.“ АД ЕИК ********* да бъде признато за установено по отношение на П.Д.Ц. ЕГН **********, Ц.С.Ц. ЕГН ********** и Д. П. Ц. ЕГН **********, че дължат солидарно заплащане на сумите от  34 503.35 евро главница по Договор за банков кредит №****-****-**********/**** от 29.09.2008г., Анекс №1/28.10.2008г. и Анекс 780/R/2011г. от 20.10.2011г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 28.03.2014г. до изплащане на сумите,  1 678.39 евро възнаградителна лихва за периода от 04.06.2013г. до 11.02.2014г., 685.02 евро наказателна лихва за забава за периода от 07.08.2013г. до 27.03.2014г., 46.80 евро месечна такса за периода 04.09.2013г. – 11.02.2014г., 240.01лв. разход за нотариални такси, за които  ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение №3071/31.03.2014г. по ч.гр.д. №4820/2014г. на ПРС. „Б.“ АД е осъдена да заплати на П.Д.Ц. разноски по делото в размер 2 959.98лв.; на Ц.С.Ц. - разноски по делото в размер 2 709.98лв.; на Д. П. Ц. - разноски по делото в размер 2 709.98лв.

По подадена от ищеца въззивна жалба против първоинстанционното решение е образувано в.т.д. №452/2017г. по описа на ПАС. С въззивното решение №79/07.03.2018г., допълнено с решение №237/30.07.2018г., е отменено решение №296/02.06.2017г, постановено по  търг.дело №229/2015     г. по описа на ПОС, като вместо това е признато за установено, че в полза  на  „Б.“АД  съществува вземане към  ответниците , възникнало по силата на договор за жилищен кредит от 29.09.2008г, с кредитополучатели П.Д.Ц. и  Ц.С.Ц. и Д.П.Ц. като солидарен длъжник, който договор е допълнен с анекс №1/28.10.2008г. и Анекс  №780-2011 от 20.10.2011г., както следва: за сумата 3 113.36 евро, представляваща изискуема главница към дата 28.03.2014г., сума в размер на  1678.39 евро, представляваща редовна договорна лихва върху погасителни вноски с настъпил падеж за времето от 04.06.2013г.  до 12.02.2014г., за  сума  в размер на 685.02 евро, представляваща наказателна лихва върху просрочена и неизплатена главница, сума в размер на 46.80 евро, представляваща банкови такси по обслужване на договора за банков кредит, сума  в размер на 240лв., представляваща нотариални такси, направени от банката, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 3 113.36 евро, считано от 28.03.2014г. до окончателното изплащане на вземането, за което  кредиторът „Б.“АД се е снабдил по реда на чл.417 ГПК със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК №3071/31.03.2014г. по ч. гр.д.№4820/2014г. по описа на Пловдивския районен съд.

По подадена касационна жалба от ищеца „Б.“ АД, с правоприемник „Ю.Б.“ АД/ срещу така постановеното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решението на окръжен съд Пловдив в отхвърлителната му част, е образувано т.д. №16/2019г. на ВКС. С постановеното решение №10/25.02.2020г. на ВКС по т. д. №16/2019г., II т.о., ТК, е отменено въззивното решение, допълнено с решение №237/30.07.2018г., м частта, с която е отхвърлен предявеният от „Б.“ АД против П.Д.Ц., Ц.С.Ц. и Д.П.Ц. установителен иск по чл.422 от ГПК за сумата над 3 133.36 евро, представляваща изискуема главница, дължима по договор за банков кредит от 29.09.2008г. до пълния предявен размер на иска от 34 503.35 евро, т. е. за сумата от 31 370 евро, заедно със законната лихва, както и в допълнената с определение №440/18.10.2018г. по същото дело част, с която „Б.“ АД е осъдено да заплати на ответниците сумата 2 250лв., представляваща съдебни разноски, направени от ответниците в първоинстанционното производство и вместо това е признато за установено по предявения от „Б.“ АД с правоприемник „Ю.Б.“ АД против П.Д.Ц., Ц.С.Ц. и Д.П.Ц. установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК, че ответниците дължат солидарно на „Ю.Б.“ АД, като правоприемник на „Б.“ АД сума в размер 31 370 евро, представляваща изискуема главница по договор за жилищен кредит №****-****-********/**.**.****г., изменен с анекс №1/28.10.2008г. и анекс № 780/R/2011 от 20.10.2011г., заедно със законната лихва върху 31 370 евро, считано от 21.05.2015г. до окончателното плащане. П.Д.Ц., Ц.С.Ц. и Д.П.Ц. са осъдени да заплатят на „Ю.Б.“ АД като правоприемник на „Б.“ АД - 5 174,73лв., представляваща направени разноски за трите инстанционни производства и на основание чл.78 ал.8 от ГПК сума в размер 300лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Делото е върнато на Апелативен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав в частта за законната лихва върху вноските /главницата/, чийто падеж е настъпил от 28.03.2014г. до 21.05.2015г., дължима за периода от датата на настъпване на конкретния падеж до 21.05.2015г.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.1 от ГПК и чл.293 ал.1 и ал.2 от ГПК, предмет на настоящето въззивно производство е установителната искова претенция само досежно законната лихва върху вноските /главницата/, чийто падеж е настъпил от 28.03.2014г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до 21.05.2015г. /датата на връчване на исковата молба и приложената към нея нотариална покана на кредитополучателите/, който падеж е настъпил по време на исковото производство.

При настоящето разглеждане на делото жалбоподателят - „Ю.Б.“ АД, като правоприемник на „Б.“ АД поддържа подадената ваззивна жалба. Претендира сторените в настоящето производство разноски.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и чл.294 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство – „Б.“ АД, е изложил фактически твърдения за успешно проведено заповедно производство по реда на гл.37 от ГПК, като издадената Заповед № 3071/31.03.2014г. по ч.гр.д. №4820/2014г. на ПРС, съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение, е била в срок възразена. С цитираната заповед П.Д.Ц., Ц.С.Ц. и Д. П. Ц. са осъдени солидарно да заплатят на заявителя сумите от  34 503.35 евро главница по Договор за банков кредит №****-****-**********/**** от 29.09.2008г., Анекс №1/28.10.2008г. и Анекс 780/R/2011г. от 20.10.2011г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 28.03.2014г. до изплащане на сумите,  1 678.39 евро възнаградителна лихва за периода от 04.06.2013г. до 11.02.2014г., 685.02 евро наказателна лихва за забава за периода от 07.08.2013г. до 27.03.2014г., 46.80 евро месечна такса за периода 04.09.2013г. – 11.02.2014г., 240.01лв. разход за нотариални такси. Съществуването на вземането се обосновава с наличието на Договор за банков кредит №****-****-**********/**** от 29.09.2008г., Анекс №1/28.10.2008г. и Анекс 780/R/2011г. от 20.10.2011г. По силата на договора банката е предоставила на П.Ц. и Ц.Ц. като кредитополучатели, ипотечен кредит от 39 000 евро за финансиране на покупка и довършителни работи на недвижим имот. По силата на договора и анекс към него, Д.П. е солидарен длъжник. Позовавайки се на изпълнение на собственото си задължение и неизпълнение от страна на ответниците - към 20.03.2014г. не са погасени деветнадесет поредни месечни вноски, считано от 04.08.2012г., ищецът е упражнил правото си, регламентирано с договорна клауза, да трансформира кредита в предсрочно изискуем. Задължението по кредита към 12.02.2014г. е в общ размер на 37 153.57 евро, включващи главница, възнаградителна и наказателна лихва, такси и разходи, за чието събиране е подадено заявлението по чл.417 от ГПК. Ищецът е предявил положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за вземанията, предмет на Заповед № 3071/31.03.2014г. по ч.гр.д. №4820/2014г. на ПРС.

Ответниците П.Д.Ц., Ц.С.Ц. и Д. П. Ц. са оспорили иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, спазвайки изискването на чл.294 ал.1 изр. последно от ГПК, прие следното:

С оглед предметните предели на настоящето производство, от фактическа страна е безспорно, че между страните по делото е налице облигационна връзка, възникнала на основание договор за жилищен кредит от 29.09.2008г., по който ищецът е предоставил на П.Ц. и Ц.Ц. кредит в размер на 39 000 евро, при поето солидарно задължение от страна на третия ответник – Д.Ц.. Със сила на пресъдено нещо, с оглед постановеното решение №10/25.02.2020г. на ВКС по т. д. №16/2019г., II т.о., ТК е установено съществуването на вземането, произтичащо от предсрочната изискуемост на кредита, за което е издадена Заповед №3071/31.03.2014г. по ч.гр.д. №4820/2014г. на ПРС.

Във връзка с дадените указания с отменителното решение на ВКС и за изясняване на спорния за настоящето производство въпрос – относно дължимостта и размера на законната лихва върху вноските /главницата/, чийто падеж е настъпил от 28.03.2014г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до 21.05.2015г. /датата на връчване на исковата молба и приложената към нея нотариална покана на кредитополучателите/ при настоящето разглеждане на делото е допусната съдебносчетоводна експертиза, която е представила заключение относно размера на законната лихва върху всяка падежирала през периода 28.03.2014г. – 21.05.2015г. главница, формираща размер на месечна погасителна вноска, считано от датата на съответния падеж. Съгласно клаузите на чл.23, ал.1 и чл.24 от договора за жилищен кредит е предвидено, че погасяването на кредита ще се извършва на месечни погасителни вноски, като крайният срок на издължаване на кредита е 168 месеца от датата на първото по ред усвояване. Усвояването на кредита е извършено на 04.11.2008г., от когато е започнал да тече 168 – месечният срок за издължаване на кредита с падеж всяко четвърто число на месеца. В чл.4 от анекс № 780/R/2011 от 20.10.2011г. е предвидено, че погасяване на кредита ще се извършва на 138 месечни вноски съгласно представен погасителен план, като месечната вноска е платима на предварително уговорен ден от месеца. Видно от табличното изражение на извършените редовни погашения по кредита /до 04.08.2012г./, съдържащо се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от съдебносчетоводна експертиза, погашенията са извършвани на четвърто число от месеца. С оглед на тази констатация, датата на усвояване на кредита - 04.11.2008г., както и това, че друг падеж не е уговорен между страните, следва да се приеме, че падежът на всяка погасителна вноска е четвърто число от месеца. Съгласно заключението от приетата при настоящето разглеждане на делото съдебносчетоводна експертиза, размерът на законната лихва върху всяка падежирала през периода 28.03.2014г. – 21.05.2015г. главница, формираща размер на месечна погасителна вноска, считано от датата на съответния падеж - четвърто число на съответния месец, е в размер на 150,37 евро. Заключението от съдебносчетоводната експертиза, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло.

Неоснователно е възражението на въззиваемите страни, поддържано при настоящето разглеждане на делото, че законна лихва за посочения период –от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до датата на връчване на исковата молба, с която е достигнало до длъжниците волеизявлението на кредитодателя, за трансформирането на кредита в предсрочно изискуем, не следва да се присъжда, тъй като такова искане не е заявено с исковата молба. В исковата молба се съдържа ясно формулирано искане – установителната искова претенция включва и законната лихва върху вземанията, произтичащи от договора за жилищен кредит, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 28.03.2014г., до окончателното изплащане на задължението. Законната лихва върху главницата от 3 113.36 евро е присъдена с влязлото в сила въззивно решение – №79/07.03.2018г. по в.т.д. №452/2017г. по описа на ПАС, считано от 28.03.2014г., а законната лихва върху главницата от 31 370 евро, считано от 21.05.2015г. до окончателното плащане е присъдена н влязлото в сила решение на ВКС.

При това положение първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен установителният иск досежно законната лихва върху вноските /главницата/, чийто падеж е настъпил от 28.03.2014г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - до 21.05.2015г. - датата на връчване на исковата молба и приложената към нея нотариална покана и вместо него да бъде постановено друго, с което установителната искова претенция да бъде уважена за посочения период в размера от 150,37 евро.

При този изход на делото въззиваемите страни следва да заплатят на жалбоподателя направените за настоящето разглеждане на делото разноски, които са 200лв. за вещо лице и 100лв. юрисконсултски възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд   

Р       Е       Ш       И       :

ОТМЕНЯ решение №296/02.06.2017г., постановено по  търговско  дело №229/2015г. по описа на окръжен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК иск от „Б.“ АД ЕИК *********, с правоприемник „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ********* да бъде признато за установено по отношение на П.Д.Ц. ЕГН **********, Ц.С.Ц. ЕГН ********** и Д. П. Ц. ЕГН **********, че дължат солидарно сумата от 150,37 евро, представляваща законната лихва върху вноските /главницата/, чийто падеж е настъпил от 28.03.2014г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до 21.05.2015г. /датата на връчване на исковата молба и приложената към нея нотариална покана на кредитополучателите/, дължима за периода от датата на настъпване на конкретния падеж – 4-то число на месеца, до 21.05.2015г., за които  ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение №3071/31.03.2014г. по ч.гр.д. №4820/2014г. на ПРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

По предявения от „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *********, като правоприемник на „Б.“ АД ЕИК ********* иск по чл.422 ал.1 от ГПК срещу П.Д.Ц. ЕГН **********, Ц.С.Ц. ЕГН ********** и Д. П. Ц. ЕГН ********** приема за установено, че П.Д.Ц. ЕГН **********, Ц.С.Ц. ЕГН ********** и Д. П. Ц. ЕГН ********** дължат солидарно сумата от 150,37 евро, представляваща законната лихва върху вноските /главницата/, чийто падеж е настъпил от 28.03.2014г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до 21.05.2015г. /датата на връчване на исковата молба и приложената към нея нотариална покана на кредитополучателите/, дължима за периода от датата на настъпване на конкретния падеж – 4-то число на месеца, до 21.05.2015г. по Договор за банков кредит №****-****-**********/**** от 29.09.2008г., Анекс №1/28.10.2008г. и Анекс 780/R/2011г. от 20.10.2011г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №3071/31.03.2014г. по ч.гр.д. №4820/2014г. на РС Пловдив – като част от законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 28.03.2014г.

ОСЪЖДА П.Д.Ц. ЕГН **********, Ц.С.Ц. ЕГН ********** и Д. П. Ц. ЕГН ********** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ********* разноски за настоящето въззивно производство в размер на 300лв. /200лв. за вещо лице и 100лв. юрисконсултски възнаграждение/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните а в частта, имаща характер на определение – в едноседмичен срок.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: