Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 21.05.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 2144/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адв. Г.М., в качеството ѝ на упълномощен процесуален представител на „ХАРВЕСТ“АД гр. Добрич, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 3429/10.11.2020 г. на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“, с което на осн. чл.126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на Дружеството била наложена “Имуществена санкция” в размер на 10461.32 лв., за извършено нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, на основание чл.107е, ал.2, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС било присъдено дружеството да заплати стойността на стоката, предмет на нарушението, а на осн. чл.124а, ал.1 от ЗАДС „ХАРВЕСТ“АД гр.Добрич било лишено от правото да държи акцизни стоки по чл.2, т.3 от ЗАДС в подземен резервоар за съхранение на дизелово гориво в зърнобаза с.Червена вода, обл.Русе, ул.“Драган Цанков“ №1, за срок от един месец.

Жалбоподателя моли Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

         

Административнонаказващият орган, редовно призовани, изпращат упълномощен представител, който  поддържа наказателното постановление и моли съда да го потвърди.

За наказаното дружество, редовно призовани, се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, както и за липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2020 г., митнически служители от Отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“, сред които и свид. С.Д., извършили проверка на селскостопански обект, представляващ зърнобаза /складова база/, находяща се в с. Червена вода, обл. Русе, ул.“Драган Цанков“ №1 и стопанисвана от „ХАРВЕСТ“ АД гр. Добрич. В хода на проверката било установено, че в зърнобазата е наличен един подземен резервоар за дизелово гориво, свързан с бензиноколонка за зареждане на ползваните от дружеството селскостопански машини. Установено било също така, че резервоара и бензиноколонката са свързани с нивомерна система. Проверяващите извели разпечатка от тази система, при което констатирали, че в резервоара е налично количество от 8097л. дизелово гориво при 15°С. От „ХАРВЕСТ“АД гр. Добрич били представени Акцизен данъчен документ /АДД/ с Уникален контролен № 0000000005372778/30.06.20г. за доставени 10 000.8 л. при 15°С „Гориво за извънпътна техника и трактори“, с код по КН 27101943, Декларация за съответствие качеството на течните горива с декларатор „Булмаркет ДМ“ ЕООД, експедиционна бележка, товарителница, фактура от „Булмаркет ДМ“ ЕООД и разпечатка от системата „Контрол на горивата“ към НАП. От тези документи ставало ясно, че последната доставка на гориво в резервоара в количество от 10 000.8л. при 15°С е от 01.07.2020г. и е с доставчик „Булмаркет ДМ“ЕООД и превозвач „Марбоп“ ЕООД гр. Русе, с водач свид. Б.Б..

След това проверяващите пристъпили към вземане на проби от резервоара, като през щуцера на бензиноколонката запълнили четири чисти, метални съда, които запечатали с пломби и поставили етикети с подписите на присъстващите, в това число и на представител на „ХАРВЕСТ“АД гр. Добрич – Г.К.– началник-склад. За вземането на пробите бил съставен протокол, който бил подписан от К.без възражения.

Още на следващият ден, пробите, предназначени за лабораторно изследване били предадени за анализ в Централна митническа лаборатория - гр.София със заявки за анализ. От представената митническа лабораторна експертиза се установило, че изследваната стока представлява „тежко масло“, „газьол“ по смисъла на гл.27 от Комбинираната номенклатура на ЕС, съдържащо 0.99% моноалкилни естери на мастни киселини – биодизел, с тегловно съдържание на сяра непревишаващо 0.001%.

Предвид това и съобразно становището на Дирекция „Митническа дейност и методология“ било установено, че стоката в процесният резервоар на „ХАРВЕСТ“АД гр. Добрич следва да се класира с код 27 10 20 11 на КН на ЕС.

В хода на проверката било установено също така, че от началото на 2020г. „ХАРВЕСТ“АД гр. Добрич е зареждало в резервоара си в зърнобазата само „Гориво за извънпътна техника и трактори“.

При така установените обстоятелства, свид.С.Д. приел, че „ХАРВЕСТ“ АД гр. Добрич е осъществило състава на чл.126, ал.1 от ЗАДС, тъй като за държаните от дружеството 8097л. гориво с код 27 10 20 11 по КН на ЕС не са представени относими към стоката документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз, тъй като били представени документи за дизелово гориво, попадащо в друго тарифно класиране и несадържащо биодизел /с код 27 10 19 43 по КН на ЕС/. Поради това, Д. съставил срещу Дружеството АУАН за това нарушение.

Въз основа на този акт, Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“, издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн. чл.126, ал.1 от ЗАДС, на Дружеството била наложена “Имуществена санкция” в размер на 10461.32лв., на основание чл.107е, ал.2, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС било присъдено дружеството да заплати стойността на стоката, предмет на нарушението, а на осн. чл.124а, ал.1 от ЗАДС „ХАРВЕСТ“АД гр. Добрич било лишено от правото да държи акцизни стоки по чл.2, т.3 от ЗАДС в подземен резервоар за съхранение на дизелово гориво в зърнобаза с. Червена вода, обл. Русе, ул.“Драган Цанков“ № 1, за срок от един месец.

В хода на съдебното производство, Съдът назначил икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че е налице съответствие между осчетоводеното /документирано/ за 2020 г. количество дизелово гориво и фактически установеното в момента на проверката от митническите органи.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

От представените доказателства става ясно, че е налице съответната компетентност както досежно актосъставителя, така и досежно административнонаказващия орган.

В същото време Съдът намира, че от събраните по делото доказателствата не се установява по несъмнен и безспорен начин, че състава на нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС е осъществен от обективна страна  от „ХАРВЕСТ“ АД гр. Добрич.

Съобразно цитираната разпоредба, на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага, се налага глоба или имуществена санкция.

Без всякакво съмнение, правната норма, сочена като нарушена от „ХАРВЕСТ“ АД гр. Добрич, възлага отговорността на лицата, които държат акцизна стока, да притежава документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза на тази стока.

От събраните от Съда доказателства, в това число и съдебно-икономическата експертиза се установява, че доставеното на 01.07.20 г. количество гориво в резервоара, находящ се в зърнобазата на „ХАРВЕСТ“ АД гр. Добрич в с. Червена вода, съответства на количеството изразходено гориво, както и на наличния остатък /с минимално, допустимо отклонение/. От това обстоятелство може да се направи извода, че доставеното на 01.07.2020 г. количество дизелово гориво от 10 000.8л. при 15°С е това по посочените АДД с Уникален контролен № 0000000005372778/30.06.20 г. „Гориво за извънпътна техника и трактори“, с код по КН 27101943, Декларация за съответствие качеството на течните горива с декларатор „Булмаркет ДМ“ ЕООД, експедиционна бележка, товарителница, фактура от „Булмаркет ДМ“ ЕООД и разпечатка от системата „Контрол на горивата“ към НАП. Установява се също така от доказателствата по делото, че най-малко от 2015г. „ХАРВЕСТ“ АД гр. Добрич не е закупувало и зареждало в резервоара си в с.Червена вода гориво с биодизел. В тази насока са показанията на свид.П.П. – главен счетоводител и свид. Деян Иванов – механик в базата, които дават и логично обяснение защо такова гориво не се зарежда. Освен това, от показанията на свид.Б.Б. – управител на „Марбоп“ ЕООД /превозвача на горивото/, става ясно, че той лично е доставил, натовареното предният ден от негов колега, гориво в базата на „ХАРВЕСТ“ АД, като сочи, че в управляваната от него цистерна по същото време било натоварено /в отделен отсек/ и дизелово гориво със съдържание на биодизел, за бензиностанция в с. Мартен. Това гориво било разтоварено предният ден в бензиностанцията, а на следващият ден било разтоварено и горивото в резервоара на „ХАРВЕСТ“ АД. Бонев сочи, че при последователно разтоварване на два вида гориво /какъвто е и настоящият случай/ технологично се достига до смесването им в тръбопровода, разходомера, помпата и маркуча на цистерната. Заявява, че е налице техническа възможност това да се избегне от превозвача, но поради трудоемкостта на такъв процес, това не се прави. По мнение на Съда, с оглед така установеното и при липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че констатираното минимално количество биодизел в процесната стока се дължи именно на такова смесване, което очевидно е довело до нежелано и несъзнавано от получателя на горивото несъответствие в неговото съдържание. Несъмнено, такова несъответствие няма как да бъде установено от наказаното дружество, доколкото то е краен потребител, не разполага с лаборатория за изпитване и визуално не може да се установи вида на горивото и съдържанието на биодизел в него. Междувпрочем, крайният потребител няма и нормативно вменено такова задължение, след като са му представени със доставката и съответните документи. В този смисъл може да се направи извода, че за установеното при проверката гориво „ХАРВЕСТ“ АД е разполагало със съответният документ по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, но характеристики на горивото били променени в резултат от превоза и разтоварването без знанието, желанието и съгласието на крайния потребител. С оглед изложеното Съдът намира, не следва да бъде ангажирана отговорността на „ХАРВЕСТ“ АД за това, че не притежава документ за установеното от проверяващите гориво, което несъмнено съдържало биодизел и подлежало на различно тарифно класиране, доколкото са налице доказателства, че несъответствието би могло да се дължи на случайно стечение на обстоятелствата, намиращи се извън сферата на влияние на дружеството.

Поради това Съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По делото „ХАРВЕСТ“АД гр. Добрич се представлявало от упълномощен процесуален представител – адв. Г.М. ***, на когото заплатило хонорар в размер на 1200.00лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. В хода на съдебните прения, жалб. М. претендира присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“, част от структурата на Агенция „Митници“.

С оглед на изложеното, понастоящем Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя „ХАРВЕСТ“АД гр. Добрич разноските за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1200.00 лв.

Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, макар и навременно е неоснователно, тъй като претендираният и уважен от Съда размер на адвокатското възнаграждение е адекватен на осъществената от процесуалните представители защита, т. е. възнаграждението не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото по смисъла на  чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно тази правна норма, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Доколкото законът не предоставя конкретни критерии в каква степен следва да се счита, че дадено възнаграждение е прекомерно, насока за това следва да се вземе от текста на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно който размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде обоснован и справедлив. Под понятие "фактическа сложност" следва да се отнесат фактите от обективната действителност, подлежащи на установяване във фазата на съдебното дирене като необходими за правилното разрешаване на съответния спор. За правната сложност значение имат относимите и значими за правилното решаване на спора нормативни актове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, безспорност на правния казус, фактическите и правни възражения на страните. Съобразно тези критерии Съдът намира, че фактическата сложност на настоящото дело е относително висока за този род дела, предвид предмета на спора, видът и обемът на събраните по делото доказателства, значителна част от които по инициатива на процесуалния представител на жалбоподателя, които са значително над обичайно приложимите и относими такива при сходни дела; провеждането на повече от едно съдебно заседание по делото, личното явяване и участие на процесуалния представител във всяко заседание, спорните в хода на настоящото производство обстоятелства и множеството извършените от страна на упълномощеният представител процесуални действия. Правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на казуса в случая също се явява относително по-висока в сравнение с други дела по ЗАДС. Поради изложеното Съдът намира, че договореното и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на казуса, както и с положените от процесуалният му представител усилия.

Поради това и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3429/10.11.2020г. на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“, с което на осн. чл.126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на „ХАРВЕСТ“АД гр.Добрич ЕИК *********, била наложена “Имуществена санкция” в размер на 10461.32лв., за извършено нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, на основание чл.107е, ал.2, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС било присъдено дружеството да заплати стойността на стоката, предмет на нарушението в размер на 10461.32лв., а на осн. чл.124а, ал.1 от ЗАДС било лишено от правото да държи акцизни стоки по чл.2, т.3 от ЗАДС в подземен резервоар за съхранение на дизелово гориво в зърнобаза с.Червена вода, обл.Русе, ул.“Драган Цанков“ №1, за срок от един месец.

 

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, да заплати на „ХАРВЕСТ“АД гр.Добрич ЕИК *********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00/хиляда и двеста/лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: