О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………………………….
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и девети септември
2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Иванова – Даскалова
като разгледа
докладваното от съдията частно адм. дело №1819 по описа за 2021г. на
Административен съд- Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 от ДОПК.
Образувано
е по постъпила с вх.№12192/17.08.2021г. жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД
-гр.София срещу действията обективирани в Протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателства №0048312/20.07.2021г. на старши инспектори по
приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 149/05.08.2021г.
на директора на ТД на НАП-Варна, изразяващи се в запечатване с 1бр. обикновено
ТСК /техническо средство за контрол/ - пломба № 0353201 на превозваната с МПС
марка Волво с рег.№Х1149КТ и ремарке с рег.№Х2482ЕМ стока, която по документи е
брави за врати с бруто тегло 1010,5кг.
В жалбата се твърди нищожност на обжалваните
действия по съображения, че за органите по приходите, които са ги извършили не
е налице компетентност за налагане на обезпечителните мерки, обективирани в
цитирания протокол и мерките са материално незаконосъобразни. Служителите
извършили действията не представили заповед по чл.111 от ДОПК, нито такава е
описана в протокола. Поради това те не били надлежно оправомощени и упражнили
правомощията по чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК превратно, т.к. процесните стоки не са
стоки с висок фискален риск и не са включени в списъка на стоките по чл.127а,
ал.7 от ДОПК. Считат, че в случая чл.12, ал.1, т.10 от ДОПК е неприложим,
защото действията по запечатване на обект се прилагат само относно обекти с
трайно установено местоположение и действията по запечатване се изразяват в
поставяне на стикери, ограничаващи достъпа до определен обект, а не в
поставянето на техническо средство за контрол на МПС - което обезпечително
действие е разписано в чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК. В случай че се приеме, че
действията са извършени от компетентен орган и при наличие на законовите
предпоставки, в жалбата се считат за материално незаконосъобразни, поради
липсата на мотиви за налагането им. В съставения за тях протокол не били посочени
доводи и доказателства, въз основа на които е преценено, че се налага
поставянето на техническо средство за контрол на процесното МПС и стока, поради
което не бил ясен повода за проверката и по отношение на кои точно
доказателства е налице обезпечителна нужда, за осигуряване на които се
предприема мярката. Аргументира се наличието на правен интерес от обжалване на
действията въпреки последвалата им отмяна с възможността за предявяване на
претенция за обезщетяване на вреди от незаконосъобразните действия. Направено е
искане за отмяна на обжалваните действия по обезпечаване на доказателства обективирани
в протокол №0048312/20.07.2021г. и присъждане на разноските по делото в общ
размер на 550лв. за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение, за
които се представя списък с доказателства за заплащането им.
Ответникът
– Директорът на ТД на НАП-Варна представя преписката във връзка с оспорените
действия обективирани в протокол №0048312/20.07.2021г., жалбата срещу тях и постановеното
по нея Решение №149/05.08.2021г. под опис. В съпроводително писмо не е изложено
становище по жалбата и по исканията, няма направени искания и възражения по
претендираните от жалбоподателя разноски.
Въз
основа на наличните в преписката и представени с жалбата писмени доказателства,
при съобразяване на относимите правни разпоредби, съдът достигна до следните
фактически установявания и изводи:
На 20.07.2021г.
в 15,00часа в град варна на Митнически пункт- Пристанище Варна-Изток старши
инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ на основание чл.110, ал.4 от ДОПК извършили проверка на МПС марка Волво с
рег.№Х1149КТ и ремарке с рег.№Х2482ЕМ в присъствието на водача Нихат Шинаси
Мехмед и установили, че по документи на превозното средство натоварената стока
в контейнера е брави за врати с бруто тегло 1010,5кг. с произход Турция. Стоката
била допусната за свободно обращение в страната след освобождаване от
митнически режим 40. Според придружаващите документи стоката била брави за
врати от неблагородни метали, като изпращач на стоката бил OZEN
МETAL SAN VE TIC
LTD, а получател - „Изток
инвест 3000“ ЕООД -гр. София с ЕИК *********. Мястото на разтоварване на
стоката според декларацията на водача било в гр.Варна, ул.“Орех“ №1 – склад на
„Изток Инвест 3000“ – на 20.07.2021г. в 17.00часа. Превозвач на стоката до
мястото на разтоварване бил „Меф лоджистик“ООД с ЕИК *********. От
информационният масив на НАП проверяващите констатирали, че получателят на
стоката на „Изток Инвест 3000“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице с валиден
идентификационен № BG
*********. Проверяващите предприели действия за обезпечаване на доказателства по
отношение на процесната стока, като в присъствие на водача свалили пломбата
№0272523 на МПС и му я предали и поставили 1бр. обикновено ТСК -пломба
№0353201, за което съставили Протокол №0048312/20.07.2021г. с Приложение №1 към
него. В Приложението към протокола отразили, че стоката се оставя на отговорно
пазене в превозното средство марка Волво с рег.№Х1149КТ и ремарке с
рег.№Х2482ЕМ, за МОЛ и пазач на която определят водача - Нихат Шинаси Мехмед.
Тези
действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол
№0048312/20.07.2021г. с Приложение №1 към него са оспорени от „Изток инвест
3000“ ЕООД -гр.София пред Директора на ТД на НАП-Варна с подадена на
04.08.2021г. жалба вх.№35834, която с Решение № 149/05.08.2021г. е отхвърлена
като неоснователна. В Решението е изтъкнато, че в случая оспорените действия са
извършени на основание чл.40 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не на основание чл.127а,
ал.2 от ДОПК. По оплакванията в жалбата за нищожност на действията на
инспекторите по приходите с доводи за липса на компетентност, решаващият орган
посочил, че със Заповед № Д-1024/29.06.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна органите
по приходите от Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ са
оправомощени да предприемат действия за обезпечаване на доказателства по чл.40
от ДОПК. Конкретните действия в случая решаващия орган посомчил, че са предприети
с цел да бъде запазена автентичността на доказателствата, а също и с цел
установяване дали стоката по количество и вид съответства на тази по
документите. Поради това запечатването на обекта за срок до 48часа било обосновано
и необходимо, за да бъде запазена и автентичността на доказателствата - документите,
книжа и носители на информация свързани със задължения и отговорности за
данъчни задължения, съгласно правомощията по чл.12 от ДОПК. По тези съображения
и поради невъзможността от изброяване и проверка на наличната стока на
транспортното средство правилно и законосъобразно били извършени действията по
обезпечаване на доказателствата на основание чл.40 ДОПК. Неоснователни били
доводите за липса на компетентност на конкретните служители наложили мерките по
чл.40 от ДОПК, по аргумент от правото на органите по приходите по чл.11 от ДОПК
при извършване на проверки да предприемат и действия по чл.40 от ДОПК за
обезпечаване на доказателства.
Това
Решение с указание за възможността да бъде оспорено в 7-дневен срок от
връчването му пред съда е изпратено на дружеството на 06.08.2021г.
В
указания срок – на 12.08.2021г. от „Изток инвест 3000“ ЕООД -гр.София е
подадена по пощата жалбата срещу него, по повод на която е образувано
настоящото съдебно производство след препращането й с преписката в съда и
завеждане с вх.№12192/17.08.2021г.
С
оглед изложеното жалбата е допустима. Подадена е от лице с активна легитимация
и правен интерес за оспорването, в срока по чл. 41, ал.3 от ДОПК и след
изчерпване на задължителното административно обжалване.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспорените
действия на органите по приходите, обективирани в Протокол за предприети
действия за обезпечаване на доказателства №0048312/20.07.2021г. на старши
инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени
с Решение № 149/05.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна правилно са
квалифицирани от ответника като предприети на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, а
не по реда на чл.121а, ал.3 от ДОПК във връзка с фискалния контрол върху стоки
с висок фискален риск.
Съгласно
чл.40, ал.1 от ДОПК, при извършване на ревизия или проверка органът по
приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез
опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други
носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически
носители, даващи възможност за възпроизвеждането ѝ, като вземе необходимите
технически мерки за запазване на автентичността ѝ. В чл.40, ал.2 от ДОПК
е предвидена възможността органът по приходите да запечата обекта или част от
него (само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок
до 48 часа), когато действията по ал.1 не могат да бъдат извършени своевременно
за целите на ревизията или проверката.
Извън
хипотезата на обезпечаване на доказателства за целите на фискалния контрол
върху стоки с висок фискален риск (чл.127а, вр.чл.121а, ал.3 от ДОПК),
предприемането на действия за обезпечаване на доказателства е допустимо само
при осъществяване на данъчно-осигурителен контрол, който се осъществява чрез ревизии
и проверки (чл.110, ал.1 ДОПК).
Обезпечаването
на доказателствата по чл.40 от ДОПК представлява тяхното предварително събиране
(в хода на проверка), предхождащо образуване на ревизионно производство или
събирането им в хода на самата ревизия, с цел да се предотврати евентуална
опасност от тяхното унищожаване, изчезване или увреждане, когато тези
доказателства са от съществено значение за установяване на задълженията за
данъци и задължителни осигурителни вноски. Поради това запечатване на обекти
или на части от тях за срок от 48 часа е обосновано, само ако действията по
чл.40, ал.1 ДОПК не могат да бъдат извършени своевременно за целите на
ревизията или проверката, а когато този срок е недостатъчен, за органа по
приходите съществува предвидената в ал.4 на чл.40 от ДОПК възможност да поиска
от районния съд по местонахождение на обекта продължаване на срока на
запечатването.
Съгласно
чл.111 от ДОПК, при извършване на ревизия или проверка действията по чл.40 за
обезпечаване на доказателства се извършват от органи по приходите, оправомощени
със заповед на териториалния директор на НАП или упълномощено от него лице. От
представената с преписката Заповед № Д-1024/29.06.2018г., цитирана и в
Решението на ответника, на основание чл.11, ал.1 от ЗНАП и чл.111 от ДОПК,
директорът на ТД на НАП-Варна е оправомощил органите по приходите от дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ да предприемат
действия за обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК. Поради това неоснователни
са оплакванията в жалбата за липса на компетентност у конкретните инспектори по
приходите, съставили протокола и приложението към него, в който са обективирали
действията си, да извършат процесните действия по обезпечаване на
доказателства. Опровергано от доказателствата и неоснователно е искането действията
да бъдат обявени за нищожни.
Основателно е оплакването в жалбата, че в
Протокол №0048312/20.07.2021г. липсват мотиви, конкретни факти и обстоятелства,
с оглед на които се наложило предприемане на действията изразяващи се в
поставяне на ТСК. В протокола инспекторите са описали документите, които са придружавали
стоката, вида и теглото й отразени в тях, установените данни в масива на НАП за
наличието на валидна регистрация по ДДС на получателя на стоката, данните за
изпращача и превозвача й, а в приложението са посочени и данните на водача и
отразеното от него в писмена декларация за мястото на разтоварването. В
протокола и в приложението към него не е посочено във връзка с проверка,
ревизия или с установяване на какви конкретни факти и обстоятелства се извършва
конкретната проверка и действия по чл.40, ал.1 ДОПК по поставяне на ТСК-пломба.
Няма посочване коя хипотеза в случая от предвиденото в чл.40, ал.2 от ДОПК инспекторите
са приели, че в случая е налице и налага обезпечителните действия, нито целта,
за постигане на която се предприемат.
Тази
липса на мотиви е изтъкната в жалбата на дружеството до решаващия орган и е
установена от него, но неправилно и в нарушение на правилата не е констатирана
в Решение №160/11.08.2021г. С него той отхвърлил жалбата като неоснователна,
като изложил своите мотиви и преценка на целите, които счел, че са преследвани
с действията по поставяне на ТСК-пломба. В Решението ответникът посочил, че целите
за постигане на които са предприети действията от инспекторите по приходите с
поставяне на ТСК са да бъде запазена автентичността на доказателствата, да се установи
дали стоката по количество и вид съответства на тази по документите. При този
опит за попълване на липсващите мотиви за предприетите действия също не са посочени
конкретни факти и обстоятелства, с оглед на които въпреки извършения на стоката
митнически контрол и факта, че е допусната за свободно обращение на територията
страната след освобождаване от митнически режим 40 – внос, е имало съмнение за съответствието
на наличното в превозното средство със стоката по съпровождащите я документи. Не
е посочено данни за стоката, за доставчика й, превозвача и др. в придружаващите
документи, или в друг документ да са породили у органите по приходите в хода на
твърдяната проверка по чл.110, ал.3 от ДОПК съмнение за автентичността им, нито
съмнения за несъответствие на фактически превозваната с МПС стока с описаната в
документите. Този извод се подкрепя от липсата на данни в приложението към протокола
от инспекторите по приходите да е констатирано нарушаване на целостта на свалената
от тях пломба №0272523, на превозното средство или др.
Безсъмнено
чрез поставеното от инспекторите обикновено ТСК - пломба №0353201 се осигурява
единствено контрол и „проследяване“ на наличното в товарната част от МПС до
пристигането му в мястото на разтоварване – склада на „Иззток Инвест 3000“ЕООД
в град Варна на ул.Орех №1. Поради това основателно в жалбата се излага, че
макар за действията описани в Протокол №0048312/20.07.2021г. в приложението към
него да е посочено, че са свързани с проверка по реда на чл.110, ал.4 от ДОПК и
на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, съставляват действия по осъществяване на
фискален контрол върху процесната стока, без да са били налице основанията за
това, тъй като стоката не е такава с „висок фискален риск“. Обективна последица
от поставяне на ТСК - обикновена пломба е запечатването на товарната част на превозното
средство, което действие кореспондират с реда за осъществяване на фискален
контрол по Наредба № Н-2/30.01.2014г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията
на РБ, а не с хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК.
Техническите
средства за контрол по смисъла на §1, т.26 от ДР на ДОПК - каквото е използваната
в случая пломба №0353201 е способ за контрол на стоки предвиден в Наредба
№Н-2/30.01.2014г., за използването на който правомощия имат органите по
приходите оправомощени да извършват фискален контрол върху стоки с висок
фискален риск в хода на извършването на фискален контрол на такива стоки -
чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК. В случая условия за извършване на такъв контрол не са
налице, защото процесните стоки съгласно MRN 21BG002005062664R8 представляват
дръжки за врати от неблагородни метали – 1500комплекта /75 кашона, 2 палета, декларирани
с код по КН 83024110 и не попадат в списъка по чл.127а, ал.7 от ДОПК на стоките
с висок фискален риск и не подлежат на фискален контрол.
Поради
това действията на органите по приходите по обезпечаване на доказателства, обективирани
в Протокол №0048312/20.07.2021г. макар да са са извършени от компетентни органи
са немотивирани и незаконосъобразни, което е основание за отмяната им, каквото
е искането в жалбата.
При този изход на спора своевременно
направеното в жалбата искане за присъждане на дружеството на направените
разноски следва да бъде уважено. На основание чл.161 ал.1 изр.1 от ДОПК
ответната страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от 550лв., представляваща
50лв. заплатена държавна такса и 500лв.-адвокатско възнаграждение, посочена в
списъка за разноските, за заплащане на които са приложени писмени
доказателства. В съпроводителното писмо няма направено възражение от ответника
срещу претендираната сума от 500лв. за адвокатско възнаграждение, а и то е в
минималния размер по чл.8, ал.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2,
поради което въпреки, че по делото не е провеждано открито съдебно заседание и
липсата на фактическа и правна сложност
на спора, съдът не може да присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер
на основание чл.161, ал.2 от ДОПК.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
действията обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на
доказателства №0048312/20.07.2021г. на старши инспектори по приходите в
Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение №
149/05.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна, изразяващи се в запечатване с
1бр. обикновено ТСК /техническо средство за контрол/ - пломба № 0353201 на
превозваната с МПС марка Волво с рег.№Х1149КТ и ремарке с рег.№Х2482ЕМ стока,
която по документи е брави за врати с бруто тегло 1010,5кг по постъпилата с
вх.№12192/17.08.2021г. жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД -гр.София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :