Р Е Ш Е Н И Е № 107
Гр. Разград, 16 юли 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …………..
разгледа докладваното от съдията дело №126 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156,
ал.1 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Ресахюел“
ЕООД, с.Раковски, обл.Разград против Ревизионен акт (РА) №
Р-03001720004742-091-001/15.02.2021г. на орган по приходите в ТД на НАП-Варна,
потвърден с Решение №50/26.04.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ
на НАП, с който дружеството е задължено да внесе ДДС в общ размер на 2 072, 22 лв. и лихва
в размер на 130, 82 лв.
Жалбоподателят счита, че тези актове се явяват незаконосъобразни и моли съда
да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Развива доводи,
че в хода на проведеното ревизионно
производство и при издаване на оспорения РА са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са довели до неизяснена фактическа обстановка и превратно
тълкуване и приложение на материалния закон. С оглед на това моли съда да
отмени изцяло оспорения РА, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата е депозирал
писмено становище, в което заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли, като претендира и заплащане на разноски по производството.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
І.
По допустимостта на жалбата.
РА е обжалван от „Ресахюел“ ЕООД по административен ред и с Решение №50/26.04.2021г. на Директора на Дирекция
"ОДОП" Варна при ЦУ на НАП е потвърден изцяло. Същото е съобщено по
електронен път на данъчно задълженото лице (ДЗЛ) на 26.04.2021г., като жалбата
е подадена на 11.05.2021г. При тези данни съдът приема, че жалбата е допустима,
като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 ДОПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол.
ІІ. По валидността и
процесуалната законосъобразност на оспорения РА:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 03001720004742-020- 001/ 06.08.2020
г. (л.78 от пр.), издадена от М. Т. Г. -
началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, е възложено на М. Г. А.-
Д. (ръководител на ревизията) и М. Г. Т.-
инспектори по приходите, да извършат ревизия на „Ресахюел“ ЕООД относно задълженията
по ЗКПО за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. и по ЗДДС за периода от 01.12.2019г.
до 30.06.2020г. в срок от три месеца. С последващи Заповеди за изменение на
заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) е разширяван периодът за проверка на
задълженията по ЗДДС и удължаван срокът, в който да се приключи ревизията. С
последната ЗИЗВР №
Р-03001720004742-020-005/ 31.12.2020г. (л.90 от пр.) е разпоредено ревизията да
обхване проверка на задълженията по ЗДДС в периода от 01.01.2019г. до
31.08.2020г. и да приключи до 12.01. 2021г. Посочените заповеди са издадени от
оправомощено лице по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, съгласно приложената
Заповед №2273/20.12.2018г. на Директора на ТД на НАП (л.72) и надлежно връчени
по електронен път, видно от приложените уведомления/разписки.
На 26.01.2021г.
, при спазване на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, инспекторите са изготвили
Ревизионен доклад (РД) № Р-03001720004742-
092- 001/26.01.2021г. (л.26-л.76 от пр.), връчен на ДЗЛ заедно с приложенията на
26.01.2021г. по електронен път ( л. 348 от пр.).
Ревизираното
лице (РЛ) е подало възражение срещу изготвения РД. Същото е обсъдено от органа
по приходи и възприето за неоснователно и недоказано, поради което е издаден
процесният РА № Р-03001720004742- 091-
001/ 15.02.2021г. (л.1- л.17 от пр.). Той е подписан от ръководителя на
ревизията и възложителя и връчен на РЛ на 15.02.2021г. по електронен път (л.349
от пр.). С него са установени задължения
в общ размер на 2 203.04 лв., от
които дължим ДДС в размер на 2 072, 22
лв. и лихва в размер на 130, 82 лв. Всички
посочени по-горе документи съставляват електронни документи, подписани с
валиден електронен подпис от техните издатели, което се установи при
приобщаването им в проведеното съдебно заседание на 30.06.2021г.
При тези
данни съдът приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на
регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание той отговаря на
изискванията на чл.120 от ДОПК.
В хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
норми, които да обуславят отмяна на РА само на това
основание.
Жалбоподателят
е бил надлежно уведомен за започналото производство, като му е предоставена
възможност да участва в производството и да ангажира доказателства във връзка
със спорните обстоятелства. Приходните органи са положили усилия за да съберат
необходимите и относимите към спора доказателства и в тази връзка са изискали и
приобщили конкретни писмени документи и обяснения от ДЗЛ.
Наред с това
следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1 ДОПК съдът решава
делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да
го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Следователно съдът няма
правомощие да отменя ревизионните актове само на процесуално основание, а
винаги е длъжен да се произнесе по съществото на спора, като прецени дали са
дължими или не определените с акта
данъчни задължения. Законодателят допуска изключение с разпоредбата на чл.160,
ал.3 от ДОПК, но то е неприложимо за РА (по арг. на чл.160, ал.4, изр.1 от ДОПК).
ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.
При преценка
на приложените писмени доказателства се налагат следните фактически и правни
изводи:
В хода на
ревизионното производство е установено, че през процесния период ДЗЛ е
извършвало различни стопански дейности, част от които на територията на Федерална
република Германия (строителни услуги/изкопаване на канали и полагане на тръби/,
опаковане и преопаковане на плодове и зеленчуци) и част на територията на
Република България (продажба на дюнери, ресторантьорски услуги и земеделска
дейност). С Акт за регистрация по ЗДДС №170421802479756/05.12.2018г. (л.45) „Ресахюел”
ЕООД е служебно регистрирано на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, тъй като са
били налице предпоставките за задължителна регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, с оглед на
установените факти, че дружеството е предоставяло услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС. Този
акт е надлежно връчен на ДЗЛ по електронен път (л.46), не е оспорен и е влязъл
в сила. Следователно през ревизирания период м. 01/2019г.- м. 08/2020г. дружеството
не е имало обща регистрация по ЗДДС. То е разполагало с правото да се
регистрира по ЗДДС по избор, но не се е възползвало от тази възможност.
Ревизиращите
са изследвали и оборотите от търговската дейност на ДЗЛ, осъществявана в
страната, с натрупване, считано от учредяването му и регистрацията на фискални
устройства в търговските обекти, стопанисвани от него. При проверката са
установили, че „Ресахюел” ЕООД не е достигнало облагаем оборот от 50 000 лв.
или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, поради
което не са били налице и предпоставките по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за
задължителна обща регистрация. В хода на съдебното производство жалбоподателят
твърди, че тези изводи са необосновани, тъй като оборотът на дружеството през
спорния период е бил много повече. Доказателства във връзка с тези твърдения не
са ангажирани. С тях се навеждат положителни факти, от които оспорващият черпи
благоприятни за него правни последици. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест той следваше да представи доказателства, които да
установяват по категоричен и безспорен начин тези факти и обстоятелства.
Въз основа
на така изложеното правилно и обосновано е прието от органа по приходите, че
през процесния период ДЗЛ е имало задължителна регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, но не и обща. Регистрацията по
реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС е с особен режим на регулация. Съгласно
относимите към нея правила, уредени в чл. 70, ал. 4 и чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, в
тези случаи ДЗЛ няма право на данъчен кредит и няма право да посочва данъка в
издаваните фактури и известия към фактури. Тези забрани са абсолютни и
законодателят не е предвидил изключения от тях. Следователно посоченият данък в
общ размер на 3 528, 99 лв. в дневниците за продажби и СД, подробно описани в
обжалвания РА и РД към него, се явява неправомерно начислен, поради което внесената
сума в размер на 157, 34 лв. за данъчен период м. 01.2019г., ведно с лихва от 2,
28 лв., са недължимо внесени. Съответно „Ресахюел“ ЕООД не е имало и право на
данъчен кредит в общ размер на 7 612, 34 лв., ползван по фактурите и в
размерите по тях, подробно посочени в РД и РА за всеки от данъчните периоди. Това
обуславя и извода, че възстановеният данък в размер на 2 231, 84 лв. с Акт за
възстановяване или прихващане (АПВ) №П-03001720106949-004-001/13.07.2020г. (л.47-л.48)
е неправилно възстановен. По същество жалбоподателят не оспорва тези фактически
и правни изводи.
Спорът между
страните е дали при издаден АПВ е допустимо да се проведе ревизия без той да
бъде отменен и дали правомерно е извършено погасяването на задължения на РЛ
след връщане на сумата, възстановена с този АПВ.
По правилото
на чл. 129, ал. 2 от ДОПК АПВ се издава след извършена проверка или
ревизия. В случая АПВ е издаден след извършена проверка по реда и при условията
на чл. 110, ал. 3 ДОПК, при която не могат да се установяват задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Това е
допустимо само в ревизионното производство по арг. на чл. 110, ал. 2 от ДОПК. В
тази връзка, с разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК изрично е предвидено, че
независимо от извършването на прихващане или възстановяване, задълженията за
данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез
извършване на ревизия. Следователно издаденият АПВ не е пречка за провеждане на
ревизионно производство и издаване на РА, с който се установяват публични
задължения, предмет на този АПВ. Ето защо оплакванията в тази насока се явяват
неоснователни.
Процесният АПВ
е издаден по реда и при условията на чл. 92, ал. 1 , т. 4 от ЗДДС във връзка с подадена от жалбоподателя СД за данъчен период
м.05/2020г. с декларирана приключила процедура по приспадане за данъчния период
м.03- м.05/2020г. При извършената проверка е прието, че на дружеството следва
да бъде възстановен данък в размер на 2 231,84 лв., тъй като към този момент не
са установени налични изискуеми публични вземания, подлежащи на прихващане от
данъка за възстановяване. В подадената СД по ЗДДС не е посочена банкова сметка,
***анът по приходите е извършил проверка на данните в информационните масиви на
НАП, при която е установил, че дружеството има активна банкова сметка *** ***
„УниКредит Булбанк“АД (л.321 от пр.), която посочил в АПВ за възстановяване на
сумата. Актът е надлежно връчен по електронен път на 13.07.2020г.. Следователно
жалбоподателят е бил уведомен за
банковата сметка, по която се възстановява сумата, като не е възразил за това. На
17.07.2020г. е извършен превод по посочената сметка на сумата от 2 231, 84
лв., като на 20.07.2020г. тя е върната от банката с посочено основание „закрита
сметка” и е постъпила в подсметка „Банка данъци и др.” на
данъчно-осигурителната сметка на „Ресахюел” ЕООД по смисъла на чл. 87 от ДОПК (л.
322 от пр.). След връщане на сумата приходните органи са погасили с нея
публични задължения, декларирани от ДЗЛ ( л. 323 от пр.) както следва:
За данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по подадени Декларации
обр. 6 – 486, 20 лв. за м.06.2020г. по Декларация
с вх.№170022006256002/ 16.07.2020г.; 487,
24 лв. за м. 07.2020г. по Декларация с вх.№170022007644316/ 01.09.2020г.; 494, 06
лв. за м.08.2020г. по Декларация с вх.№170022008354144/25.09.2020 г. и 372, 47 лв. за м.09.2020г. по Декларация с
вх.№170022009077399/22.10.2020г.
С останалата
сума в размер на 391, 87 лв. е погасен част от деклариран ДДС за внасяне за
д.п.м.10/2020 г. по СД с вх.№17001276342/16.11.2020 г.
Всички
посочени по-горе суми съставляват публични задължения, които „Ресахюел” ЕООД само
е определило по вид и размер с подадените от него декларации по реда на ЗДДФЛ и
ЗДДС в периода от 16.07.2020г. до 22.10.2020г. Съгласно разпоредбата на чл. 105
от ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява
основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в
сроковете, определени в съответния закон. Тези декларации съставляват и акт за
установяване на публичното вземане, който подлежи на принудително изпълнение (
чл. 209, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от ДОПК).
В случая, с
разпоредбата на чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ е регламентирано, че данъкът, който
работодателят е задължен да удържа следва да се внася до 25-о число на месеца,
следващ месеца, през който данъкът е удържан. Съответно с разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС законодателят
е посочил, че данъкът следва да се внесе в срока за подаване на СД за този
данъчен период, т. е. до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят ( чл. 125, ал. 5 от ЗДДС). Декларираните данъчни
задължения не били заплатени в посочените по-горе срокове от ДЗЛ. При тези
данни правилно и законосъобразно органите по приходи са приели, че те са ликвидни
(установени по вид и размер) и изискуеми, поради което правомерно са погасили
същите с върната сума.
Въз основа на така изложените фактически и правни
съображения съдът приема, че са били налице фактическите и правни предпоставки
за издаване на оспорения РА. Установените с него публични задължения и лихви са
правилно и обосновано определени, поради което подадената жалба следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 384,
21 лв., изчислен съобразно разпоредбата
на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ресахюел“ ЕООД, с.Раковски, обл.Разград против Ревизионен акт
№ Р-03001720004742-091-001/15.02.2021г. на орган по приходите в ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение №50/26.04.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП
Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Ресахюел“ ЕООД, с.Раковски, обл.Разград да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 384, 21 лв.
(триста осемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки) - дължими деловодни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.
160, ал. 7 от ДОПК.
СЪДИЯ : /п/