Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 20.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3807
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №ІІ-55-17225
от 21.01.2019г., постановено по гр.д.№19669/2016год. по описа на СРС, ГО, 55
с-в, е признато за установено по предявения от „М."ЕООД срещу „Б.Е.”АД иск
по реда на чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 16215,20 лева по договор за изработка обективиран в анекс №1 от
23.09.2014г. към рамков договор от 23.09.2014г. за изработване на мобилно
приложение на възложителя „Б.Е.”АД за версии на операционни системи Android-4.1+, iOS-6.1+, Windows Phone 8 и
BlackBerry OS 6.0+, ведно със законната лихва върху главницата от 17.12.2015г.
до погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№78990/2015г. по описа на СРС, 55 състав. Със същото
решение е отхвърлен предявения от ответника срещу ищеца насрещен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумата от 18019,06 лева- авансово платено
възнаграждение по анекс №1 от 23.09.2014г. към рамков договор от 23.09.2014г.,
ведно със законната лихва от 27.07.2016г. до окончателното плащане. Ответникът
е осъден да заплати на ищеца и 4133,61 лева разноски в исковото и в заповедното
производство.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
„Б.Е.”АД. Жалбоподателят поддържа, че мобилното приложение, предмет на
процесния договор за поръчка, не представлява готов продукт който може да
изпълнява предназначението си. Проектът не бил завършен и не функционирал,
както и не съответствал на заданието на възложителя. Ето защо моли решението на
СРС да бъде отменено, предявеният от ищеца иск отхвърлен изцяло, а предявеният
от ответника насрещен иск- уважен изцяло. Претендира разноски.
Ответникът в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно. Не претендира
разноски във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно приетите
по делото заключения на СТЕ мобилното приложение представлява готов продукт,
притежаващ пълна функционалност и годен да изпълни предназначението си след
синхронизиране с използваната от ответника и възложител по процесния договор
резервационна система „Амадеус”. Самото синхронизиране е възможно при
осигуряване на съдействие от трето за делото лице, собственик на
резервационната система. Отказването на такова съдействие не може да бъде
основание за неприемане на продукта от страна на възложителя, още повече че в
заданието е предвидено именно такова синхронизиране. При това положение
изпълнителят, както правилно е отбелязал и първостепенният съд, не е следвало
да гадае дали възложителят действително има достъп за синхронизиране на
продукта с резервационната система или не. Следователно изпълненото от ищеца
съответства изцяло на поръчаното от ответника, поради което всъщност е и било
прието от последния с писмо от 06.01.2015г. Липсват каквито и да било основания
в случая да се приложат разпоредбите на чл.260 или 267 от ЗЗД, каквито доводи
навежда въззивникът.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено изцяло като правилно.
При този изход на
спора ответникът по жалбата има право на разноски, но не претендира такива,
поради което разноски не следва да се присъждат.
На основание
чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ІІ-55-17225 от 21.01.2019г., постановено по гр.д.№19669/2016год. по описа на
СРС, ГО, 55 с-в.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/